Решение по дело №8635/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3414
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100108635
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.06.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                           СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 635 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 100 000 лв.

В исковата молба на И.Г.П. се твърди, че на 09.01.2017 г. в профила си в социалната мрежа „Фейсбук” е публикуван материал: „Открито писмо на Н.Б. до създателите на „конкурентната” на „П.Б.” нова партия „Д., Б.” /”П. Б.”/ и подзаглавие „Няколко разлики между такива низвергнати като мен и лъскавите „умни и красиви” типажи като Х.И.и спонсора му П.”. Твърди се, че авторът направил обращение в писмото, което касаело „Г-н П., ...Вие манипулирате борсовата търговия, което е престъпление, наказуемо с доживотен затвор в любимите ви САЩ. Вие и „Каолин” отровихте водата и разболяхте от рак с веществото арсен стотици жители на гр. Меричлери.”. Твърди се, че писмото било препечатано на страницата на „България без цензура”, „Блиц” и на сайта „politikata.net”.

Твърди се, че на 20.01.2017 г. отново на страницата във „Фейсбук” бил публикуван материал под заглавието „Б. внесе сигнал в главна прокуратура срещу групата на Гнидите”, в която авторът му обявил, че като евродепутат и лидер на „П.Б.” бил внесъл в деловодството на Главна прокуратура, подписан от него сигнал за наличие на ОПГ с участието на бизнесмена И.П., с цел търговия с влияние и укриване на данъци, че нарекъл групата „Гниди” и пояснил, че участниците действали по подобие на въшки в косата. Твърди се, че сигналът бил предоставен на ИА”Блиц” и публикуван  на сайта й с подзаглавие: „Б. сензационно: В държавата е действала ОПГ – „Гниди” с участието на П. и П.! Давам я на прокуратурата!”. Сигналът бил публикуван и на страницата на „bnews.bg”, а авторът му дал няколко интервюта, в които повторил, че ищецът е участник в ОПГ – „Гниди”, основно лице в тази група и същата имала за цел избягване на данъчно облагане в особено големи размери, за което си е послужила чрез извършването на измами, борсови спекулации, злоупотреба с влияние и други забранени от закона способи”.

Твърди се, че тези обидни и позорни обстоятелства били повторени от Б. в интервю за читателите на вестник „Шоу” /бр.58/2017 г. – стр. 22 и стр.35/ под заглавие „Н.Б. сензационно: През П. са минали милиарди”.

Твърди се в исковата молба, че на 23.01.2017 г. отново в профила си в социалната мрежа „Фейсбук” било публикувано обръщение на Б. към ищеца, което гласяло „По повод сериозните заплахи срещу мен и моето семейство от един небезизвестен медиен олигарх и клиент на Прокуратурата, заявявам, че не изпитвам страх от хора, ограбили българския народ и държава чрез измамна приватизация и брутални схеми за източване на дружества и продажба на дялове през Фондовата борса”. В обръщението се съдържали обиди и клевети – „човек, осъдил на смърт чрез разболяване от рак на стотици български граждани в гр. Меричлери и община Ветово посредством нечовешкия добив на глина и замърсяването на питейната вода с арсен”, „Време е да свалим червенобузите маски на този Пинокио, който опорочи българската политика и я превърна в средство за забогатяване”, „Г-н П., Вие гнида и соросоид ли сте и докога ще прикривате общите далавери с вашия съдружник ...?”.

Твърди се, че в интервюта пред вестник „Галерия” от 25.01.2017 г./стр. 4,5 и 6/ и пред вестник „Уикенд” /бл.5/2017 г. стр. 40 и стр. 41/ ответникът заявил, че „фабриката за фалшиви новини в България продължава да си работи с пълна пара, да бъде свързана с кръга „Капитал”, неговите разклонения, плюс г-н И.П.. Владеят се различни финансови и информационни машинации,... Така се управляват определени медии, а вече и политиката.” В исковата молба са изложени твърдения, че в тези интервюта Н.Б. отправил обидни и клеветнически твърдения, че „данъчните служби си свършили работата през 2009 – 2012 г. и са осъдили фирма на П. да върне взетите чрез ДДС над 100 000 лв. на българската държава като един класически дедесар той прехвърля фирмата си не на монтански цигани, а на кипърска офшорка. ...г-н П. си направи екопартия и я кръсти „Зелените”. Преди това обаче, чрез своето предприятие „Каолин” зарази цели географски области ...бизнесът на П. убива хора с онкологични заболявания”, „И друго – трябва да се спре купуването на депутати. И ще ви дам пример – П. е от хората, които си купуват народни представители.” Обръщението било публикувано и в сайта на „Блиц”.

Твърди, че на 03.02.2017 г. на интернет страницата на ИА „Блиц” бил публикуван материал „Б. разкъса П., след като съдът спря партията му от изборите” и подзаглавие „Задкулисието в лицето на П. и СГС се опитват да отстранят „Презареди БГ”. Твърди се, че в посочената статия Н.Б. отправил обиди и клевети по отношение на ищеца, касаещи „Явно е неудобна за статуквото и за лицето на мафията П. и приближените му съдии...П. и мафията си имат съд. А съдът и мафията унищожават „България без цензура” и новия проект „П.Б....Мафия, маскирана като червенобузо джудже в скъп костюм и бяла якичка”, заяви Б..

Твърди се, че на 05.02.2017 г. ответникът участвал в телевизионно предаване на „Канал 3” – „Беновска пита”, в което направил изявление, че „на 8-ми е регистрацията в ЦИК, така че тези три, така да се каже пипала на мафията в България, казвам го спокойно, господин И.П., господин К.Т., шефа на мафиотския съд и господин Л.П....”. Изявлението било разпространено и във вестник „Монитор” на 06.02.2017 г. /стр.6/.

Твърди се, че всички тези изявления съставлявали непроверени, неверни факти и обстоятелства и открити обиди, които рефлектирали изключително неблагоприятно върху емоционалното, психическото и здравословното състояние на ищеца и се отразили негативно на контактите, работата, социалните и обществените му ангажименти, както и на семейството му. Изпитвал постоянно главоболие и намалена работоспособност, сърдечна аритмия, което наложило в този период да посещава периодично лекар и му била поставена диагноза „хипертония артериалис” с предписани медикаменти.

Предвид изложените твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплатят сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от изявленията на ответника. Претендира се законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.

          Ответникът Н.Т.Б., редовно уведомен, оспорва исковете. Подробни съображения сочи в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д. и адв. Н..

Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Т..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол от 31.01.2017 г., акт 66, том І, рег. № 806 по описа на нотариус 207 – Е.И., в който са посочени линкове към интернет публикации в сайтове /facebook.com, blitz.bg, politikata.net, bnews.bg, bulgariabezcenzura.bg, 24chasa.bg/ с приложени извлечения в текстови формат на посочените интернет връзки.

          Представени са преписи от броеве на печатни издания – в-к „Галерия“, в-к „Уикенд“, в-к „Шоу“, в-к „Монитор“.

          Представен по делото е протокол от заседание на комисия при ДСО „Геоложки проучвания“ от 13.05.1975 г., на което се е обсъждал „доклад за резултатите от проведените геоложки проучвания на въглекиселото находище – с. Меричлери и находището при гр. Харманли през периода 1964 – 1967 г. Представен е и самият доклад.

Представени са писма на МОСВ изх. № 91-00-363/21.06.2011 г. и изх. № 94-00-769/22.02.2011 г.

Представен по делото е и протокол от заседание на Комисия към МОСВ от 27.04.2011 г. за разглеждане на доклад за резултатите от изпълнение на нови полеви изследвания, с цел оценка на сеизмичното въздействие на взривните работи в кариера „Великан“ върху находището на минерална вода „Меричлери“, ведно със самия доклад.

Представено по делото е свидетелство за съдимост рег. № 80488/04.07.2017 г., от което е видно, че И.Г.П. е неосъждан.

Представени са медицински направления и амбулаторни листи за И.Г.П..

Представени по делото са в текстови формат статии на електронни медии – „econ.bg“, „haskovo.net, pik.bg“.

В съдебно заседание от 11.06.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.М.Л.и Г.С.П., а в съдебно заседание от 19.11.2018 г. и на свидетелите И. И.К., К. П.К., Б.Г.Б.и З.Н.П., както и на свидетеля П.К.М. в съдебно заседание от 25.11.2019 г.

По делото е представено писмо от 22.06.2018 г. на СГП – отдел „Специализиран“ по пр.пр. 8529/2013 г., от което се установява, че за периода месец 12.2016 г. – месец 06.2017 г. лицето И.Г.П. е бил привлечен като обвиняемо лице по ДП 115/2014 г. по описа на СО – СГП за престъпление по чл. 283а т.1 вр. с чл. 282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.4 вр. ал.1 от НК.

По делото е допусната и изслушана съдебно психологическа експертиза, изготвена от вещото лице Е.К.. В заключението си вещото лице посочва, че както нивата на тревожност като устойчива характеристика, така и моментното ниво на тревожност са над средните норми. Посочено е, че по скалата на манифестирания страх резултатите показват много високо ниво на тревожност и страх като това е един показател, че стресът при лицето преминава в дистрес като е необходима сериозна психологическа работа, за да може да се преработи преживяното и да се овладее състоянието на тревожност и стрес.

          По делото е изслушана съдебно компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.К.П..

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск да бъде присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, установен в нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД, а именно: деяние; противоправност; настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вината, визирана в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

За да се обоснове противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В практиката си ВКС /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / приема, че неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. Следва да се има предвид, че на проверка за истинност подлежат само фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката /мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и биха ангажирали отговорността на лицето, което ги е изразило само ако са обидни. Това е така, защото правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение е конституционно закрепено по арг. на чл. 39 ал.1 от Конституцията на РБ респ. на чл.10 ал.1 от ЕКПЧ и на чл. 19 т.2 от МПГПП. Съобразно константната практика на ЕСПЧ, КС на Р България / решение 7/04.06.1996 г./ и ВКС тази свобода на изразяване важи не само за „информация” или „идеи”, които се приемат благосклонно или се считат за безобидни и неутрални, но също и такива, които обиждат, шокират или смущават / решение от 07.12.1976 г. по делото Хендисайд срещу Обединеното Кралство, решение от 07.02.2012 г. по делото Вон Хановер срещу Германия и т.н./.

Според настоящия съдебен състав не съставлява противоправно поведение на ответника подаването на сигнал до Прокуратурата на РБ. Конституционно закрепено гражданско право е сезирането на надлежните органи на власт със сигнал или жалба от гражданите и неговото упражняване е поставено в зависимост от тяхната воля и преценка т.е то поначало е правомерно /решение 1347/18.12.2008 г. по гр.д. 5006/2007 г. на Второ ГО на ВКС, решение 758/11.02.2011 г. по гр. д. 1243/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Същото би било деликтно в случай, че се установи фактически състав на набедяване респ. злоупотреба с право т.е. наличие на противоправно поведение има, когато жалбата или сигнала не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато подателят знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това ги депозира с цел да се навреди на друг правен субект. Доказателства, които да обосновават извод, че депозираният сигнал от ответника осъществява признаците на набедяване или съставлява злоупотреба с право в рамките на настоящото производство не са ангажирани, поради което депозирането на същия не може да се счете за вредоносно поведение по смисъла на чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

 Не съставлява деликт, според настоящия съдебен състав израза „клиент на прокуратурата“  /обръщение от 23.01.2017 г./ доколкото видно от ангажираните по делото доказателства срещу ищеца се е водило наказателно производство от общ характер, приключило с оправдателна присъда респ. от приложеното по делото писмо на СГП, отдел „Специализиран“ /стр. 189/ ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице с първоначално обвинение от 10.01.2017 г. и последващо от 06.07.2017 г.

Не съставляват деликт, според съда в този му състав, и процесните изрази  „лъскавите „умни и красиви“ типажи като Х.И.и спонсора му П.“, „Вие сте голям циник…“ /откритото писмо на ответника/, „небезизвестен медиен олигарх“ /обръщение на ответника от 23.01.2017 г./. Тези изрази, преценени и в цялостния контекст на изказването мотивира извод у настоящия съдебен състав, че се касае за изразяване на оценка/ мнение към ищеца. По изложените вече съображения, правото на свободно изразяване е конституционно регламентирано и това право обхваща както неутралните и безобидни оценки, така и тези които шокират и смущават. Същото е допустимо по отношение на всяка публична личност, чиято дейност авторът на мнението счита за обществено неприемлива като то е от естество да причини вреда, но не е противоправно деяние, освен ако не е насочено самоцелно към уязвяване на достойнството на адресата на мнението/ решение 204/12.06.2015 г. по дело 7046/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО/.

Според настоящият съдебен състав, ответникът не може да носи отговорност и по отношение на процесните изрази, съставляващи заглавия на статии, поместени в електронните и печатни медии, доколкото от събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите К., М. и К., същите се поставят от редактора, а отговорността за непозволено увреждане е за лични виновни действия.

С оглед очертаната нормативна рамка, изложените по-горе съображения и заявения предмет на иска, настоящият съдебен състав намира, че процесните изявления, съдържащи се в откритото писмо на ответника, поместено на интернет страниците на „България без цензура“ и „Блиц“, касаещи „вие манипулирате борсовата търговия, … отровихте водата и разболяхте от рак с веществото арсен стотици жители на гр. Меричлери“ респ. изразите „бизнесът на П. убива хора чрез онкологични заболявания“, „владеят се различни финансови и информационни машинации… така се управляват определени медии, а вече и политиката“, „П. е от хората, които си купуват народни представители“ /интервю пред в-к „Галерия“ от 25.01.2017 г./ респ. изразите „лицето на мафията П. и приближените му съдии… П. и мафията си имат съд“ /интервю пред „Блиц“ от 03.02.2017 г. респ. „така да се каже, пипала на мафията в България, казвам го спокойно, господин И.П., г-н К.Т., шефа на мафиотския съд и г-н Л.П.“ / телевизионно предаване „Беновска пита“ по Канал 3 от 05.02.2017 г./ по естеството си имат характер на фактически твърдения, а не съставляват оценка или мнение за личността на ищеца. Същите представляват изнесени твърдения за причастност на същия към борсови манипулации и мафиотски организации, отравяне на питейна вода с арсен, допринесло за наличие на онкологични заболявания на жителите на Меричлери, купуване на народни представители. Тези твърдения настоящият съдебен състав намира, че не са нито обществено приемливи, нито допустими от гледна точка на морала и закона, доколкото внушават и уличават ищеца в извършване на противоправни деяния т.е. обективно притежават качеството „позорност”, доколкото накърняват честта и достойнството му. Предвид което в тежест на ответника е да установи тяхната истинност, каквото доказване в рамките на настоящото производство не е проведено.

По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, които да установяват по безспорен начин истинността на твърденията, да внасят съмнение, че може да са истински или поне да ги правят вероятно основателни. Напротив, от ангажираните от ищеца доказателства /доклади, протоколи и писма на МОСВ/ е видно, че „не се установява въздействие върху качествата на минералната вода „Меричлери“, а установените незначителни разлики в стойностите на някои от изследваните показатели се дължи на естествените динамични и химични процеси на водоносния хоризонт“ /стр. 50 в делото/. От друга страна, показанията на свидетелката З.П., касаещи обстоятелството, че екипа на ответника проверил сигналите за „арсен във водата“ като проверката се състояла „на база всички излезли медийни материали“ не освобождава ответника от отговорност доколкото от процесните изявления, с оглед ползваната в тях словесна конфигурация, не може да се обоснове извод, че същите съставляват коректно предадена чужда информация. Няма данни по делото да се водят наказателни производства срещу ищеца /в досъдебна или съдебна фаза/, касаещи изнесените твърдения.

Възражението на ответника досежно обстоятелството, че твърденията не са изричани от същия се опровергават от ангажираните гласни доказателства. Разпитаните свидетели И.К., управител на „Блиц“, и П.М., репортер на в-к “Галерия“, установяват, че откритите писма респ. интервютата се публикуват дословно, без намеса или интерпретация от страна на медията и след предварително одобрение на интервюирания. Изявленията на ответника в телевизионното предаване по „Канал 3“ е снето в текстови формат от допуснатата СТЕ, от който се установява авторството на изявленията в лицето на ответника респ. обоснован е извод от вещото лице, че липсват следи от промени по записа, които да дадат повод за констатация за извършени манипулации /стр. 20 от заключението/.

Настоящият съдебен състав намира, че всеки един от използваните процесни изрази - „едно от лицата на статуквото, ограбило българите“ /открито писмо на ответника, публикувано в „Блиц“/ „собственикът на фабриката за фалшиви новини г-н П.“, „Време е да свалим червенобузите маски на този Пинокио, който опорочи българската политика и я превърна в средство за забогатяване“, „Г-н П., вие гнида и соросоид ли сте…“  /публикация в профила на ответника във социалната мрежа „Фейсбук“ от 23.01.2017 г./, „фабриката за фалшиви новини в България продължава да си работи с пълна пара …плюс с г-н И.П.“, „класически дедесар“ /интервю във в-к“Галерия от 25.01.2017 г./, „мафия, маскирана като червенобузо джудже в скъп костюм и бяла якичка“ /интервю в „Блиц“ от 03.02.2017 г./ съставляват обида и не подлежат на проверка за тяхната вярност, по вече изложените в съдебното решение съображения.

По тези съображения, в тази част заявеният иск е основателен и доказан доколкото са налице всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане. Претърпените вреди от противоправните деяния, обсъдени по-горе в настоящото решение респ. причинно-следствената връзка между деянията и вредите се установяват от ангажираните свидетелски показания и изслушаната по делото съдебно психологическа експертиза. Същите се изразяват в накърняване на личното достойнство на ищеца чрез публично изнесени твърдения, които го представят в неблагоприятна светлина сред широк кръг от хора и засягат отношенията му с тези хора.

Не са ангажирани доказателства, разколебаващи презумпцията на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, емоционален и психически дискомфорт представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието на ищцата, периода от време, през който е търпяла негативни преживявания справедливо би било да се присъди сумата от 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски такива се следват на ищцата. При съблюдаване на списъка по чл. 80 от ГПК респ. заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено от ответника, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и извършените по делото процесуални действия съдът намира за неоснователно. Припадащата се част от претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК разноски с оглед уважената част от претенцията възлизат на сумата от 1 095 лв.

На ответника разноски не се следват с оглед липсата на данни по делото такива да са извършвани.

          Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I -19 състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

  ОСЪЖДА Н.Т.Б., ЕГН **********,*** – адв. Т.Т. на основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,*** – адв. Л. Н. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2017 год. до окончателното й изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 095 лв. – съдебни разноски.

           РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

           СЪДИЯ: