Определение по дело №2059/2015 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                /02.11.2015 год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти състав, в закрито заседание, проведено на 02.11.2015 година, в състав:

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2059 по описа за 2015 год. на ВОС, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.83 ал.2  от ГПК

Производството по делото е образувано след постановяване на Определение № 2473/08.07.2015 год. по гр. дело № 270/2015 год. по описа на ВОС.

С това определение съдът е отделил от производството по делото предявения насрещен иск.

Предявения иск е от Н.В.Д. *** чрез пълномощника и съдебен адресат адв. М. К. Д. *** – Търговски дом „Файт” - ет. 2 - офис 214 против М.Д.Р. ЕГН ********** адрес: ***, с която е заявен иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.

В исковата молба е заявен петитум съдът с решение да прогласи нищожността на Нотариален акт за договорна ипотека № 32 том II рег. № 4196 дело № 185 / 2010 г. на нотариус Петър Петров, като привиден договор (на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД), с който се прикрива договор по чл. 149, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и договор за заем.

Въведено е възражение, че договора по чл.149 ал.2 пр.2 и договора за заем са - нищожни поради липса на основание.

В условията на евентуалност е въведен и иск, за нищожност на нотариалният акт за договорна ипотека поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

С уточняваща молба ищцата е въвела и още основания за нищожност на нотариалния акт за договорна ипотека, в условията на евентуалност, а именно: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на съгласие, нарушаване на предписаната от закона форма и липса на основание.

По делото е постъпила молба за освобождаване от държавна такса и разноски по делото поради тежко материално състояние.

Към молба ищцата е представила декларация за семейно, материално и имотно състояния и писмени доказателства за здравословното си състояние.

От представените от ищцата декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК; съдът установи, че ищцата има доход в размер на 325 лева месечно представляващо трудово възнаграждение по срочен трудов договор със срок до 31.08.2015 г.

В молбата депозирана пред съда на с Вх. № 25729/24.08.2005 год. /стр. 28 от делото твръди, че месечния й доход е 190 лева, по срочния трудов договор.

Получава 100 лева месечен наем от магазин, който вече е продаден на публична продан и 35 лева детски надбавки.

Декларирала е, че живее сама заедно със малолетното си дете Марчела Д. Ташева, родена на *** г., което е ученичка в първи клас за предстоящата 2015/2016 учебна година в ОУ Цар Симеон I.

Притежава недвижими имоти, които са предмет на състояли се публични продани по ИД № 20148080401686 по описа на ЧСИ Захари Д., както и 1/2 ид. част от апартамент, находящ се на ул. Черни връх №3 в гр. Варна, като имотът е ипотекиран в Банка ДСК, също така 1/2 ид. част от паркомясто на адрес ул. Черни връх № 3, което притежава в съсобственост с брат си.

Ищцата притежава и два автомобила, за които твърди че не ползва, а ги е отстъпила за ползване на близки, които се намират също в тежко материално и финансово състояние, но се нуждаят от транспорт, заради здравословното си състояние. Не притежавам движими вещи на значителна стойност. Не притежава банкови влогове.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Молбата за освобождаване на ищцата от внасяне на определените от съда разноски по предявения от нея иск е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК дава възможност за освобождаване от задължението за внасяне на такси по преценка на съда съобразно законоустановени критерии /т. т. 1 - 6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т. 7/, които могат да дадат основание за извод, че дължимият в конкретния случай размер на съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие.

Съобразно гореизложените изисквания на закона и въз основа на представените от молителите данни, съдът в настоящия състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Ищцата притежава имущество /два автомобила/, за които не е посочила данни, но общата им пазарна цена е напълно достатъчна да може да покрие дължимата държавна такса и разноски по делото. По данни от декларацията не е конкретизирано, какви са нейните близки на които тя е предоставила ползването им и дали това е единствения начин да може да им се осигури транспорт /нямат други близки освен ищцата да грижат за тях, живеят в отдалечени населени места, колко често им се налага да пътуват от къде до къде за осигуряване на болнична помощ и др. т.е. обстоятелства, които да обосноват необходимост от безвъзмездното предоставяне на ползване на двата автомобила.

В декларацията е посочено, че ищцата живее сама и сама се грижи за своето дете. Бащата на детето е известен и е посочен в удостоверението за раждане. В тази част представената от ищцата декларация е некоректна, тъй като не е посочено дали бащата на детето, с когото не живеят заедно й заплаща издръжка и в какъв размер, което съставлява доход за ищцата.

Декларацията е некоректна и относно факта на получаваното трудово възнаграждение, като веднъж твърди, че е 190 лева, а в последваща декларация 325 лева. Това създава основателно съмнение, че ищцата не е декларирала действителния размер на дохода си, което е и основание да и бъде отказано освобождаване от държавна такса.

От гореизложеното се налага извода, че ищцата разполага със средства да заплати дължимата държавна такса и разноски, поради което и искането й по чл.83 ал.2 от ГПК се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното, и на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Н.В.Д. *** чрез пълномощника и съдебен адресат адв. М. К. Д. *** – Търговски дом „Файт” - ет. 2 - офис 214 за освобождаване от внасяне на държавни такси в размер на 7 200 лева и разноски по делото.

Указва на ищцата, в седмичен срок от влизане на настоящото определение в сила да внесе по сметка на ВОС и представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 7 200 лева.

Предупреждава ищцата, че при неизпълнение делото ще се прекрати.

ОПРЕДЕЛЕНИНЕТО на съда, подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от редовното му съобщаване пред Апелативен съд гр.Варна

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: