Мотиви към присъда по НОХД №989 по описа за 2010г.
на ШРС
Въз основа на
внесен обвинителен акт от ШРП е било образувано НОХД № 992/2008г. по описа на
ШРС, по което на 26.03.2010г. е постановена присъда №398, с която подсъдимите Н.Т.Н. и С.С.М. са признати за виновни за
извършени от тях престъпления по чл.152
ал.3 т.1 и т. 5, вр. чл. 152 ал.1 т.2 от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК, вр. чл.
26 ал.1 от НК вр. чл. 29 ал.1 от НК, по чл. 150 от НК, вр. чл. 20 ал.2
от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 142а ал.1 от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК.
С решение № 83/06.07.2010г. по ВНОХД №257/2010г.
на Окръжен съд – гр. Шумен е потвърдена изцяло присъда № 398/26.03.2010г.
постановена по НОХД № 992/2008г. на ШРС. Отменено е протоколно определение на ШРС от 02.06.2009г. , с което не е приет
за съвместно разглеждане предявеният от пострадалата М.Х.А. граждански иск и делото е върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав само в гражданската част.
На 07.07.2010г.
е образувано НОХД №989/2010г. и с разпореждане от 30.07.2010г. делото е
насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
НОХД №
992/2008г. е приключено по реда на задочното производство по отношение на подс.
С.С.М., след като е бил обявен за общо държавно издирване. В хода на делото е
взел участие адвокат упълномощен лично от подс. М., следователно същият е знаел
за образуваното срещу него съдебното
производство. От изисканата справка от ОДМВР – Шумен по настоящото съдебното
производство се установява, че въпреки проведените оперативно издирвателни
мероприятия подсъдимият М. не издирен. При тези данни е видно, че правото на
подсъдимият на участие в наказателното
производство е накърнено по причини ,
стоящи в процесуалното му поведение, тъй като е
знаел, че срещу него е започнало наказателно производство. Същият бе
обявен за общо държавно издирване и по настоящото дело, в хода на което местонахождението му също не бе установено. На
основание чл.269 ал.3 т.2 от НПК, делото бе разгледано по реда на задочното
производство, тъй като съдът е намерил, че
отсъствието на подсъдимият не би
попречило за разкриване на обективната истина.
В съдебно
заседание повореникът на пострадалата поддържа молбата в частта досежно
предявеният граждански иск. Не поддържа същата в частта досежно направените
искания за конституиране в качеството на частен обвинител и за присъждане на
направените разноски по делото от страна на пострадалата.
Преди началото на
съдебното следствие пострадалата М.Х.А.
е
конституирана като граждански ищец и са приети за
разглеждане в производството предявените граждански искове солидарно срещу подсъдимите Н.Т.Н. и С.С.М., както следва :
- граждански
иск в размер на 7 000 лева явяващ
се обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъпление
по чл.152 ал.3 т.1
и т. 5, вр. чл. 152 ал.1 т.2 от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК, вр. чл. 26 ал.1 от НК вр. чл. 29 ал.1 от НК ,
ведно със законната лихва , считано от датата на деянието – 04.11.2006г. до
окончателното изплащане на сумата;
- граждански
иск в размер на 5 000 лева явяващ се обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 150 от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва , считано от датата на деянието – 04.11.2006г. до
окончателното изплащане на сумата;
- граждански
иск в размер на 3 000 лева явяващ
се обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъпление
по чл. 142а ал.1
от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК , ведно
със законната лихва , считано от датата на деянието – 04.11.2006г. до
окончателното изплащане на сумата
Представителят
на ШРП изразява становище, че гражданските искове са основателни и доказана, поради което следва да бъдат
уважени изцяло.
Повореникът
на гражданският ищец също моли
гражданските искове да бъдат уважени изцяло, считайки същите за доказани по
основание и размер.
Разпитан в хода
на съдебното следствие подсъдимият Н. Т.
Н. заявява, че няма какво да каже
относно приетите граждански искове. В
защитната си реч, изразява становище, че са размерите на исковете са високи. В
последната си дума, моли за по нормален размер на исковете. Защитникът на подс.
С.М. изразява становище, че гражданските
искове следва да бъдат да бъдат уважени в общ размер около 7000 лева.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С присъда №398
от 26.03.2010г по НОХД № 992/2008г. по
описа на ШРС, потвърдена изцяло с
решение № 83/06.07.2010г. по ВНОХД №257/2010г. на Окръжен съд – гр.
Шумен, подсъдимите Н.Т.Н. и С.С.М. са
признати за виновни за извършени от тях престъпления по чл.152 ал.3 т.1 и т. 5, вр. чл. 152 ал.1 т.2
от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК, вр. чл. 26
ал.1 от НК вр. чл. 29 ал.1 от НК, по чл. 150 от НК, вр. чл. 20 ал.2 от НК вр. чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 142а ал.1 от НК, вр. чл. 20
ал.2 от НК, а именно :
- в съучастие
помежду си, като съизвършители на 04.11.2006 год. в гр. Шумен при условията на
продължавано престъпление, се съвкупили
с лице от женски пол – М.Х.А., като я принудили към това със сила
и заплашване, като деянието е
извършено от две лица и представлява опасен рецидив;
- на 04.11.2006
год. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършители, извършили действия с цел
да възбудят и удовлетворят половото си
желание без съвкупление, по
отношение М.Х.А., навършила 14 годишна възраст, чрез употреба на сила и
заплашване;
- на 04.11.2006
год. в гр. Шумен в съучастие като
съизвършители, противозаконно лишили от свобода
М.Х.А..
По отношение на предявените граждански искове за претърпените от М.Х.А. неимуществени вреди,
съдът счита, че същите са допустими и основателни по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните деяния неимуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното
посегателство. М.А. е лицето непосредствено пострадало от престъпленията,
поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение.Исковете са
предявени своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон,
поради което така предявените граждански искове за неимуществени вреди се
явяват своевременно предявени и основателни. За извършеното по отношение на пострадалата въздействие
говори обстоятелството за психическото й състояние, както към момента непосредствено след
извършване на деянията, така и това в
един по – късен момент. Съдът взе предвид и факта, че на пострадалата са причинени и травматични увреждания. При това положение и с
оглед принципа на справедливост съдът намира, че исковете на пострадалата по
отношение на подсъдимите са доказани , а именно – в пълния предявен размер - 7000 лева за деянието по чл.152 от НК, в размер на 2000 лева за деянието по чл.150 от НК и в размер на 1000 лева за деянието по
чл.142а ал.1 от НК. В останалата част
предявените граждански искове за деянията по чл.150 от НК и по чл.142а
ал.1 от НК до пълният им размер, съдът намира че следва да бъдат отхвърлени
като недоказани.
Съдът възложи на двамата подсъдими да заплатят държавната такса върху
уважения размер на гражданския иск срещу тях.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: