Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 21.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на втори май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12459 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид:
В.Й.А. чрез пълномощника си адвокат И.Х.-САК,
е предявил срещу З. „Л.И.“ АД ***
осъдителен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца в размер на 40 000,00 лева неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 08.08.2013
г., заедно със законна лихва от настъпване на деликта
до окончателното изплащане.
Ищецът излага, че на 08.08.2013 г. около 9.00 часа на кръстовището между бул.
„Освобождение“ и бул. „ Мизия“ гр.
Ловеч, е произлязло пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Ауди
А4“, рег. № *******, управляван от И.Л.И.и лек автомобил - такси „Хюндай Атос“, рег. № *******, управляван от Г.Й.Б.. За автомобилите били
сключени договори за застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество
„Л.И.“ АД гр. София. В резултат на произшествието, ищецът В.Й.А., пътник в
таксиметровия автомобил, претърпява телесни повреди, които се изразяват в
счупване на ацетабулума на лява тазобедрена става с последващо оперативно лечение-метална остеосинтеза. Ищецът също така излага, че след предявяване
на претенция към ответника, му е било изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв. Ищецът твърди, че вследствие
произшествието претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
страх и негативни емоции, които не били репарирани в достатъчна степен от
заплатеното обезщетение.
На
основание изложените твърдения, ищецът претендира заплащане на обезщетение от
ответника в размер на още 40 000 лв, ведно със
законна лихва, считано от 08.08.2013 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
„Л.И.“ АД гр. София чрез пълномощника си оспорва иска. В отговора на исковата
молба прави възражение за нередовност на исковата молба, на основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК. Прави възражение за обстоятелствата, на които се основава искът
заради това, че от исковата молба не става ясно по чия застраховка „Гражданска
отговорност“ претендира изплащане на обезщетението. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради действия на
пострадалия. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Исковата молба е редовна, а
предявеният иск е процесуално допустим. Възражението за нередовност на исковата
молба поради непосочването на банкова сметка
***. В чл. 129 ал. 1 от ГПК са
посочени изискванията за редовност на исковата молба- тя трябва да притежава
нужните реквизити посочени в чл.127, ал.1 от ГПК, пропускът за предоставяне на
банкова сметка ***е се счита за неотстранима грешка, която би опорочила
гражданския процес за в бъдеще.
По делото е прието за безспорно с
доклада наличие на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“
сочения от ищеца деликвент и ответника З. „Л.И.“
АД. Не са налице също така спорни факти,
за които страните не посочват доказателства. Механизмът на произшествието е
установен от изготвената съдебно-автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото лице, лек автомобил „Ауди А4“, рег. №
*******, управляван от водач И.Л.И., е навлязъл в кръстовището в опасна близост
до приближаващия лек автомобил такси „Хюндай Атос“, рег. № *******, управляван
от водач Г.Й.Б., с което действие е създал опасна ситуация. Бездействието на
водача на л.а. „Хюндай Атос“ Г.Й.Б., изразяващо се ненавременно задействане на
спирачките на управлявания от него лек автомобил, след като е имал възможност
да види навлизащото в кръстовището превозно средство, също е посочено от вещото
лице като причина за настъпилото пътното произшествие. Няма доказателства,
изключващи вината на застрахованите лица и в този смисъл не е оборена
презумпцията за виновност на деликвента по чл. 45 ал.
2 от ЗЗД.
Получените
от ищеца травматични увреждания и причинната връзка между тях и произшествието,
се установява от приложената към делото съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на вещото лице е видно, че вследствие ПТП ищецът е получил луксация на главичката на лява бедрена кост в тазобедрената
става със счупване на ацетабулума, причинило
затруднение движението на левия крак, наложило имобилизация
за около 8-10 месеца, с период на възстановяване 10-12 месеца; контузия на
главата с лекостепенно сътресение на мозъка и
контузия на гръдния кош, причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Няма доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба за
изпадане на ищеца в безсъзнание при и непосредстевно
след произшествието. От показанията на свидетеля А.се установява, че ищецът в
резултат от катастрофата е преживял негативни емоции, болки и страдания.
Не
са събрани доказателства за действия от страна на пострадалия, които биха могли
да се квалифицират като съпричиняване по смисъла на
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че след претърпяното произшествие, ищецът А. е
депозирал заявление за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника
застрахователно дружество „Л.И.“ АД. Застрахователят е изплатил на ищеца сума в
размер на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът
като съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и
продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, които имат
значение за репариране на вредите и за прилагане на критерия справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, причинени
на ищеца в резултат на ПТП, което ответникът е заплатил извънсъдебно, е
адекватен и справедлив. Същият репарира в пълна степен както претърпените болки
и страдания като последици от травматичното увреждане, така и установените
частично от показанията на свидетелката А.негативни преживявания и емоции. По
делото не са събрани доказателства за други травматични увреждания или такива с
по-голяма тежест от установените от медицинската документация и
съдебно-медицинската експертиза. Не се доказва твърдението на св. А.за „спукани
гръбначни прешлени“. По делото не са представени доказателства и за т. нар.
„ексцес“, изразяващ се в настъпили усложнения или по-продължителен период на
възстановяване (СМЕ л. 85).
Така
изложените обстоятелства по делото не обуславят извод за дължимост
на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, над вече заплатеното от
ответното застрахователно дружество. Поради изложеното, съдът приема, че
предявеният от искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на спора на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 230,00
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявения от В.Й.А., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат И.Х.-САК, съдебен адрес:*** срещу
застрахователно дружество „Л.И.“ АД гр. София, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление:*** иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 40 000 лева, допълнително
застрахователно обез-щетение за неимуществени вреди,
причинени от ПТП на 08.08.2013 г. в гр. Ловеч, ведно
със законна лихва от настъпване на деликта до
окончателното изплащане, като неоснователен.
Осъжда В.Й.А. да заплати на З. „Л.И.“
АД *** разноски по делото в размер на 230,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: