РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118296 по описа за 2021 година
Решение по исков спор, чл. 235 от ГПК.
Образувано е по искова молба на "Угренова естейт„ ( старо име "ЮБЦ„ ЕООД ), ЕИК
*********, със съдебен адрес в гр. София, бул. България № 81 вх. В ет. 8, депозирана
против ответника О. А. И., ЕГН **********, с адрес в *********, и иск с правно основание
в чл. 92 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 422 от ГПК и чл. 99 от
ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, ищецът черпи права от три договора.
Най-напред се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания„
АД има сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
*********от дата ***********. за ползване на мобилна услуга за номер ********** срещу
месечна абонаментна такса от 16.99 лева. На същата дата И. добавил и друг номер,
***********, срещу тарифа от 21.80 лева месечно. И двете споразумения са със срок до
20.03.2020г., като вземанията на оператора по тях се фактурират чрез обща фактура.
Ответникът не заплатил дължимите по договора суми, закрепени във четири последователни
месечни фактури за месеците от април 2018г до юли 2018г. , с номера на фактурите
**********, **********, ********** и ********** , на обща стойност от 71.05 лева , при
което договорът бил прекратен и в тежест на ответника била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на 393.22 лв., изчислена като равностойност на
дължимите до края на периода на договора плащания на месечни абонаментни такси. За
неустойката била издадена и крейна фактура № **********/22.08.2018г.
1
Неустойката останала неплатена. Абонаментните планове били автоматично деактивирани
от вградената електронна система на оператора на дата 27.05.2018г.
С два последователни договора за цесия от дати 16.10.2018г. и 01.10.2019г. ,“БТК „ АД
прехвърлило вземанено си по договора за телекомуникационни услуги на „С.Г. Груп„ ООД,
а от от своя страна - на ищеца, който се снабдил за това вземане със заповед за плащане №
6258/12.07.2021г., издадена по частното дело № 9853 по описа на ПРС за 2021г. В заповедта
заповяданата за плащане сума за неустойката била 96.99 лева, равни на тримесечен размер
на дължимите абонаментни такси за двата телефонни номера. Заповедта била връчена на И.
по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, при което ищецът иска от съда да се постанови по реда на чл.
422 от ГПК решение, с което да се установи съществуването на това вземане , и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска чрез назначения му особен представител. Не били налице
основания за начисляване на неустойка, отрича съществуването на договорите, от които
ищецът черпи права, и твърди , че не му е съобщено сключването на договорите за цесия.
Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Моли искът да бъде отхвърлен и
да му се присъдят сторените по делото разноски.
Иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 422 от ГПК и чл. 99 от ЗЗД.
Искът е допустим, има идентичност на вземането по частното дело 9853/21 , ПРС , и това ,
предмет на настоящото дело. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество обаче, съдът го намира да е неоснователен.
Най – напред следва да се каже , че според трайната практика на съдилищата ( която и
настоящия състав споделя) , е недействителна клауза за неустойка при прекратяване на
договор по вина на потребител или по негов почин , която неустойка се съразмерява с
оставащите до края на договорния период месечни абонаментни такси. Такава неустойка е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, доколкото накърнява добрите нрави (
срв. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС). Тя излиза извън присъщите си
функции по смисъла на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС,
доколкото , вместо да обезпечи и превенира , тя всъщност скрепява задължението на
абоната да плати всичко дължимо до края на първоначално уговорения срок, без обаче да
получи насрещна престация. Без значение е това , дали кредиторът претендира пълния
размер на договорената неустойка ( равностойност на таксите до края на двугодишния
период на действие на договора ) или само размера им за три месеца , тъй като това не
променя съдържанието на клаузата и тя така или иначе е нищожна. Такава неустойката няма
обезщетителна функция, тя се съразмерява с точно изпълнение по договор с периодично
изпълнение, без да отчита предсрочното му прекратяване. Затова съдът приема , че
неустоечната клауза, представляваща петия абзац на страница 6 ( общо 8 ) на договор №
******************* ( л. 12 от делото ) е недействителна по смисъла на чл. 26 ал. предл.
трето от ЗЗД.
2
Неустоечната клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите, и като такава – нищожна на осн. 146 от ЗЗП , доколкото на практика
налага на абоната да изпълни задължението си , без доставчикът да е задължен да изпълни
своето.
Затова тази клауза не може да породи действие, тя не съставлява годен източник на
задължение за ответната страна. Само заради казаното, иска за неустоечно плащане следва
да бъде отхвърлен.
На следващо място , за възникне правото на ищеца на неустойка от прекратяване на
договора за доставка на телевизионна или друга телекомуникационна услуга, трябва той да
е прекратен, както е договорено в същата неустоечна клауза. Договорът е писмен, (има
представен неоспорен препис от него по делото), ще рече, предсрочното прекратяване
(всъщност разваляне поради неизпълнение по смисъла на чл. 87 ал. 1, изр. последно) също
трябва да е писмено извършено. По делото отсъства документ с такова волеизявление,
направено преди датата на подаването на заявлението в съда; на длъжника изобщо не е
даван срок да изпълни по смисъла на тази разпоредба.
Искът следва да се отхвърли. Разноски не се присъждат , тъй като ответника не е направил
такива, бил е представляван от особен представител.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на "Угренова естейт„ ( старо име "ЮБЦ„) ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес в гр. София, бул. България № 81 вх. В ет. 8, да се признае за установено по
отношение О. А. И., ЕГН **********, с адрес в *********, че в отношенията между
страните, дължи на ищеца плащане на неустойка по договор с клиентски № ********** от
дата **********г. , в размер от 96.99 лева , за която сума са издадена фактура №
**********/22.08.2018г. и заповед за плащане № 6258/12.07.2021г. по частното дело № 9853
по описа на ПРС за 2021г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3