РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2856 по описа на Административен съд – гр. В. за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба от „СПС – 89“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, срещу Разпореждане за
присъединяване изх. № С180003-105-0240477/15.08.2018 г. на публичен изпълнител
при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. В.,
потвърдено с Решение № 192/17.09.2018 г. на Директора на ТД на НАП – гр. В..
В
жалбата се твърди, че разпореждането и потвърждаващото го решение са
незаконосъобразни, с изключение на позиция 4 от разпореждането, тъй като
посочените публични задължения, са били своевременно платени, за което са
представени доказателства. Иска се отмяна на разпореждането и на решението.
Ответникът
в производството, Директорът на ТД на НАП – гр. В. в качеството си на решаващ
орган, изразява становище за недопустимост на жалбата, като посочва, че с
Разпореждане изх. № С180003-035-0326115/24.10.2018 г. производството по
принудително изпълнение е било прекратено, поради което за „СПС – 89“ ООД
липсва правен интерес от обжалването.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес от обжалването – длъжник в производството за принудително изпълнение, в което е издадено обжалваното разпореждане. В представената от ответника преписка не се съдържат доказателства за датата на връчване на решението на решаващия орган по чл. 267, ал. 2 от ДОПК, поради което жалбата следва да бъде приета за подадена в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Доколкото материалната законосъобразност на административния акт съгласно чл. 142, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс се преценява към датата на издаване на акта, съдът намира, че прекратяването на производството за принудително изпълнение не води до отпадане на правния интерес на жалбоподателя от обжалване на разпорежданто за присъединяване на вземания. Предвид това, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваното разпореждане за присъединяване е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. по изпълнително дело № *********/2017 г. по описа на ТД на НАП – гр. В.. С него е допуснато присъединяване на публичния взискател НАП в изпълнителното производство за вземанията:
- По позиция 1 — главница 902,32 лева и лихва 569,14 лева за данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ по Декларация № 0351191700311695/10.07.2017 г. за д.п. 07.-09.2013 г. (1250)
- По позиция 2 — главница 1000 лева и лихва 460,74 лева за данък по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ по Декларация № 035191700311702/10.07.2017 г. за д.п. 10.-12.2013 г. (1000).
- По позиция 3 — главница 57,17 лева и лихва 6,31 лева за ДДС по декларация № 03002882004/13.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г.
- По позиция 4 разпореждането не се оспорва.
- По позиция 5 — главница 309,67 лева и лихва 8,00 лева за ДДС по Декларация № 03003086548/11.05.2018 г. за д.п. 04.2018 г.
- По позиция 6 — главница 291,51 лева и лихви 31,26 лева за ДДФЛ по Декларация обр. 6 № 03002170639415 и протокол № 03000173240597/17.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г.
Изпълнителното дело, по което е издадено обжалваното разпореждане, е образувано през 2017 г. за събиране на публични вземания от дружеството, подробно описани в 62 позиции, сред които не са присъединените с обжалваното разпореждане вземания. По това дело се установява издадено съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 от ДОПК, получено на 13.06.2017 г., и кореспонденция относно включените в съобщението задължения. С разпореждане от 12.01.2018 г. изпълнителното дело е прекратено частично поради погасяване по давност на задълженията по 22 позиции, относими към данъчни периоди през 2007 г. С искане от 29.05.2018 г. дружеството е представило платежни нареждания за плащания към бюджета за периода 01.01.2017 г. до април 2018 г., твърди, че няма задължения към бюджета и моли изпълнителното дело да бъде прекратено. Не се установява произнасяне по това искане.
Разпореждането за присъединяване е обжалвано пред решаващия орган с подадена на 07.09.2018 г. жалба. Във връзка с жалбата е изготвена справка за общите задължения на лицето към 13.09.2018 г. Решаващият орган се произнася по постъпилата жалба на 17.09.2018 г., като приема, че съгласно приложената справка, към 13.09.2018 г. присъединените задължения не са платени и са част от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, а жалбоподателят не е доказал, че е направил плащания по изпълнителното дело. Във връзка със задълженията по позиция 1 и 2 от разпореждането е приел, че не са погасени по давност по силата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, тъй като давността им тече съответно от 01.01.2014 г. и от 01.01.2015 г. С тези мотиви е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането за присъединяване.
Към жалбата си до съда, жалбоподателят представя допълнително платежни нареждания за ДДС за д.п. 06.2017 г., ДДФЛ за д.п. 06.2017 г., ДДС за д.п. 04.2018 г. и уведомление за приемане на справка-декларация по ЗДДС за д.п. 04.2018 г.
След постъпване на жалбата в съда от страна на ответника е представено Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК изх. № С180003-035-0326115/24.10.2018 г. като доказателство за липсата на правен интерес у жалбоподателя за обжалване на разпореждането за присъединяване. Представени са и самите изпълнителни основания за шестте задължения, посочени в обжалваното разпореждане.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема следното:
Задълженията, за които НАП е присъединена като взискател по изпълнителното дело с обжалваното разпореждане, са вследствие от изпълнителни основания от дати, следващи образуването на изпълнителното дело, което се установява от самите изпълнителни основания, приети по делото. За задълженията по позиция 3, 5 и 6 от обжалваното разпореждане се установява, че посочените в съответната декларация размери на задължението са платени или на същата дата, или в законоустановения срок за погасяване на съответното задължение. Така декларираното задължение за ДДС по позиция 3 57,17 лева по справка-декларация № 03002882004/13.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г. според представено платежно нареждане от 13.07.2017 г. (л. 4 от делото), е изцяло внесено на тази дата. По позиция 5 съгласно представената по делото справка-декларация по ЗДДС № 03003086548/11.05.2018 г. за д.п. 04.2018 г. е деклариран ДДС за внасяне 5 146,92 лева, внесен изцяло с платежно нареждане от 14.05.2018 г. (л. 6 от делото). По позиция 6 задължението за ДДФЛ по Декларация обр. 6 № 03002170639415 и протокол № 03000173240597/17.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г. е внесено изцяло съгласно платежно нареждане от 07.07.2017 г. (л. 5 от делото).
По отношение на присъединените вземания по позиция 1 — главница 902,32 лева и лихва 569,14 лева за данък по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ по Декларация № 0351191700311695/10.07.2017 г. за д.п. 07.-09.2013 г. и по позиция 2 — главница 1000 лева и лихва 460,74 лева за данък по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ по Декларация № 035191700311702/10.07.2017 г. за д.п. 10.-12.2013 г. в преписката и по делото не са представени доказателства за внасянето им.
Предвид така установените факти, съдът приема, че съгласно чл. 169, ал. 3 от ДОПК при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган, а ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Отразените в платежните нареждания за превод към бюджета основания установяват безспорно, че длъжникът е изразил волята си чрез конкретните преводи да погаси точно определени свои задължения, в съответствие с указанията, дадени от министъра на финансите в Заповед № ЗМФ-195/05.03.2014 г. Това е направено след образуване на изпълнителното дело, но преди присъединяването на тези задължения за събиране по изпълнителното дело, тоест преди започване на принудителното им събиране. Това означава, че към момента на издаване на обжалваното разпореждане основание за пристъпване към принудително събиране на тези задължения е липсвало, независимо дали тези плащания са били отразени в данъчно-осигурителната сметка или не.
Наличието на данни за дължимост на тези суми в данъчно-осигурителната сметка не означава автоматично, че сумите не са погасени, което както в случая е станало много преди извеждане на справката. Данъчно-осигурителната сметка, чиято правна уредба е в чл. 87 от ДОПК, отразява определени обстоятелства, сред които данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях, размерът на данъците и лихвите по тях, постъпилите плащания в полза на субекта, сумите, постъпили в резултат от действия по принудително изпълнение и други. По своето естество данъчно-осигурителната сметка е вторичен регистър, в който се обобщават данни за изпълнителните основания, за данъчните и осигурителни задължения и данни за погасяванията. Тя обаче сама по себе си не е изпълнително основание, нито доказателство за възникване или погасяване на публични задължения и съответно наличието на справка с неплатени задължения не е достатъчно тези задължения да бъдат присъединени за събиране в производство за принудително изпълнение.
Ето защо, предвид установеното обстоятелство, че публичните вземания по позиции 3, 5 и 6 от обжалваното разпореждане са били доброволно платени в съответния законоустановен срок, разпореждането е частично незаконосъобразно по отношение на тези задължения.
Що се отнася до публичните задължения по позиции 1 и 2, доказателства за доброволното им плащане преди датата на разпореждането за присъединяване липсват, поради което следва да се приеме, че в тази част разпореждането е правилно.
По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – гр. В. следва да бъдат отменени по отношение на присъединяването на НАП като взискател за задължения на дружеството за ДДС в размер на 57,17 лева по декларация № 03002882004/13.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г., за ДДС в размер на 309,67 лева по Декларация № 03003086548/11.05.2018 г. за д.п. 04.2018 г. и за ДДФЛ в размер на 291,51 лева по Декларация обр. 6 № 03002170639415 и протокол № 03000173240597/17.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г. В останалата част, жалбата следва да бъде отхвърлена.
Искания за присъждане на разноски от страните не са направени, поради което такива не се следват.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от „СПС – 89“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх, Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0240477/15.08.2018 г. на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – гр. В. и потвърждаващото го Решение № 192/17.09.2018 г. на Директора на ТД на НАП – гр. В., в частта му, с която по изпълнително дело № *********/2017 г. по описа на ТД на НАП – гр. В. е допуснато присъединяване на публичния взискател НАП в изпълнителното производство за задължения на дружеството за ДДС в размер на 57,17 лева по декларация № 03002882004/13.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г., за ДДС в размер на 309,67 лева по Декларация № 03003086548/11.05.2018 г. за д.п. 04.2018 г. и за ДДФЛ в размер на 291,51 лева по Декларация обр. 6 № 03002170639415 и протокол № 03000173240597/17.07.2017 г. за д.п. 06.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на
„СПС – 89“ ООД – гр. В., ЕИК ххххххххх,
Разпореждане за присъединяване изх. № С180003-105-0240477/15.08.2018 г. на
публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите – гр. В. и потвърждаващото го Решение № 192/17.09.2018 г. на
Директора на ТД на НАП – гр. В..
Съгласно чл. 268, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, решението не подлежи на обжалване.
Съдия: