М О Т И В И към Присъда № 260071/17.12.2020 г. по
НОХД № 2017/2020 година по описа на БРС – LI наказателен състав
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура - Бургас срещу
подсъдимата М. Я. П., ЕГН **********, срещу която е повдигнато обвинение, за
това, че на 07.08.2019 г., в гр. Бургас, от златарски магазин „К.Х.“, находящ се на ул. ***************, отнела чужди движими
вещи – два броя златни синджири – единият с модел на плетката „тондо“, 14
карата с тегло 4,00 грама, на стойност 196,72 лева, а другият с модел на
плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама, на стойност 318,65 лева, или
всичко на обща стойност 515.37 лева, от владението на Х.А.М., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП - Бургас, поддържа обвинението срещу подсъдимата,
като посочва, че са събрани достатъчно
доказателства за авторството и вината й в отнемането на два броя златни
синджири на обща стойност 515,37 лева.
По делото нямало категорични доказателства подсъдимата
да е глътнала два синджира, но се излагат съображения, защо прокуратурата приема, че в този момент
подсъдимата е глътнала два синджира. Отнемането и на двата синджира се
установявало от свидетелските показания на магазинерката - свидетелката Г.Х.М.,
и от показанията на собственика на магазина – св. Х.А.М., които съвпадали
изцяло с възпроизведените записи от камерите. Пледира се на подсъдимата да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер от 3 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за изпитателен срок от три години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М., посочва,
че от доказателствата по делото се установява, че подсъдимата е отнела само
един синджир на стойност 318.65 лв. Показанията на св. Г.Х.М. и св. Х.А.М. са
били опровергани от останалия по делото доказателствен материал. Посочва, че
подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК,
като евентуално приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 194, ал. 3 НК, респ. разпоредбата на чл. 218б НК и да бъде наложено наказание глоба.
Подсъдимата
поддържа казаното от защитника, като в последната си дума заявява, че само едно
синджирче е отнела.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
М. Я. П. е родена на *** г., в гр. А., български гражданин, вдовица, пенсионер, с
основно образование, с адрес: гр. **************************, неосъждана /реабилитирана, видно от справката за съдимост на л. 18
от делото/.
На
07.08.2019 г., около 14 ч. и 47 мин., подс. П. влязла в златарски магазин „К.Х.“,
находящ се в гр. Бургас, на ул. ***************, като
със себе си носела и чанта на колела. Зад щанда в магазина имало двама
продавачи, сред които и свидетелката Г.М., които обслужвали клиентите. Първоначално
подсъдимата се насочила и разгледала изложените стоки на щанда с продавача и
възрастния човек, а след това се насочила към щанда на продавачката св. Г.М. и
двете клиентки. Върху щанда при св. Г.М. били извадени две табли със синджири,
които клиентките разглеждали. Подсъдимата П. започнала да опипва и разглежда
предлаганите синджири в едната табла. Използвайки момента, че св. Г.М. е заета
с обслужването на другите клиентки, подс. П. взела едно синджирче от таблата с
дясната си ръка и го сложила в лявата си ръка, с която държала и чантата на
колела. Продължила да разглежда синджирчетата и на другата табла, като след
това се отдалечила от щанда и тръгнала да излиза от магазина, като през това
време прехвърлила синджирчето в дясната си ръка и го поставила в устата, а след това го погълнала. В този момент
продавачката - св. М., разбрала, че липсва стока и спряла подсъдимата за да не
излезе от магазина. Подсъдимата се върнала и докато стояла в магазина пила вода
от шише.
За
случилото се бил уведомен незабавно управителя на магазина - св. Х.А.М., който пристигнал веднага на място.
Бил
подаден сигнал и на място пристигнали служители на МВР. Подсъдимата била
задържана и отведена първоначално в 01 РУ Бургас, а след това в болницата /л.
17 от ДП/. От направените изследвания и рентгенови снимки се установило, че в
стомаха й има чуждо тяло, поради което била настанена в хирургично отделение,
под наблюдение, докато изходи погълнатия синджир. Това не се случило и синът –
св. П., я прибрал вкъщи.
След няколко
дни подс. П. изходила отнетия един брой синджир - модел на плетката „картие“,
14 карата с тегло 6,49 грама, и предала на полицията с протокол за доброволно
предаване от 18.08.2019 г. /л. 52 от ДП/. На 03.01.2020 г. синджирът модел на
плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама, бил върнат на собственика на
магазина - св. Х.А.М. /л. 107 от ДП/.
От
изготвената по делото оценителна експертиза /л. 79-81 от ДП/ се
установява, че отнетата от подсъдимата движима вещ, представлява един брой
златен синджир с дължина от 50 см., от жълти и бели звена, модел на плетката „картие“, 14 карата /проба 585/ и е
с тегло 6,49 грама, на стойност 318,65 лева.
От
изготвената по делото техническа експертиза /л. 60-62 от ДП/ се установява, че
по видео-файлове ch 1, ch 4, ch 5, ch 8, на оптичен носител DVD-R Kodak, няма данни за извършени манипулации върху тях. При
прегледа на записите вещото лице е отразило, че подсъдимата е изкарала от
поставката едно синджирче, като с въртеливо движение на китката го навила и
скрила в шепата си.
От
изготвената по делото техническа експертиза /л. 86-90 от ДП/ се установява, че
записите в представения за изследване диск DVD- R не са манипулирани.
По делото
е изготвена и психиатрична експертиза /л. 40-45 от ДП/. От същата става ясно,
че при подс. П. не се установява продължително или краткотрайно качествено
разстройство на съзнанието, причинено от
психична болест или слабоумие, както към процесния период 07.08.2019 г., така и
понастоящем. Подсъдимата може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и
доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както
следва: показанията на св. В.П. /л. 37 – гръб и л. 38 от делото/, св. И.Т. /л. 58
– гръб и л. 59 от делото/, частично от показанията на Г.М. /л. 59-60 от делото/, частично
от показанията на Х.А.М., депозирани в хода на съдебното следствие /л. 60/ и по
време на досъдебното разследване /л. 8, л. 105 и 109 от ДП/ и прочетени на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, както и частично от
обясненията на подс. М. Я. П. /л. 66-67 от делото/, протокол за оглед
на веществени доказателства, ведно с фото-албум /л. 56-58 от ДП/, справка за
съдимост /л. 63 от делото/, удостоверение за регистрация /л. 10 – 11 от ДП/,
медицинска документация /л. 17-34 от ДП/, протоколи за доброволно предаване и
разписки /л. 50-52 и л. 107 от ДП/, CD на л. 35, 36,
37 и 95 от ДП, психиатрична експертиза /л. 40-45 от ДП/, техническа експертиза
/л. 60-74 от ДП/, оценителна експертиза /л. 79-81 от ДП/ и техническа
експертиза /л. 86 – 90 от ДП/.
Съдът
направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл.
305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи:
Самопризнанието
на подсъдимата относно авторството на деянието за отнемането на единия синджир напълно
кореспондира със събраните по делото доказателства относно този факт. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата П. относно обстоятелствата, че е взела
само един златен синджир от магазина и само един синджир е глътнала /модел на
плетката „картие“, 14 карата и с тегло 6,49 грама/, както и че само след няколко
дни същият този синджир е изходила и предала доброволно на полицията. Съдът
намира същите за последователни, логични и намиращи подкрепа в останалия по
делото доказателствен материал. Фактите относно вземането и поглъщането на
синджира - модел на плетката „картие“, 14 карата /проба 585/ и с тегло 6,49
грама, се потвърждават от извършения в хода на съдебното следствие оглед на
веществените доказателства по делото - CD на л. 35, 36, 37 и 95 от ДП. Видно от записите на камерите
в магазина подсъдимата взима само един синджир, който по късно слага в устата
си и поглъща. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвената по делото
техническа експертизи /л. 60-74 ДП/, като според вещото лице Щ. П. подсъдимата
взима само едно синджирче и едно синджирче поставя в устата си. Видно и от
последващото поведение на подсъдимата, същата е проявила отговорно отношение,
като се е постарала да намери синджира и да го върне, доколкото постоянно е
следяла, когато ходи до тоалетна, и с вилица е търсила синджира в купата, в
която се е изхождала. Обясненията на подсъдимата се потвърждават и от
показанията на сина й - св. В.П., който установи, че след 2-3 след като прибирал
майка си й у дома, тя изходила само един синджир, който съответно бил предаден
на полицията. Тези обстоятелства не се разколебават и от снимката на л. 31 от
ДП и показанията на свидетеля - д-р Т., доколкото същият в съдебно заседание
заяви, че предметът, погълнат от подсъдимата е синджир, но според него с
категоричност не може да се определи дали в тази топка им два броя.
По
отношение на показанията на св. Г.М. и св. Х.М., съдът не кредитира същите в
частта, с която заявяват, че подсъдимата е взела и погълнала два синджира. На
първо място, от извършения в хода на съдебното следствие оглед на записите на
камерите се вижда, че св. М. и св. М. не са преки очевидци на самото отнемане
на синджира, нито пък са успели да видят колко синджира е глътнала подсъдимата.
По време на вземането на синджира св. М. не е бил в помещението, а св. М. през
това време е заета с обслужването на другите клиенти и вниманието и е в страни от
таблите, като едва в по късен момент тя успява да реагира на случилото се, след
като вече подсъдимата се е отдалечила от изложените на щанда синджири и почти в
хода на самото й излизане. В случая, представата, която е изградена и от двамата
свидетели, и сведенията които възпроизвеждат пред съда, се базират единствено на
субективната им увереност, че предвид липсата на синджири от таблата, този факт
води до извод, че подсъдимата е отнела два синджира. Това обстоятелство обаче
съвсем не означава и не води автоматично до извод за достоверност на
разказаното, че именно подсъдимата е отнела и глътнала два синджира, защото не
е установено по делото, по безспорен начин, че твърдяната от свидетелите липса
на втори синджир се дължи именно на поведението на подсъдимата. И двамата
свидетели не са преки очевидци на самото взимане на синджира, а в същността на
показанията им стоят предположения, които не само се разколебават, но и се
оборват изцяло от останалия доказателствен материал, включително и от протокола
за оглед на веществени доказателства и от протокола
за доброволно предаване и разписките.
Съдът
цени всички описани по-горе писмени доказателства. Същите не са оспорени от
страните и се оценят от съда като достоверни.
В
подкрепа на обясненията на подсъдимата, че е отнела само един синджир, е и
изготвената техническа експертиза от в.л. П. /л. 60-74 от ДП/. Експертизата е
изготвена по предвидения за това ред, от вещо лице инженер и е отговорила
в пълнота на поставените въпроси. В
съдебно заседание в.л. посочи, че когато е преглеждало записа и когато е
предоставило кадрите на хартиен носител, е направило максимално увеличение с
цел да се видят най ясно, като неговото експертно заключение е, че на записите
се вижда как подсъдимата взима един синджир. Заключението
на вещото лице напълно кореспондира с останалия кредитиран вече доказателствен
материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло.
Съдът
кредитира с доверие заключението по изготвената оценителна експертиза от в.л. Й.Т.
/л. 79-81 от ДП/. Експертизата е изготвена по предвидения за това ред, от вещо
лице специалист в областта на златарските изделия и е отговорила в пълнота на
поставените въпроси. В експертизата се посочва, че пазарната стойност на отнетия
синджир с дължина 50 см от жълти и бели звена, модел на плетката картие, е злато
14 карата /проба 585/ и тежи 6.49 грама, с пазарна стойност от 318.65 лв. В
съдебно заседание в.л. посочи, че лично е видял синджира, който е от жълто
злато. Заключението съдът намира за
обективно и пълно, кореспондиращо и с останалия кредитиран вече доказателствен
материал, поради което и му дава вяра изцяло.
Съдът
кредитира с доверие и заключението на СПЕ от което се установява, че подс. П. е
годна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В съдебно заседание в.л.
С. потвърди, че не се установява продължително или краткотрайно, качествено
разстройство на съзнанието при подсъдимата, причинено от психична болест или
слабоумие, което да и пречи да разбира свойството и значението на постъпките си
и да ръководи действията си.
Всичко
това, в комбинация с останалите доказателства, е напълно достатъчно за
настоящия състав, за да приеме, че подсъдимата е отнела само един златен
синджир - модел на плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама. В тази
връзка съдът не сподели доводите на държавното обвинение в обратната посока, че
е отнела и втори синджир - с модел на
плетката „тондо“, 14 карата с тегло 4,00 грама, на стойност 196,72 лева.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата
е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 194, ал. 3 НК – за това, че на 07.08.2019 г., в гр.
Бургас, от златарски магазин „К.Х.“, находящ се на
ул. ***************, отнела чужда движима вещ – един брой златен синджир с
модел на плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама, на стойност 318,65
лева, от владението на св. Х.А.М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Непосредствен
обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или
държане върху движима вещ.
Предмет
на кражбата може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност.
Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от
владението на другиго. Същото се осъществява само с действие и се изразява в
това, че деецът прекратява фактическата власт върху веща, която до момента се
осъществява от друго лице и установява своя фактическа власт върху нея.
Безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението е чужда движима
вещ. Подсъдимата е отнела един брой златен синджир - с модел на плетката „картие“,
14 карата с тегло 6,49 грама, на стойност 318,65 лева, от владението на св. Х.М.,
без негово съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на
предмета на кражбата, подсъдимата е преустановила упражняваната до тогава
фактическата власт от свидетеля Х.М. относно вещта и е установила своя. Деянието
е довършено, тъй като фактическата власт върху синджира /един брой златен
синджир с модел на плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама, на стойност
318,65 лева/ е преминала върху подсъдимата, напускайки търговския обект.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала настъпването им, което е обективирано в нейното
поведението - съзнавала е, че отнетата вещ- един брой златен синджир с модел на
плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама, е чужда собственост, че с
действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец и установява
своя трайна такава, както и че липсва съгласие на правоимащото лице за това. От
волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните последици,
изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяването на своя фактическа власт върху нея.
В случая
са налице условията за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо
престъпление по чл. 194, ал. 3 НК, доколкото, съдът счита, че деянието на
подсъдимата носи всички признаци на "маловажен случай". В съдебната
практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона
следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на
II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В
настоящия случай стойността на отнетата вещ е ниска – едва 318,65 лева, при МРЗ за страната от 560 лева (ПМС №
316/20.12.2017 г.). Същевременно подсъдимата е неосъждана /реабилитирана/ и без
данни за криминални прояви. Подсъдимата е възрастна жена, пенсионер, оказала е пълно
съдействие на разследващите органи и е върнала доброволно и в кратък срок отнетата
вещ. Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обичайните случай на кражба, без това да означава, че тази опасност липсва или
е явно незначителна. Поради това съдът счита, че макар да не се касае до
"малозначителност" на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, то безспорно
в случая деянието следва да се квалифицира, като "маловажен" случай
на кражба.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че доколкото подсъдимата е отнела само
един златен синджир с модел на плетката „картие“, 14 карата с тегло 6,49 грама,
на стойност 318,65 лева, деянието се квалифицира като маловажен случай по чл.
194, ал. 3 от НК. Предвид преквалификацията на деянието по чл. 194, ал. 3 НК и
доколкото стойността на предмета на престъплението е до две минимални работни
заплати, същият е възстановен от подсъдимата и не са налице отрицателните условия
визирани в чл. 218б, ал. 2 НК, то съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата
на чл. 218б, ал. 1 НК, съгласно която наказанието се налага по административен
ред.
С оглед
на което и на основание чл. 305, ал. 6 от НПК, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, вр.
чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, подсъдимата беше оправдана по повдигнатото обвинение за
отнемане на един брой златен синджир с модел на плетката „картие“, 14 карата с
тегло 6,49 грама, на стойност 318,65 лева, и призната за невиновна по
първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, като съдът й
наложи административна санкция за извършеното от нея със същото деяние
административно нарушение по чл. 218б, ал. 1 НК, вр. чл. 194, ал. 3 НК.
По
отношение на другия синджир - с модел на плетката „тондо“, 14 карата с тегло
4,00 грама, на стойност 196,72 лева, по делото не се събраха доказателства
подсъдимата да го е отнела, поради което и на основание чл. 304 НПК, съдът я
оправда по повдигнатото обвинение за отнемане на един брой златен синджир -
модел на плетката „тондо“, 14 карата с тегло 4,00 грама, на стойност 196,72
лева, и я призна за невиновна по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.
194, ал. 1 от НК.
По размера на административната санкция:
В чл.
218б, ал. 1 НК е предвидено, че приложимата административна санкция е глоба от
100 до 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 НК размерът на глобата
се съобразява с имотното състояние на дееца. В този смисъл, съдът като
съобрази, че подсъдимата е пенсионер и като отчете всички останали
обстоятелства, характеризиращи деянието и подсъдимата, намира, че за нейното
поправяне и превъзпитание е достатъчно налагането на административна санкция
глоба в минимален размер от 100 лева.
По разноските:
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, доколкото подсъдимата бе призната за невиновна,
разноските остават за сметка на държавата.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за
присъдената глоба се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради
което и подсъдимата бе осъдена да заплати сумата от 5 лв. по сметка на Районен
съд - Бургас за служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Приобщените
по делото 5 броя CD дискове, съдържащи видео-записи
на л. 35, л. 36, л. 37, л. 55 и л. 92 от ДП, следва да останат в срока на
съхранение на делото и да се унищожат с него по предвидения за това в ПАС ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
За
изготвянето на мотивите да се уведомят страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС