О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито заседание на 24.02.2017г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.д.№ 454/17г. по описа на съда и за да се произнесе прие
следното:
По реда на чл.422 ГПК ищецът е предявил кумулативно съединени установителни
искове за съществуването на парично вземане по издадена заповед за изпълнение в
размер на 600лв. главница и 30,39лв. обезщетение за забава, дължимо за периода
до подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Представил е доказателства за платена
държавна такса по чл.71 ГПК в общ размер на 50лв., от които 25лв. – по заповедното производство.
С разпореждане от 09.02.2017г. съдът е указал на ищеца, че дължимата
държавна такса по всеки от двата кумулативно съединени иска е 50лв. /съгласно
чл.1 ТДТСГПК/, т.е. 100лв. общо и че следва да довнесе разликата от 50лв.
В срока по чл.129, ал.2 ГПК ищецът е депозирал становище, че не дължи
допълнителната ТД, тъй като претенцията за лихва за забава не е отделен иск, доколкото
зависи от основателността на иска за главницата. Счита, че цената на иска
следва да се определи от сбора на двете претенции, който в случая предопределя
ТД в минималния размер от 50лв.
Съдът намира това разбиране за неправилно. При предявяване с една искова
молба на главен и акцесорен иск е налице първоначално обективно кумулативно
съединяване на искове, при което съгласно чл.72, ал.1 ГПК се събира ТД по всеки
иск. В действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл.55, ал.3 ГПК
/отм./, поради което ДТ се дължи отделно върху цената на всеки от предявените
искове, а не върху техния сбор. Обстоятелството, че решението по акцесорният
иск е обусловено от това по главния, не прави съединяването евентуално, тъй
като съдът във всички случаи дължи произнасяне и по двата иска /вж. определение № 567 от
11.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 526/2012 г., II г. о., ГК/.
По въпроса за размера на ДТ при кумулативно обективно съединяване на искове
в производството по чл.422 ГПК /вкл. когато единият е главен, а другият
акцесорен/ е налице задължителна съдебна практика, формирана с определение №640
от 16.07.2010г. на ВКС по ч.т.д. №436/2010г., І т.о. и т.18 от ТР №6 от
6.11.2013г. на ВКС по т.д. №6/2012г., ОСГТК. Прието е, че ТД се определя
отделно за всеки от исковете, като от нея се приспада внесената ТД по
заповедното производство.
В първоначалните указания по чл.129, ал.2 ГПК съдът не е разяснил подробно
горните положения, поради което на счита, че на ищеца следва да се даде нов
срок, в който да внесе дължимата за производството ДТ в пълен размер.
Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да внесе по сметка на РС – Пазарджик допълнителна ТД
в размер на 50лв. и да представи по делото документ за внасянето й. Съгласно
чл.72, ал.1 ГПК във връзка с чл.1 ТДТСГПК, дължимата ДТ по кумулативно
съединените искове за главница и обезщетение за забава е 100лв., от които до
момента са внесени 50лв.
УКАЗВА,
че при неизпълнение на горепосочените указания, исковата молба ще бъде върната,
а производството по делото – прекратено.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: