Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН К.
при участието на
секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КАНД № 2311/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.К.С., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник - адв. В.Г., срещу Решение № 90/02.07.2021г. по АНД № 154/2021г. по
описа на Районен съд гр. Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 23-0000037/19.01.2021г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ му е наложено административно наказание глоба в размер на
2 000 лева, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Касаторът твърди незаконосъобразност на
постановеното решение, поради противоречие с материалния закон. Поддържа, че в случая не е допуснато посоченото в
НП нарушение, тъй като към датата на проверката е притежавал валидна карта за
квалификация на водач на МПС, доколкото срокът на притежаваната от него такава
е продължен с 10 месеца съгласно член 2
параграфи 1 и 5 и член 3 параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2021/267 на ЕП и на Съвета от 16 февруари
2021 година за
определяне на специални и временни мерки с оглед на продължаващата криза във
връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока на валидност
на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои
периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното
законодателство и удължаването на някои срокове, посочени в Регламент (ЕС)
2020/698. На
изложените основания моли за отмяна на въззивното решение и постановяване н
адруго такова по съществото на спора, с което да се отмени НП.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, в депозиран по делото отговор на касационна
жалба, оспорва същата. Счита решението на въззивния съд за правилно и
законосъобразно,
поради което моли да се
потвърди. Претендира
разноски за процесуално представителство.
Представителят на ВОП дава
заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на ВРС за
неправилно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.2, параграф 5 от цитираният
в жалбата Регламент (EC)
2021/267 на Европейския
парламент и на Съвета от 16.02.2021г.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения:
В хода на въззивното производството,
решаващия съд е установил следната фактическа обстановка: На 02.11.2020г.,
около 15:30 часа, по автомагистрала „Хемус“ на около 1 км. след пътен възел
Ветрино-Провадия, в посока гр.Варна, И.С. управлявал товарен автомобил марка „****“
с рег. № ****, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ****, кат. О4, като
извършвал обществен превоз на товари, видно от пътен лист сер. А № 0271890/17.10.2020г.,
в момента на проверката е без товар. При проверката и след направена справка в
информационната система на ИА „АА“ било установено, че С. в качеството си на
водач, извършва обществен превоз на товари с превозно средство от кат. N3, за
чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно превозно
средство от кат. „С“, без да притежава валидна карта за квалификация на водача,
тъй като притежаваната от него такава № Р127316, е била валидна до 31.10.2020г.
При тези констатации,
на 01.11.2020г. на С. бил съставен АУАН, в който нарушението било
квалифицирано като такова по чл.87, т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ. Актът бил предявен и връчен на лицето, което е вписало, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел изцяло описаната фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил на С. глоба
в размер на 2 000 лв.
Описаната фактическа обстановка
ВРС е приел за установена от събраните в хода на административнонаказателното
производство /АНП/ доказателства и депозираните в хода на съдебното
производство свидетелски показания.
В решението си съдът
е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от
компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в
законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е приел, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява деяниeто, за което е наложено
административното наказание и че нарушението е извършено от жалбоподателя, като
е осъществен състава на чл.87 ал.3 Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, вменяващ задължение на водачите
извършващи обществен превоз на товари да притежават валидна карта за
квалификация на водача, тъй като към момента на извършване на проверката
притежаваната от С. таква е била с изтекъл срок. Изложил
е мотиви, че правилно е приложена и санкционната разпоредба, като наказанието е
наложено в предвидения от закона минимален размер, поради което същият не
подлежи на корекция. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.28
от ЗАНН, предвид обществената значимост на тези правоотношения.
Настоящият състав споделя мотивите на ВРС, че НП е
издадено от компетентен орган, в предвидените от закона срокове и при отсъствие
на съществени процесуални нарушения. Счита обаче, че решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивният съд не е
съобразил приложими разпоредби на Европейското законодателство, а именно:
С Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета (2) са определени правила относно началната квалификация и
продължаващото обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на
товари или пътници. Тези водачи трябва да притежават удостоверение за
професионална компетентност (УПК) и трябва да докажат, че са преминали
продължаващото обучение чрез свидетелство за управление на превозно средство
или карта за квалификация на водача, на която е отбелязано продължаващото
обучение. Въведените
във всички европейски държави мерки във връзка с епидемията от COVID-19, са довели до редица затруднения свързани с придобиване
на начална квалифискация и с провеждането и завършването на продължаващи
обучения. Посочените обстоятелства и необходимостта да се осигури
непрекъснатост на автомобилния транспорт е обусловило приемането на Регламент
ЕС 2020/698 на Европейския парламент и Съвета от
25.05.2020г. за определяне на специални и временни мерки с оглед избухването на
Ковид-19 епидемията, като съгласно Член 3 от същия валидността на картите за
квалификация на водачи, която щеше да е изтекла или ще изтече между 01.02.2020г.
и 31.08.2020г., се счита за удължена или е била удължена за срок от седем
месеца от датата на изтичане на срока на валидност, посочен във всяка подобна
карта. В последствие е приет и Регламент /ЕС/ 2021/267 на Европейския парламент и на Съвета от 16
февруари 2021г. за определяне на специални временни мерки с оглед на
продължаващата криза във връзка с COVID-19 относно подновяването или удължаването на срока за валидност
на някои удостоверения, свидетелства и разрешителни, отлагането на някои
периодични проверки и продължаващо обучение в някои области на транспортното
законодателство и удължаването на някои срокови посочени в Регламент 2020/698. Съгласно
Член 3 параграф 5 от цитирания Регламент, валидността на картите за квалификация на
водачи, която щеше да е изтекла или ще изтече между 01.09.2020г. и 30.06.2021г., се счита за
удължена или е била удължена за срок от 10 месеца от датата на изтичане на срока на
валидност, посочен във всяка подобна карта.
Горепосочените
регламенти имат пряко действие като нормативни актове на територията на
РБългария като държава-членка на ЕС, без да е необходимо транспонирането им в
българското законодателство. Конкретният казус попада в хипотезата на втория
цитиран Регламент, тъй като водачът осъществил процесния превоз е притежавал
карта за квалификация с изтичащ срок на валидност на 31.10.2020г. и който срок
се счита удължен от тази дата с още 10 месеца. При това положение към момента
на превоза, както и към момента на извършване на проверката – 02.11.2020г., водачът е разполагал с валидна карта
за квалификация за извършване на обществен превоз на товари, поради което и следва да се направи
извода, че не е осъществен състава на вмененото с оспореното НП нарушение.
Предвид изложеното, касационният
състав намира, че незаконосъобразно ВРС е приел, че нарушението по НП е
безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на И.С.. Решението на ВРС, като постановено в нарушение на
материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.
Жалбоподателят не е направил
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което въпреки изхода
на спора, такива не му се следват.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 90/02.07.2021г. по АНД № 154/2021г. по описа на Районен съд гр. Провадия; И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000037/19.01.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което И.К.С.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.87,
т.3 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложено административно наказание
глоба в размер на 2 000 лева, на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.