М О Т И В И
по Присъда № 153 от 15.12.2020 г., постановена по НОХД № 346/2020 г. по описа
на ОС-Ямбол:
Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение
против подсъдимия И.А.И. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква
„В”, вр.чл.342 ал.1 от НК, за това че на ********. около 12,40 часа, на
кръстовище на главен път ***и път ******, в посока от гр.Ямбол към с.Ч., обл.Я.,
при управление на МПС-лек автомобил „********” с рег.№ ********, не е спазил
знаковата уредба и е навлязъл в регулирано кръстовище с пътни знаци, при
наличие на приближаващо от дясно МПС, движещо се по пътя с предимство, като е
нарушил правилата за движение - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”, чл.50, ал.1 от ЗДвП - „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътно
превозно средство от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство” и чл.45, ал.2, вр. ал.1 от
ППЗДвП - „Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на
пътните превозни средства през кръстовища, като те имат следните изображения и
наименования - знак Б2 /Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство/,
какъвто е бил наличен за него, в резултат на което е предизвикал пътно
транспортно произшествие с лек автомобил „********” с рег.№ * **-**** и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.С. Д., ЕГН ********** ***.
Наследниците на пострадалия М.С. Д.-С.М.С.,
Й.М.С., И.М.С. и К.Н.Д., съответно негови син, дъщери и съпруга, по реда на
чл.76 и сл. от НПК се конституираха в качеството на частни обвинители в
наказателното производство и встъпиха в същото, упражнявайки своите процесуални
права.
По искане на защитника и на
подсъдимия И.И., съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК
взе решение за предварително изслушване на страните.
На осн.чл.372, ал.4, във вр.чл.371,
т.2 НПК съдът след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс.И., без да
събира доказателства за фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че
направеното от подсъдимият самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от
които от своя страна безспорно се установява фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт, поради което следва да бъде признат за виновен по така
предявеното му обвинение. Относно наказанието, представителят на ОП-Ямбол
изразява становище, че на подс.И. следва да бъде определено наказание лишаване
от свобода при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и под средния предвиден в закона размер, а именно - лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години, което след редукцията при условията на
чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 и на подс.И. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, което на осн.чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 4 /четири/
години. Прокурорът моли при индивидуализиране на наказанието да бъде взето
предвид като отегчаващо вината обстоятелство - предишните наложени
административни наказания на подсъдимия за извършени от него нарушения на
правилата за движение, за които са му издавани 3 броя наказателни постановления
и 4 броя фишове, а като смекчаващо вината обстоятелство - наличието на
съпричиняване на престъпния резултат и от страна на пострадалия. На осн.чл.343г НК предлага подсъдимият да бъде лишен и от право да управлява МПС за срок от 2
/две/ години.
Частните обвинители С.М.С., Й.М.С., И.М.С.
и К.Н.Д. участват в съдебно заседание чрез своя повереник - адвокат от АК-*****.
Същите, чрез повереника си поддържат
обвинението, предявено от ОП-Ямбол срещу подс.И.И. и споделят изцяло изложеното
в пледоарията на представителя на държавното обвинение по отношение
доказаността на обвинението. По отношение вида и
размера на наказанието изразяват несъгласие с прокурора, като считат, че същото
следва да бъде определено при превес /макар и незначителен/ на отегчаващите
вината обстоятелства, малко над средния предвиден в закона размер, а именно - 4
години лишаване от свобода, което следва да бъде редуцирано при условията на
чл.58а, ал.1 от НК и при справедливо приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК. По отношение на наказанието по чл.343г от НК предлагат същото да бъде
наложено за срок от 5 години. Оспорват извода на прокурора за съпричиняване на
противоправния резултат от страна на пострадалия, като при определяне на
наказанието претендират да бъде взето предвид предишното осъждане на подс.И. за
престъпление по транспорта, както и обстоятелството, че същия бил недисциплиниран
водач на пътя, за което свидетелствала справката от КАТ, от която било видно,
че същия е системен нарушител на пътя. Молят да им бъдат присъдени направените
от тях разноски по делото.
Подсъдимият И.И. участва в съдебно
заседание лично и с упълномощен от него защитник - адвокат от АК-*****. По реда
на чл.371, т.2 от НПК подсъдимият заяви пред настоящият състав на съда, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт
и не желае да се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият изразява
съжаление за извършеното и критично отношение към последното. Защитникът
пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като моли съда да приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, като определи наказание под средния предвиден в
закона размер, а именно - лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, което
да намали с 1/3, след което да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и да
отложи изпълнението му за срок от 3 /три/ години. По отношение на наказанието
по чл.343г от НК предлага същото да бъде наложено за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца. Защитникът моли при определяне на предложените от него
наказания съдът да вземе предвид не само съжалението и разкаянието на
подсъдимия, неговото поведение след настъпване на ПТП за оказване на помощ на
пострадалия, обстоятелството, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, но и тежкото здравословно състояние на И. - с
прекаран инфаркт, с телково решение, със
затруднено придвижване, както и пенсионната му възраст. Оспорва твърдението на
повереника на частните обвинители за това, че подс.И. е недисциплиниран водач и системен нарушител на пътя. Напротив.
Счита, че от приложената по делото Справка за водач е видно, че
подсъдимият е правоспособен водач от **** г. и от тогава има съставени само три
АУАН, като последният е от 2010 г., а останалите нарушения са отразени във фишове,
което означава, че са за леки нарушения на правилата за движение по пътищата.
При дадената от съда на подс.И. право
на лична защита и последна дума, същия заявява, че съжалява за постъпката си и
изразява съболезнования към наследниците на пострадалия.
Съдът, след като извърши цялостна
преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.И. е правоспособен
водач на МПС, категория „С” от **.**.**** г. и притежава валидно СУМПС,
подновено на **.**.**** г. Като водач на МПС, същият е бил на три пъти
санкциониран по административен ред чрез издадени наказателни постановления за
извършени нарушения по ЗДвП, последното от които влязло в сила на през 2010 г.
По отношение на подс.И. били издадени и пет броя фишове.
На **.**.****г. около 12,40 часа на
път ******, при оптимални пътни и атмосферни условия, в посока от гр.Ямбол към
с.Ч. се движел лек автомобил „********” с рег.№ ********, управляван от подс.И.,
с пътник на предна дясна седалка - свидетелят Н. Ч. от с.Б., обл.Я.. В процеса
на движението си автомобила е следвало да премине през „X” образното
кръстовището, образувано с път *-*. По същото време и при същите условия по път
***в посока от с.О. към с.М., обл.Я., се движел лек автомобил „********” с
рег.№ * ******, управляван от М.С. ***. Самото кръстовище било регулирано с
добре различима пътна маркировка и пътни знаци, съответно такива, указващи на подсъдимия,
че пътя по който се движи е без предимство и, че преди навлизането в същото
следва да спре на знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите по път с предимство”,
т.е. че следва да осигури предимство на идващите по пътя с предимство
автомобили и едва тогава да премине през него. По отношение на М.Д.били налични
пътни знаци ограничаващи скоростта му на движение преди навлизането в
кръстовището - съответно до 50 км/ч. Пренебрегвайки пътният знак указващ, че се
движи по път без предимство, подс.И. навлязъл в кръстовището без да спре на
знака „Стоп”, а само намалявайки скоростта си, съответно без да се увери по
безспорен начин, че по пътя с предимство не идва друг автомобил, което
навлизане е направил със скорост от 35 км/ч. към момента на удара. От своя
страна М.Д.не се е съобразил, че е налице пътен знак ограничаващ скоростта му
на движение, т.е. че максимално допустимата скорост за преминаване през
кръстовището е до 50 км/ч., като е навлязъл в него с такава от 92 км/ч.
Виждайки автомобила на подс.И., пострадалият Д.е въздействал върху спирачната
уредба и е успял да намали скоростта си до 86 км/ч. към момента на удара.
При навлизането на двата автомобила в
очертанията на кръстовището, техните траектории на движение са се пресекли и е
настъпил удар между тях, като за л.а.”********” е бил фронтален, по-силно
изразен в лявата му предна част, а за л.а.”*******” е бил страничен от ляво,
обособен в преден ляв калник. С оглед високата интензивност на сблъсъка е настъпило
последващо аварийно и безконтролно движение на автомобилите по асфалтовата
настилка и крайпътните площи, което приключило в дясно извън път *-*, след
кръстовището за лек автомобил „*******” и на самото кръстовище за лек автомобил
„********”.
След сблъсъка, подс.И. отишъл до
другият автомобил, за да провери какво е състоянието на другият водач, но не
успял да отвори вратата на водача. Пътувалият с подсъдимия свидетел Н. Ч.
опитал да се обади на тел.112, но от преживеният стрес не успял. Междувременно
на мястото на произшествието спрели и други автомобили, като трето неизвестно
лице се обадило на тел.112 и е съобщило за катастрофата. На място дошли
служители на полицията - свидетелите В. В., Е.П. и Т. Д., както и екип от
спешния център, които уведомили последните, че водача в „********” е починал.
Полицейските служители обезпечили местопроизшествието, установили самоличността
на водача на лек автомобил „********”, както и на пътника с него. Полицейският
служител - свид.П. извършил полеви тест за наркотици и алкохол на подс.И.,
които показали отрицателни резултати. Свидетелят Е. П. провел беседа със
свидетеля Н. Ч. относно начина на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, при което последният му споделил, че подс.И. е намалил преди
навлизането в кръстовището, но не е спрял на знака „Стоп”.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие.
От извършената по делото
автотехническа експертиза се установява,
че пътното произшествие е настъпило на „X” образно кръстовище, образувано от
път *-*, където се движил лек автомобил „********” и път ******, където се движил
лек автомобил „********* *******”, в близост до с.Ч., обл.Я., при дневна
светлина и оптимални атмосферни и пътни условия. Самият сблъсък е осъществен в
очертанията на кръстовището, като за първият автомобил той бил страничен,
отляво, обособен в предния му ляв калник, а за втория бил фронтален, обособен в
лявата му предна част. Установява се също, че скоростта на движение на лек
автомобил „********” към момента на удара е била 35 км/ч, а на автомобил „*******”
- 86 км/ч, а преди удара 92 км/ч. Като причина за настъпване на произшествието
експертите посочват поведението и на двамата водачи - на подс.И. и на
пострадалия Д.. Относно подс.И., вещите лица сочат, че същият не е спрял в
зоната на действие на пътен знак Б2, за да се убеди, че по пътя с предимство
няма приближаващи превозни средства и да предприеме пресичане на инцидентното
кръстовище едва тогава когато същото е „освободено” от ППС. Само при това положение
е можел да предотврати произшествието. А за пострадалия водач на „********” - М.Д.,
експертите посочват, че същият е следвало да управлява превозното средство с
нормативно разрешената скорост за конкретния пътен участък от 50 км/ч, като само
при това положение е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
От изготвената по делото оценителна автотехническа
експертиза се установява, че в резултат на пътно транспортното произшествие са
настъпили имуществени вреди, като по автомобила, управляван от подсъдимия същите
са на стойност 3 419,35 лева, а по този на пострадалия - на стойност 900,48
лева.
От изготвената съдебно-химическа
експертиза се е установява, че в кръвта на починалия в резултат на
произшествието М.Д.имало наличие на етилов алкохол в размер на 0,12 на хиляда.
От заключението по назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалият М.Д.е
причинена автомобилна травма, т.е. травма вътре в лек автомобил като водач на
автомобил при неговото блъскане от друг лек автомобил отстрани отляво по време
на движение със значителна скорост, при което автомобилът на пострадалия е
получил тежки деформации предимно отляво отстрани и отпред с хлътване на тези
части навътре в автомобила и притискане на тялото на пострадалия. При това, последният
е получил тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб и
гръбначния мозък, гръдния кош, корема и крайниците, изпаднал бързо в състояние
на травматичен шок и е починал в автомобила. Тази съчетана травма с обхващане
основно на гръдния кош, гръбначния стълб и корема са причината за настъпването
на смъртта, като непосредствената е била изпадането на пострадалия в състояние
на хеморагичен и травматичен шок вследствие на множествените травми и острите
кръвоизливи, поради което смъртта е била неизбежна и неминуема. Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите,
гръбнака, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и
притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Описаните от експерта травми и
настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на възникналото
пътно-транспортно произшествие. Локализацията на уврежданията сочи, че
най-силни са били травмите в областта на лявата половина на гръдния кош, като
установените увреждания са получени вследствие удряне и притискане на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на лекия автомобил и
притискането на главата, гръдния кош и корема от деформиралите се части на
лекия автомобил.
От
приложената по делото Справка за съдимост рег.№ ****/**.***.**** г. на БС при
РС-Ямбол се установява, че подс.И.И. е н.. По отношение на същия е приложена
разпоредбата на чл.78а от НК, като по НОХД №***/**** г. на РС-Радомир е признат
за виновен за извършено на **.**.**** г. престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Производството е по реда на глава
ХХVІІ от НПК. За да приеме за установени изложените фактически обстоятелства
съдът в съответствие с разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид
направените от подсъдимия самопризнания в хипотезата на т.2 на чл.371 от НПК и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които потвърждават
направените от него самопризнания. По-конкретно събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които подкрепят самопризнанията на подсъдимия са
следните: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство по делото свидетели С.С., К.Д., И.С., Й.С., Н. Ч., В.
В., Е. П. и Т. Д.; заключенията по назначените по делото съдебно-медицинска
експертиза на труп, тройна автотехническа, оценителна и химическа експертизи;
приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум към него; справки за собственост на процесните автомобили; удостоверение за
наследници; справка за водач на МПС; препис от акт за смърт на пострадалия;
Справка за съдимост.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите С.С., К.Д., И.С., Й.С., Н. Ч., В. В., Е.
П. и Т. Д., дадени от тях в хода на досъдебното производство, т.к. същите са
логични, последователни и безпротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Съдът кредитира заключенията по
назначените по делото съдебно-медицинска,
автотехническа, оценителна и химическа експертизи, като обективни, ясни и
обосновани, а и изготвени в съответствие с изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените
писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, т.к. същите
са изготвени по съответния ред и не противоречат на останалия събран по делото
и кредитиран от съда доказателствен материал.
Съдът
констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и направеното от него изявление за приемане
на фактите и обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с
всички свързани с тях законови последици, са съответни и се подкрепят от всички
визирани по-горе доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред.
От представените от защитника в хода
на съдебното производство писмени доказателства - протокол на медицинска
комисия № ***/**.**.**** г. и Епикриза
от Специализирана кардиологична болница - Ямбол от **** г. се
установява, че през **** година подс.И. е бил настанен на болнично лечение по
повод остър миокарден инфаркт, във връзка с което му е бил поставен стент.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че подсъдимият И.А.И.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”В” вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на ********.
около 12,40 часа, на кръстовище на главен път ***и път ******, в посока от гр.
Ямбол към с. Ч., обл. Я., при управление на МПС - лек автомобил „********” с
рег. № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 вр. ал.1 от ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътно
транспортно произшествие с лек автомобил „********” с рег. № ********и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.С. Д.с ЕГН: ********** ***.
Извършено е съставомерно деяние по
посочения текст от материалния наказателен закон. Авторството на престъпното
деяние се установява безспорно както от признанията на подсъдимия, дадени по
реда на т.2 на чл.371 от НПК, така и от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели С.С., К.Д., И.С., Й.С., Н. Ч., В. В., Е.П. и
Т. Д., от писмените доказателства – заключенията по назначените по делото
съдебно-медицинска, автотехническа, оценителна и химическа експертизи;
приложените по делото и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства, преценени в тяхната
цялост и взаимовръзка, които доказателства подкрепят признанията.
Деянието е осъществено от подсъдимия
от обективна страна, тъй като е безспорно установено, че на инкриминираната
дата е управлявал МПС - лек автомобил „********” с рег. № ********, нарушил е
посочените по-горе разпоредби по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 вр. ал.1 от
ППЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП с лек автомобил „********” с рег.
№ ********и по непредпазливост е причинил смъртта на водача му - М.С. Д..
Нарушението на правилата за движение
по пътищата от подсъдимия И.И., визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 вр.
ал.1 от ППЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на
пострадалия, тъй като И. в качеството си на водач на МПС и движещ се по път без
предимство е бил длъжен и на същият му е било обективно възможно да изпълни
задълженията си преди навлизане в кръстовището да спре на знак Б2 и по този
начин да осигури предимство на идващият по пътя с предимство автомобил на
пострадалия и едва тогава да премине през него, както и при навлизане в
кръстовището и преминаване през него да пропусне автомобила на пострадалия,
който се движи по пътя с предимство. Именно в резултат на неизпълнение от подс.И.
на задълженията по чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.2 вр. ал.1 от ППЗДвП, е
последвал сблъсък между автомобила на подсъдимия и този на пострадалия. Водачът
на „********” с рег. № ********- пострадалият М.С. Д.при сблъсъка е получил
тежки травми несъвместими с живота, след
което починал.
Съдът намира за неоснователен довода
на повереника на частните обвинители, че вина за настъпилото ПТП имал
единствено подс.И.И.. От заключението по назначената по делото автотехническа
експертиза се установява по категоричен начин, че в нарушение на разрешената за
конкретния пътен участък скорост от 50км/ч, водача на „********” - М.Д.се е
движил с 92км/ч., а към момента на удара - с 86км/ч. Експертите са категорични,
че в случай, че Д.е управлявал превозното средство с нормативно разрешената
скорост за конкретния пътен участък от 50 км/ч, то същият щеше да има
техническа възможност да предотврати произшествието. Обстоятелството обаче, че
пострадалият се е движил с автомобила си неправомерно, не оневинява подсъдимия,
т.к. последният е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на престъпния
резултат.
Съдът намира за безспорно това, че пострадалият М.Д.е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.21, ал.2 от ЗДвП,
което е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно посочената
разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочените в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Като не се е
движил с указаната с пътен знак скорост от до 50км/ч, пострадалият е допринесъл
за настъпване на противоправния резултат - настъпилото ПТП и своята смърт.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимият по непредпазливост
в първата й форма по чл.11, ал.3 от НК - небрежност, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен, тъй
като затова го задължава посоченото по-горе правило за движение по пътищата. В
конкретниката на процесния случай И. е и могъл да ги предвиди, тъй като не се е
намирал в особено психическо състояние или пък в сложна пътна обстановка и при
едно мобилизиране от негова страна на своите психически възможности би могъл да
ги предвиди.
Съдът
приема за безспорно установено, че след извършване на деянието подсъдимият е слязъл от автомобила си и отишъл до автомобила на М.Д., за да
провери какво е състоянието на последния, но не успял да отвори вратата на
водача. Според съда обаче не е налице основание за
приложение на привилегирования състав на престъплението по чл.343а НК, т.к.
описаните действия, осъществени от подс.И. след деянието не могат да бъдат
окачествени като „всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия” по смисъла на чл.343а, ал.1
от НК.
С оглед на гореизложеното, съдът
счита, че подсъдимият действително е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК, поради което същият
следва да носи наказателна отговорност по този текст от Особената част на НК.
Съдът призна подсъдимият И.А.И. за невиновен в това
да е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304
от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение. Посоченото
нарушение е неотносимо
към настъпилото произшествие. Тази норма от специалния закон регламентира общи
и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписва конкретно поведение
- действие или бездействие, поради което няма отношение към конкретно създалата
се пътна обстановка. В този смисъл не се констатира причинна връзка между него
и настъпилия съставомерен резултат, поради което съдът прецени, че следва да
отпадне от обвинението срещу подсъдимия. Изцяло в този смисъл е и Определение №
** от **.**.**** г., постановено по ВЧНД № ***/****г. на АС-Бургас, постановено
във връзка с конкретния казус, както и практиката на ВКС на РБ, изразена в
редица решения, включително и в Решение № 278 от 09.07.2015 г. на ВКС по н. д.
№ 638/2015 г., НК, II н. о.
При определяне вида и размера на
наложените наказания на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е
със сравнително висока степен на обществена опасност, предвид динамиката на
този вид престъпления и необходимостта същите да бъдат санкционирани по-строго.
Като отегчаващи вината на подс.И. обстоятелства съдът отчете това, че
осъщественото престъпление е в резултат на нарушаване на повече от едно основно
правило за движение по пътищата, както и че същият е бил признат за виновен в
осъществяване /макар и през 2002 година/ на престъпление от същия вид, а именно
- престъпление по транспорта, за което е била приложена
разпоредбата на чл.78а от НК.
От друга страна, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и това, че от ****
г./когато е станал правоспособен шофьор/ до настоящия момент има издадени само три
наказателни постановления, последното от които през 2010 г., както и пет фиша за допуснати от него нарушения на правилата за движение по пътищата; оказаното
от И. съдействие още в хода на досъдебното производство за разкриване на
обективната истина; действията на последния след настъпилото ПТП, макар същите
да не са всички зависещи от него за оказване на помощ на пострадалия; наличие
на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на противоправния
резултат; тежкото здравословно състояние на подсъдимия. Смекчаващо вината
обстоятелство е и критичното му отношение към престъпния резултат, изразеното
искрено съжаление към това, че е лишил от живот човек. От изложеното съдът
счита, че личността на подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По
тези съображения съдът наложи на подс. И. наказание при условията на чл.54 НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определи същото под
средния предвиден в закона размер, а именно - лишаване от свобода за срок от 3
години. С наказание в този размер биха се постигнали напълно целите на
наказателната репресия визирани в чл.36 НК.
Тъй като делото се разглежда по реда
на съкратеното съдебно следствие, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 НК
и редуцира определеното наказание с 1/3, поради което осъди подсъдимия на 2
години лишаване от свобода. Така
определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното деяние и на
личността на извършителя.
Съдът намира, че са налице условията
за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, поради което отложи изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, считано
от влизане на присъдата в сила. При формиране на вътрешното си убеждение по
чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът отчете
обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу подсъдимия само по
себе си е започнало да оказва върху него поправящо и превъзпитаващо
въздействие, което от своя страна не налага ефективно изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни промени в съзнанието
на подсъдимия и превъзпитанието му към спазването на законите не изискват
отделянето му от настоящата социална среда и изолирането му от обществото.
Поради това съдът прие, че постигането на целите на чл.36 от НК са обезпечени с
отлагането на изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода за
посочения срок.
От изложеното по-горе съдът счита, че не са налице
основания за определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 НК, тъй
като изложените смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито е
налице изключително такова, така че и най-лекото, предвидено в закона наказание
да се оказва несъразмерно тежко с извършеното.
Съдът приложи разпоредбата на чл.343г
от НК като лиши подсъдимия и от право да управлява МПС за срок от 2 години. При
определянето на това наказание съдът отчете изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
При горния изход на делото и предвид разпоредбата на
чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в размер на 2767,28 лева, в полза на Републиканския бюджет, по сметка
на ОД на МВР - Ямбол, както и да заплати направените от частните обвинители С.М.С.,
Й.М.С., И.М.С. и К.Н.Д. по делото разноски в размер на от по 800 лева за всеки
един от тях.
Причината за осъществяване на
деянието е неспазване на основни правила за движение по пътищата от подсъдимия.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: