Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 231 29.06.2023г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 203 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба на „Алстром“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул.“Димчо
Стаев“ № 42, вх.Б, ет.4,
ап.12, представлявано от управителя Ж.К.Ж., срещу приложена на основание чл.
404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда принудителна административна марка -
задължително предписание, дадено от контролните органи на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора по т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2307126
от 20.03.2023г. С обжалваното предписание, на работодателя „Алстром“
ЕООД, в качеството му на подизпълнител по смисъла на §1, т.7 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, е предписано съвместно със
строителя „Тера Инвест 99“ ЕООД, да извърши оценка на риска, обхващаща етапите,
договорени в Договор за строителство от 20.01.2023г. за строителен обект:
„Жилищна сграда“, находящ се в УПИ XXVI-139,
кадастрален район 107, местност „***“, с.***, общ.Стара
Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
предписание по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Поддържа се оплакване, че дружеството
не е било уведомено за проверката на място и негов представител не е присъствал
при извършването й, поради което е възпрепятствана възможността реално да
участва в производството, да изрази становище, да направи възражения и да
ангажира доказателства. На следващо място се твърди, че макар формално „Алстром“ ЕООД да е страна
по договор за строителство от 20.01.2013г., сключен с „Тера Инвест
99“ЕООД като възложител, с предмет: изпълнение на строително-монтажни работи по
изграждане на обект Жилищна сграда в УПИ XXVI-139, кадастрален район 107, местност „***“,
с.***, на практика „Алстром“ЕООД
няма качеството на работодател и подизпълнител, тъй като от дружеството не са
били осъществявани никакви фактически действия по изпълнение на СМР и на
строежа не са работили лица, които да са негови служители. Сочи, че „Алстром“ЕООД не е в състояние да изпълни предписанието по
т.3 от протокола, тъй като не разполага с нужната информация, която следва да
се представи от „Тера Инвест 99“ЕООД и въз основа на нея да бъдат определени
рисковете, които се очаква да възникнат при изпълнение на строителните работи.
В случая на дружеството не е била предоставяна техническа документация за
реализация на строителния обект и приложение 1, описано в сключения договор
като неразделна част от него, представляващо одобрена количесствено-стойностна
сметка, поради което била налице изначална липса на конкретните видове
строително-монтажни работи и техния обем за изграждането на обекта. договорениили да иматса служители
на „Алстром“ЕООД. Излага оплаквания, че в случая
административният орган е подходил твърде формално и не е извършил всеобхватна
проверка на всички факти и обстоятелства, относими към случая, а в издадения
индивидуален административен акт липсват конкретни съображения, обосноваващи
направения от административния орган извод. Направено е искане за отмяна на
оспореното задължително предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка №
ПР2307126 от 20.03.2023г., като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт Мутафова, оспорва жалбата като неоснователна. С
изложени доводи в съдебно заседание за законосъобразност на приложената
принудителна административна мярка, обективирана в т.3 от Протокол за извършена
проверка ПР2307126 от 20.03.2023г, моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На
22.02.2023г. служители от Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора - главен
инспектор Д.Б.Г. и главен инспектор инж.П. Ж.Ж., са
извършили проверка по спазване на КТ и ЗЗБУТ на обект „Жилищна сграда“,
находяща се в УПИ XXVI-139,
кадастрален район 107, местност ***, с.***, общ.Стара
Загора. За резултатите от проверката на място и допълнително извършените на
06.03.2023г. и 20.03.2023г. проверки по документи, и направените констатации, е
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г. Част от
съдържанието на протокола са и дадени предписания на основание чл.404, ал.1,
т.1 от КТ с цел отстраняване на констатираните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
С оспореното в настоящото съдебно
производство предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2307126
от 20.03.2023г. на Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора, на
работодателя „Алстром“ ЕООД, в качеството му на
подизпълнител по смисъла на §1, т.7 от Наредба № 2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни
работи /Наредба № 2/ 2004г./, е предписано, съвместно със строителя „Тера Инвест
99“ ЕООД, да извърши оценка на риска, обхващаща етапите договорени в Договор за
строителство от 20.01.2023г. за строителен обект „Жилищна сграда“, находяща се
в УПИ XXVI-139,
кадастрален район 107, местност ***, с.***, общ.Стара
Загора. От фактическа даденото предписание е обосновано с констатациите, изложени в т.3 от обстоятелствената част на
Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г., а именно:
установеното при извършената проверка на място на 22.02.2023г. и проверка по документи на 003.2023г. и
20.03.2023г., че работодателят „Алстром“ ЕООД, в
качеството си на подизпълнител по смисъла на §1, т.7 от Наредба № 2/ 2004г., на
строителен обект „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ XXVI-139, кадастрален район 107, местност ***,
с.***, не е извършил съвместно със строителя „Тера Инвест 99“ ЕООД оценка на
риска, обхващаща етапите, договорени в Договор за строителство от 20.01.2023г.
за посочения проверяван строителен обект, в нарушение на чл.15, ал.3 във вр. с чл.15, ал.2 от Наредба № 2/ 2004г. Посочен е срок за
изпълнение 07.04.2023г.
Протоколът за
извършена проверка е връчен на управителя на „Алстром“ЕООД
на 20.03.2023г., който е вписал върху него възражение, че дружеството не е
извършвало дейности на горепосочения обект- „жилищна сграда в УПИ XXVI-139 кв.***, и не е
имало инициатива от строителя и възложителя за изготвяне на оценка на риска,
както и не е имало и няма кореспонденция между „Алстром“
ЕООД и възложителя и строителя на този обект.
По
делото е представена административната преписка, свързана с извършване на
проверката и прилагането на ПАМ.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето В.
И. Е.. От показанията на този свидетел се установява, че е бил потърсен от
управителя на „Алстром“ЕООД в края на месец февруари,
който е бил силно притеснен, тъй като е имало инцидент /смъртен случай/ на
обект, на който изобщо не бил ходил и не знаел къде се намира, но е сключил
фиктивен договор за строителство за да направи услуга на близък /Х./. Ж. му
споделил, че не е виждал никакъв проект, нито някакви строителни книжа и нищо,
което е свързано с обекта, като на същия не е имало негови работници и
материали. Казал е също, че не познава починалото лице, то не е било в трудови
правоотношения с „Алстром“ЕООД и никога не го е
виждал.
От обясненията на
управителя на дружеството жалбоподател – Ж.К.Ж., даден и по реда на чл.176 от ГПК във вр. с чл.144 АПК, се установява, че през
лятото на 2022г. негов приятел – Х. Д., го е потърсил за услуга. Искал е да
издаде фактура на фирма, посочена от него, тъй като имал да урежда финансови
отношения с фирмата. След неколкократни молби Ж. се е съгласил, но е обяснил на
Х. Д., че издавайки фактура ще се задължи да внесе ДДС, при което Д. се е
съгласил да си „поеме ДДС-то“ и е дал договор, който да подпишат заедно със
споразумение към него. Това се е случило месец август 2022г., но договорът е
бил с дата 18.07.2022г. Първата фактура е била издадена на 05.09.2022г. за
12000лв. с вкл.ДДС. След това Д. е донесъл още един
договор и съответно са били издадени още няколко фактури – за 9500лв., и две за
4000лв. На 22.02.2-23г. Х. Д. се обадил на Ж. и му казал, че на един обект, за
който са пускали фактури, е станал инцидент с работник. Впоследствие е разбрал,
че инцидентът се е случил на обект с идентификатор 139, но не е открил в
документите си да е сключвал договор за този обект. След няколко дни Д. му
донесъл договора, който бил от 20.01.2023г., но по него Ж. не бил издавал
никакви фактури. Заявява, че никога не е ходил на този обект и освен с Х. не е
имал комуникация и кореспонденция с никой друг – нито с възложителя, нито с
главния изпълнител, нито с проектанта, строителен надзор, не е получавал
никаква строителна документация за да има първична представа за условията или
ситуацията на строителната площадка и съотв. да може
да направи оценка на риска. Категоричен е, че негови работници на този обект не
са работили и не познава никого от работещите там, както и че никаква техника
на фирмата /багери, камиони/ не е изпращана на обекта. Заявява, че договорите
за строителство, които е сключил са абсолютно формални и никога не са били
изпълнявани, като дори не е виждал и не познава възложителя. Трите договора били
за различни обекти, като последният е получил от Х. три дни след инцидента.
Именно последния договор е представил в Инспекцията по труда, тъй като му го
били изискали. Сочи, че при извършената на 22.02.2023г. от служителите на ДИТ –
Стара Загора проверка на обекта не е присъствал, а се е явявал единствено в
Инспекцията по труда на 06.03. и на 20.03.2023г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Оспорването
е направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената
принудителна мярка по чл.404, ал.1 от КТ, подлежаща на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ. Жалбата е подадена в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК. С
оглед на което съдът приема че оспорването е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореното задължително предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ,
дадено с Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г., съставен и
подписан от длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, по
своята правна същност и по дефиниция представлява принудителна административна
мярка и има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и съотв.
издаването на задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, следва да
е съобразено с изискванията на АПК.
Обжалваната принудителна административна мярка – задължително
предписание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, е приложена от материално и
териториално компетентни контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда” –
Стара Загора /длъжностните лица Д.Г. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора и инж. П. Ж. - главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора/, в рамките на нормативно регламентираните им
правомощия по чл. 21 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" във вр. с чл.399 и чл. 404, ал.1 от КТ.
Задължителното предписание, обективирано в т.3 от Протокол за
извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г., е постановено в предвидената от
закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изложена
е фактическа обосновка на приетите от контролния орган като релевантни
обстоятелства за наличието на материалноправните предпоставки по чл.404, ал.1,
т.4 от КТ. Приложената ПАМ е обоснована от фактическа страна с констатациите,
изложени в т.3 от обстоятелствената част на протокола за извършена проверка. С
оглед на което съдът приема, че липсва съществено нарушение на законовите
изисквания за форма на акта, което да обуслови наличието на отменително
основание по см. на чл.146, т.2 от АПК по отношение на обжалваните принудителни
административни мерки.
При издаването на
предписанието са спазени както общите, така и специалните нормативно
регламентирани процесуални изисквания и административно-производствени правила.
На жалбоподателя е била предоставена възможност да участва в развилото се
административно производство, независимо, че не е бил уведомен и не е
присъствал при извършената на място проверка, поради което несподелимо
е оплакването му за нарушено право на защита.
Обжалваното
предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от
20.03.2023г. на Дирекция ”Инспекция по труда” - Стара Загора, е издадено при
неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират
в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма,
респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.
404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни
административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД,
както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труда. Следователно законово регламентираната
материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ,
е наличието на нарушение /нарушения/ на трудовото законодателство, като
основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на
Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.
В
случая за издаването на оспореното предписание по т.3 от Протокол за извършена
проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г.,
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” са приели, че съгласно
сключен договор строителство от 20.01.2023г.
работодателят „Алстром“ ЕООД има качеството на
подизпълнител по см. на §1, т.7 от ДР на Наредба № 2/ 2004г. /"Подизпълнител"
е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да
извършва част от задълженията му/ и в нарушение на изискването по чл.15, ал.3
във вр. с ал.2 от същата наредба, не е извършил
съвместно със строителя „Тера Инвест 99“ ЕООД оценка на риска, обхващаща
етапите на договореното строителство на обект „Жилищна сграда“, находяща се в
УПИ XXVI-139, кад.район 107, местност ***, с.***.
Съгласно
разпоредбата на чл.15, ал.1 от Наредба № 2/ 2004г. преди започване на работа на
строителната площадка и до завършването на строежа строителят е длъжен да
извършва оценка на риска, като ал.2 регламентира, че оценката на риска обхваща
всички етапи на договореното строителство, избора на работно оборудване и
всички параметри на работната среда. Съгласно посочената като нарушена норма на
чл.15, ал.3 от Наредбата оценката на риска се извършва съвместно с
предварително обявените подизпълнители и се актуализира при включването на нови
в процеса на работа.
От
цитираната нормативна регламентация се налага извода, че въведеното от
законодателя задължение за изготвяне на оценка на риска преди започване на
работа на строителната площадка е единствено за строителя, като това негово
задължение не се прехвърля на подизпълнителя в случаите, когато строителят е
ангажирал такъв. Тълкуването на закона, направено от контролните органи на
ДИТ-Стара Загора не съответства на съдържанието на правната норма на чл.15,
ал.3 Наредба № 2/ 2004г., защото тя поставя допълнително изискване към
задълженото за извършване на оценката на риска лице, посочено в ал.1
/строителя/, да извърши оценката съвместно с подизпълнителя, но категорично не променя субекта на
задължението.
В
оспореното предписание изрично се сочи, че строител на процесния строителен
обект „жилищна сграда“ в УПИ УПИ XXVI-139, кад.район
107, местност ***, с.***, е „Тера Инвест 99“ ЕООД. От приложената към
административната преписка информационна табела, изготвена съгласно изискването
на чл.13 от Наредба № 2/ 2004г., също се установява, че строител на този обект
е „Тера Инвест 99“ЕООД, а дружеството-жалбоподател в настоящото производство е
посочено като подизпълнител. Дали договорът за строителство от 20.01.2023г., с
който подизпълнителят „Алстром“ ЕООД приема да
изпълни конкретни, допълнително
подлежащи на индивидуализация, СМР по изграждане на процесния обект, е бил
привиден/симулативен/ не подлежи на преценка в настоящото производство, а
следва да се разглежда в друго производство и по друг съдопроизводствен ред.
Косвен съдебен контрол в съдебно-административното производство, както на
действителността на договори, така и на административни актове, е принципно
недопустимо, като процесуалните закони допускат по изключение косвен съдебен
контрол единствено в хипотезата на чл.17 ГПК, но настоящият случай не е такъв.
Същественото
в случая обаче е това, че „Алстром“ЕООД не е
притежавало качеството строител по см. на §1, т.2 от ДР на Наредба № 2/ 2004г.
на проверявания обект. Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба № 2/ 2004г. "строител"
е лицето, определено в ЗУТ,
което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Според чл.163 ЗУТ
строителят е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически
лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен
договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа и носи отговорност за изпълнението, в т.ч. и с правилата за изпълнение на
СМР и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната
площадка, съгласно чл.169, ал.2 от ЗУТ. Именно в съответствие със задълженията
на строителя, регламентирани в посочената разпоредба от ЗУТ е и въведеното
спрямо него изискване в чл.15 от Наредба № 2/ 22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е налице възприетото
от административния орган фактическо основание за издаването на оспореното
предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г
- допуснато
от работодателя „Алстром“ ЕООД, в качеството му на
подизпълнител, нарушение на чл.15, ал.3 във вр. с
ал.2 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, и съотв. не е
налице неизпълнение на задължение, релевиращо
нарушение на трудовото законодателство, като материалноправна предпоставка за
прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Ето защо
обжалваното задължително предписание, обективирано в т.3 от Протокол за
извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г
се явява постановено в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон, с оглед на което., следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
При
този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1050лв, от които
50лв – заплатена държавна такса и 1000лв. договорено и заплатено възнаграждение
на един адвокат.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предл.
второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на „Алстром“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Димчо Стаев“ №
42, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано
от управителя Ж.К.Ж., приложена
на основание чл. 404, ал.1,
т.1 от Кодекса на труда принудителна административна марка - задължително предписание, дадено от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора по т.3 от Протокол за извършена проверка № ПР2307126 от 20.03.2023г., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да заплати
на „Алстром“ ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Димчо Стаев“ №
42, вх.Б, ет.4, ап.12, представлявано
от управителя Ж.К.Ж., сумата от 1050лв
/хиляда и петдесет лева/, представляваща направени от жалбоподателя по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: