ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№…………………
гр.Плевен, 28.10.2020година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І граждански
състав, в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………………………………………………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………………ТАТЯНА
БЕТОВА…….В.гр.д. № 883 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по чл.250 ГПК.
С решение № 50 от
16.01.2020г. Плевенският окръжен съд е отменил, на основание чл.271 ал.1 ГПК
решение № 1415 на Плевенски районен
съд, от 23.07.2019год., постановено по гр.д.№
3091/19год., като вместо него е постановил:
„ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.С.П., с ЕГН ********** и адрес ***, против „****“ЕАД-гр.****,
с ***********, РУ „*******“, представлявано от директора *******, гр.***********,
иск с правно основание чл. 222 ал.3 от КТ вр. с чл. 49, ал.1 т.5 от КТД
на „****“ЕАД за заплащане на сумата 18 431
лв., представляваща разликата между претендираното и изплатеното на ищеца
обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на още 10 месечни БТВ.
ОСЪЖДА К.С.П., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „****“ЕАД-гр.****,
с ***********, РУ „*******“ разноски
по делото в размер на 568.62лв.
Решението е обжалвано от К.С.П. с касационна жалба от 14.02.2020г., в която се съдържа следната молба „В
случай, че приемете за неоснователна касационната жалба срещу иска по чл.222,
ал.3 КТ вр. с чл.49, ал.1, т.5 от КТД на „****“ЕАД, моля да върнете делото за
ново разглеждане от друг състав за произнасяне по алтернативно предявения иск
по чл.49, ал.1, т.3 КТД във вр. с чл.222, ал.3 от КТ с цена 10 758.60лв.“
С определение № 265/02.10.2020г. по гр.д. № 1451/2020г. на ВКС е приел, че като
е разгледал по същество и отхвърлил иска с правна квалификация чл.222, ал.3 КТ,
вр. чл.49, т.5 от КТД на „****“ЕАД,
въззивният съд е пропуснал да разгледа осъдителния иск с правна квалификация чл.222,
ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от същия КТД, предявен при условията на
евентуалност/под отрицателно процесуално условие/-изменение на първоначалния
иск, допуснато с протоколно определение м открито съдебно заседание от
18.07.2019г. по гр.д. № 3091/2019г. на РС-Плевен.Поради това е върнал делото на
Плевенски ОС за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК инкорпорирана в
касационната жалба - за допълване на въззивното решение с произнасяне и по
евентуалния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от същия КТД.
Ответникът по молбата „****“ЕАД е взел становище, чрез пълномощникът си
гл.юрисконсулт *******Г., че молбата за допълване е неоснователна, а по
същество – че евентуалния иск също като главния е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени изложеното в
молбата за допълване/в касационната жалба/ и задължителните указания на ВКС,
съобрази изискванията на закона, намира
че молбата
за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл.250, ал.1 ГПК от
надлежна страна, поради което разглеждането ѝ е процесуално
допустимо. По същество молбата за допълване на съдебното решение е основателна, тъй
като действително въззивният съд отхвърляйки главния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр.
чл.49, т.5 от КТД, е следвало да се произнесе и по предявения при условията на
евентуалност/ако не бъде уважен главния иск/ иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД.На л.58 от
делото на РС е приложена молба от ищеца К.С.П., с която е поискал преди
провеждане на първото по делото заседание уточняване на исковата молба и да
бъде допуснато изменение на иска, на основание чл.214, ал.1, пр.2 ГПК с искане
в следния смисъл: Поддържа иска по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.5 от КТД. В случай
че не се установи дължимост на обезщетение по чл. 49, ал.1, т.5 КТД, да се
осъди ответника да заплати обезщетение по чл.49, ал.1, т.3 КТД, дължимо за шест
месеца в размер на 10 758.60лв., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото.В първото по делото заседание ищецът, чрез пълномощника му
адв. К.Д. е заявил, че поддържа молбата за уточняване и изменение на исковата
претенция и съдът е приел с определение искането на ищеца да разгледа при
отрицателно условие/неуважаване на главния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49,
т.5 от КТД за сумата 18 431лв./ евентуален иск по чл.222, ал.3 КТ, вр.
чл.49, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв.
С решението, чието
допълване се иска, въззивният съд е приел, че главния иск е неоснователен и
отменяйки решение на РС-Плевен, го е отхвърлил. В мотивите е прието следното :
„В исковата молба
се претендира, че работодателят дължи освен обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в
размер на две БТВ и още 10 БТВ по чл. 49 ал.1, т.5 от КТД. Извода се обосновава
с твърдението, че ищецът има непрекъснат трудов стаж над 30г./31г./ в системата
на структурите, чийто правоприемник е „****“ЕАД. От изложеното по-горе се
вижда, че това твърдение не отговаря на действителността. Същия има трудов
стаж, който е непрекъснат от 01.05.1979г. г. до 15.12.2004г. в „**** и
далекосъобщения“ и правоприемника му „****“ЕАД, който е без значение за правото
му на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, тъй като е прекъснат с постъпването му
на работа в **“АД на 15.12.2004г., което дружество не е „структура, чийто
правоприемник е „****“. Поради това не може да се зачете за трудов стаж при същия
работодател периода, през който ищецът е работил в „**“АД, последван от период,
през който не е бил на работа. За да има право на
обезщетение в претендирания размер работникът или служителят следва да е придобил
последните 30 години
преди прекратяване на трудовото правоотношение непрекъснат трудов стаж при един
и същ работодател.Ето
защо от значение за размера на обезщетението е периода от 01.02.2011г. до
01.05.2019г., който период от осем години е недостатъчен, за да обоснове извод
за дължимост на обезщетение в по-голям размер от полученото - било по чл.222,
ал.3 КТ в размер на 6 БТВ, било по чл.49, ал.1, т. 2-5 КТД в размер съответно
на 6,8,10 или 12 БТВ.“ С това обсъждане, по същество въззивният съд е дал отговор на въпроса
основателен ли е иска по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49, т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв., но не го е разгледал
изрично и не се е произнесъл и в диспозитив с отхвърляне и на този иск.
Съгласно чл.222 ал.3 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Съгласно ал.4 на
текста, алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО.Съгласно представения
КТД, действащ към момента на прекратяване на трудовия договор с ищеца, между
работодателя и синдикатите е уговорено в чл.49, ал.1, т.3/л.8 и сл. от делото
на РС/, че обезщетенията на придобилите право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда и условията на чл.222, ал.3 и ал.4, вр. с чл.228, ал.2 от КТ са
в размер, както следва:…..т.3 Непрекъснат трудов стаж в системата а
структурите, чиито правоприемник е „****“ЕАД, над 10 до 20 години – в размер на
брутното трудово възнаграждение на съответния работник или служител за 8/осем/
месеца.Безспорно е между страните, че на въззивника са изплатени две БТВ, за
които като основание е посочено чл.222 ал.3 КТ и чл.49 ал.1, т.1 от КТД-непрекъснат
трудов стаж в дружеството до 10 години.
Имайки предвид изложените в мотивите на решението
от 16.01.2020г. безспорни факти и обстоятелства относно трудовия стаж на ищеца,
а именно, че от 01.05.1979г. до 15.12.2004г. той е работил в „**** и
далекосъобщения“ ООД; от 15.12.2004г. до 01.01.2010г. - в „**“ АД; от 01.01.
2010 г. до 01.04.10 г. - в „БTK“ AД, от 01.04.2010 г. до 31.01.2011 г. е бил
без работа и от 01.02.2011г. до 01.05.2019г. до пенсионирането му е работил в
„****“ ЕАД и безспорните преобразувания на търговските дружества, в които е
работил, съдът приема, че К.П. не е придобил последните над 10 до 20 години преди
прекратяване на трудовото правоотношение непрекъснат трудов стаж при един и същ работодател-„****“ ЕАД.За част от периода
ищецът е бил безработен/01.04.2010г. до 31.01.2011г./, а за друга част е
работил в дружество, което не е праводател и съответно „****“ЕАД не е негов правоприемник-„**“АД.Това
е така, тъй като „****“ЕАД и „**“ЕАД са образувани през 1992г. след преобразуване
чрез разделяне на „**** и далекосъобщения“ООД.
Поради изложеното, непрекъснат трудов стаж при един
и същ работодател преди прекратяване на трудовото правоотношение, К.П. има само за
период от осем години /периода
от 01.02.2011г. до 01.05.2019г./,
който период попада под хипотезата на чл. чл.222, ал.3, пр.1 КТ, вр. чл.49, ал.1, т.1 от
КТД – до 10 години и работникът има право на обезщетение в размер на БТВ за
срок от два месеца, което е получил. Ето защо и евентуалния иск по чл.222, ал.3 КТ, вр. чл.49,
т.3 от КТД за сумата 10 758.60лв., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В заключение : Решение № 50/16.01.2020г. е
непълно и се нуждае от допълване с произнасяне по евнтуалния иск с правно
основание чл. 222, ал.3 КТ, вр. чл.49, ал.1, т.3
от КТД за сумата 10 758.60лв., който следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА Решение № 50/16.01.2020г. по в.гр.д. № 883/2019г.
на Плевенски ОС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.П., с ЕГН ********** и
адрес ***, против „****“ЕАД-гр.****, с ***********, РУ „*******“,
представлявано от директора *******, гр.***********, иск с правно основание чл.
222 ал.3 от КТ вр. с чл. 49, ал.1 т.3 от КТД на „****“ЕАД за заплащане на
сумата 10 758.60 лв.,
представляваща разликата между претендираното и изплатеното на ищеца
обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ в размер на още шест месечни БТВ.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: