РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 03.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на eдинадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №700 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД гр. Бургас, представляван от
изпълнителния директор инж. Г Т, чрез процесуалния си представител твърди, че
доставя на ответницата В и К услуги на водоснабден обект с административен
адрес гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Стария възел 3, ет.5, ап.7А, партида с
абонатен номер 731770. Доставените В и К услуги се отчитат по електронен път
при спазване изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи относно имота, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев
бряг, Стария възел 3, ет.5, ап.7А. Като абонат на дружеството ответницата му
дължи заплащане на потребените услуги – доставена, отведена и пречистена вода,
в 30-дневен срок от издаване на съответната фактура – чл.33, ал.2 от Общите
условия на В и К оператора. За отчетния период от 30.12.2009г. до 11.08.2017г.
са издадени фактури в периода от 25.06.2015г. до 25.08.2017г. за неплатените в
срок задължения на ответницата, възлизащи на 498.96 лв общо. Ответницата му
дължи и законна лихва за забава в размер на 36.68 лв общо за периода от момента
на падежа по издадените фактури до предявяване на иска. За събиране на
вземането си в този размер подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №8388/2017г. на Русенски
районен съд. Тъй като ответницата е направила възражение в законоустановения
срок, моли да се признае за установено по отношение на същата, че му дължи
сумите 498.96 лв по издадени фактури в периода от 25.06.2015г. до 25.08.2017г.,
произтичащи от потребените В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода
през отчетен период от 30.12.2009г. до 11.08.2017г., заедно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното изплащане и 36.68 лв лихва за забава. Претендира за
направените разноски по делото, както и направените разноски в заповедното
производство.
Ответницата Д.Х.Н. не е подала писмен
отговор на исковата молба. В съдебно заседание на
11.09.2018г. при разглеждане на делото се явява лично и заявява, че разбира
задължението си и че следва да го заплати (”…искам да си платя водата.”). В
пледоарията си декларира готовност да плати водата и разноските.
По делото са
представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №8388/2017г. на РРС,
разпитан е свидетел и са назначени техническа и икономическа експертизи, чиито заключения са
приложени в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №8388/2017г. на Районен съд-Русе, че в производство по чл.410
и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите 498.96 лв за изразходвана питейна вода за
периода от 30.12.2009г. до 11.08.2017г., заедно със законната лихва от датата
на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.10.2017г. до
окончателното изплащане, 36.68 лв лихва за забава за периода от 26.07.2015г. до
16.10.2017г., както и 75 лв разноски. Ответницата е направила възражение срещу
заповедта за изпълнение на парично задължение, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен
срок.
По делото няма спор относно обстоятелството, че
ответницата е потребител на ВиК услуги с абонатен №731770, че получава и ползва
ВиК услуги, предоставени й от ищцовото дружество в имот, находящ се в гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг, Стария възел 3, ет.5, ап.7А.
От приложените/издадените
25 бр. фактури в периода 25.06.2015г. до 25.08.2017г. за доставени В и К услуги
за обект в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Стария възел 3, ет.5, ап.7А и Справка
за начисленията по партида №1344/329 на Д.Х.Н., абонатен №731770 към “В и К” ЕАД
гр. Бургас, се вижда, че за отчетен период от 30.12.2009г. до 11.08.2017г. същата дължи на дружеството
- ищец общо 498.96 лв за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тази сума
ответницата дължи и обезщетение за забавено изпълнение в общ размер 36.68 лв, считано от датата на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция.
От показанията на свидетелката Т.С.Л., служител
(инкасатор) във В и К - Бургас, се установява, че до месец май 2018г. в
жилището на ответницата не е имало индивидуален водомер, поради което
количеството изразходвана вода се е начислявало служебно, като разлика от
централния водомер. След поставяне на индивидуален водомер в жилището тя лично
е отчела показателите му на 15.05.2018г.
Показанията на свидетелката не са оспорени.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. Н.П.Н. в съдебно заседание на 11.09.2018г.,
изготвено след проверка на материалите по делото и оглед на водоснабдявания
обект се установява, че същият представлява жилищен имот етажна собственост –
апартамент, с административен адрес гр. Несебър, Курортен комплекс Слънчев
бряг- запад, Стария възел 3, вх.6, ет.4, ап.7А, собственост на Д.Х.Н. с кл.
№0731770, партиден №1344/329. В обекта има един измервателен уред – водомер,
монтиран вероятно през месец май 2018г. До монтирането на водомера в жилището
не е имало друг измервателен уред. Общото изразходвано количество вода в ап.7А
при липса на индивидуален водомер за отчетен период 30.12.2009г.-11.08.2017г. е
общо 222.30 куб.м., което е съставна част на преминалото през общия водомер
количество консумирана вода, като за периода от 30.12.2009г. до 10.06.2015г.
(първият период) е начислен само 1 куб.м. вода, а от 10.06.2015г. до
11.08.2017г. са останалите 221.30 куб.м. вода.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
От заключението на икономическата експертиза,
потвърдено от вещото лице С.Т.Х. в съдебно заседание на 11.09.2018г., изготвено
след проверка в счетоводството на дружеството-ищец, се установява, че
издадените на името на ответницата фактури в периода 25.06.2015г. - 25.08.2017г.
са редовно осчетоводени, включени са в дневниците за продажба по ДДС по реда на
издаването в съответния месец, съдържат всички реквизити по създаването на
документа – фактура за извършена услуга, налице е надлежно водене и
остойностяване на потреблението с откритата и заведена партида с аб. №731770.
Доставените В и К услуги са отчитани по електронен път при спазване на Наредба
№4/14.09.2014г. и Общите условия на оператора. Общата сума на задължението по
неплатени фактури на ответницата за отчетен период 30.12.2009г. – 11.08.2017г.
е 498.96 лв. От същото заключение се установява, че за периода от 26.07.2015г.
до 16.10.2017г. ответницата дължи лихва за забава по фактурите в размер общо на
сумата 43.75 лв.
Заключението е прието от съда без възражение от
страните.
Ответницата не е оспорила дължимостта и размера на претендираните
суми. Същата не е заплатила на ищеца дължимите суми, съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ищцовото
дружество, поради което предявеният иск е основателен.
При тези данни съдът намира, че искът по чл.422 ГПК
следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането
на ищеца за сумите 498.96 лв, заедно със законната лихва от подаване на
заявлението - 23.10.2017г. до окончателното изплащане и 36.68 лв лихва за
забава, тъй като съдът не може да присъди повече от поисканото. Ответницата
дължи на ищцовото дружество 75 лв разноски по ч. гр. дело №8388/2017г. на РРС,
от която сума 25 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати на ищеца 822 лв разноски по настоящото дело, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас,
кв. Победа, ул. “Ген. Владимир Вазов” №3, представлявано от изпълнителния
директор инж. Г Т, ЕИК *********, към Д.Х.Н. ***, ЕГН **********, за сумите 498.96
лв по издадени фактури в периода от 25.06.2015г. до 25.08.2017г., произтичащи
от потребените В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период от 30.12.2009г. до 11.08.2017г., заедно със законната лихва от
23.10.2017г. до окончателното изплащане и 36.68 лв лихва за забава от
26.07.2015г. до 16.10.2017г.
ОСЪЖДА Д.Х.Н. да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД гр. Бургас сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №8388/2017г.
на Русенски районен съд, както и 822 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: