Р E Ш Е Н И Е
№ 131
гр.Плевен, 18.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, пети състав, в
открито съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
административно дело №1304 по описа на Административен съд – Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
вр. с чл. 24, ал. 1, т.13 от Закона за чужденците в Република България .
Образувано е по жалба от И.Д.Р.У. с адрес ***,
гражданин на Сирия, роден на *** г., ЕГН **********, чрез адв. В.И. от САК, срещу
решение за събиране на семейство рег.№316000-40847/13.11.2019 г. на За Директор
на ОД на МВР-Плевен. Сочи, че решението, с което се отказва събиране със
съпругата му А. К. С. Л. е незаконосъобразно като издадено в противоречие с
материалния закон и административно производствените правила. Твърденията, че
бракът е фиктивен и е сключен с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи
режима на чужденците в Република България, изложени в писмо от Дирекция
„Консулски отношения“ счита за необосновани и недоказани. В представени от
него писмени обяснения подробно са изяснени обстоятелствата, при които са се
запознали и поради които е било невъзможно до този момент да се срещнат на
живо. Твърди, че са се запознали през март 2019 г., като са знаели за съществуването
си от по-рано, доколкото негова леля е омъжена за неин чичо. Тяхна обща братовчедка
ги е свързала, защото е смятала, че си подхождат. От деня на запознанството си
всеки ден си пишат и водят видеоразговори на живо, като така са се опознали по-добре.
Сочи, че от дете е в България и е възприел тукашните обичаи и манталитет,
вижданията им не са различни, и през май 2019 г. са решили да се оженят. Поради
факта, че ако стъпи на сирийска територия, веднага ще го призоват на военна
служба, която е задължителна за всички мъже от 18 до 42 години, и която с оглед
обстоятелствата в Сирия се удължава, без да е налице краен срок, са сключили
брак чрез пълномощник, което е допустимо според сирийското право. Преди това е
поискал ръката на А. от нейния баща и братя.
Пълномощното е било нотариално заверено и легализирано от посолството на Сирия.
След сключването на брак, се издава брачно свидетелство, и се вписва в
гражданския регистър. Живеят разделени
поради важни причини, съгласно чл.15 от Семейния кодекс - задължителната
безсрочна военна служба. Желаят, щом А.дойде в
България, да направят сватба според българските обичаи, като са избрали кумовете.
Сочи, че според §1, т.1а от ДР на ЗЧРБ, "Събиране на семейство" е
влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на чужденец,
пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да се съхрани единството на
семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след
влизането на това лице. В този смисъл е и Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22
септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството, съгласно която
има субективното право да се събере със съпругата си в страната на неговото
постоянно пребиваване - България. Моли да се отмени решението, като се върне за
ново произнасяне по искането му.
От ответника е постъпил писмен отговор, приложен на л..20-21
от делото, чрез юрк. А., в който се
сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана и се моли да бъде отхвърлена. Сочи,
че решението е издадено от компетентен орган при условията на заместване. Описва
подробно процедурата, като са представени всички необходими документи,
включително становища от ДАНС и ДКО. В същите становища се възразява
заявлението да бъде удовлетворено, като с оглед на липсата на законоустановеното
изискване за съгласие директорът на ОД на МВР е действал законосъобразно и в
условията на обвързана компетентност. Твърди още, че бракът е сключен пред
шериатски съд, като упълномощеният е с пълномощно, извършено от нотариус в
Латакия, без упълномощителят да присъства. От представения акт за граждански
брак е видно, че министерството на външните работи на Сирия потвърждава подписа
и печата на министерството на правосъдието, без да носи отговорност за
съдържанието на документа; и посолството на Сирия в България потвърждава
единствено подписа и печата на министерството на външните работи на Сирия, без
да носи отговорност за съдържанието на документа. Моли да се отхвърли жалбата и
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адвокат И.. Същата моли съда да уважи жалбата и да отмени като
незаконосъобразен индивидуалния административен акт, предмет на делото. Сочи,
че в случая са налице положителните предпоставки за предоставяне на разрешение
за събиране на семейството на И.У.. Тези предпоставки са посочени в чл.24, ал.1,
т.13 от Закона за чужденците в Република България. Счита за безспорно, че У.
пребивава легално в България от 1990 г. насам и понастоящем е с разрешено постоянно
пребиваване в страната. Позовава се на представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. и представеното удостоверение за семейно положение,
издадено от община Левски, от които се установява, че бракът на доверителя й е
признат в България, както предвиждат чл.75 и чл.76 от Кодекса на международно
частно право. Административният орган не е обосновал и не е доказал правните
основания, които са посочени в обжалвания индивидуален административен акт, а
именно чл.10, ал.1, т.17 и т.23 от ЗЧРБ. Съгласно така посочените хипотези на
правните норми, счита, че не е доказал достоверно целта на заявеното
пребиваване, а т.23 гласи, че е представил документ с невярно съдържание или е
декларирал неверни данни. Доказателства в този смисъл не са представени от административния
орган. Водещият административният орган в административното производство-директор
на ОД на МВР – Плевен, не е посочил никакви фактически основания и собствени
мотиви в индивидуалния административен акт за така постановения отказ. Счита,
че е направил единствено формално препращане към становището на Дирекция
„Консулски отношения“ на Министерството на външните работи. В приложения по
преписката писмен отговор по жалбата от ответника се твърди, че водещият орган,
а именно директорът на ОД на МВР, е обвързан от така даденото становище на
Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи. Това
твърдение обаче не е обосновано и противоречи както на систематичното тълкуване
на закона, така и съдебната практика до момента, относно прилагането на чл.12,
ал.3 от ППЗЧРБ по отношение разрешения за събиране на семейство на чужденци. В
случая, От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.12, ал.5 от
правилника прави извод, че в тази съгласувателна процедура становищата на ДАНС,
както и на Дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните работи,
имат незадължителен характер на мнение, а не обвързващ характер на съгласие по
смисъла на чл.53 от АПК. В тази връзка посочва в представени в о.с.з. писмени
бележки, съдебна практика, според която формалното позоваване само на
становището на Дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните
работи, води до извод за това, че отказа на разрешение за събиране на семейство
е немотивиран, противоречи на формата на индивидуалния административен акт,
която се изисква от АПК, т.к. не съдържа собствени мотиви на издателя на акта и
в него липсват фактическите основания за издаването му, което препятства и
защитата на адресата на акта. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски в полза на жалбоподателя съгласно списък, който представя. Позовава се
на разпоредбата на чл.75, ал.3 от
Кодекса на международно частно право, съгласно която : „Брак, сключен в
чужбина, се признава от Република България, ако е спазена формата, установена в
правото, приложимо по ал.1“. А съгласно ал.1 : „Формата на брака се урежда от
правото на държавата, пред чийто орган той се сключва.“ Сочи, че У. е
представил удостоверение за сключен брак в Сирия. Ако административният орган е
считал за необходимо, че жалбоподателят е трябвало да се представи такова
удостоверение от Община Левски, е следвало да укаже да се представи така, както
се изисква от административните принципи, а именно: административните органи да
оказват съдействие на гражданите, които се явяват пред тях. Както в жалбата,
така и в писмените бележки са посочили законодателството на Сирия, относно
формата на брака в процесния случай. Относно възраженията, че нотариалното
пълномощно било подписано в Латакия, сочи, че в документите по преписка пълномощникът е
подписал в Латакия, т.е. бракът е сключен в Латакия, но това по никакъв начин
не дискредитира предоставената от У. информация, че е подписал пълномощното в
сирийското посолство в България.
Жалбоподателят сочи лично
пред съда, че моли съда да му разреши да
си доведе тук жената, да живее щастливо. Относно пълномощното сочи, че е отишъл в сирийското посолство, където се
прави проверка - кой кого упълномощава, това ли е жената, това ли е
пълномощното и тогава се подписва и се прави законно пълномощно и се праща в
Сирия.
Ответникът по жалбата - Директорът на
Областна дирекция на МВР гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г. А..
Счита жалбата за недоказана и неоснователна, и моли да се отхвърли.
Потвърждава изцяло приложения писмен отговор и всички изложени в него доводи. Сочи,
че за да постанови решение за отказ, административният орган при условията на
обвързана компетентност се е съобразил със становището на Дирекция „Консулски
отношения“. Към момента на постановяване на решението за отказ не е налице
представено и изобщо издадено удостоверението за семейно положение. Видно от
представеното такова в съдебното производство, същото е от дата 25.11.2019 г.
Издаденото решение за отказ е с по-ранна дата – от 13.11.2019 г., т.е. органът
няма как към онзи момент да е знаел, че Република България признава този брак и
видно от представените по административната преписка доказателства, не е имало
основание да се счете, че сключеният пред шериатския съд брак, може да се
приеме като законен. Видно от акта за сключен граждански брак, той е сключен
чрез пълномощник, който е упълномощен пред нотариус в Латакия, а не в София, в
посолството. Моли съдът да има предвид, че сключването на брак не е единствения
начин А. да стъпи на територията на Република България, но той е най-лесния. Не
оспорва дали тези двама души се обичат или не, хората се срещат при всякакви
обстоятелства, но законодателството не допуска стъпването на територията на
Република България на А. без сключен граждански
брак, който да е признат, т.е. да има събиране на семейство и да се действа по
тази процедура. След като има такова удостоверение, няма пречка жалбоподателят
отново да поиска разрешение и административният орган би могъл да излезе с
друго решение. Към момента на издаване на решението такова удостоверение за
семейно положение не е представено. Има налице становище на Дирекция „Консулски
отношения“, което е отрицателно и предвид това така се е произнесъл директорът
на ОД на МВР. Не случайно законът изисква положителни становища от тези органи,
за да има издадено положително решение като краен акт, за да може А. да
кандидатства по улеснена процедура за виза с цел събиране на семейство. Моли да
се приеме решението за правилно и законосъобразно и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно тарифата за минимални
адвокатски възнаграждения. Във връзка с направения списък за разноски на
жалбоподателя, прави възражение – представен е договор с адвокат В.И. и пълномощно,
но в нито един от тези документи не е вписано адвокатско възнаграждение, нито
как е платено. Представен е договор, който не посочва точно предмета. Няма
доказателство, че има връзка със сключения договор с фондацията. Счита, че не е
представено доказателство, че има връзка с този договор и че ще бъде използвана
тази сума за адвокат.
Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази
следното от фактическа страна:
Със заявление рег.№ 452/31.07.2019 г. на л.24 от
делото, И.Д.Р.У. с адрес ***, гражданин
на Сирия, роден на *** г., със статут на постоянно пребиваващ чужденец в
Р.България, ЕГН **********, е посочил, че е съпруг на А. К. С. Л., гражданка на
Сирия, и моли да бъде започната процедура по чл.12 от ППЗЧРБ за издаване на
виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ по облекчена процедура, с цел събиране на
семейството в Република България. Приложени са копия от документа за
самоличност на съпругата –л.25, от разрешението за постоянно пребиваване на
съпруга л.26-27 и л.67. Представен е акт за брак със съответен превод на български
език-.л.28-32, от който е видно, че бракът е сключен на 30.05.2019 г., като е
подписан от представител на съпруга, от съпругата и неин представител и двама
свидетели, както и от шериатски съдия, като е подпечатан с печата на шериатския
съд в Латакия. Посочено е, че са представени документи - разрешение от дирекция
казарма от 17.04.2019 г. и пълномощно, издадено от нотариус в Латакия от
30.05.2019 г. Подписът и печатът на шериатския съдия в акта за брак са
удостоверени от министерството са правосъдието на Сирия, Министерството на
външните работи на Сирия е потвърдило подписа и печата на министерството на
правосъдието на Сирия, без да носи отговорност за съдържанието на документа.
Посолството на Сирия в София е удостоверило подписа и печата на министерството
на външните работи на Сирия, без да носи отговорност за съдържанието на
документа. Представена е застрахователна полица задължителна медицинска
застраховка на чужденци л.34-36, удостоверение от банка -л.37, съгласно което И.Д.
има наличност на сметка в българска банка в размер на 4964,93 лева. Представено
е свидетелство за съдимост на А. К. С. Л. на .л.38-41,
от което е видно, че е родена 1984 г. и не е осъждана. Приложена е декларация от
И.Д. на л.42, като е посочен адреса, на който живее в България, и че А. К. С. Л. ще живее на същия адрес, както и че ще й осигурява
издръжка по време на престоя й в Република България. Приложено е копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на л.43-45, от който е
видно, че поземлен имот с построените на него сгради в гр.Левски, ул.“Любен
Каравелов“ №37 (адресът, посочен в декларацията), е собственост на притежавано
от Д. ЕООД.
По преписката е приобщено писмо на ТД „НС“ с рег.№ от
03.09.2019 г. на л.46-47, в което се сочи, че не са придобити данни А. К. С. Л. да
представлява заплаха за националната сигурност, и дава положително становище.
Сочи обаче, че са констатирани обстоятелства, които биха били в противоречие с
обществените отношения, уреждащи семейния статус на две лица. Същите са
сключили брак съобразно нормите на шериатското право, като това е станало чрез
посредници. И.Д. направил опит въз основа на акта за брак да „пресъстави“ пред
орган по гражданското състояние в гр.Левски, но получил отказ за издаване на
удостоверение. Сочи се, че в хода на проведена беседа с И.Д. същият е проявил
слаба информираност за факти и обстоятелства, касаещи неговата съпруга и
семейната й среда. Показал е, че не е запознат с начина, по който са уредени
семейните му отношения с А. К. и лицата, които са ги представлявали пред шериатски
съд.
Приложено е и обяснение от И.Д., дадено на 10.09.2019
г. на л.56, в което се сочи, че гражданския брак
е сключен съгласно закона на Сирия без присъствието му, с двама свидетели и
упълномощено от него лице. Сключването на брак по този начин се е наложило, тъй
като не е ходил в казарма в Сирия. Живее в България от 1990 г., и ако влезе на
територията на Сирия, ще го вземат за редовен войник. Казармата е без краен
срок - до приключване на военните действия. Въпреки че не е виждал лично А., я познава от много години, семействата им са дали
съгласие за сключване на техния брак.
Изпратено е писмо от ОД на МВР с дата 11.09.2019 г. до
директора на ДКО на л.57, с което се иска становище във връзка със заявлението на И.Д., както и последващо писмо
от 24.09.2019 г. в същия смисъл /л.58/.
Получено е
писмо от ДКО /л.59/ от 09.10.2019 г., в което се сочи, че ДКО възразява
заявлението да бъде удовлетворено, тъй като са налице данни, че бракът е
фиктивен и е сключен с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на
чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване.
Посочено е правното основание за отрицателното становище - чл.10, ал.1, т.17 и
т.23 във вр. с чл.26, ал.4, т.1, 2, 3, 4 и 8 от ЗЧРБ.
С процесното решение за събиране на семейство рег.№316000-40847/13.11.2019
г. на л.23 е постановен отказ по подаденото заявление. Изложени са мотиви, че И.Д.
е подал всички необходими документи. Описани са становищата на ДАНС и ДКО, като
е изложено накратко посоченото в тях, и възражението на ДКО за събирането на
семейство. Решението е връчено на 15.11.2019 г., видно от саморъчно положения
подпис на л.5. Жалбата е подадена
директно в съда на 25.11.2019 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик
на л.14.
По делото е приобщена справка за лице - АИС „Български документи за
самоличност“ за И.Д.Р.У. на л.66, от
която е видно, че притежава национален паспорт на Сирия, издаден на 04.05.2018
г., валиден до 03.05.2020 г.
Приобщено е и удостоверение от 25.11.2019 г. ,
издадено от община Левски на л.73, съгласно което И.Д.Р.У. е женен, със съпруга
А. К. С. Л..
По делото са разпитани двама свидетели. Св. С.П.С.
съобщава, че познава жалбоподателя от 90-те години на минали век. Приятели са.
Жалбоподателят винаги е искал да създаде семейство. Запознал се е с това
момиче, сключили са брак. Запознали са се чрез общи познати. Свидетелят е уговорен да бъде кръстник. Поддържат всеки
ден връзка, свидетелят е присъствал на такива срещи - контакти чрез социалните
мрежи. На живо не са се срещали. Св. С.М.И. сочи, че познава жалбоподателя от
1999 г., работили са 10 години заедно. Споделил й е, че е намерил момиче, с
което да създаде семейство, впоследствие нещата са станали по-сериозни, и е
трябвало да сключат брак, за да дойде тя в България. Това е бил единственият
вариант, защото ако той отиде там, трябва веднага да влезе в казармата. Затова
се е принудил да постъпи по този начин.
Жалбоподателят е дал пред съда обяснения. Навежда
отново фактите, изложени в жалбата, и сочи още, че живее в България с баща си,
брат и сестра си. Според обичая неговият баща е поискал от нейния сключването
на брака. Съпругата му не е идвала в България, но му звъни, разговарят по
видеовръзка, приятелите му са я виждали. Познава я много добре. Упълномощаването
за сключване на брака е извършено от него в сирийското посолство. Сключването
на брак пред шериатски съд е единствения законен брак в Сирия. На шериатския
съд не се гледа като на религиозен съд.
Така установеното от фактическа страна води съда до
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е
адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е насочена
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК.
По същество жалбата е неоснователна.
Решението е издадено от компетентния в съответствие с
чл. 12, ал. 4 от ППЗМВР орган в хипотезата на заместване, видно от приложената на
л.60 заповед за заместване на директора на ОД на МВР Плевен при отсъствие на
титуляра.
Решението е постановено значителен период от време след
изтичането на срока по чл.12, ал.3 от ППЗЧРБ. Доколкото обаче този срок е
инструктивен, в случая това нарушение не е съществено.
Съдът намира, че актът е мотивиран. Посочено е, че
заявителят е представи всички необходими документи, като са изложени накратко
твърденията в получените становища от ДАНС и ДКО. Като фактическо основание е
посочено, че бракът е фиктивен и и е сключен с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на
разрешение за пребиваване в страната. Посочени са като правно основание, чрез
препращане към приложено становище на друг орган, нормите на чл.10, ал.1, т.17
и т.23 във вр. с чл.26, ал.4, т.1, 2, 3, 4 и 8 от ЗЧРБ.
По отношение на административния акт съдът приема
разбирането, изразено в Тълкувателно
решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК- няма пречка мотивите на даден
административен акт да се съдържат в относими към издаването му доказателства,
след като същите са част от административната преписка и са приложени по
делото, а в акта си органът се е позовал на тях.
По отношение съответствието с материалния закон съдът
счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.10, ал.1, т.23 във връзка с
чл.26, ал.4, т.8 от ЗЧРБ. Съгласно първата разпоредба, отказва се издаване на
виза или влизане в страната на чужденец, когато: е представил документ с
невярно съдържание или е декларирал неверни данни; в случая неверните данни се
изразяват в това, че е заявено реалното съществуване на брак, който е фиктивен.
Съгласно чл.26, ал.4, т.8 от ЗЧРБ, преценката за отказ на разрешението по ал. 3
се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на
данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или
осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на
разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
т. 8. (нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че бракът е сключен
или осиновяването е извършено, след като чужденецът е получил разрешение за
пребиваване.
В случая бракът е сключен на 30.05.2019 г., значителен
период от време след като И.Д.Р.У. е получил разрешение за пребиваване в
страната. По делото не са спорно, че същият има разрешение за пребиваване
значителен период от време преди сключване на брака.
Освен това съдът съобразява, че според твърденията на
жалбоподателя, същият през март 2019 г. се е запознал официално с А. К. С. Л., въпреки и че
преди това е знаел за нейното съществуване. Твърдението в жалбата, че през май
2019 г. са решили да се оженят, не съответства на събраните доказателстава.
Видно от акта за брак, при съставянето му е представено разрешение от дирекция
казарма, с номер от 19.04.2019 г. Явно още през месец април е започнато
събирането на необходимите документи за сключването на брака в Сирия.
По-същественото обаче е, че са налице и хипотезите на чл.26, ал.4, т.1-4 от
ЗЧРБ, а именно 1.(доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) обстоятелството, че съпрузите
или осиновеният и осиновителят не живеят заедно; 2. липсата на принос към
задълженията, произтичащи от брака; 3. обстоятелството, че съпрузите не са се
познавали преди сключването на брака; Първите две хипотези в случая произтичат
от факта, че бракът съществува само документално, като липсва предвидената в
закона изискуема близост, изразяваща се в съвместен живот; Изискването в т.3
следва да се разбира в смисъл, че следва да е налице реално запознанство, а не
такова чрез общуване в социалните мрежи; Налице е и хипотезата на т.4.даването
на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг или осиновения (име,
адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за
друга важна лична информация; Същото е установено от ДАНС.
С определение № 2435/9.12.2019 г., с което са
конституирани страните, на жалбоподателя е указано, че е негова
доказателствената тежест да установи, че са налице предпоставките за
постановяване на позитивен за него акт. В случая това не е направено, напротив,
същият не е доказал реалното съществуване на брака. Въпреки надлежно указаната
доказателствена тежест, жалбоподателят не е доказал, че се е познавал с А. К. С. Л. преди
сключването на брака. Твърденията за проведена комуникация не са доказани,
доказателства в тази насока не са представени. Противоречиви данни са налице по
отношение на времето на решението за сключване на брака, изложено пред органа и
настоящия съд, и по-ранното снабдяване с
документ, необходим за сключването му пред орган в Сирия.
ЗЧРБ изисква реално съществуване на брака, за да се
издаде решение за събиране на съпрузите. Това реално съществуване не може да се
гради само на документи за сключения брак. Същото съществуване на брака не може
да бъде в евентуално бъдеще време, а следва да съществува в един предходен
период спрямо направеното искане за събиране на семейството. Такова реално
съществуване към този момент не е налице, нито е налице понастоящем. Липсата на
реално съществуване на брака, факта, че той е фиктивен, е видно и от самите
твърдения на жалбоподателя.
Решението за събиране на семейство по своята правна
същност е решение за влизане в страната на чужденец, който досега не е имал
това право. По тази причина в случая са приложими и разпоредбите на чл.10, ал.1, т.17 и чл.26, ал.4, т. 4 от
ЗЧРБ. Съгласно първата разпоредба, отказва се издаване на виза или влизане в
страната на чужденец, когато не докаже
достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно
преминаване, или летищен транзит. С оглед на липсата на реално съществуване на
брака, е изпълнена хипотезата на тази разпоредба.
Посочената разпоредба на §1, т.1а от ДР на ЗЧРБ
предвижда, че "Събиране на
семейство" е влизане и пребиваване в държава членка на членове на
семейството на чужденец, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да се
съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са
възникнали преди или след влизането на това лице.“, но няма смисъла, посочен от жалбоподателя.
Съхраняването на единството на семейството и семейните връзки са възможни само
в случай, че същите съществуват. В случая тяхното съществуване не е доказано.
Следва да се посочи, че са основателни твърденията на
ответника, че липсват доказателства за надлежно упълномощаване от страна на
жалбоподателя на неговия представител, сключил брака като негов пълномощник. В
акта за брак е посочено пълномощно, издадено от нотариус в Латакия. Не е посочено
твърдяното от жалбоподателя пълномощно, направено в сирийското посолство в
София. Такова пълномощно не е налице по делото, нито се сочи наличието му в
някое от представените доказателства. По тази причина съдът счита, че липсват
доказателства, че жалбоподателят надлежно е упълномощил лице, което да сключи
брака от негово име, което е допустимо според сирийското право.
По отношение на свидетелските показания, свидетелите
по отношение на брака предават споделеното им от жалбоподателя, а по отношение
на липсата на семеен живот потвърждават мотивите на органа, че такъв семеен
живот липсва - същата причина, поради която е прието, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на
нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване
на разрешение за пребиваване.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Твърденията, че становищата от ДАНС и ДКО са
задължителни за органа, са неоснователни. Същите представляват мнение по
смисъла на чл.53 АПК. Няма пречка изразеното в мненията да бъде възпроизведено
в решението, като се възприеме от органа, както е в настоящия случай. Но органът
има право да изложи противоположни мотиви и да приеме различно решение от това,
което е посочено в мненията. Той действа в условията на обвързана
компетентност, но е обвързан от изискванията на закона, а не от изразеното мнение
в становищата на ДАНС и ДКО.
Видно от акта за брак, неговото съдържание е подписано
и подпечатано от шериатски съдия, като подписът и печатът на последния са
удостоверени от министерството на правосъдието на Сирия, подписът и печатът на
министерството на правосъдието на Сирия са удостоверени от министерството на външните
работи на Сирия, а посолството на Сирия в България потвърждава подписа и печата
на министерството на външните работи на Сирия. Вярно, че тези последващи
удостоверявания посочват, че не носят отговорност за съдържанието на документа,
но с оглед на техния хронологичен ред показват, че документът за сключен брак е
надлежно удостоверен.
Това, че бракът е признат в България чрез вписване в
регистъра на гражданското състояние, не означава, че не е сключен единствено с
цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република
България, и получаване на разрешение за пребиваване. Разпоредбите на чл.75 и чл.76 от Кодекса на международно
частно право уреждат формата на брака, а не неговото реално съществуване.
В случая не е налице
хипотезата на чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ по отношение на документ с невярно
съдържание.
Решението е съобразено с
целта на закона, доколкото въз основа на брак, сключен единствено с цел
заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република
България, и получаване на разрешение за пребиваване, не следва да се разрешава
събиране на семейство.
С оглед на изложеното, решението е постановено от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения
на административно производствените правила, при съобразяване с материалния
закон и целта на закона, и жалбата следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да
заплати сумата от 200 лв. (двеста лева) сторени по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК, доколкото делото не е с определен
материален интерес. Искането за присъждане на разноски в размер на 300 лева - представляващи
минимално адвокатско възнаграждение, не може да бъде уважено, доколкото
съгласно посочената по-горе наредба максималното възнаграждение по дело като
настоящето - без определен материален интерес е 200 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Р.У., ЕГН **********, срещу Решение
за събиране на семейство рег.№316000-40847/13.11.2019 г. , издадено от Директор на ОД на МВР-Плевен.
ОСЪЖДА И.Д.Р.У., ЕГН **********, да заплати на
Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен сумата 200 (двеста)
лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР Плевен за
присъждане на разноски в частта му над 200 лева до пълния претендиран размер.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Преписи от Решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/