Решение по дело №901/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 411/09.04.2020 г.               06.04.2020 г                       град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                          V-ти наказателен състав

на тринадесети март                                 през  година 2020 година

в публично съдебно заседание  в състав:

 

        Председател: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Райна Жекова

като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 901 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН 6 и е образувано по жалба на Д.П.С. с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес *** чрез адв.Г. С.АК-Б., против наказателно постановление №19-0769-006457 от 03.02.2020г издадено то началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”-Бургас с което за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложено глоба в размер от 900 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С жалбата се иска отмяна на постановлението като се излагат аргументи за недоказаност на авторството, както и че АТСС не  било сертифицирано, тъй като не била извършена последваща проверка съгласно чл.4 ал.3 от Наредбата №8121з-532 от 12.05.2015г. Не се сочат нови доказателства, но се правят доказателствени искания. 

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства. Не се претендират разноски

За административнонаказващия орган надлежно призован, представител не се изпраща. Изпратено е писмено становище , с което се моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за ЮК възнаграждение.

По делото са налични писмени доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателят е получил наказателното постановление на 07.02.2020 г. (лист 5 от делото). Жалбата е подадена на 14.02.2020 г. (лист 3 от делото). Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена е пред материално и териториално компетентен съд, от легитимирано да обжалва лице и производството пред БРС е редовно образувано.

Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 09.11.2019г, около 09,43 часа , в гр.Б., на бул.”Т. А.” в посока кръстовище с ул.”С.” към надлез „В. П.” водач на мотоциклет марка „Ямаха” ИЗФ 600 Р с рег.№ ... управлявал с наказуемата скорост от 124 км/ч при разрешена за населено място до 50 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с АТСС TFR1-M №510/07 и бил изготвен клип №9757 Приспадната от измерената скорост била 3% допустима грешка. От данни за регистрацията на МПС е бил установен собственикът на мотоциклета –Д.П.С. с ЕГН **********. Същият били поканен да се яви в сектор „ПП”–Бургас /покана на лист 9 от делото/ и тази покана била получена лично /разписка на лист 10 от делото/. На 19.11.2019г жалбоподателят се явил в сектор ПП –Бургас и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП /лист 11 от делото/, в която заявил, че мотоциклет марка Ямаха с рег. № ... бил управляван от него лично на 09.11.2019г. На 03.12.0219 г. жалбоподателят бил поканен в сектор „ПП” –Бургас и в негово присъствие бил съставен от свидетеля В.П. на длъжност мл.автоконтрольор в сектор ПП –Бургас АУАН серия АА и бланков №449773 /лист 6 от делото/. В него правната квалификация на нарушението е по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта и му бил връчен екземпляр от същия. В него не вписал възражения.

МВ срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не направил пред наказващия орган писмени възражения.

Като взел предвиди акта и останалите писмени доказателства  по преписката административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №19-0769-006457 на 03.02.2020г. В него при пълна идентичност с фактологията и правната квалификация описана в акта, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени две кумулативни наказания-глоба в размер от 900 лева и бил лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР му били отнети 12 контролни точки.

За посоченото нарушение,  видно от приетото по делото писмено доказателство – протокол от клип №9757 /лист 7 от делото,/ ясно са посочени датата, точният час, джипиес координатите на мястото, където е поставена мобилната камера, измерената скорост и отклонението от разрешената за населени места. Посочена е и посоката като „отдалечаващ” се обект за контрол. Видно от приетия като писмено доказателство по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система на модела TFR1-M №510/07 същата е била използвана на 09.11.2019 г. Описано е било мястото за контрол и същото съвпада с описано в АУАН и НП. Била е в стационарен режим и е поставена в автомобил с рег. №А 7861 КК за времето от 09,00 до 11,00 часа, като за този интервал са били установени 50 броя нарушения. В този протокол погрешно е отбелязано, че обектът на нарушението /в случая мотоциклет с рег. №А 1101 К/ е бил с посока на движение „приближаващ”. Този недостатък не опорочава обаче производството, тъй като предназначението на този протокол е да удостовери действията на органа на ПП – Бургас за определен ден и час и броя констатирани нарушения. Представен и приет по делото е протокол №2-4-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M. Съгласно текста на този протокол извършена е последваща проверка за техническата изправност на мобилната система за видеоконтрол на 17.10.2018г на използваното техническо средство и системата съответства на одобрения тип. От удостоверение за одобрен тип средство за измерване на лист 14  от делото е видно, че използваната мобилна система е одобрен тип средство считано от 24.02.2010 г. до 24.02.2020г.

 Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ги намира за последователни, логични  и безпристрастни. Показанията им се допълват от събраните писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Нарушението е било заснето с мобилна камера, разположена в служебен автомобил. АТСС е било одобрен тип средство за измерване и е преминало последваща проверка от техническа лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатора за алкохол в дъха.   В настоящия случай, макар че нарушението е констатирано без участието на контролен орган и тъй като санкцията в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е не само глоба, но и лишаване от право да управлява МПС, правилно и законосъобразно е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено и наказателно постановление. Наложените размери на глобата и лишаването от право да се управлява МПС са съобразени с редакцията на закона към датата на извършеното нарушение. За да се определи по коя от хипотезите на чл.182 ал.1 ЗДвП е определен размера на наказанието глоба е взето под внимание и приспаднат от измерената скорост толеранс от  3 %.

Съдът приема, че нарушението е доказано по несъмнен начин.

Установен е по несъмнен и категоричен начин е и субектът на административнонаказателна отговорност. Това е така, тъй като жалбоподателят е бил поканен и попълнил декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП, следователно направеното възражение как това е станало под натиска на „шестима служители от сектор ПП–Бургас„ съдът не приема, тъй като доказателства в тази насока не се представиха. Ирелевантно е в случая посоченото в жалбата обстоятелство, че жалбоподателят не е имал спомен на посочената в НП дата дали той е управлявал процесното МПС. Законът е дал отговор на това съмнение в нормата на чл. 188 ал.1 изречение второ ЗДвП –собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съдът счита, че при липса на данни за друго лице ползвало мотоциклета на 09.11.2019г в 09,43 часа в гр.Бургас по бул.”Тодор Александров” в посока кръстовище с ул.”Спортна”, отговорност за извършеното нарушение носи собственикът на превозното средство.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи по аргумент на представената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на министъра на МВР. Двата акта са издадени в сроковете на чл.34 ЗАНН и от формална страна съдържат изискуемите от чл.42 и чл.57 ЗАНН реквизити.  От датата на извършване на нарушението до настоящия момент не е изтекла погасителната давност за наказателно преследване съгласно чл.11 от ЗАНН вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК от три години.   

Съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и наложените наказания са определени съгласно закона в редакцията му от ДВ бр.101/2016г в сила от 21.01.2017 г. в сила към момента на извършване на нарушението. Съдът приема за неоснователни направените в жалбата възражения.

По отношение на направеното от наказващия орган искане за присъждане на разноски по делото, за да се произнесе съдът прецени, че действително на лист 16 е представено писмено становище по жалбата от ЮК надлежно упълномощен от директора на ОД МВР-Бургас. ЮК не се явява в открито съдебно заседание. Не участва в хода на съдебното следствие. Делото не е с фактическа и правна сложност. Поради изложените причини съдът счита, че възнаграждението за ЮК следва да бъде определен съгласно нормата на чл.27е от Наредбата за правната помощ, в която същото е в границите от 80 до 120 лева. Съдът счита, че възнаграждението за ЮК упълномощен от ОД МВР-Бургас следва да бъде определено в минималния предвиден в закона размер от 80 лева. Този размер следва да бъде заплатен на ОДМВР-Бургас от жалбоподателя.    

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд, V наказателен състав, на основание чл.63 ал.1 предложение първо  от ЗАНН

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0769-006457 от 03.02.2020г издадено то началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на Д.П.С. с ЕГН ********** ***, и съдебен адрес *** чрез адв.Г. С.АК-Бургас за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 900 лева и временно лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

ОСЪЖДА  Д.П.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР-Бургас направените в делото разноски за ЮК в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.