РЕШЕНИЕ
№ 3198
гр. Варна, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110102813 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Г. К. Г. срещу Н. К. К. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538 от ТЗ за приемане на установено
в отношенията между страните съществуване на вземане за сумата от 19000 лв.
(деветнадесет хиляди лева), представляваща главница, дължима по Запис на заповед от
15.06.2020 г., с падеж на задължението - 01.07.2022г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 13166/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 15.06.2020 г. Н. К. К., с ЕЕН **********. с адрес: град В., се
е задължил, със запис заповед от тази дата безусловно и неотменимо да чи заплати сумата в
размер на 19000/деветнадесет хиляди/лева
Твърди се, че падежът на задължението е настъпил 01.07.2022 г.. като към настоящия
момент то не е изпълнено. Ищецът претендира разноски.
В срока за отговор ответникът възразява, че не дължи сумата от 19 000 лв., по
издадения запис на заповед, тъй като същата не отговаря на действителния размер на
невърната сума от 8000 лв., към 15.06.2020г. получена от него по силата на устна приятелска
договорка за извършване на услуга, а не заем.
Оспорва процесният запис на заповед, като твърди, че същият е нищожен поради
липса на падеж на основание чл. 486 от ТЗ
Твърди, че ръкописният текст изписан в съдържанието на процесния документ не е
изпълнен от него, той не е изписал текстът „01.07.22,първи юли двехиляди двадесет и втора
г..Г.С. деветнадесет"- това не е неговият почерк.
С оглед изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
1
По частно гражданско дело №13166/22 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.В. ДА
ЗАПЛАТИ на кредитора Г. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.В., сумата от 19000 лв.
(деветнадесет хиляди лева), представляваща главница, дължима по Запис на заповед от
15.06.2020 г., с падеж на задължението - 01.07.2022г., сумата от 380 лв. (триста и осемдесет
лева) – държавна такса, както и сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – адвокатско
възнаграждение.
По ч.гр.д.№ 13166/22г. е представен запис на заповед от 15.06.2020г. с издател Н. К.
К. за сумата от 19 000 лева и поемател Г. К. Г. с падеж 01.07.2022г.
Видно от Нот.акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот No **,
том **, per. **, дело ** на нотариус Огнян Шарабански, нотариус с район на действие,
района на Варненски районен съд, вписан в Регистъра на Нотариалната камара под
регистрационен номер 147 "Темел 54" ООД представлявано от управителя си Т.А.Т. ,
продава на "КАРИНА-91" ЕООД., представлявано управителя Н. К. К., действащ чрез
пълномощника си С.И.З., право на строеж за следните недвижими имоти в сграда в строеж,
която ще се изгради в поземлен имот с идентификатор **** по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр. В., община В., област В., с площ от 402 а именно: Апартамент № 1 на II (втори)
етаж, със застроена площ 60.04 (шестдесет цяло й четири стотни) кв.м. заедно с 4,9279 %
идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 10,40 кв.м. ид.ч. или обща
застроена площ от 70.44 кв.м. , както и 4,9279 % идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата; Апартамент № 2 на II етаж, със застроена
площ 112,66 кв.м. заедно с 9,2468% идеални части от общите части на сградата,
равняващи се на 19,51 кв.м. ид.ч. или обща застроена площ 132.17 кв.м. кв.м., както и 9,2468
% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена
сградата; 21,30 кв.м.ид.части от подземен паркинг, с обща площ от 357,82 кв.м., които
съответстват на Паркомясто за две коли № 7 и № 8 с площ 21,30 кв.м., заедно с 2/13 ид.ч.
от общо маневрено хале, цялото с площ 196.17 кв.м., както и 3,2818% ид. части от общите
части на сградата, равняващи се на 6,93 кв.м. ид.ч, заедно с 3,2818% ид. части от правото
на строеж върху поземления имот, в който се строи сградата
От заключението на вещото лице по назначената от съда и неоспорена от страните
СГЕ се установява, че ръкописният текст изписан в съдържанието в процесния Запис на
заповед, не е изпълнен от Н. К. К.. Ръкописният текст изписан в съдържанието в процесния
Запис на заповед, е изпълнен от Г. К. Г.. Ръкописният текст изписан в съдържанието на
процесния Запис на заповед е изпълнен със синя химикална паста. Не е възможно да се
определи времето на нанасяне химикалната паста върху документа. Ръкописният текст
изписан в съдържанието в процесния Запис на заповед и положения подпис за „Издател", са
изпълнени с различни химикални пасти. Не е възможно да се определи дали са изпълнени по
едно и също време. Подписът, положен за „Издател" в процесния Запис на заповед, е
изпълнен от Н. К. К.. Не се установи пренасяне на подпис и сканиране от документи. Не се
установиха признаци на получаване на подпис чрез принтер или механичен способ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и
сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
2
Съгласно т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение, като при заявено от ответника - издател на ефекта, относително
възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва
да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал.
1 от ГПК.
Възражения, основани на несъществуването на задължението по каузалното
правоотношение биха били допустими от страна на издателя, когато същият е и страна по
каузалното правоотношение, но настоящият случай не е такъв. Твърденията за наемно
правоотношение между ищеца и ответника е във връзка с осъществяване на търговска
дейност между управляваното от ответника дружество Карина -91 ЕООД и ползването му
от ищеца като офис. Сочените в случая търговци са различни субекти от страните по записа
на заповед. Поради което и възраженията на ответника в тази насока са неотносими. Не се
установи и съществуването на соченото от ответника заемно правоотношение за сумата от 8
000 лв.
Менителничното отношение е абстрактна сделка и като такава не се изисква
наличие на конкретно основание.
В тежест на ищеца е да докаже, че Н. К. е издал в негова полза валиден запис на
заповед за претендираната сума, че записът на заповед е редовен от външна страна и
съдържа изискуемите в закона реквизити; че е настъпила изискуемостта на вземането. При
установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответната страна да докаже, че
задължението по процесния запис на заповед е погасено поради извършено плащане.
Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати, както безусловно обещание да се плати
определена сума пари. Липсва въведено изискване текстът в издаден запис на заповед по
какъв начин да е изписан и конкретно от кого. Поради което и предвид даденото заключение
по СГЕ изписания текст в процесния запис на заповед от Г. Г. не води до нищожност на
ценната книга. Записът съдържа и задължаване за плащането му, което не е поставено под
условие. Подписът положен за издател е изпълнен от Н. К.,което се установи безспорно от
заключението по СГЕ. Съдът намира, че менителничният ефект е редовен от външна страна
и има необходимото съдържание, описано в чл. 535 ТЗ. Не се установи процесният запис на
заповед да е допълван.
В процесния запис на заповед е посочена словом сумата която следва да се плати „две
хиляди и триста“, като при цифровото изписване е посочена валутата, а именно лева, поради
което възражението в тази насока е неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника относно липсата на падеж. Видно
изписана е цифром и словом датата 01.07.2022г.
Ответникът не доказа да е заплатил дължимата по запис на заповед сума от 19 000
лв., поради което искът се явява основателен.
Представеният запис на заповед отговаря на установените в чл.535 ТЗ изисквания за
форма и съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити. Доколкото от текста е
видно, че като падеж на задължението е посочена датата 31.03.2018 г. съдът намира, че
вземането е станало изискуемо с настъпването на тази дата и не е необходимо
предявяването на записът за плащане. Представеният запис на заповед от външна страна е
редовен и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в размер на 19 000 лева. За
ответника е възникнало валидно менителнично задължение основано на коментирания
Запис на заповед, чийто падеж е настъпил. Ответникът върху когото лежи доказателствената
тежест, не ангажира доказателства за погасяване на задължението си по цитираната ценна
3
книга.
Поради което предявеният иск се явява основателен.
По разнодските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 380 лв.
внесена д.т. и 600 лв. адв.възнаграждение или общо сумата от 696 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски сумата 380 лв. за дж.такса и внесено адв. възнаграждение 2000 лв. в
исковото производство или общо 2380 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 538 от ТЗ, че Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.В. дължи на Г.
К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.В., сумата от 19000 лв. (деветнадесет хиляди лева),
представляваща главница, дължима по Запис на заповед от 15.06.2020 г., с падеж на
задължението - 01.07.2022г. вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
13166/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на Г. К. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.В. сумата от 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. №
13166/2022 г. на ВРС.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на Г. К. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.В. сумата от 2380 лв. (две хиляди триста и осемдесет лева),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4