РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Шумен, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630202063 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е
наказателно постановление №27-2100018/08.11.2021 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ на “В.” ЕООД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Софийско шосе” №14,ет.7, ап.33, представлявано от В.Й.В., с ЕГН**********, в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева /две
хиляди и петстотин лева/.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата.В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2021 год., впоследствие и на 01.10.2021г., по документи, представени в
ДИТ - Шумен, била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство и осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд на строежа на „Автосервиз с офиси“ в гр.
Шумен, ул.“Ген.Драгомиров“ № 28, УПИД, ПИ 83510.654.293 РС № 349/30.12.2020г. ПОСП
21.04.2021г. Възложител: Д.М.Д., Строител:“В.” ЕООД, с ЕИК**********, където екип на
строителя “В.” ЕООД, изпълнявал СМР. В хода на проверката било установено, че „В.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Софийско шосе” №14, ет.7,
ап.33, представлявано от В.Й.В., с ЕГН**********, в качеството си на работодател при
1
осъществяване на своята дейност, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с
това, че е допуснал на работа до горецитирания обект на 28.09.2021г. в 10,10 часа
работника строителство К.К.К. ЕГН **********, без да му е връчил екземпляр от
завереното уведомление от ТД на НАП /справка изх. № 27388213023721 / 28.09.2021г.
11:07 ч/, за сключения с него трудов договор на 28.09.2021г.
Към момента на проверката на 28.09.2021г. в 10,00 часа, лицето К.К.К. работи в
обекта с Н.В.Д. -зидат стена на втория етаж на обекта , което се установявало и от
писмената Декларация от 28.09.2021г. Същото се установило и от писмената декларация
на Н.В.Д.. На лицето К.К.К. бил проведен начален инструктаж и ежедневен инструктаж
по БЗР на 28.09.2021г. и е допуснат до работа.
На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от лицето К.К.К. били взети писмени
обяснения, в които същото посочило, че работи в обекта за първи ден, с работно време от
8,30 до 17,30 часа . На 29.09.2021 год. между страните е бил сключен трудов договор, който
е бил регистриран в НАП чрез изпратено уведомление на 28.09.2021 год. Било установено,
че към момента на постъпване на работа, на лицето не е било връчено копие от уведомление
по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП в гр.Шумен.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол №ПР2131630 за извършена
проверка на 28.09.2021 год. За констатираното нарушение на 08.10.2021 год. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №27-2100018, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е връчен
на представляващия дружеството и подписан от него, без да изложи възражения.
Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2100018/08.11.2021 год.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “В.” ЕООД, с ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Софийско шосе” №14,ет.7,ап.33, представлявано от
В.Й.В., с ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция
в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля
при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите,
доколкото са били преки участници в извършената проверка, т.е. пряко са възприели факта,
че посоченото по-горе лице е престирало труд в момента на проверката. Същевременно
показанията им са последователни, непротиворечиви , непредубедени и кореспондират,
както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, които да променят или
поставят под съмнение така установената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави посочените документи.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите се
установява по безспорен начин, че в деня на проверката 28.09.2021 год., лицето К.К.К.
работи в обекта с Н.В.Д. - зидат стена на втория етаж на обекта. От дадените от лицето
К.К.К. обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на работа за първи
ден и че ще работи с работно време от 8.30 до 17.30 часа. В същото време на лицето не е
било връчено уведомлението за сключения трудов договор. Съдът съобрази
обстоятелството, че уведомлението за трудовия договор с лицето К.К.К., е подадено в ТД
на НАП на 28.09.2021 год. в 11,07 часа, т.е. след извършване на проверката и след като
лицето вече е започнало изпълнение на трудовите си задължения по договора, който факт се
установява от представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от
КТ.
От всичко изложено се налага извода, че към датата на извършване на проверката,
2
когато лицето вече е изпълнявало трудовите си функции, не му е бил предоставен екземпляр
от уведомление за сключен трудов договор, заверен от ТД на НАП гр.Шумен.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа в обекта на 28.09.2021г. в 10,10 часа работника строителство К.К.К.,
без да му е връчил екземпляр от завереното уведомление от ТД на НАП / справка изх. №
27388213023721 / 28.09.2021г. 11:07 ч/ за сключения с него трудов договор на 28.09.2021г.,
действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.63,
ал.2 от КТ нарушение.
За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до
15000 лева за работодателя.
В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно жалбоподателят се явява в
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно „В.” ЕООД, с
ЕИК********** е лицето, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият
орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над
минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази
насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени
мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са
мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че
именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По
делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради
което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва
да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството,
че с лицето е бил сключен трудов договор, което налага извода, че положения от работника
труд е бил отчетен и заплатен на лицето. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и адекватно на жалбоподателя да бъде наложена имуществена санкция в
размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ минимум, а именно
„имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размера на
санкцията от 2500лв на 1500лв.
Въпреки, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото
констатиране в същия работен ден, е неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно
посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници
и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до
300 лева, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото време
в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ. В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано, за нарушение по чл.63, ал.2
от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на „маловажните нарушения”, поради
което настоящия състав намира, че разпоредбата на чл.415в от КТ не може да бъде
приложена, независимо от факта, че нарушението е било отстранено и независимо дали са
настъпили или не неблагоприятни последици за лицето. С оглед на изложеното и поради
същите правни съображения съдът намира, че не следва да бъде обсъждана и възможността
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и с оглед направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази чл.63д, ал.5 от ЗАНН и 37, ал. 1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лв., която сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателя. Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №27-2100018/08.11.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “В.” ЕООД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ш., ул.“*****************************, представлявано от В.Й.В., с
ЕГН**********, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер
3
на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, като намалява размера на наложената
имуществена санкция от 2500 лева на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА “В.” ЕООД, с ЕИК**********, със седалище и адрес на управление:
гр.Ш.******************************** представлявано от В.Й.В., с ЕГН********** да
заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен сумата от 100лв./ сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4