Р Е Ш Е Н И Е № 260030
гр. Варна,
28.09.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 346/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от „Застрахователно
дружество „Бул Инс““ АД, чрез адв.
Стоян Стоянов против решение № 1 от 02.01.2020 г., постановено по т. д. №
74/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на А. Х. Х. сумата над 8 000 лева до 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди следствие
на ПТП от 20.02.2019 г., причинено от А. Ю. А. при управление на л. а.
„Шевролет Епика“ с рег. № Т 9663 ТН, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с 493, ал. 1 от КЗ.
Жалбоподателят – „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД излага подробни доводи за неправилност на
решението. Счита, че определеният размер на неимуществените вреди, причинени на
А.Х., е завишен и не съответства на действително претърпените болки и
страдания. Релевира оплаквания във връзка с липсата
на произнасяне по наведеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Твърди, че съдът
неоснователно е завишил размера на обезщетението в противоречие с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. В тази насока се излага още, че са неправилно кредитирани
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, тъй като са близки
на ищцата, и са заинтересовани от изхода на делото. Моли за отмяна на решението
в обжалваната част. В условията на алтернативност
моли да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е определен от съда в
съответствие с принципа, заложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с нормата, субсумирана в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор
единствено от А. Х. Х., чрез адв. М.И.. В същия се
излагат доводи за правилността на решението в обжалваната част. Определеният
размер на неимуществените вреди намира за съответстващ на продължителността и
интензитета на претърпените болки и страдания от настъпилото ПТП. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, счита за правилен извода на съда
за недоказаност на възражението за съпричиняване.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Няма доказателствени искания.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в осъдителната част за сумата до 8 000 лева от общо
15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на А. Х. от процесното ПТП, както в частта за
присъдените й имуществени вреди, както и в осъдителните части за присъденото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на В.О., поради което същото в
сочените части е влязло в законна сила.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В
проведеното съдебно заседание на 26.08.2020 г. не се явява процесуален
представител на въззивното дружество. В депозирано становище поддържа въззивната
жалба изцяло. Оспорва отговора на въззивната жалба. Представя договор за правна
помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира заплащането им.
В
същото о. с. з. не се явяват и не се представляват въззиваемите В.О. и А.Х.. В
писмено становище, подадено чрез адв. М.И., заявяват, че нямат доказателствени
искания. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендират
заплащането на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 20.02.2019
г., лекият автомобил „Шевролет Епика” с рег. № Т9663ТН, управляван от А. Ю. А, е бил застрахован при „Застрахователно дружество „Бул Инс““
АД, за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респективно налице са основания за
ангажиране от страна на третото
увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1, вр.
с чл. 477, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства – споразумение, одобрено с
определение № 68 от 17.04.2019
г., постановено по НОХД № 94/2019 г. на Поповския районен съд, че А. Ю. А. е признат за виновен за
причиняването на процесното ПТП на 20.02.2019 г.
поради нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лице - средна телесна повреда на А. Х. Х.,
изразяващ се в счупване на II, IV и V ребра,
довело до трайно затрудняване движението на снагата, и на В.М.О. - средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на тазобедрената ямка с луксация на лявата тазобедрена става, довело до трайно
затрудняване движението на левия долен крайник- престъпление по чл. 343, ал. 3,
б “а“, предл. 2-ро, във вр.
с чл. 343, ал. 1 б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като му
е наложено наказание - четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването на
което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НK.
Безспорно се
установява и наличието на валидна застрахователна полица № BG/02/118002546516
със срок на действие от 26.08.2018 г. до 25.08.2019 г. от ответното дружество- „Застрахователно
дружество „Бул Инс““ АД.
Видно от представения по делото отговор с изх. №
НЩ-4321 от 04.06.2019 г. /л. 43/ застрахователното дружество уведомява А. Х. Х.,
че е необходимо да
представи медицински документи, удостоверяващи получените увреждания, следствие
на ПТП, настъпило на 20.02.2019 г..
Настоящият съдебен състав, съобрази разпоредбата на
чл. 498, ал. 3, вр. с чл. 496, вр.
с чл. 380 от КЗ, като намира искът, предмет на въззивното
производство е допустим, доколкото е предявен на 04.09.2019 г., съответно след
изтичане на тримесечния рекламационен срок от
сезирането на застрахователя с искане от страна на пострадалата за доброволно
уреждане на отношенията между страните по повод изплащането на
застрахователното обезщетение.
В производството са представени епикризи,
като според тази на А.Х., пострадалата е приета в „МБАЛ – Търговище“ АД Хирургично отделение, на 20.02.2019 г. след претърпяно ПТП, с наличие на разкъсно-контузна рана на челото. От изследванията се
установява, че същата има лек мозъчен оток; няма данни за фрактурни
линии на черепа; има фрактура на II, IV и V ребра по предна аксиларна
линия в ляво. Съдът е приел като доказателства и 2 бр. фактури – фактура №
********** от 26.02.2019 г. и фактура № ********** от 26.02.2019 г., издадени
от „МБАЛ – Търговище“ АД за извършени медицински услуги.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно дадена,
съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото и
неоспорена от страните, се установява, че травматичните увреждания, изразяващи
се разкъсно-контузна рана в челната област на главата,
мозъчно сътресение, мозъчен оток и счупване на II, IV и V ребра в ляво по
предната мишнична линия, са пряка последица от
настъпилото ПТП. Сочи се, че мозъчният оток, установен с компютърно томографско изследване на главния мозък, е причинил на
пострадалата разстройство на здравето временно опасно за здравето. От разпита
на вещото лице в о. с. з. /л. 91/ се установява, че уврежданията са настъпили в
резултат на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, и са получени от удари в предмети вътре в купето на автомобила. Счупването
на II, IV и V ребра в ляво по предната мишнична линия
е причинило на А.Х. трайно затрудняване на движението на снагата със среден
срок на възстановяване два месеца и половина – три месеца. Във връзка с така
установените увреждания е проведено медикаментозно лечение. Първите 10-15 дни пострадалата
е чувствала много силни болки, имала е и силно главоболие, затруднено дишане, които
постепенно отзвучават, като през този период се е нуждаела от чужда помощ. Тя
се е възстановила от тези увреждания, но за в бъдеще могат да останат симптоми
от страна на централна нервна система, като упорито главоболие, световъртеж,
безсъние, емоционална лабилност. От страна на счупените ребра може да останат
болки в областта на лява гръдна половина при тежък физически труд, при
по-студено и влажно време. Срокът не може да се определи, както за мозъчното
увреждане, така и за уврежданията на гръдния кош, защото то е строго индивидуално,
но могат да продължат и едните, и другите за около 8-12 месеца.
В първоинстанционното производство е разпитан
свидетелят Ю. М. К., съпруг на пострадалата А.Х. и зет на В.О.. Той видял
съпругата си след процесното ПТП в Спешното отделение
на болницата в гр. Търговище, където разбрал, че откарали същата с линейка
заради влошеното ѝ състояние в резултат на инцидента. Пострадалата била в
полусъзнание и треперела. Лекарите го уведомили, че има вътрешен кръвоизлив.
Главата ѝ била разцепена, с голям оток. Вечерта се оплаквала от силни
болки в гърдите. На другия ден в болницата установили, че има три счупени
ребра. Била там 5 дни. След това не можела да се обслужва сама, той се грижел
за нея. Това продължило месец, месец и половина, имала болки в ребрата. Към
датата на разпита на свидетеля, съпругата му била добре, но не и психически.
Имала страхова невроза. Не го оставяла да шофира на
спокойствие.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени обективно
кумулативно съединени искове по чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 477, ал.
1 от
КЗ.
За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
1). наличие на деликт
при съответното авторство, 2). противоправност, 3).
вина, 4). наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя А.
Ю. А.ов и „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5).
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя, 6). отправено писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до застрахователя по чл. 380 от КЗ, 7). изтичане на тримесечния
рекламационен срок от депозиране на претенцията по
чл. 380 от КЗ до предявяване на исковете, в случаите на отказ за плащане или
несъгласие с определеното/изплатеното обезщетение от застрахователя /така
Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г., ТК на ВКС/.
По въпросите, обхванати в разпоредбата на чл. 300 от ГПК, а именно дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, гражданският съд е обвързан от влязлото в законна сила споразумение, одобрено с определение № 68 от 17.04.2019 г., постановено по НОХД № 94/2019 г. на Поповския
районен съд, съгласно което А. Ю. А.ов е признат за виновен за причиняването
на процесното ПТП на 20.02.2019 г. поради нарушение
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил телесни повреди
на повече от едно лице - средна телесна повреда на А. Х. Х., изразяващ се в
счупване на II, IV и V ребра, довело до
трайно затрудняване движението на снагата, и на
В.М.О. - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
тазобедрената ямка с луксация
на лявата тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движението на левия
долен крайник- престъпление по чл. 343, ал. 3, б “а“, предл.
2-ро, във вр. с чл. 343, ал. 1 б. „б“, предл. 2-ро, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като му е наложено наказание - четири
месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66,
ал. 1 от НK /така ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/.
При
задължителната имуществена застраховка „гражданска отговорност“
застрахователното обезщетение е функция на деликтното
обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер. Понятието
„справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г., задължително за
съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото за неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а
всякога свързано с преценката на определени, конкретно съществуващи
обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото, на даден етап на
развитие на самото общество. Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както
от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г.,
постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011
г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д.
№ 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 71 от 18.06.2020 г. по т. д. №
900/2019 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В настоящия случай, пострадалата е жена, към датата на ПТП 20.02.2019 е на 56 години, в задоволително
общо състояние, ориентирана за време и място, в съзнание при приемането ѝ
по спешност в „МБАЛ – Търговище” АД. Съобщава за загуба на съзнанието при
произшествието. Установените травматични увреждания в резултат на процесното
ПТП се изразяват в наличие на разкъсно-контузна рана в челната област на
главата и счупване на II, IV и V ребра в ляво. При компютърно томографското
изследване на главния мозък е установено разстройство на здравето временно
опасно за живота, съставляващо мозъчен оток, без данни за счупване на черепната
кост. За в бъдеще от него могат да останат симптоми от страна на централна
нервна система, като упорито главоболие, световъртеж, безсъние, емоционална
лабилност. Счупването на II, IV и V ребра причинява затрудняване движението на
снагата за около три месеца, като е възможно да останат болки в областта на
лява гръдна половина при тежък физически труд, при по-студено и влажно време. Гореописаните
травматични увреждания могат да продължат около 8-12 месеца. Несъмнено се
установява, че пострадалата А.Х. е претърпяла много силни болки и страдания, счупването
на кост е съпроводено с такива. Отдело от това, в продължение на около месец –
месец и половина, същата се е нуждаела от помощ, за да се обслужва в
ежедневието си, което несъмнено е създало неудобства в житейски план. Случилото
се е дало отражение и върху психиката на пострадалата, изразяващо се в проявена
страхова невроза.
Справедливо
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение онзи точен паричен еквивалент не само
на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите /така Решение № 43 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 1461/2017 г., III г. о., ГК на ВКС/.
Или още, за да бъде справедливо обезвъзмездено, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
увреденото от деликт лице, е нужно да бъдат отчетени и взети предвид, както
характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и
продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания,
прогнозите за отзвучаването им, така и икономическите условия на живот в страната
към момента на увреждането /така Решение № 35 от 12.04.2016 г. по т. д. № 3515/2014
г. на ВКС, II, т.о., ТК/. Съобразявайки от една страна, възрастта на пострадалата, степента на
увреждането, периода на хоспитализация, времето за възстановяване, икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, настоящият състав намира, че размерът на справедливото обезщетение
за претърпените от въззиваемата А.Х. неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
въззиваемата А.Х. по чл. 51 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
Съдът споделя
мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност
на възражението на ответника за намаляване на определеното обезщетение на
ищците по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с твърдението, че в нарушение на
регламентираното в ЗДвП задължение да имат поставен предпазен колан по време на
движение, ищцата е нямала такъв, което и е довело до настъпването на описаните
в медицинските свидетелства увреждания. В относимата
и постоянна практика на касационната инстанция се приема, съпричиняване
е налице ако пътникът е пътувал без предпазен колан и е доказано, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем /в този смисъл - Решение № 154 от 31.10.2011
г. по т. д. № 977/2010 г.,II т. о., ТК на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 г. по
т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т.
д. № 1643/13 г., II т. о. на ВКС, Решение № 171 от 10.10.2013
г. по т. д. № 629/2012 г., II т. о., ТК на ВКС и др/.
На следващо място, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен /така т. 7 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК
на ВКС/.
Преценката относно
настъпването на вредите се извършва за всеки конкретен случай и не може да
почива на предположения, но значение биха имали механизмът на увреждането и
вида на получените травми /така Определение № 576 от 16.07.2015 г. на ВКС по т.
д. № 3090/2014 г., I т. о., ТК/, като доказателствената
лежи върху направилата го в процеса страна.
Настоящият съдебен
състав, съобрази, че въззивното дружество не е
ангажирало никакви доказателства и пред двете съдебни инстанции относно установяването на твърдяното от
него съпричиняване от въззиваемата
А.Х., които да доведат до извод за намаляване на гореопределеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В подкрепа на горния извод,
следва да се посочи, че липсват данни, че процесният
лек автомобил е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки, както и че дори
да беше с правилно поставени такъв, нямаше да получи претърпените травматични
увреждания.
По разноските: Предвид изхода от спора разноски на страните следва да се присъдят в
тежест на въззивното дружество. Въззивникът следва да заплати на адв.
М.Г.И. -
САК, ЕГН: ********** сумата в размер на 730 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и изчислена по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, предмет на настоящото производство, е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 02.01.2020 г., постановено по т. д. №
74/2019 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в частта, с която Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, е осъдено да заплати на А. Х. Х. сумата над 8 000
лева до присъдените 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди следствие на ПТП от 20.02.2019 г., причинено от А. Ю. А.
при управление на л. а. „Шевролет Епика“ с рег. № Т 9663 ТН, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. с 493, ал. 1 от КЗ, платими по
банкова сметка *** А. Х. Х., ЕГН: **********, при „Централна кооперативна
банка“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
OСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на М.Г.И. - САК,
ЕГН: **********, процесуален представител на А. Х. Х., ЕГН: ********** ***,
сумата в размер на 730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
В
необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.