№ 32001
гр. София, 25.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110126999 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба от М. Д. Д. и В. Д. Б. срещу В. С. Б., с която е предявен
конститутивен иск за възстановяване запазена част на ищците от наследството на М. Б.а,
починала на 15.11.2021г., с намаляване с 1/6 идеална част на дарението в полза на ответника
на 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1383.2112.1.6
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №15-279920-
17.03.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо
самостоятелни обект от 17.03.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК ответника В. С. Б. изразява становище за неоснователност на
предявения исков.
След служебно извършена проверка за редовност и допустимост на предявения иск
съдът намира, че следва да остави без движение исковата молба с указание всеки от ищците
да посочи по отделно какво намаление иска. Наред с това и с оглед необходимостта от
формиране на наследствена маса на ищците следва да се предостави възможност да изложат
твърденията си и да посочат доказателства за елементите на наследствената маса – активи,
пасиви, безвъзмездни разпореждания и за състоянието имота към момента на подаряването.
За процесуална икономия делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание.
По направените доказателствени искания:
Представените ведно с исковата молба и отговора документи са относими към
предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
По искането на ответника за събирането на гласни доказателства чрез разпита на
двама свидетели за установяване привидността на договора за дарение и по съображения от
1
ограниченията в допустимостта на същите по чл. 164, ал. 1 т. 6 и чл. 165 ал. 2 ГПК съдът ще
се произнесе в първото по делото заседание след изслушване становището на другата страна
и евентуалното ангажиране на писмени доказателства в тази връзка от ответника.
Следва да се допусне поисканата от ответника съдебно-оценителна експертиза, която
да даде отговор на преформулирани от съда задачи с оглед принципа за служебното начало в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано
производството по делото, като указва на ищците с писмена молба до съда с препис за
ответника да уточнят всеки от тях какво намаление иска, като ги предупреждава, че при
неизпълнение исковата молба подлежи на връщане.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищците с писмена молба до съда с препис за
ответника да изложат твърденията си и да посочат доказателства за елементите на
наследствената маса – активи, пасиви, безвъзмездни разпореждания, както и за състоянието
имота към момента на подаряването.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК произнасянето си по доказателственото
искане на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителка експертиза със задача след оглед
на дарения имот вещото лице да посочи каква е била средната пазарна стойност на същия по
цени към 15.11.2021г. и при съобразяване със състоянието, в което имотът се е намирал към
22.05.2017г., както и със задача вещото лице вещото лице да даде оценка на стойността на
изброените в отговора на исковата молба подобрения в имота по пера и да отговори на
въпроса с колко се е увеличила стойността на имота в следствие на подобренията.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза в
размер на 500 лв., вносим от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П.Я..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.02.2023 г. от 10,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищците да се връчи и препис от постъпилия отговор на искова молба.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
2
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Д. Д. и В. Д. Б. срещу
В. С. Б., с която е предявен конститутивен иск за възстановяване запазена част на ищците от
наследството на М. Б.а, починала на 15.11.2021г. с намаляване с 1/6 идеална част на
дарението в полза на ответника на 2/3 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1383.2112.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №15-279920-17.03.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо самостоятелни обект от 17.03.2022г., представляващ
апартамент Х находящ се в гр. София на адрес Х, ведно с прилежащите мазе и таван.
Ищците твърдят, че са наследници по закон като низходящи от първа степен на
Дойчо С. Б., починал на 12.07.2016г. и М. Б.а, починала на 12.07. 2016г. Твърдят, че след
смъртта на баба си узнали, че М. Б.а дарила на чичо им В. С. Б. своята идеална част от
жилището с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №43, том I, рег. № 3320, дело
№ 42 oт 22.05.2017г. на нотариус Иванка Пенова, с което накърнила запазената им част от
наследството й. При така изложените фактически твърдения отправя искането си към съда
за намаляване на дарението до размера на запазената им идеална част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника В. С. Б. е постъпил отговор на исковата
молба, с който същият оспорва предявени иск като неоснователен. Признава, че страните по
делото са наследници по закон на М. Б.а, починала на 15.11.2021г., както и че приживе
наследодателката се разпоредила в негова полза с правото й на собственост върху идеалната
част от жилището. Прави възражение, че договорът за дарение е привидна сделка,
прикриваща възмездна такава, по която насрещното задължението на ответника било да
извърши подобренията в имота, описани в отговора на исковата молба. Наред с това
поддържа, искът е неоснователен с оглед на обема на наследствената маса, която включвала
паричен влог на наследодателката в размер на 6529 лв. и при съобразяване увеличението на
наследството със сумата от 80 00 лв. вследствие на подобренията в процесния имот,
извършени от ответника.
За основателност на предявения иск в тежест на ищците е да установят при условията
на пълно и главно доказване, че са измежду наследниците, които имат право на запазена
част, и паричната стойност на наследствената маса.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за привидност на договора за
дарение, като установи действителното съглашение между страните по същия, извършените
подобрения в имота и стойността, с която същите са увеличили наследството, както и
обстоятелството, че размерът на наследствената маса е по-голям и съответно стойността на
имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля стойностното
изражение на разполагаемата част.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
делото обстоятелствата, че страните са наследници по закон на М. Б.а, починала на
15.11.2021г..
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
3
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента,
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4