РЕШЕНИЕ
№ 6981
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110161800 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу К. Н. Н., В. Н. Н., Д. Н. Н. и Ю. П. Н. за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1909/2022 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на
процесния топлоснабден имот, ответниците и като наследници на първоначалния
длъжник н.х.н., са клиенти на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ.
Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в
гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от [**********] на клиенти за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във
в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е
регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни
1
фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [**********], което дружество след края на отчетния период
изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение
Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена
топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното,
ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като последните подали
възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на
ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ Ю. П. Н. – сумата от 654,98 лева,
представляваща 4/8 части от главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната лихва, считано от
14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 126,29 лева, представляваща 4/8
части от сумата от общо 252,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от
14,26 лева, представляваща 4/8 части от сумата от общо 28,52 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2,94 лева, представляваща 4/8 части
от сумата от общо 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 31.01.2019г. до
06.01.2022 г.; 2/К. Н. Н. - сумата от 163,75 лева, представляваща 1/8 части от главница
в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 3,56 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,73 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 5,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г.; 3/В. Н. Н. - сумата от 163,75 лева,
2
представляваща 1/8 части от главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********], ведно със законната лихва, считано от
14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8
части от сумата от общо 252,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от
3,56 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 28,52 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия през
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 0,73 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 31.01.2019г. до
06.01.2022 г.; 4/Д. Н. Н. - сумата от 163,75 лева, представляваща 1/8 части от главница
в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 3,56 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,73 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 5,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г. Претнедира и направените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника В. Н. Н., в който се
изразява становище, че претендираните суми са изцяло платени. Сочи, че след като бил
конституиран като страна по делото, направил проверка на задълженията в
[**********]. Поддържа, че до м.декември 2022 г. задълженията на наследодателя
н.х.н. към дружеството били заплатени, за което от стана на последното било
изпратено писмо рег.№ 24051/29.12.2022 г. до брат му Николай Н.. По изложените
съображения се изразява становище, че за ищеца не е налице правен интерес от водене
на делото. Изразява се становище, че исканите експертизи не са необходими и ще
натоварят производството с допълнителни разходи.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника Ю. П. Н. се изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорват твърденията на
ищеца, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот. Сочи, че
притежава ½ част от имота, който след развода й през 2003 г. се ползвал от н.х. Н.. Едва
3
след неговата смърт била уведомена за задълженията, които твърди, че е заплатила на
23.11.2022 г., като дори е надвнесла сума в размер на 98,53 лева. По изложените в
отговора доводи и съображения, моли за постановяване на решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, поради погасяване на задълженията чрез
плащане. Моли с надвнесената сума да бъде извършено прехващане със дължимата
законна лихва и разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците К. Н. Н. и Д. Н. Н., не са подали писмени
отговори. Преди първото по делото открито съдебно заседание двамата ответниците са
подали писмени становища, в които сочат, че претендираните суми са платени.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
[**********] е подали молба, в която сочи, че дружеството не извършва услугата
дялово разпределение за процесния период.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 1909/2022 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] на 20.01.2022 г. издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
н.х. Н. и Ю. П. Н. да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя – настоящ ищец от
следните суми: от сумата от общо 1309,97 лева, представляваща главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: [**********], аб.№ 87664, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането,
от сумата от общо 252,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г.,
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, от сумата от общо 5,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 31.01.2019г. до
06.01.2022 г., от сумата от общо 31,94 лева, представляваща платена държавна такса и
от сумата от общо 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 5309/01.03.2022 г. съдът е констатирал, че длъжникът Н.Н. е
починал след датата на издаване на заповедта, поради което и на основание чл.227 ГПК
е конституирал правоприемниците му – наследници по закон и негови деца.
По делото е приложено писмо от Столична община, район Студентски до
ищцовото дружество, в което е посочено, че Ю. П. Н. /един от ответниците по делото/ е
придобила процесния недвижим имот по реда на НДИ, с договор от 21.11.1990 г.,
сключен със СНС – община „Студентска“.
4
Видно от приложеното по делото решение № 53/17.09.2003 г., постановено по
гр.д.№ 283/2003 г. по описа на Районен съд – гр.[**********], влязло в законна сила на
17.09.2003 г. е, че гражданския брак между Ю. П. Н. и н.х. Н. е прекратен, като
процесния недвижим имот, представляващ семейно жилище, след развода ще се ползва
от мъжа Николай Н., а жената Ю. Н. го е напуснала.
Видно от заявление, подадено на 04.03.2010 г. от Ю. П. Н. до директора на
ищцовото дружество е, че желяе партидата й да бъде закрита, тъй като жилището ще се
ползва от бившия й съпруг.
По делото е приложена искова молба от Ю. П. Н. против н.х. Н. за делба на
недвижими имоти и движими вещи, сред които и процесния недвижим имот, но по
делото няма данни за влязло в сила решение, поради което и съдът не я обсъжда.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество, неоспорени от ответниците е, че начислените и незаплатени суми
за главница и лихва за топлинна енергия и дялово разпределение в процесния имот,
възлизат на претендираните в настоящото производство суми.
По делото са приложени документи за извършени плащания, както следва:
фискален бон от 15.11.2022 г. на стойност 224,04 лева, вносна бележка от 23.11.2022 г.
за сумата от 897,00 лева и фискален бон от 12.12.2022 г. на стойност 1452,85 лева.
Видно от писмо от 29.12.2022 г. от ищеца до ответника Николай Н. Н. е, че
дължимите суми по партидата на имота са изплатени, но доколкото е налице висящо
исково производство, съдът ще определи дължимостта на разноските, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответниците е да докажат плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
5
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че някои от ответниците да се е
възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители
на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Настоящият съд приема, че по делото не е установено ответникът Ю. Н. през процесния
период да е потребител /клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота. Това е така, тъй като
когато топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, при
предоставянето му след развода със съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, ако ползващият
бивш съпруг сключи договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част и ще
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото
жилище /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС/ .
В конкретния случай, видно от приложеното от ищеца заявление е, че още на
04.03.2010 г. ответницата е уведомила дружеството, че е след развода жилището се
ползва от бившия й съпруг и иска да се закрие партидата на негово име за имота. С
оглед предходното съдът приема, че за процесния период ответницита Ю. Н. не е била
потребител/клиент на топлинна енергия в имота /в този смисъл е и решение № 261893/17.12.2020 г. по в.гр.д.
№16421/2019 г. по описа на СГС/.
По отношение на останалите ответници – деца на починалия в хода на
6
заповедното производство длъжник н.х. Н., съдът намира предявените искове за
главница за топлинна енергия и обезщетение за забава за основателни. Със смъртта на
наследодателя, по силата на наследствено правоприемство притежаваната от него 1/2
ид.ч. от процесния недвижим имот, съответно неговите права и задължения са
преминали в патримониума на неговите деца. Действително, съгласно чл.48
ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При
откриване на наследството със смъртта на наследодателя, лицата, които имат право да
наследяват се призовават към наследяване, като придобиването на наследството става с
приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие - от датата на
откриване на наследството. Нормата на чл.48 ЗН съставлява законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл.60 ЗН от
откриването на наследството по смисъла на чл.1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследството.
Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В конкретния случай наследниците –
настоящи ответници не са навели възражения относно претендираната от тях
отговорност, а единствено доводи, че претендираните суми са платени.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. С оглед
предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази този
правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от значение за
спорното право.
Настоящият съд намира за неоснователни претенциите на ищеца за главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. Действително, съгласно чл.36 от
ОУ на ищцовото дружество, клиентите заплащат цена на „услугата разпределение“,
извършвана от избран от клиентите търговец. Видно от приложеното по делото писмо
от конституираното като трето лице-помагач на страната на ищеца дружество
[**********] е, че през исковия период не е извършвало услугата дялово
разпределение в процесния недвижим имот. С оглед предходното и предвид липсата на
доказателства, от които да се установява как е формирана сумата за главница за дялово
разпределение, тези искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция за дялово
разпределение на топлинна енергия, неоснователна се явява и обусловената от нейното
уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава. Отделно от
предходното по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора до ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение.
При горните съображения, предявените против ответника Ю. Н. искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Против останалите трима
ответници предявените искове за главница и обезщетение за забава за топлинна
енергия следва да бъдат отхвърлени, поради плащане в хода на процеса, а искове за
главница за дялово разпределение и обезщетение за забава върху същата - отхвърлени
като неоснователи и недоказани.
В настоящото производство, дори да е констатирал плащане на недължимо
платени суми, съдът не разполага с правомощия да извършва прихващане или да
разпорежда връщането им, тъй като не е надлежно сезиран с искане в тази насока.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски. Това е така, тъй като вместо да заплатят в срока за възражение, след като са
били надлежно уведомени за издадената заповед и конституирането им по делото,
ответниците са извършили плащане едва след подаване на исковата молба в съда
/15.11.2022 г./, т.е. с поведението си са дали повод за образуване на делото. Видно от
изявлението на процесуалния представител на ищеца, обективирано в протокол от
проведеното на 25.04.2023 г. открито съдебно заседание е, че всички претендирани
суми са платени, като се претендира единствено юрисконсултско възнаграждение. С
оглед предходното и на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100,00 лева, доколкото производството не
представлява правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание.
С оглед изложените по-горе мотиви относно неоснователност на всички предявени
искове против ответника Ю. Н., както и частично против останалите трима ответници,
то последните са внесли сума в общ размер, която надвишава приетите за основателни
искови претенции. Ето защо, същите не следва да бъдат осъждани да плащат разноски
за производството, тъй като същите вече са платени.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото са представени доказателства
за сторени разноски единствено от ответника К. Н.. Ето защо и съразмерно на
отхвърлените против него искове /в общ размер на 2,83 лева/, ищецът следва да бъде
осъден да му заплати сумата от 2,84 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 2,13 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Ю. П. Н., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 654,98 лева, представляваща 4/8 части от
главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 126,29 лева, представляваща 4/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 14,26 лева, представляваща 4/8
части от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането,
сумата от 2,94 лева, представляваща 4/8 части от сумата от общо 5,88 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против К. Н. Н., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 163,75 лева, представляваща 1/8 части от
главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 3,56 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,73 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 5,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против В. Н. Н., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 163,75 лева, представляваща 1/8 части от
9
главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 3,56 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,73 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 5,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Д. Н. Н., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 163,75 лева, представляваща 1/8 части от
главница в общ размер на 1309,97 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********], ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на
вземането, сумата от 31,57 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 252,58
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г., сумата от 3,56 лева, представляваща 1/8 части
от сумата от общо 28,52 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия през периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до изплащане на вземането, сумата
от 0,73 лева, представляваща 1/8 части от сумата от общо 5,88 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия
през периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на К. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 2,84 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата от 2,13 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№ 1909/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********], със
седалище и адрес на управление: [**********], помагач на страната на ищеца
[**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11