П.В.В. е внесъл
частна тъжба срещу Т.С.Б., за това че на
22.09.2019 г. в град Пловдив на кръстовището на ул. „Железарска“ и ул. „Йоаким Груев“ като длъжностно лице при
изпълнение на задълженията си като **********към Отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив, публично и в негово присъствие е казал нещо унизително
за честта и достойнството на частния тъжител П.В.В., а именно „боклук“-престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Производството е протекло по общия ред с разпит на
свидетели, прочитане и приемане на писмени доказателства.
В хода на съдебните прения поверениците на частния тъжител
поддържат повдигнатото обвинение. Считат, че извършването на деянието, предмет
на тъжбата, е доказано по несъмнен начин от ангажираните от страна на частното
обвинение доказателства, като същото е
съставомерно от обективна и субективна страна като нанесена обида. Считат, че
свидетелите на защитата не следва да се кредитират поради вътрешна
противоречивост на техните показания и заинтересованост. Намират, че
обясненията на подсъдимия не следва да се ползват с доверие като израз на
неговата защитна позиция. Сочат, че съдът не следва да базира фактическите си
изводи върху доказателствата по приложената в заверено копие прокурорска преписка 8461/2019г по която се води ДП 508/2019 по описа на 04
РУ на ОДМВР, поради нарушаване на принципите за устност и непосредственост. Молят подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му се наложи справедлив размер на глобата, съразмерен с повишената
обществена опасност на деянието, извършено от полицейски орган. Претендират за
уважаване на гражданския иск и присъждане на разноски.
Частният тъжител поддържа заявеното от своите повереници.
Защитникът намира, че повдигнатото обвинение не се
доказва от събраните по делото доказателства. Сочи, че дори и изцяло да се
кредитират показанията на свидетелите, доведени от тъжителя, то нито един от
тях не установява изричането именно на инкриминирания израз. Моли за
оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск като недоказан. Претендира
разноски.
В обясненията си подсъдимият не се признава за виновен и
отрича да е отправял каквито и да било
обиди по отношение на тъжителя. В личната си защита поддържа заявеното от своя
защитник. С последната си дума моли за
оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия Т.С.Б. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, ****, б.г., със средно образование, неженен, работещ,
осъждан, ЕГН **********.
Считано от
25.10.2018г. същият заемал младши изпълнителска длъжност като **********към Отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В служебните задължения на подсъдимия се
включвало работа по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване
на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната
територия.
Съгласно
изготвена ежедневна ведомост на 22.09.2019г. подсъдимият бил наряд по охрана на
обществения ред заедно с колегата си Й.А.за времето от 08 до 20 часа с
периметър на действие централна градска част-гр. Пловдив.
На същата
дата 22.09.2019г. тъжителят П.В. ***, Капана със свои приятели, сред които и
свидетелят Г. Й.. Към срещата тъжителят се отправил с личния си автомобил,
марка Ауди, черно на цвят, с регистрационен номер ******.
Следобед
на същия ден, между 15 и 16 часа, тъжителят, на път за уговорената среща, спрял управлявания от него автомобил Ауди в
зоната на кръстовището на ул. „Йоаким Груев“ и ул. „Железарска“. Двигателят на МПС
не бил изключен и бил в работещ режим. След като спрял автомобила тъжителят
започнал да провежда разговор по личния си мобилен телефон.
В същия
момент през кръстовището преминавал автомобил със специален режим на движение- линейка
с включена светлинна и звукова сигнализация. Спряното МПС на тъжителя и
останалите автомобили, намиращи се в зоната на кръстовището, възпрепятствали
движението на линейката, която успяла да премине едва след извършването на
няколко маневри.
Спрелият
автомобил на тъжителя и обстоятелството, че възпрепятства движението на
линейката били забелязани от подсъдимия Б., който се приближил до шофьорската
врата на ауди-то, за да извърши проверка на тъжителя по реда на ЗДвП.
Свидетелят А., който придружавал подсъдимия Б. при обхода на района, застанал на около 1,5 от МПС и оттам
наблюдавал развитието на ситуацията.
Шофьорската врата на ауди-то била затворена,
нейният прозорец бил вдигнат, като към момента на приближаването на подсъдимия Б.
към автомобила тъжителят В. продължавал разговора по мобилния си телефон.
За да
привлече вниманието на разговарящия по телефона тъжител, подсъдимият, който бил облечен със служебна униформа с надпис на нея
„Охранителна полиция“, почукал
на прозореца на шофьорската врата, легитимирал
се и поискал документите на П.В. за проверка. В резултат тъжителят му махнал пренебрежително с
ръка, индикирайки, че не
желае да му обърне внимание и продължил да говори по телефона си. Поради
това подсъдимият продължил да почуква
по прозореца и настойчиво да
изисква тъжителят да представи документите си за проверка. При това повишил тон, за да може
тъжителят да го чуе през затворения прозорец и да му обърне внимание. Обидни
обръщения към П.В., обаче подсъдимият не отправил.
След като
тъжителят приключил телефонния си разговор, между него и подсъдимият започнал
разговор, който се водел през затворената шофьорска врата, при леко отворен
прозорец. Подсъдимият обяснил на тъжителя, че нямал право да спира в зоната на
кръстовище и че така възпрепятствал движението на автомобила със специален
режим на движение. П.В. отговорил, че имал право да отбие най-вдясно на пътното
платно, за да проведе телефонен разговор. Подсъдимият отново поискал тъжителят
да представи документите си за проверка, като той първоначално отказал и
заплашил полицейския служител, че ще подаде сигнал срещу него на тел. 112.
Впоследствие,
П.В. отворил прозореца не на предната шофьорска врата, а на задната лява врата
и подал документите си на св. А., който междувременно се бил приближил.
В даден
момент, докато разговарял с подсъдимия,
тъжителят направил опит да потегли
назад с управляваното от него МПС, при което предна лява гума на автомобила преминала през дясното ходило на Т.Б..
В опит да спря движението на МПС подсъдимият натиснал предния капак на
автомобила и ударил с юмрук по него.
Т.Б. изпитал силна болка, поради което и направил възклицание от неприятното
усещане, но то не било свързано с произнасяне на обидни думи спрямо
тъжителя.
В тази
връзка в 15:56 подсъдимият позвънил на
Център за спешна медицинска помощ-Пловдив с оплакване, че кола е преминала през
крака му. Обаждането било отразено в регистрационния журнал и за него била
издадена карта № 58517.
Тъжителят
се притеснил от възникналата ситуация и му прилошало. В резултат, той също в 17:29ч позвънил на ЦСМП-Пловдив, с
оплакване че му е лошо и е получил нервна криза. Обаждането било отразено в
регистрационния журнал и за него била издадена карта № 58539.
На мястото
на инцидента, в резултат от обажданията до ЦСМП-Пловдив, пристигнали две линейки, едната за подсъдимия,
а другата за тъжителя. Двамата били прегледани на място от служителите на
спешна медицинска помощ. На тъжителя била поставена диагноза –Нервна криза.
Сърдечна дистония. Подсъдимия бил диагностициран с contusion metatarsus pedis dex.
Междувременно,
в даден момент от развитие на процесната ситуация, и по конкретно в 15:47:33ч.,
тъжителят възмутен от настоятелността на подсъдимия Б. да му извърши проверка и да го санкционира
за нарушение по ЗДвП, позвънил от мобилния си телефон 0886 347389 на ЕЕН 112 и
подал сигнал срещу дейността на полицейския служител. В сигнала тъжителят
заявил, че Т.Б. удрял с юмрук по стъклото на колата му и по нейния капак, както
и, че го нарекъл „боклук“.
В
действителност обаче подсъдимият през цялото време на извършваната проверка се
държал съобразно нормативните изисквания и в нито един момент не бил отправял
обидни реплики спрямо тъжителя.
За
случилото се на тъжителя били издадени АУАН бл.№ 264039 и АУАН бл. № 605 150
Случилото
се било наблюдавано от свидетелите Г. Й., Ж.К., Е. Б., Й. А., А.П., които били
наблизо.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства и по конкретно
- обяснения на подсъдимия Т.Б.
- свидетелски показания на Г. Й., Ж.К., М.С., Е.Б.,
Й. А., А.П.
- писмени доказателства: АУАН бл.№ 264039 и АУАН бл. № 605 150
/представени в заверени копия/; писмо от
районен център 112-Кърджали, ведно с приложен електронен картон № *********; Заповед
№ 317 -4035/25.10.2018г.; специфична длъжностна характеристика; ежедневна
ведомост; писмо от Център за спешна медицинска помощ, ведно с копия на карти за
получен сигнал № 58517 и № 58539 и копие от регистрационен журнал, справка за
съдимост, характеристична справка и др.
- резултати от процесуално
следствени действия: оглед на ВД проведено в съдебно заседание на 26.02.2020г.,
под формата на непосредствено изслушване от съда и страните на представения на
електронен носител /диск/ на аудио запис от районен център 112-Кърджали
- приложената в заверено копие прокурорска преписка 8461/2019г по която се води ДП 508/2019 по описа на 04
РУ на ОДМВР.
Основното противоречие, което
съществува в събрания по делото гласен доказателствен материал е отправял ли е
подсъдимия към тъжителя инкриминирания
израз: „Боклук“. От една страна са показанията на свидетелите-очевидци,
доведени от подсъдимия /П., Б., А./, които с положителност заявяват, че
подсъдимия не само, че не изричал инкриминираните думи, но и не е отправял каквито и да било обиди
спрямо тъжителя. От друга страна са свидетелите-очевидци на тъжителя /Й.,
К./, които свидетелстват за отправени изрази, от естество да накърнят честта и
достойнството на П.В..
Съдът
намира, че безусловно доверие
заслужават свидетелите, доведени от защитата. От една страна
показанията им са последователни, категорични, взаимно-подкрепящи и
взаимно-допълващи се досежно главния
факт, подлежащ на установяване в настоящото производство. От друга
страна те изцяло кореспондират и с обясненията на подсъдимия, които освен
средство за защита са и годно доказателствено средство. Налице е пълно съответствие
между заявеното от тримата свидетели и събраните по делото писмени
доказателства /медицинска документация/.
На
следващо място и тримата свидетели заявяват с положителност, че възприятията им
са били непосредствени, като са имали, както добра видимост, така и добра
чуваемост към случващото се, което е допълнителен аргумент за съда да кредитира
заявеното от тях.
В тази
връзка изцяло на предположения почиват възраженията на частното обвинение, че
свидетелката Б. не е имала добро възприятие от процесната ситуация, доколкото
се намирала в затворено помещение /на заведението в което работила/ и била
възпрепятствана във възприятията си от пуснатата музика. От една страна по
делото няма нито едно събрано доказателство, че в заведението реално е била
пусната висока музика, която
е пречила на възприятията. От друга страна тези възражения на поверениците се
опровергават от категоричните уточнения на св. Б., че заведението, в което
работи е съвсем близо до мястото на инцидента ( 2-5) метра, прозорците му са големи и към процесния
момент са били широко отворени, като през тях е имала чудесна видимост
и чуваемост.
Не може
да бъде уважено искането на поверениците за дискредитиране на показанията на
св. А. и П. поради самия факт, че са полицейски служители, като подсъдимия. На
свидетелите е разяснена наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по 290
НК, същите са обещали да говорят истината. Освен това по делото не са събрани каквито
и да било данни за наличие на обвързаности между двамата свидетели и подсъдимия
(различни от това, че са колеги), които да поставят под съмнение заявеното от
тях. Още повече, че както вече се констатира показанията им са последователни,
категорични и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Не може
да се сподели и възражението на поверениците, че показанията на тримата
свидетели на защитата следва да се дискредитират, доколкото били вътрешно
противоречиви. Според настоящия състав подобно възражение категорично не намира
опора в доказателствата по делото. Действително налице са известни противоречия в заявеното от тримата свидетели на защитата относно
детайлите от процесната ситуация, като например бил ли е загасен
двигателя на автомобила на тъжителя или не; какво е точното отстояние на което
се е отместила предна лява гума на МПС на тъжителя при потеглянето му на заден
ход; както и дали тъжителят е предал документите си на св. А. преди или след
потеглянето му на заден ход. Тези несъответствия обаче според настоящия състав не
са от естество да обусловят дискредитиране показанията на свидетелите на
защитата като цяло, доколкото се касае за
разминавания досежно несъществени обстоятелства, които са напълно обясними с оглед
изминалия период от време. Нещо повече тези обстоятелства, за които
съществуват разминавания нямат абсолютно никакво значение за изясняване цялостното
развитие на ситуацията.
Същественото
в случая, както не еднократно се отбеляза вече е , че показанията на тримата
свидетели на защитата досежно основните факти подлежащи на установяване в
процеса ( произнасяне или не на инкриминираната фраза, преминаване на МПС на
тъжителя през крака на подсъдимия) не само са последователни, безпротиворечиви
и категорични, но и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства-обяснения
на подсъдимия и писмена медицинска документация, поради което и съдът ги кредитира относно
тези обстоятелства.
За
разлика от категоричните показания на свидетелите на защитата, показанията на
свидетелите-очевидци на тъжителя /Й., К./ досежно главния факт в процеса /изричал ли е подсъдимият инкриминираната
фраза боклук/ се отличават с непоследователност, фрагментарност и уклончивост. Нещо
повече, прави впечатление, че както е видно и от протоколите за проведен
разпит, свидетелите даваха показания относно това обстоятелство с явно нежелание и с отявлен стремеж да
избягнат отговор или да се ангажират с еднозначно изявление.
Освен
това в показанията си двамата свидетели-очевидци на тъжителя свидетелстват за съвсем различни думи и
изрази, за които дори няма обвинение и в самата тъжа.
Така при разпита си
св. Й. заявява: „видях, че имаше някакви търкания, като скандал с някакви
полицаи… размениха си обиди, ми се стори…това беше отдавна, имаше обиди от
сорта на тъпанар… аз това
което чух като обръщение, бяха неща като нарицателни, беше простак или тъпанар“.
Видно, е че у
свидетелят липсва категоричност относно естеството на обидата, която твърди, че
е чул, като думите, които цитира са
съвсем различни, от тази за която е повдигнато обвинение с тъжбата.
Нещо повече от показанията му дори не става ясно по категоричен и несъмнен
начин, от кой точно са произнесени обидите, за които свидетелства, доколкото е
заявил: „размениха се обиди“, а не, че
именно подсъдимият е казал нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя.
Свидетелят
К. пък от своя страна е заявил „ разбрах, че е имало пререкания между полицая и
тъжителя… П. ми каза, че са го спрели. Съответно
нещо си обменили, някакви реплики. Незнам точно какви реплики са си разменили…“
. Видно е, че свидетелят не заявява пред
съда да е разбрал, за каквато и да било конкретна по съдържание обида.
По
изложените съображения, както се посочи по-горе, относно основаното спорно обстоятелство по делото,
а именно произнесена ли е думата „боклук“
съдът се доверява на свидетелите,
доведени от защитата, като приема, че не само че подсъдимият не е обективирал инкриминираната дума „боклук“,
но и нещо повече, не е произнасял
никакви обидни думи и изрази спрямо тъжителя.
В тази
връзка, само за пълнота на изложението, следва да се анализират и показанията на
свидетелите на защитата досежно обстоятелството имало ли е други очевидци на
инцидента. Действително и и тримата свидетели с положителност заявяват, че
освен тях тримата други свидетели в
близост, които целенасочено да наблюдават ситуацията не е имало. И
тримата допълват обаче, че улицата е
била оживена и е имало много случайни минувачи или групички от хора,
които стояли на известно разстояние. В този смисъл е напълно възможно свидетелите
на тъжителя (К. и Й.) да са били сред тези случайни минувачи. Още повече, че
свидетелите на защитата заявиха, че не познават свидетелите на тъжителя и в
този смисъл е изцяло естествено и оправдано да не са обърнали внимание на присъствието
им. Освен това следва да се съобрази и че и тримата свидетели на защитата
уточниха при поставен нарочен въпрос на
съда, че не са „забелязали“ да има други лица наблизо които целенасочено да
следят ситуацията, но не се ангажират със становище, че такива лица с положителност
и категоричност е нямало. Поради това и съдът приема, че св.К. и Й. са
присъствали на инкриминирания инцидент. Този извод обаче не променя становището
на настоящия състав, че относно основния спорен по делото въпрос следва да се
кредитират показанията на свидетелите П., А. и Б., а не тези на Й. и К. по
съображенията изложени по-горе.
Действително
свидетелят С.единствен свидетелства за произнасяне на инкриминираната дума
„боклук“ Показанията на този свидетел обаче в тази част не могат да бъдат
кредитирани. Сам С.признава, че не е
бил непосредствен очевидец на случилото се и няма собствени възприятия от инцидента, като това, което знае е от разказаното му от хората, които са присъствали и най-вече от св. Г. Й.. В този смисъл показанията му се явяват
производни доказателства. Действително съгласно трайната съдебна практика
производните доказателства могат да се ползват, но само в три случая-за
разкриване на първични доказателства, за тяхната проверка и когато първичните
доказателства са недостъпни. Във всеки случай съществува обаче абсолютна забрана за подмяна на
първичните доказателства с производни.
Така
изрично Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 346/ 2015 година, касационно
дело № 935 / 2015 година, Решение № 163 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. №
66/2010 г., III н. о., НК, Решение № 374 от 19.11.2015 г. по н. д. № 1107 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 308 от 31.05.2010 г. по
н. д. № 255 / 2010 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия, III н. о.
Така и акад. Стефан Павлов, Наказателен
процес на Република България: Обща част, изд. Сиби, 1996г.
В този
смисъл, доколкото по делото са налице
изобилни първични доказателства- показания на свидетелите-очевидци на защитата (
Б., П., А., които твърдят, че обидни
изрази въобще не са изричани) и свидетели-очевидци на тъжителя ( Й., К.,
които свидетелстват за други обидни изрази, различни от боклук), то ако бъдат
кредитирани показанията на св. С.би се достигнало именно до недопустима подмяна
на първични с производни доказателства.
Като
спомагателен аргумент за дискредитиране показанията на св. С.в тази им част
следва да се отчете и обстоятелството, че този свидетел бе доведен от тъжителя
едва в предпоследното съдебно заседание, след като неговите собствени
свидетели-очевидци не можаха да установят произнасянето на инкриминираната
фраза.
Чисто формално противоречие съществува и досежно
обстоятелството минавал ли е тъжителят през крака на подсъдимия при движение с
автомобила си на заден ход. Всички свидетели на защитата, а и подсъдимият в
обясненията си с положителност твърдят, че това се е случило. От друга страна
свидетелите на тъжителя твърдят, че не са видели подобно нещо. Всъщност в случая противоречието действително е само
формално а не и реално, доколкото твърдението на даден свидетел, че не
е видял нещо не е равнозначно на
твърдение, че събитието с положителност не се е случило. Освен това по законите
на формалната и юридическата логика обстоятелството, че свидетел не е забелязал
дадено явление, не изключва възможността то да се е осъществило в
действителността и да е останало встрани от неговото внимание. Още повече, че
свидетелите на тъжителя признават, че всъщност за подсъдимия е идвала линейка и
крака му е бил преглеждан, което косвено потвърждава твърденията на св. П., Б.
и А.. Освен всичко друго, показанията на
свидетелите на защитата и обясненията на подсъдимия в тази им част изцяло
съответстват на приложената по делото медицинска документация, поради което и
се кредитират от съда.
Този
извод на съда не се разколебава от сочените от поверениците несъответствия в
показанията на свидетелите на защитата досежно точното място на разположение на
крака на подсъдимия в сравнение с гумата на автомобила, доколкото се касае за
незначителни подробности, като е нормално споменът за тях да избледнял с оглед
изминалия по делото период от време. Още повече, че както вече се спомена, по
делото е налице обилна медицинска документация, която по един несъмнен начин
установява претърпяната от подсъдимия травма.
Не бива
да се изпуска от внимание и факта, че това обстоятелство се изследва само за
разкриване в пълнота на отношенията между тъжителя и подсъдимия, но всъщност се
явява напълно странично към главния факт, подлежащ на установяване в дело за
обида.
Друго
несъществено противоречие в събрания гласен доказателствен материал, което се
обсъжда само за пълнота на процесуалното изложение, е досежно обстоятелството дали е работил
двигателят на МПС на тъжителя, докато същият е бил спрян на процесното
кръстовище. От една страна са показанията на свидетеля А., който твърди, че двигателят е бил включен, а от
друга св. Б., според която я бил загасен. Съдът не кредитира показанията на св.
Б. в тази им част, доколкото се установява, че св. А. е бил по-близо (първоначално
на 1,5 метра от автомобила, а впоследствие непосредствено до задната врата) и по-правилно е можел да възприеме
специфичните звуци от работещ двигател. Както бе отбелязано и по-горе обаче, дискредитирането
на показанията на св. Б. в тази част не
може да доведе до цялостно дискредитиране на показанията на свидетелката,
доколкото относно останалите обстоятелства заявени от нея, те изцяло кореспондират с останалите гласни
доказателствени средства. ЩО ПОВЕЧност
ментарност показания на свидетелите на
защитата, показанията на свидетелите на тъжителя се отлечават с непослед
Други
съществени противоречия в събраните гласни доказателствени материали не са
налице, поради което и досежно останалите заявени от тях обстоятелства съдът
кредитира заявеното от всички разпитани по делото свидетели и базира върху него
фактическите си изводи.
Относно
материалите по представената в заверено копие
прокурорска преписка 8461/2019г
по която се води ДП 508/2019 по описа на 04 РУ на ОДМВР съдът намира, че доказателствена стойност по
настоящото дело имат само част от намиращите се в него доказателствени
материали.
Съгласно
трайната съдебна практика не могат да се ползват в настоящото производство
протоколите за дадени показания/снети писмени обяснения от свидетелите по това
досъдебно производство, доколкото би се явил непоправимо нарушен принципът за
устност и непосредственост при събиране от съда на доказателствата по делото
/чл. 18 и 19 от НПК/. Така изрично Решение
№214/22.01.2020 по дело №922/2019 на ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г. по н.
д. № 749 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
Нещо
повече пак съгласно трайната съдебна практика тези показания/писмени обяснения
дадени по друго дело не подлежат на присъединяване и по реда на чл. 279 и 281 НПК и не може да се констатира противоречие между посочено в тях и заявеното от
свидетелите непосредствено пред съда по настоящото дело. Така Решение № 108 от
28.02.2011 г. по н.д. № 1/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 591 от
13.01.2014 г. по нак. д. № 1902 / 2013 г. на Върховен касационен съд.
По
изложените съображения съдът не
отчита при формиране на фактическите си изводи протоколите за разпита
на свидетели, както и снетите писмени обяснения по прокурорска преписка
8461/2019г., по която се води ДП 508/2019
по описа на 04 РУ на ОДМВР .
Не
съществува процесуална възможност по настоящото производство да се ползва и
назначената по прокурорската преписка Съдебно медицинска експертиза. Така Решение
№4/20.02.2020 по дело №1209/2019 на ВКС, Решение №88/07.08.2019 по дело
№351/2019 на ВКС, Решение №180/04.10.2019 по дело №903/2019 на ВКС.
Лишена
от доказателствена стойност е и приложената по преписката жалба входирана от Т.
Б.. Подобно на тъжбата по настоящото
дело, тази жалба представлява законен
повод за образуване на производството, като изложените в нея обстоятелства
подлежат на установяване със всички доказателствени средства, но самата жалба, подобно на тъжбата не
може да бъде доказателство за изложеното в нея. Така изрично Решение №
496 от 06.02.2013 г. по нак. д. № 1729/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 342 от 02.10.2008 г.по н.д. № 333/2008 г., III н.о. на ВКС, Решение № 78/ 14
юни 2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 271/2016г,
Съгласно
трайната съдебна практика докладните записки не представляват годно
доказателствено средство в наказателния процес, поради това и съдът не взема под внимание, приложените
по прокурорската преписка докладни записки.
Така
изрично Решение №93/29.05.2019 по дело №382/2019 на ВКС, Решение № 149/ 16 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 688/2017 год. на ВКС, Решение № 153
от 17.11.2017 г. по н. д. № 589 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 493/15 юни 2015 година, трето наказателно отделение, н.
дело № 1559/2014 година. на ВКС, Решение №261/22.01.2020 по дело
№1055/2019 на ВКС.
Съгласно
трайната съдебна практика обаче не съществува
пречка след прочитане и приемането им по надлежния ред да се ползват и по настоящото дело приложените
по прокурорската преписка писмени доказателства- сред които съдебно
медицинско удостоверение № 1133/2019, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, специализирана медицинска документация.
Поради това и съдът базира въз основа на тях фактическите си изводи.
Така
изрично Решение №93/20.05.2019 по дело №354/2019 на ВКС, Решение №4/20.02.2020
по дело №1209/2019 на ВКС.
Досежно оспорените като доказателствена
стойност от защитата обяснения на подсъдимия съдът съобрази трайно установената
практика на върховната съдебна инстанция, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа- като те
са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен материал.
Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши
дали да ги кредитира или не. Така
изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение №110/18.07.2019 по дело
№472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г. по н. д. № 1060 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 69 от 28.04.2014 г. по нак. д. №
1392 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №173/18.12.2019 по дело
№735/2019, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2983/2011 г., I н. о,
Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 622/2008 г., I н. о, Решение №
453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на Върховен касационен съд и много
други.
В настоящия случай,
доколкото се констатира, че обясненията на подсъдимия са последователни,
логични, категорични и изцяло кореспондират на показанията на кредитираните от
съда свидетели и на приложените по делото писмени доказателства, съдът намира,
че същите представляват годен доказателствен източник и базира върху тях фактическите
си изводи.
За
пълнота на процесуалното изложение следва да се отбележи, че в тъжбата е
посочено, че причината, поради която тъжителят спрял на процесното кръстовище
била, за да пропусне приближаваща линейка. Както вече се изясни по-горе тъжбата не може да служи за доказване на
обстоятелствата изложени в нея, точно обратното те подлежат на пълно и
главно доказване със всички годни доказателствени средства. Сред тези годни
доказателства не могат да бъдат
изявленията на самия тъжител, доколкото той е страна в производството,
за която според изричната разпоредба на чл. 118 НПК не съществува възможност да
бъде разпитан като свидетел. В смисъл, че изявленията на тъжителя не могат да
бъдат доказателства за установяване на обстоятелствата от тъжбата е и трайната
практика на ВКС.
Така Решение
№184/21.11.2019 по дело №801/2019 на ВКС, Решение № 263/12 януари 2017 г., трето наказателно
отделение, н. д. № 1021/2016 г. на ВКС, Решение № 307 от 06.07.2015 г. по н. д.
№ 749 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 78/
14 юни 2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 271/2016г. на
ВКС.
В тази връзка следва да се
отбележи, че досежно причината за спирането на тъжителя в процесното кръстовище
не са ангажирани никакви годни доказателства, което и е напълно резонно, доколкото всички разпитани по делото свидетели
с категоричност заявиха, че са били очевидци на последващото развитите на
ситуацията, но не и на самата маневра по спиране. По изложените съображения
съдът приема, че по делото остана недоказана конкретната причина, поради която
тъжителят е предприел спирането. Според настоящия състав обаче тази причина няма по конкретното
дело, с оглед неговия предмет, значението,
което й придават поверениците на
тъжителя, доколкото по никакъв начин не е свързана с главния факт,
подлежащ на установяване. Причината за спирането би могла да има значение по
другите производства, за които е служебно известно, че се водят с участието на
страните, чийто предмет са административно наказателната отговорност на
тъжителя по издадените му АУАН или пък наказателната му отговорност за
причинена лека телесна повреда, но не и в настоящото производство.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи и че обвинението не се доказва и от постъпилото
писмо от ЕЕН 112, ведно с приложен електронен сигнал. Действително от тях се
установява, че тъжителят е подал
сигнал срещу подсъдимия, като в сигнала се е оплакал, че е наречен „боклук“.
Доколкото обаче този сигнал изхожда
от самия тъжител и представлява негово собствено изявление, то същият
не може да има доказателствена стойност. Да се приеме обратното би означавало недопустимо да се допусне заобикаляне на
процесуалната забрана обстоятелствата от тъжбата да се доказват от изявленията
на самия тъжител.
ОТ ПРАВНА СТРАНА ОТНОСНО ОБВИНЕИЕТО ЗА ОБИДА
С оглед приетото от фактическа
страна, съдът счита, че по делото се установи, че подсъдимият не е произнесъл изразът, за който му е повдигнато
обвинение, а именно „боклук“,
поради което и извършеното от него на инкриминираната дата се явява
несъставомерно по чл. 146 НК.
При извод, че не е осъществен
основания състав на обидата по чл. 146 НК, деецът няма как да бъде осъден и за
квалифициращите признаци по чл. чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 4 НК, поради което и следва да бъде оправдан по цялото
повдигнато му обвинение по “- чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1
от НК, поради недоказаност на обвинението.
Само за пълнота на изложението и
с оглед гарантиране в максимална степен правата на тъжителя като се отговори на
всичките му възражения, следва изрично
да се уточни, че съгласно трайната съдебна практика по дела от частен характер за обида, съдът може да признае дееца за виновен и да
ангажира отговорността му, само ако
установи, че той е обективирал именно
изразите, които са инкриминирани с тъжбата и за които с нея му е
повдигнато обвинение, ако са налице и останалите условия от обективна и
субективна страна на престъпния състав.
Всяка промяна в думите или
фразите, за които се иска осъждане представлява съществено изменение в
обстоятелствената част на обвинението, за което се изисква изменение на обвинението
по реда на чл. 287, ал.6 НПК. Това изменение не може да се извърши служебно от съда, а само по инициатива
на тъжителя, и то само при първото разглеждане на делото от първата инстанция и
само в рамките на шестмесечния срок от узнаване за извършване на деянието. Осъждането
на дееца по чл. 146 НК за изрази, различни от инкриминираните с тъжбата, без да
е предприето изменение на обвинението по чл. 287, ал.6 НПК, всякога
представлява съществено процесуално нарушение.
Така изрично Решение № 256 от
31.05.2013 г. по нак. д. № 824/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №
296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 184/ 30 юни 2014 година, първо наказателно отделение, касационно дело №
68/2014, Решение № 294 от 02.10.2015 г. по н. д. № 850 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 294 от 02.10.2015 г. по н. д. №
850 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Доколкото в настоящия случай бе
прието, че дееца не е обективирал инкриминирания израз „боклук“ и доколкото пред първата инстанция не бе предприето
изменение на обвинението, с което да се инкриминира друга дума или фраза, за съда
не съществува друга процесуална възможност освен да оправдае подсъдимия. Още
повече, че към момента на приключване на съдебното следствие шестмесечния срок
за извършване на изменение на обвинението е безвъзвратно изтекъл.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Според трайната
съдебна практика основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. Тоест гражданския иск
може да бъде уважен само, ако се
констатира, че деянието, предмет
на обвинението (дори и да не съставя престъпление) е
извършено виновно и то представлява деликт, тоест в пряка и
непосредствен последица от него са произтекли вреди за пострадалото лице.
Така изрично ППВС 9/1961, ППВС 1/1955, ТР 53/1961 на
ВС, Решение №227/12.02.2020 по дело №971/2019 на ВКС.
В конкретния случай, доколкото съдът прие, че деянието за което е повдигнато обвинение
с тъжбата (произнасяне на инкриминирания израз „Боклук“) изобщо не е извършено,
то и гражданския иск следва да се отхвърли изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
С оглед постановената оправдателна присъда и
цялостното отхвърляне на гражданския иск на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния
тъжител следва да бъде осъден да заплати на подсъдимия Т.С.Б. Сумата от 500
лева, представляваща доказан размер на реално сторените разноски за защита по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С.Д.