Решение по дело №184/2019 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№……

 

гр. Пазарджик, 31.05.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 184/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Г.А., в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, против Електронен фиш Серия К № 1165644/ 17.12.2015 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД гр. Пловдив, му е наложена глоба в размер на 50 лева.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и изразява устно и писмено становище за нейната основателност, като излага подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не депозира и писмено становище по основателността на жалбата.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 17.12.2015 г., около 09,36 часа, на АМ „Тракия“ км 104 в посока гр. Пловдив, е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с превишена скорост от 163 км/час, при максимално допустима за движение в по АМ от 140 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система TFR1-M № 652. Системата отчела движение със скорост именно от 163 км/час, т.е. превишение на скоростта от 23 км/час, но от това превишение не били извадени 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост над 100 км/час, което би било в полза на жалбоподателя и така се формирало превишението от 18 км/час, респ. превишена скорост 158 км/час.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил издаден против жалбоподателя Д.Г.А. на основание чл.188 ал.2 от ЗДП, т.е. в качеството му на управител и законен представител на дружеството-собственик на процесното МПС- „***“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ***.

По делото липсват данни кога е бил връчен ЕФ на санкционираното лице. В жалбата се излага твърдение, че това е станало на 05.01.2019 г. С изпращането на АНП е представена разписка за изпращане на ЕФ на санкционираното лице, като видно от същата това е станало на 16.03.2016 г., но липсват данни дали ЕФ е връчен на жалбоподателя (виж л. 22 от делото). От АНО е изискана официална информация и доказателства за връчването на ЕФ. От приетото като писмено доказателство по делото писмо рег. № 100600-4321/ 06.03.2019 г. се констатира, че при АНО по АНП не е постъпвала обратна разписка връчване на процесния ЕФ, което било установено след щателна проверка в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик. При това положение и при липса на категорични доказателства за връчване на ЕФ на санкционираното лице, съдът приема, че същият не е връчен на лицето. В този смисъл подадената срещу, фиша жалба по куриер на 17.01.2019 г. се явява процесуално допустима, тъй като е подадена при наличието на законните основания за това.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- фотос от видеоклип и снимка към Протокол за използване на АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че разгледана по същество жалбата е и основателна.

Първо следва да се каже, че видно от процесния ЕФ, е че същият е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, като е отчетен и толеранс от минус 5 км/час от измерената скорост. Посочена е нарушената разпоредба на ЗДвП- чл. 21 ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. От приложената снимка на л.14 от делото пък е видно, че е поставен и преносим пътен знак Е24 преди мястото на контрол, указващ обхвата на мястото на контрол с мобилното техническо средство съгласно Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Спазено е изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като към Протокола за използване на АТСС е заснето и мястото за контрол- виж посочената снимка на л.11.

В този смисъл съдът не споделя направените в жалбата и писменото становище на жалбоподателя възражения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон относно съдържанието на ЕФ.

Съдът обаче напълно споделя направеното възражение за изтекла погасителна давност за административнонаказателно преследване на извършеното нарушение.

ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения. При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване.

В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.

В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 17.12.2015 г. Тъй като липсват данни кога е бил издаден ЕФ, съдът приема, че това е датата, на която е извършено нарушението. От тази дата тригодишният срок за наказателно преследване започва да тече и изтича на 17.12.2018 г. Тоест към датата, за която има единствено твърдения от жалбоподателя, на връчване на ЕФ- 05.01.2019 г. давностният срок за административнонаказателно преследване е изтекъл. На още по-силно основание този извод важи и поради обстоятелството, че липсват категорични доказателства за това, че ЕФ е връчен на санкционираното лице. Казано с други думи по АНП липсват каквито и да е доказателства, че в периода от 17.12.2015 г. до 17.12.2018 г. са правени опити за връчване на ЕФ, т.е. че са налице действия, прекъсващи изтичането на давността. Не може да се приеме за категорично доказателство посочената разписка от 16.03.2016 г., т.к. в нея липсват данни дали пратката е била приета от пощенската станция и на коя дата е сторено това. Липсват доказателства, че са правени опити от връчителя за връчване на ЕФ по повод на това изпращане и резултатът от връчването. Поради това и съдът приема, че липсват такива действия и затова счита, че и давността не е била прекъсвана, поради липсата на доказаност на такова прекъсване. Не може да се приеме също, че на 05.01.2019 г., когато се твърди от жалбоподателя, че е бил връчен ЕФ, е налице прекъсване на относителната давност за административнонаказателно преследване, т.к. към тази дата тригодишният давностен срок е изтекъл. Категорично той е изтекъл и към датата на депозиране на жалбата срещу ЕФ- 17.01.2019 г.

С оглед на това съдът намира, че процесният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като в този смисъл съдът не намира за не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.

По изложените по-горе съображения Районен съд Пазарджик, в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 1165644/ 17.12.2015 г. издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на Д.Г.А., в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД гр. Пловдив, му е наложена глоба в размер на 50 лева, като незаконосъобразен.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Административен съд гр. Пазарджик.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: