№ 1865
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110169640 по описа за 2021 година
Предявени е иск по чл.422, ал.1 ТПК, във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Ищецът ЗК „...........“ АД твърди, че автомобил „Ланча“, модел „Ипсилон“, рег. № СА
4450 ТВ е застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/22/11600872697, с валидност от 22.03.2016 г. до 21.03.2017 г.
Заявява, че на 25.10.2016 г. в гр. София на ул. „Владимир Башев“ в района на кръстовището
с бул. „Шипченски проход“ е реализирано ПТП, между автомобила и пешеходеца Е. П.
Велков. Поддържа, че на пешеходеца са му причинени неимуществени вреди/болки и
страдания/, изразяващи се в отток на лявата длан, кръвонасядане в основата на палеца,
намаляване обема на движение на палеца, контузия на долната част на гърба и таза,
контузия в областта на лявата тазобедрена става и страничната повръхност на лявото бедро
и силна болка в долната дясна коремна половина и дясната слабинна област. Твърди, че за
настъпилото ПТП е съставен Констативен протгокол № К1027/25.10.2016 г., в който е
отразено, че виновния водач Д. С. Г. е напуснал своеволно мястото на ПТП, преди
посещаването му от органите на МВР, като му е съставен АУАН № 267109/09.02.2017 г. и е
издадена НП № 17-4332-005132/07.04.2017 г. Заявява, че пострадалия пътник е предявил
претинция пред ЗК „...........“ АД, като е образувана щета № 0000-1000-63-17-7607 и на
Велков му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3082.64 лева. Претендира
да бъде признато за установено вземането за сумата от 3082.64 лева, представляваща
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
заявлението - 21.01.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Д. С. Г. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК
1
е представил писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и размер, като посочва,
че всички твърдени от ищеца факти са недоказани. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съгласно чл. 235, ал. 2, във връзка с чл.12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена Застрахователна полица № BG/22/116000872697, от която е
видно, че гражданската отговорност на лицето, управляващо МПС „Ланчия Ипсилон“ с рег.
№ СА4450ТВ, към 25.10.2016 г. е била застрахована при ищеца въз основа на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Същото обстоятелство се потвърждава от ответника
в отговора на исковата молба.
Приложен е по делото Констативен протокол № К-1027/25.10.2016 г. от полицейски
инспектор Димитър Конов се установява, че на 25.10.2016 г., около 16.45 часа в гр. София
на ул. „Владимир Башев“ в района на кръстовището с бул. „Шипченски проход“ е настъпило
ПТП, при което МПС, управляван от неустановен собственик, при извършване на маневра,
блъска намиращия се в района на кръстовището Е. П. Велков. В протокола е отразено, че
водачът не уведомява органите на МВР и напуска ПТП.
От удостоверение с вх. № Г-4092/15.03.2017 г. от отдел „Пътна полиция“ при СДВР
се установява, че на виновния водач - Д. С. Г. е съставено АУАН № 267109/09.02.2017 г. и е
издадено НП № 17-4332-005132/07.04.2017 г.
По делото са приложени медицински документи: Съдебномедицинско удостоверение
№552.10/2016 г.; Амбулаторен лист №138680/25.10.2016 г.; Преглед №138680/25.10.2016 г.;
Рецептурна бланка; Лист за преглед на пациент №146878/25.10.2016 г.; Изследване от
катедра по Образна диагностика на ВМА от 25.10.2016 г.; Амбулаторен лист
№3738/26.10.2016 г.; Болничен лист №Е20165671074/26.10.2016 г и Болничен лист
№Е20166962966/05.11.2016 г.
От приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение № 552.10/2016 г. се
установява, че е извършен преглед на пострадалото лице от д-р Александър Александров,
при който е издадено заключение, че Е. В. е получил травматични увреждания, в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, а именно контузия на лявата длан с оток и
кръвонасядане в основата на палеца, контузия в долната част на гърба и таза, както и в
областта на лявата тазобедрена става и страничната повърхност на ляво бедро, без
изменения по кожата в тези области към момента на прегледа.
От приложеното Преводно нареждане №BORD09608310/14.02.2019 г. се установява,
че дружеството ищец е заплатило на ЧСИ Стефан П. по изпълнително дело №
20199210400137 в полза на пострадалото лице Е. П. Велков, застрахователно обезщетение в
размер на 4610.97 лева.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява следния
механизъм на ПТП: на 25.10.2016 г. около 16.45 в гр. София на ул. „Владимир Башев“ на 10
2
м. от кръстовището с бул. „Шипченски проход“, лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. №
СА4450ТВ, управляван от Д. С. Г. е предприел маневра за движение, излизайки от ред
паркирани автомобили. По същото време, пешеходецът Е. П. Велков, се е намирала между
процесния автомобила и редица контейнери за отпадъци. Траекториите на движение на
автомобила и пешеходеца се пресичат и е настъпил удар между тях. Вещото лице посочва,
че излизащият автомобил минава покрай контейнерите за смет и пешеходецът, който в този
момент се намира между контейнерите и автомобила като мястото, в което се е намирал е
било недостатъчно, за да се разминат и пешеходецът е бил ударен и завъртян. Вещото лице
заключава, че вследствие на удара, пешеходецът е получил телесните увреждания, описани в
медицинския протокол.
От приетото по делото и заключение на съдебномедицинската експертиза, се
установява, че след претърпяно ПТП, пострадалият Е. П. Велков е получил следните
травматични увреждания: повърхностни, мекотъканни травми на корема в горната част на
гърба и таза, съгласно преглед и изследвания, извършени във ВМА, както и контузия на
лявата длан с оток и кръвонасядане в основата на палеца, съгласно преглед, извършен от
съдебен лекар на 26.10.16 г. Посочва, че потвърдени са данните за контузия в долната част
на гърба и таза, както и в областта на лявата тазобедрена става и страничната повърхност на
ляво бедро, без да са констатирани изменения по кожата в тези области към момента на
прегледа, като същия ден при контролен преглед пострадалия се е оплакал и от болка освен
в корема и гърба и в дясна ингвинална област и двата тестиса. Твърди, че се касае за
причинени травми на меки тъкани, без засягане на вътрешни органи и счупване на кости.
Посочва, че след подобни травми при здрави хора и спазване на предписания режим и
лечение като правило, пълно възстановяване настъпва приблизително до около 2 до 3
седмици. Навежда твърдения, че за установените травми няма описани характерни и
специфични признаци, въз основа на които да се определи вида на удрящата повърхност на
въздействалия предмет. При наличното описание, за тях може единствено да се приеме, че
се причинени в резултат от контактно ударно действието на твърди тъпи предмети с
неголяма травмираща сила. Посочва, че тъй като такива травми може да се реализират и при
ПТП, от сблъсък с малка скорост от кола, от медицинска гледна точка може да се приеме, че
увредите са причинени по начин съобщен в искова молба. Заключава, че факта, че травмите
са установени в деная на съобщеното ПТП, дава основание за приемане на причинно -
следствена връзка между ПТП и уврежданията.
От разпита на пострадалия Е. П. Велков се установява, че на посочения ден бил на
работа, със специализиран автомобил на паяците, като заемал длъжността „Оператор“ на
специализиран автомобил паяк. Посочва, че пред банка е била паркирана кола, която не
позволявала на паяка да премине. Сочи, че се е получило задръстване, след което са пуснали
сирената и ответницата излязла от банката. Шофьорът я помолил да премести автомобила, а
тя се разкрещяла, посочвайки че товарния автомобил я възпрепятства. Посочва, че излязъл
от колата, след което Д. С. Г. потеглила със скорост 30-40 км. към него и го блъснала, след
което се ударила в кофи за боклук и отпътувала. Посочва, че не е имал пререкания с
3
ответницата и не е комуникирал с нея.
От разпита на свидетеля Цветанка Лазарова Вучева се установява, че същата е майка
на ответницата и е присъствала на ПТП-то. Посочва, че била в автомобила на предната
дясна седалка и чакала дъщеря си да изтегли пари от банкомата, намиращ се на ул.
„Светлоструй“ и „Шипченски Проход“. Пояснява, че колата била спряна с двете леви гуми
на тротоара, когато от паяка излизал господин и много грубо се обърнал към дъщеря й с
обидни думи. Сочи, че е имало само вербален двубой между двамата, след което тя
потеглила и леко закачила само контейнерите за боклук.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл.500, ал.1,т.3 КЗ застрахователят по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от застрахования (причинителя на вредата)
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. За да може застрахователят да упражни правото си на регрес срещу
причинителя на вредата, следва да са налице следните предпоставки - наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинителя на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие; настъпване на застрахователното събитие, респ.
реализиране на деликтната отговорност на водача при причиняване на застрахователното
събитие; изплатено застрахователно обезщетение за причинените вреди /вид и размер/ и
причинителят на вредата да е напуснал мястото на ПТП.
От приложената по делото е приложена Застрахователна полица №
BG/22/116000872697 се установи, че между ответника Д. С. Г., като собственик на
автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № СА4450ТВ, към 25.10.2016 г.( и лице, управляващо
същия) е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Същото обстоятелство се
потвърждава от ответника в отговора на исковата молба.
От представения по делото Констативен протокол № К-1027/25.10.2016 г., съставен от
полицейски инспектор Димитър Конов се доказва, че на 25.10.2016 г., около 16.45 часа в гр.
София на ул. „Владимир Башев“ в района на кръстовището с бул. „Шипченски проход“ е
настъпило ПТП, при което МПС, управляван от неустановен собственик, при извършване на
маневра, блъска намиращия се в района на кръстовището Е. П. Велков. В протокола е
отразено, че водачът не уведомява органите на МВР и напуска ПТП. Констативният
протокол за ПТП, в който са отразени участниците и нанесените щети, чието съдържание е
нормативно установено с Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, като изготвен от компетентен полицейски орган в кръга на
законовите му правомощия, след извършено посещение на местопроизшествието и
съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална
4
доказателствена сила, относно удостоверените в него непосредствено възприети от
длъжностното лице факти. Обективираните в него изявления на полицейския служител
следва да се кредитират по отношение на удостоверените дата, място и участници в
инцидента, както и по отношение на установените при заварената обстановка обстоятелства,
в т. ч. наличие на застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща деликтната
отговорност на водача на МПС, участващ в произшествието. Още повече, че самия ответник
не е оспорил факта, че е напуснал мястото на ПТП-то.
Според чл. 125, т. 1 ЗДвП, службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при
произшествието има убит или ранен човек. Спорно по делото е налице ли е хипотезата на
„ранен човек“ по чл. 125, т. 1 ЗДвП, при която посещението на местопроизшествието от
органите за контрол на движението по пътищата е задължително.
Съгласно приетата и неоспорена съдебномедицинска експертиза, която е обективно,
безпристрастно и компетентно изготвена и се кредитира от съда се установява, че на
пострадалия са причинени следните травматични увреждания - отток на лявата длан,
кръвонасядане в основата на палеца, контузия на долната част на гърба и таза, контузия в
областта на лявата тазобедрена става и страничната повръхност на лявото бедро и силна
болка в долната дясна коремна половина и дясната слабинна област. Същите реализират
медикобиологичните признаци „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и
„болки и страдания“, т. е. представляват леки телесни повреди. Вещото лице поддържа, че
такива травми може да се реализират и при ПТП- от блъскане с малка скорост от кола, като
от медицинска гледна точка може да се приеме наличие на причинно-следствена връзка,
между ПТП-то и уврежданията, като основание за това дава, че травмите са установени в
деня на съобщението/установяването на ПТП-то.
От разпита на свидетеля Е. П. Велков (който е и пострадалото лице), чиито
показания са последователни, убедителни и непротиворечиви и кореспондират с останалия
доказателствен материал, както и от приетата и неоспорена съдебно-автотехническа
експертиза, която е обективно и компетентно изготвена и се кредитира от съда, също се
доказва, че в резултат на ПТП-то има ранен човек.
Видно от приложеното Преводно нареждане №BORD09608310/14.02.2019 г. се
установява, че дружеството ищец е заплатило на ЧСИ Стефан П. по изпълнително дело №
20199210400137 в полза на пострадалото лице Е. П. Велков, застрахователно обезщетение в
размер на 4610.97 лева.
В тази връзка са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск.
Основателността на иска предпоставя разглеждането на предявеното в условията на
евентуалност възражение за изтекла погаситена давност на вземането на застрахователя
спрямо делинквента. Съгласно правилото на чл. 378, ал. 6 КЗ, регресните и суброгационни
искове на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на
вредата се погасяват с изтичането на 5 години, считано от плащането на застрахователно
5
обезщетение на третото увредено лице. Видно от приложеното по делото Преводно
нареждане №BORD09608310/14.02.2019 г., по сметка на ЧСИ Стефан П. по изпълнително
дело № 20199210400137 в полза на увреденото лице Е. П. Велков е преведена сума в размер
на 4610.97 лева. Исковата молба е депозирана на 06.12.2021 г., с което течението давностния
срок е прекъснато, поради което и възражението се явява неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с Решение №554655/05.12.2018
г. по гражданско дело №26776/2018 г. по описа на СРС, 61 състав е влязло в сила, поради
което и на основание чл.404, т.1 ГПК е издадения Изпълнителен лист от 21.01.2019 г., са
доказани всички предпоставки за реализиране деликтната отговорност на извършителя Д. С.
Г., като мотивите на това решение се споделят и от настоящия съдебен състав.
По отношение размера на предявения иск- обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е изплатил на
пострадалото лице, респ. от размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45 от
ЗЗД дължи на увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение,
заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Видно от приложената Покана за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20199210400137, по описа на чси Стефан П. е уточнен размера,
дължим от Зк „...........“ АД, а именно: сумата от 2 500 лева, представляваща главница и
сумата от 582.64 лева, прледставляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2016 г. до
11.02.2019 г., които суми са платени на пострадалото лице.
С оглед на гореизложеното предявения иск се явява основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен за цялостния размер от 3082.64 лева. Като законна последица е
и присъждането на законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-21.01.2021 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
плати сумата от 1113.30 лева, представляваща разноски за държавна такса от 123.30 лева;
възнаграждения на вещи лица от 600лева; възнаграждения на свидетел от 240 лева и
юрискнсултски възнаграждения от 150 лева за заповедното и исковото производства.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. София,
ул. „Хемус“ № 51, вх. Г, ап. 69, дължи на ЗК „...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.422, ал.1 ГПК,
6
във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, сумата от 3082.64 лева, представляваща регресна
претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност", за причинени телесни увреждания на Е. П. Велков, ЕГН **********,
причинени от ПТП, настъпило на 25.10.2016 г. в гр. София по вина на ответника Д. С. Г.,
ЕГН: **********, вследствие на управление на автомобил„Ланчия Ипсилон“ с рег. №
СА4450ТВ, след което напуснала мястото на ПТП, преди идването на органите на МВР-за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от дата на заявлението по
чл.410 ГПК-21.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г. по
частно гражданско дело № 3503/2021 г., по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „Хемус“ № 51, вх. Г, ап.
69, да заплати на ЗК „...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1113.30
лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7