Р Е Ш Е Н И Е 395/17.7.2020г.
№ 17.07.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 14.07 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 549 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от И.М.Й.
против „Минна компания- Петров“АД
искове, с които се претендира ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от общо 798,
22 лв., представляващи неизплатено
брутно трудово възнаграждение за май – юли 2016
год. и лихва за забава върху
претенциите с посочени начални и крайни
периоди на претенцията в общ размер на 289, 55 лв.,както и законна лихва върху
главниците от датата на иска до окончателното изплащане на сумите, вкл.
разноски по делото.
Ищецът посочва, че е полагал труд по ТПО в
предприятието ответника за периода 01.10.2013 – 11.10.2016 год. год.,на
длъжността счетоводител. ТПО било прекратено на осн.
чл. 325, ал.1,т.1 КТ, като на 05.09.2017 год. страните сключили споразумение за
изплащане на дължими и незаплатени трудови възнаграждения до 09.10.2017 год. На
09.05.2019 год. било извършено частично плащане, като останал незаплатен
остатък. Освен това ответникът изпаднал в забава, поради което дължал лихва в
посочен размер. Претендира се уважаване на претенциите, присъждане на законна
лихва и разноски в производството.
В депозирания отговор ответникът оспорва исковете като
частично неоснователни. Действително били извършени посочените плащания, но и
още едно плащане в размер на 300 лв., поради което и посочва, че исковете са
основателни за суми, по-малки от процесните. Иска се
частично отхвърляне на претенцията, както и намаляване на съдебно – деловодните
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
В
съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа
исковете.
Ответникът
изпраща упълномощен представител, чрез когото поддържа отговора по изложени
съображения.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
между страните и видно от приложените писмени доказателства е, че същите са
били в трудови правоотношения за исковия период, по силата на които ищецът е
полагал труд в предприятието на ответника на длъжност – ***. Безспорно е още,
че трудовото правоотношение е прекратено на 11.10.2016 год., на осн. чл. 325,ал.1
от КТ.
Представено
е подписано между страните споразумение от 05.09.2017 г., с което са се
споразумели, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1404 лв. – за месеците май, юни и юли 2016 год., която
работодателят се задължава да заплати в
периода 11.09.2017 – 09.10.2017 год. на 4 вноски от по 351 лв.С исковата молба
ищецът признава, че на 09.05.2019 год. в изпълнение на споразумението са му
заплатени сумите от 91, 75 лв. – за м. юли и 514, 03 лв. за месец юли или
общата сума от 605, 78 лв.
Ответникът
е представил платежно нареждане от 22.12.2017 г., видно от което на посочената
дата наредителят „ГЕОДРИЛИНГ“ЕООД е превел по банкова
сметка ***., с основание „***“.Документът е оспорен от ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 128 КТ, вр. чл. 242 КТ и 86,ал.1 ЗЗД.
Нормата на чл. 128, т. 1 и
т. 2 КТ вменява задължения на работодателя в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд и да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудов
договор е възмезден, като работодателят е длъжен да заплаща
своевременно уговореното в договора трудово възнаграждение, след като работника или служителя е изпълнявал добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови
функции.
В процесния случай безспорно се установи обстоятелството,
че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника в процесния период.
Безспорно се установява от приетото и несопорено споразумение, че за този
период на ищеца не е заплатено полагащото му се трудово възнаграждение за проценсите
месеци в размер на общо 1404 лв. Страните
не спорят още, че на 09.05.2019 год. в полза на ищеца е заплатена общата сума
от 605, 78 лв. Основният спор между същите е дали е останала дължима
претендитаната от ищеца сума от 798, 22 лв. или с посоченото плащане на
22.12.2017 год. е погасена част от главницата в рамер на 300 лв.Както беше
посочено по-горе ищецът е оспорил документа с твърдението, че преводът е
извършен след уговорените в споразумението дати и от трето лице, с което той не
се е намирал в ТПО. В постановени по реда
на чл. 290 ГПК, решения на ВКС , е прието, че съгласно чл.270, ал. 3 КТ
изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в
документ за банков превод по влог на работника. Когато основанието за плащане
на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков
превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането.
Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за
плащане, в доказателствена тежест на получилия
плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане
като дадено без основание. Според Решение № 84 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 585/2013 г.
на ІV Г. О. на ВКС- няма законови пречки задължението за изплащане на трудово
възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение
обаче следва да бъде установен от длъжника/работодателя/ с представяне на
категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за
изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът
на паричното задължение трябва да докаже точното, конкретно и пълно изпълнение.
От тези принципни отговори на въпросите не следва, че когато основанието за плащане
не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде
доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на
страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено
основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и
падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може
да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение.
Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото
оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо
друго, налага той да докаже това свое твърдение.
В процесния
случай ответникът сочи, че с посоченото плащане по банкова сметка ***., в
изпълнение на споразумението.Действително наредителят е трето лице, но в
основанието за плащане изрично е посочено – заплата в полза на МК Петров. От
страна на работника не са релевирани твърдения за наличието на каквито и да е
правоотношения между него и третото лице – наредител, за да се приеме, че
плащането касае такива. Ето защо съдът приема, че с извършеното плащане е
погасена част от дължимата главница. В този смисъл искът се явява частично
основателен до размера на сумата 498, 22 лв. и непоснователен за горницата до
пълния предявен размер. Сумата следва да бъде присъдена в едно със законата
лихва от датата на исковата моба до изплащанена вземането.
От основателността на
главния иск следва и основателност на акцесорния за мораторна лихва за забавата на плащането на
трудовото възнаграждение. Началната
дата на падежа е определена от страните със споразумението и тя е 10.10.2017 год. Вземайки предвид извършените плащания до датата
на исковата молба претенцията се явява основателна за сумата от 223, 84 лв. и
неоснователна до пълния си предявен размер. За пълнота на настоящите мотиви съдът
намира за необходимо да посочи, че при пресмятането на сумите в отговора на
исковата молба ответникът вероятно е допуснал техническа грешка , посочвайки
общия сбор на дължимата лихва за сумата от 183, 12 лв.
По разноските:
Предвид частичното уважаване на претенциите в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв.На осн чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът има
право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 134, 48 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса съобразно ТДТССГПК върху уважения размер на исковете- 100
лв.
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ
„МИННА
КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление
гр. Я., ЕИК *** да заплати на И.М.Й., ЕГН ********** , сумата от 498, 22 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода юни- юли 2016 г., определено със
споразумение от 05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от 24.02.2020
год. до окончателното изплащане, като
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 798, 22 лв. като неоснователно ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД „МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК *** да
заплати на И.М.Й., ЕГН ********** ,
сумата от 223, 84 лв., представляваща лихва за забава върху
горепосочената главница за периода 10.10.2017 –
24.02.2020 год. като иска за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 289, 55 лв. като неоснователно ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК *** да
заплати на И.М.Й., ЕГН ********** сумата от 200 лв., разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.М.Й., ЕГН **********
да заплати на МИННА
КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление
гр. Я., ЕИК *** сумата от 134, 48 лв.,
разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „МИННА КОМПАНИЯ – ПЕТРОВ“АД, със седалище и адрес на управление гр. Я., ЕИК *** да ЗАПЛАТИ по сметка на ЯРС сумата от 100 лв.
държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: