Решение по дело №12/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 119
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 4 юли 2019 г.)
Съдия: Росица Богданова Савова
Дело: 20191500500012
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

                       Р    Е   Ш    Е    Н   И    Е  №119

 

гр. Кюстендил, 09.05.2019 г.

 

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети март  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                        

                                    

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

                                                                                           СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

                                                                     

  при участие на секретаря Вергиния Бараклийска,  като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. №12 по описа за 2019 г. на КнОС , за да се произнесе взе предвид :

 

           

 

 

            Е.В.Н., ЕГН **********,*** и С.Л.Я., с ЕГН **********,***, действащи чрез пълномощника адв. В.П. ***, обжалват с въззивна жалба  Решение №498 от 07.09.2016 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №1806 по описа на съда за 2015 г.    

С оспорваното решение КнРС е осъдил ответниците Е.В.Н. и С.Л.Я. да премахнат поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и поставената врата на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж на двуетажна мисивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872, с административен адрес: гр.К.,ул. „Д.Г.“ № **, собственик на който при права от ½ ид. част е ищцата Р.А.П., ЕГН **********, като е отхвърлил предявения от Р.А.П., против Е.В.Н. и С.Л.Я. иск за осъждане на ответниците да премахнат незаконно изградените: „кара таван“, с който намалили височината на стените на помещението на първата етажна площадка, намиращо се при общия вход на сградата, представляващо част от стълбищната клетка за двата етажа, както и незаконно изградената от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка (чешма) и поставения хладилник върху отреденото като общо място за ползване-обслужване на сградата, съгласно Решение на КРС от 18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година.

С посоченото решение на РС-Кюстендил  Р.А.П.  е осъдена да заплати на Е.В.Н. и С.Л.Я. сумата в размер на 392,50 лв.за сторените по делото разноски ;съответно  Е.В.Н. и С.Л.Я. са осъдени да заплатят  на Р.А.П., сумата в размер на 288,66 лв. за сторените по делото разноски.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва от Е.В.Н. и С.Л.Я.,  в частта, с която ответниците са осъдени да премахнат поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и поставената врата на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж на двуетажна мисивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 с административен адрес: гр.К.ул. „Д.Г.“ № **, собственик на който при права от ½ ид. част е ищцата Р.А.П., както и в частта, с която са осъдени съразмерно с уважената част от исковата претенция да заплатят на насрещната страна сторените в производството разноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части. Излагат се доводи за неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

За погрешен се намира изводът на съда, че двете врати пречат на достъпа на ищцата до таванското помещение, което е обща част. Сочи се, че тъй като за процесната сграда не се съхраняват строителни книжа, в частност архитектурен проект, не може да се установи дали първоначалният проект на сградата е предвиждал врати на първата и на последната площадка, за да се твърди, че вратите са в отклонение от проекта и съответно незаконни. Сочи се още,  че съгласието на ищцата не е необходимо, доколкото вратите били поставени преди същата да е станала собственик на първия етаж на сградата. Поддържа се, че от факта, че вратата на първия етаж е по-нова, не следва извод, че първоначалният проект на сградата не предвиждал такава врата, както и че при строежа на сградата не била поставена врата, която впоследствие да е подменена с по-нова. Твърди се, че първоначално сградата била ползвана като еднофамилна и едва когато ищцата станала собственик на първия етаж, същата зазидала вратите на кухнята и на вътрешния хол, като по този начин обособила първия етаж като самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм изток. Излага се, че само вратата към тавана реално е с по-малки размери и пречи да бъдат качвани през нея по-обемисти вещи към тавата, но същата не е предмет на делото.Освен това , въззивниците визират като установено обстоятелството, че процесните врати не се заключват, а също така двете врати не биха попречили при евентуална защита на къщата от пожар. При тези доводи се приема, че неправилно КнРС е уважил иска в обжалваната част.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна, чрез процесуалния представител адв. С.Л., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно. Претендират се разноски .

 Сочи се, че ответниците не са доказали кога точно са поставени процесните врати, като показанията на разпитаните по делото техни свидетели относно този факт били противоречиви. От друга страна от разпита на свид. М.П., пълномощница на ищцата при закупуването на процесния имот, се установява, че вратите били поставени след 2001 г. Сочи се, че фактът, че вратата, поставена на стълбите на втора етажна площадка била от по-стар дървен материал, не доказва, че вратата била поставена значително по-рано. Изложеното във въззивната жалба възражение, че първоначално сградата била еднофамилна, било ирелевантно за правния спор. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, съгласно която стълбището и етажните площадки са обща част – свързват отделните етажи и принадлежат на всички собственици на обекти в сградата.

В отговора се сочи, че към момента на закупуване на първия жилищен етаж от сградата през 2001 г., същата е била в режим на етажна собственост, а фактът, че сградата се е намирала в режим на етажна собственост се доказва и от приложеното по делото Решение №89/24.02.2014 г. по гр.д.№821/2013 г. на КнРС, с което е извършено разпределение на ползването на таванското подпокривно пространство между страните като обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Възражението на ответниците, че същите не са поставили лично процесните врати, т.е. не били пасивно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл.109 ЗС, се приема за неоснователно. В тази връзка се позовава на съдебна практика, съгласно която пасивно легитимирано лице по негаторния иск е не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние на имота. Излагат се обстойни доводи за противоправно ограничаване ползването на таванското помещение от ищцата, поради поставянето на процесните врати. Сочи се, че в случая извършеното преустройство не е в съответствие с разпоредбата на чл.185, ал.2 ЗУТ, доколкото липсва съгласие на всички съсобственици. За неоснователно се приема и възражението на въззивниците, че изградените врати не биха попречили на евентуална защита на къщата от пожар, доколкото същите обособявали затворени пространства, което било в противоречие с разпоредбата на чл.40, ал.4 от Наредба №Iз – 1971 година и затруднявали евентуална евакуация при пожар.

Депозирана е и частна жалба от Р.А.П. чрез адв.С.Л. против определение №1200/06.10.2016г.по гр.д.№1806/2015г.на КнРС относно изменение на решение №498 от 07.09.2016 г., постановено по гр.дело №1806/2015г.на Районен съд – Кюстендил в частта за разноските .Сочи се, че претенцията по чл.109 от ЗС съдържа 5 отделни позиции, като за две от тях (чешма и хладилник) исковите претенции са отхвърлени поради премахването им в хода на производството и поради това не се следват разноски за ответниците в тази връзка, а на П. следва да се присъдят разноски в обем от 4/5 , а не 3/5  от общ размер 865,80лв.– т.е.692,64лв., респ.на насрещната страна се дължат разноски само за отхвърляне на претенцията за т.нар.”кара таван”- или  в размер на 1/5 от сторените такива в общ размер 785лв.,т.е.157лв.

В депозиран писмен отговор по тази частна жалба от пълномощника на Е.В.Н. и С.Л.Я. – адв.В.П. се сочи, че на ищцата се дължат само 2/5 от сторените разноски , респ.на ответниците разноски следва да се присъдят в размер на 3/5 от сторените от тях – с оглед изхода на спора, като в случай, че въззивната жалба бъде уважена, то и сторените от тях разноски следва да им се присъдят в пълен размер.

            Настоящото въззивно производство е образувано, след като с Решение №145/2018 г., постановено на 07.01.2019 г. по гр.дело № 811/2018г.на ІІ ГО на ВКС,   делото е върнато на Окръжен съд – Кюстендил за ново разглеждане от друг състав, като е отменено въззивното решение, постановено по гр.дело №535/2016г.на КнОС. С  цитираното решение на ВКС е отменено и определение от 29.03.2017г.по чл.248 от ГПК , с което Е.В.Н., и С.Л.Я., са осъдени да заплатят разноски в размер на 300лв.на насрещната страна Р.А.П..

            Настоящият състав, намирайки атакуваното решение за валидно и допустимо, счита същото за законосъобразно и правилно в обжалваната му част при следната фактическа обстановка:

            Въззивниците са собственици на 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 , находящ се в  гр.К., ул. „Д.Г.“№ **, идентичен с  парцел VІ, кв.179 по плана на гр.Кюстендил, действащ към момента на сделката, обективирана в нотариален акт от 1986г.,(посочен по –долу), ведно с втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда , построена в него, 1/2 ид.част от тавана и общите части на сградата по силата на наследствено правоприемство от наследодателя им – Г.И.Н. (срвн. у-ние за наследници на Г.И.Н. –л.7 от първоинстанционното дело;  нотариален акт № 141 том III дело 1131/1986 година на Нотариуса при КРС договор за дарение от 08.12.1986 година). Имотът е индивидуализиран чрез  скица на поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 –л. 20 от делото на РС – Кюстендил , както и на самостоятелен обект в сграда – на л. 21 от същото дело.

            Въззиваемата е придобила чрез покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 87, том II, рег.№ 4090, дело 261/2001 г. на Нотариус с рег.№ 325 по регистъра на Нотариалната камара-Б.А., от продавача З.С.Б.  собствеността върху 1/2 ид.част от посочения поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 с административен адрес: гр.К., ул. „Д.Г.“№ **, ведно с първия жилищен етаж-самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.872.1.1, от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в този имот, както и принадлежащите на този етаж две мазета-източно и западно, а също и 1/2 ид.част от тавана и общите части на сградата.

            По иск с правно основание  чл. 32, ал. 2 от ЗС между страните по делото е постановено  решение №89/24.02.2014 г., по гр.д. 821/2013 г. на РС- Кюстендил, с което е разпределено ползването на тавана на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 по КК и КР на гр. Кюстендил, одобрени със заповед N PД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. К. ул. „Д.Г.“ N **, като освен площите за самостоятелно ползване от страните, им е предоставена за общо ползване - неоцветената част от скица №1 към  заключението на съдебно - техническата експертиза, с площ от 4.40 кв. м.

            По делото е прието заключение, изготвено от вещото лице Л.В., според което при огледа на място са съществували, описаните в исковата молба врати, респ.другите заявени с исковата молба обекти-  хладилник на западната стена на сградата и  мивка, не са констатирани като налични, извън .останала на място тръба. В заключението е посочено и, че  за описаните в исковата молба преустройства няма надлежни строителни книжа, като такива нямало и за сградата, поради това, че попадали в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗУТ.

            Според заключение № 12282/ 31.05.2016г. на вещото лице арх.А.А., на стълбището в сградата са монтирани врати, както следва - между първата (входна) стълбищна площадка и стълбищното рамо, водещо до ниво първи етаж, както и две врати на нивото на стълбищната площадка на втория етаж- едната на стълбищното рамо, идващо от първия етаж, а втората - на стълбищното рамо, водещо към тавана. При това положение стълбищната площадка на втория етаж се ползва за осъществяване на връзка между кухнята на втори етаж и останали­те помещения в жилището. По отношение времето на монтиране на вратите, до­колкото няма документална информация за това, не може да се направи извод кога точно са монтирани. Вратите, монтирани на втория етаж са стара изработка -вероятно от преди 50-60 години, а вратата на първата площадка е видимо зна­чително по-нова.В това заключение се сочи, че при описаното положение се касае за ползването на стълбищната площадка на втория етаж като част от намиращото се там жилище, т.е. за ползване на обща част.Изготвени са и графични скици на разположението на спорните обекти- . разположението на първия и втория етаж и съответните врати, находящи се на стълбищната площадка на същия, са изчертани и към заключение №14676/28.06.2016г.на в.л.арх.А.А. – на скица- приложения №1 и №2, стр.115 и стр.116 от гр.дело № 1806/2015г.на КнРС.

            От заключение по извършената в първоинстанционното производство пожаро-техническа експертиза на в.л.В.Й., се установява, че описаните в исковата молба поставени врати на ниво първа етажна площадка и два броя врати на ниво втора етажна площадка откъм стълбите надолу и нагоре към таванското подпокривно пространство не биха попречили на евентуалната защита на къщата от пожар, но  биха затруднили евакуацията на хората., съответно съгласно чл.40, ал.4 от Наредба 1з-1971 от 29.10.2009г.за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, не се разрешава евакуация от вътрешно помещение през повече от едно съседно помещение, а от подпокривното пространство до изхода от сградата на западната фасада се преминава през четири зони и помещения и тъй като в подпокривното пространство имат собственост както ищцата, така и ответниците, и на двете страни би се наложила евентуална евакуация от подпокривното пространство.

            От показанията на свидетеля М.П. се установява, че през 2001 г. и до 2007 г., през който период посещавала имота, на първата етажна площадка от него нямало допълнителна врата. На ниво втора етажна площадка също нямало врати, а само една врата и още една за тавана , по-малка. Входът, ползван за първия жилищен етаж, е откъм улицата, като има още един вход откъм двора отзад, който води до втория етаж.Свидетелката уточнява, че едни и същи стълби водят и към мазето, и към тавана.

            Свидетелят А.П. сочи, че при влизане от задния вход имало една входна врата, на първата площадка още една врата, и на втория етаж още две врати. Преди тавана имало още една врата, по-малка от другата, на края на стълбите, на ниво таван, които били отворени, когато му се налагало да се качи до тавана. Входната врата също била отворена. Вратата, която е на тавана била малка, но не чак толкова, а  за пренасянето по-обемисти вещи пречели шкафове на втората площадка, не вратите. Свидетелят твърди, че наскоро (преди депозиране на показанията)  се качвал на тавана и стигнал безпрепятствено догоре. Вратите не били заключени. Видно от показанията на този свидетел, преди на мястото на вратите е имало две рамки със стъкла , през които влизала светлина, докато сега втората врата , след като се влезе през входната, била плътна , поради което на първата стълбищна площадка няма естествена светлина.

            Според свидетеля К.Д. разположението на вратите в къщата е такова, откакто има спомен, но те не се заключвали, единствено се заключвала входната врата вечер. Свид.Д. посочва и, че достъпът до тавана според свидетеля е само от задния вход.

            Свидетелят В.А. сочи, че вратите в къщата винаги били на същото място Този свидетел, както и свид.Д. посочват наличието на четири врати на втората стълбищна площадка – едната от които е на стълбищната площадка, една – за кухнята на втория етаж, една – за антрето на същия етаж, водещо към стаите за живеене, и една врата, водеща към тавана.

            При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд  приема от правна страна следното:

            Предмет на настоящата въззивна проверка е решението по гр.дело І1806/2015г.на КнРС в частта, в която са уважени предявени от Р.П.  осъдителни негаторни искове по чл. 109 от ЗС за осъждането на ответниците (въззивници в настоящото производство)  да премахнат поставени врати -  врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и друга врата на етажната площадка, намираща са пред втория жилищен етаж, с която са приобщили същата към входното антре на втория жилищен етаж от сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872, с административен адрес гр. К., ул. „Д.Г.“ № **.

            КнОС намира така посочените искови претенции по чл.109 ЗС за допустими и основателни  , доколкото е налице ограничаване и смущаване на допустимото пълноценно ползване на имота на ищцата според неговото предназначение.

            На ниво първа етажна площадка и на ниво втори жилищен етаж е установено съществуването на  поставени на стълбищната клетка врати, които ограждат етажната площадка на ниво втори етаж като отделно помещение, а на ниво първа етажна площадка вратата това ограничава достъпа до светлина от стълбището на тази площадка.Достъпът до таванското подпокривно пространство се осъществява единствено по това стълбище, което е обща част на сградата, каквато са и стълбищните площадки.- съгл.чл.38,ал.1 от ЗС стълбището и етажните площадки са обща част-свързват отделните етажи в сградата и принадлежат на всички собственици на обекти в сградата.

            Доколкото съгласно приложените по делото документи за собственост, страните притежават по 1/2 и.ч. от общите части на сградата, то при съществуването на описаното  положение за ползването на стълбищната площадка на втория етаж като част от намиращото се там жилище чрез наличните врати ,  то в случая се касае  за ползване на обща част – при липса на съгласие на другия етажен собственик , какъвто се явява ищцата Р.П., и предвид установеното обстоятелство, че единственият достъп до тавана е именно през това стълбище. Отделно, в резултат на така съществуващата врата на първата етажна площадка е ограничен  достъпът на светлина. Не е установено твърдението, че сградата е еднофамилна, и едва при закупуване от ищцата на обект в тази сграда , респ. след обособяването  първия етаж като самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм изток същата е в режим на етажна собственост - което е в противоречие с представените документи за собственост, вкл. и с нотариалния акт, с който е оформен договорът за дарение, легитимиращ наследодателя на въззивниците като собственик  на втория етаж и съответните идеални части от общите части на сградата – нот.акт №141,т.ІІІ,д.№1131/1986г..

            Наред с горното,  обособените помещения на втората етажна площадка от поставените врати са в противоречие с чл.40, ал.4 от Наредба Із-1971/2009г., като евакуацията, макар и  възможна, е затруднена от вероятността да се отварят няколко врати, вместо една.

             Ответниците по иска са пасивно легитимирани по негаторните искове, тъй като, както  към момента на предявяването на исковите претенции , така и в хода на производството,  поддържат противоправното състояние в имота, без значение от момента на поставяне, като от друга страна възрастта на материала на вратите не може да се свърже пряко с  времето на тяхното поставяне.

            В заключение, исковите претенции по чл.109 са основателни, тъй като  подържаното от ответната страна  състояние не намира основание, което да е установено в настоящото производство, респ.налице са пречки, които това състояние създава  за ищцовата страна , притежател на право на собственост на обект  в жилищната сграда и съответно на дял по отношение на общите части.

Окръжният съд счита за основателна частната жалба.

Негаторните претенции имат за предмет реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищцовата страна, които задължения сами по себе си са самостоятелни и в случая е налице уважаване на част от тях- по отношение премахване на  поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и поставената врата на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872 с административен адрес: гр.К.,ул. „Д.Г.“ № **.

Отхвърлен е  предявеният от ищцата Р.А.П. иск за осъждане на ответниците да премахнат  изградените: „кара таван” на стените на помещението на първата етажна площадка, намиращо се при общия вход на сградата, представляващо част от стълбищната клетка за двата етажа, както и изградената от западната страна на описаната сграда върху стената на самата сграда мивка (чешма) и поставения хладилник върху отреденото като общо място за ползване-обслужване на сградата, съгласно Решение на КРС от 18.12.1984 година по гр.д.№ 1922/1984 година.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска- т.е. възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. В случая , доколкото  премахването на чешмата и преместването на хладилника е станало след получаване на исковата молба, както изрично е посочено в отговора на исковата молба и както тези обстоятелства  са отразени и в изготвения доклад по делото – т.е.макар и при наличие на признание ответната страна е дала повод за тези негаторни претенции, то по аргумент на чл.78, ал.2 ГПК по компенсация се дължат на ищеца 4/5 от сторените разноски- които са в общ размер 865,80лв., т.е.692,64лв., респ.дължимите такива на ответната страна – по компенсация са в размер на  1/5 от общо направените такива , с приет общ размер 785лв. , т.е.ищцата дължи сумата 157 лв.

Предвид изхода на спора и при усл.на чл.81 ГПК  на въззиваемата П., която същевременно е въззивник по частната въззивна жалба, се дължат и претендираните разноски, сторени при предходното разглеждане на делото от окръжния съд, които съгласно списък по чл.80 ГПК са в размер на 315,80лв., както и сторените такива в производството пред ВКС – по гр.дело № 811/2018г.на ІІ ГО , които са в размер на 500лв.

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

 

 

                                                           Р     Е   Ш    И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение №498 от 07.09.2016 г.по гр.д. №1806/2015г. по описа на Районен съд – Кюстендил , в частта, в която Е.В.Н., ЕГН **********,*** и С.Л.Я., с ЕГН **********,***, са осъдени  да премахнат поставената врата на стълбищната клетка на ниво първата етажна площадка и поставената врата на етажната площадка, намираща се пред втория жилищен етаж на двуетажна мисивна жилищна сграда с идентификатор 41112.503.872.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор 41112.503.872, с административен адрес: гр.К.,ул. „Д.Г.“ № **, собственик на който при права от ½ ид. част е ищцата Р.А.П., ЕГН **********.

 

ИЗМЕНЯ определение №1200/06.10.2016г.по гр.д.№1806/2015г.на КнРС, с което  е изменено решение №498 от 07.09.2016 г., постановено по гр.дело №1806/2015г.на Районен съд – Кюстендил в частта за разноските, като ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение №498 от 07.09.2016 г., постановено по гр.дело №1806/2015г.на Районен съд – Кюстендил , в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН **********,*** и С.Л.Я., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.А.П.,***, ЕГН **********, сумата общо 692,64лв.,представляваща разноски по компенсация,сторени в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Р.А.П.,***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Н., ЕГН **********,*** и С.Л.Я., с ЕГН **********,***, сумата  157лв.,представляваща разноски по компенсация, сторени в първоинстанционното производство.

Решение №498 от 07.09.2016 г.по гр.д. №1806/2015г.на КнРС в останалите части е влязло в сила като необжалвано.

 

ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН **********,*** и С.Л.Я., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.А.П.,***, ЕГН **********, сумата  общо.815,80лв., представляваща сторени разноски във въззивното и в касационното производство по гр.дело № 811/2018г.на ІІ ГО на ВКС.

 

Настоящото решение на КнОС може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му  пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                                                    Председател:                                     

 

 

                                                                                        Членове   :1.                                     

 

 

                                                                                                              2.