РЕШЕНИЕ № 186
гр. Пловдив 31.03.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД търговска колегия, ХVІІ
т.с., в публично заседание на 20 февруари 2020 г. в
състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ
ТОДОРОВА , като разгледа докладваното от съдията т.д. № 13/2019 г. по описа на
ПОС, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 265,
ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Ищцовото дружество „ОМНИКАР ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ № 90 моли ответното дружество „ХЕР 1“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград,
Пловдивска област, ул. „Поп Ангел Чолаков“ 68 да бъде осъдено да му заплати
сумата 27 939.42 лв. – общ
размер на разходи за ремонт и логистика
на тежкотоварен автомобил „МАН“ ДКН: ЕН * КА, извършени вследствие некачествено извършени сервизни
работи от „ХЕР 1“ ЕООД ЕИК ********* в
сервиз, собственост на дружеството „Дом на камиона“ гр. Плевен. Подробни съображения са изложени и в писмена
защита, депозирана от процесуалния представител на дружеството.
Претендира присъждане на разноски.
Ответното дружество „ХЕР 1“ ЕООД моли да се постанови решение, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съображения са
изложени и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на
дружеството адв. Б.. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Няма спор между страните, че на 2.8.2018 г.
в сервиз „Дом на камиона“ гр. Плевен, собственост на ответното дружество е
приет за ремонт на двигател тежкотоварен автомобил „МАН“ ДКН: ЕН ** КА във връзка с оплакване за повишен
разход на масло, че такъв ремонт е извършен, като за извършените ремонтни
работи ответникът е издал фактура *********/31.8.18 г., в която подробно са
описани извършените сервизни работи.
Не се спори и по отношение на факта, че вложените резервни части при
ремонта са били предоставени от ищеца.
Не се спори, че след извършване на ремонта автомобилът е предаден на ищеца
на 8.8.18 г.
Ищецът твърди, че описаните ремонтни работи са осъществени при пълно
разглобяване на двигателя /съгласно описание в т. 15 от фактурата- основен ремонт на двигател за 1 цилиндър/,
като необходимите резервни части били закупени от официален вносител „МВБ трак
енд бъс България“ АД по ф. 48932/18.6.18 г. на стойност 2 245.42 лв.
Към датата на приемане в сервиза
камионът бил с пробег от 487 203
км, а до м. февруари 2018 г. е бил в пълна тригодишна гаранция.
42 дни след предаването на тежкотоварния автомобил, на 13.09.18 г., след
изминат пробег от 14 112 км, в района на гр. Виена, Австрия, възникнал
проблем с двигателя. Била използвана фирмена услуга на производителя „24 МАН“
за извършване репатриране на камиона до най-близкия сервиз на „МАН“. При
извършване на диагностика било установено счупване на бутало в един от
цилиндрите.
За диагностициране на дефектиралите части била издадена фактура
**********/28.9.18 от „МАН трук бус ферттрийб“ ООД на стойност 1
296.29 евро с левова равностойност от 2 535 лв.
Ищецът взел решение за репатриране на камиона в България поради висока
стойност на оферта за ремонт в Австрия. За репатрирането били извършени два
курса от по 2200 км по маршрут Плевен – Виена – за транспортиране на ремаркето
със стоката и за репатриране на влекача с наета платформа, за които били
извършени разходи в общ размер на 5 442
лв., от които:
- гориво 1320 л на стойност 2310 лв. без ДДС,
- пътни такси 1988 лв.
- командировки на шофьори 1144 лв.
За транспорта от гр. Виена до сервиза на „МВБ трак енд бъс България“ АД
било наето товарно полуремарке от „ТУБЕЛЕС СЕРВИЗ“ ЕООД по ф.
**********/17.9.18 на стойност 700 лв.
без ДДС.
Впоследствие бил извършен ремонт след изготвено експертно становище от
*********, в което подробно било описано състоянието на двигателя при предаване
на автомобила в сервизп- 25.9.18 г., установените дефектирали зони,
необходимите сервизни дейности и резервни части за влагане. На 10.10.2018 г.
автомобилът бил предаден на ищеца след извършения ремонт, като била издадена
фактура 51937/10.10.2018 г. на стойност 16 513.86
лв. без ДДС
Ищецът счита, че причина за повторния ремонт на тежкотоварния автомобил и
извършване на посочените разходи е некачествено извършени сервизни дейности от
ответното дружество в сервиз „Дом на камиона“, негова собственост, въпреки
предоставените оригинални резервни части,
поради което на осн. чл. 265, ал.1 от ЗЗД моли да се постанови решение,
с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати исковата сума,
представляваща сбор от всички разходи, необходими за поправка на вещта.
Ответното дружество възразява, че настъпването на посочените в исковата
молба вреди не се намират в причинна връзка с извършените от ответника услуги и
ремонтни дейности. Твърди се, че ответникът е извършил частичен ремонт на
двигателя – смяна на лагери и сегменти, което не би могло да доведе до разпад
на бутало и увреждане на останалите цилиндри на двигателя. Счита, че ако
извършеният ремонт е бил некачествен, то камионът не би могъл да осъществи
пробег от 14 112 км и да дефектира след 42 дни.
Възразява, че по изрично искане на ищеца, вероятно по мотиви за икономия, и
в отклонение от професионалния съвет на сервиза, е източено маслото от
двигателя преди започване на ремонта и отново е налято старото масло в
двигателя след приключване на ремонта.
Възразява, че извършените услуги са приети от ищеца без забележки при
приемане на камиона от сервиза.
Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба относно твърдения
дефект на двигателя. Възразява се, че „експертното становище“ на ******, по
същество представлява свидетелски показания, дадени в писмен вид. Възразява се,
че това становище е дадено от представител на конкурентен сервиз, при което
следва да се преценява по реда на чл. 172 от ГПК, като се отчете възможната заинтересованост, за
сериозен дефект на двигателя да бъде обвинен конкурентен свободен сервиз, а не
производителя, чийто представител е лицето, което го е изготвило.
Възразява се, че след като е бил уведомен за настъпилата авария, ответникът
е предложил да диагностицира камиона и
да го обслужи, но ищецът е предпочел друг сервиз, в който твърди, че е извършен
основен ремонт на двигателя. Ответникът имал готовност и е осигурил
представител, който да присъства в избрания сервиз при огледа на камиона, но
същият не е бил допуснат.
Оспорват се твърденията за пробег от 14 112 км. Ответникът счита, че
са налице съмнения за манипулиране на устройството за измерване на пробега, тъй
като в „Дом на камиона“ Плевен камионът е бил приет с пробег от 487 203
км, а в приложената фактура от 13.9.18 г. № ********** е посочен пробег от 397 367 км. В приложената фактура от
10.10.2018 г. бил посочен пробег 494 421 км.
Оспорва се претенцията и за извършени разходи за репатриране на автомобила
от Австрия до България и за наем на товарно полуремарке за тази цел. Възразява
се, че изцяло избор на ищеца е къде да бъде извършен ремонт, вкл. и на мястото
на повредата, поради което ответникът счита, че тези разходи не са пряка и
непосредствена последица от твърдяното „некачествено изпълнение на сервизни
дейности“.
От своя страна, ищецът възразява се, че действително след извършения ремонт
от ответника е било употребено източеното старо масло, но това се дължало на
обстоятелството, че маслото било сменено непосредствено преди влизането на
тежкотоварния автомобил в сервиза и същото било с нормални експлотационни
качества.
Оспорва се като невярно твърдението, че представител на ответника не е бил
допуснат да присъства на огледа на камиона, извършен при последващия ремонт.
Оспорват се доводите по отношение пробега на камиона, като се твърди, че
във фактурата от 28.9.18 г., издадена от „МАН трук бус ферттрийб“ ООД е
допусната техническа грешка, като е посочен предходен пробег, когато
автомобилът е посещавал сервиза на фирмата.
Във връзка с изложените от страните обстоятелства по делото са разпитани
като свидетели лицата: В.П.Н., посочен от ищеца, и П.Д.Д.и П.Р.Р., посочени от
ответника.
Свидетелят В.П.Н., ** в „МВБ трак енд бъс България“ АД – официален вносител на марката МАН за
България, заявява, че работи като ********** в гр. ** и като такъв е приел
процесния камион на 25 септември 2018 г. с оплакване за механичен шум по време
на движение, не на собствен ход. При разглобяване на двигателя – отваряне на
цилиндровия капак механиците констатирали изпадане на два елемента от
газоразпределението на четвърти цилиндър; при продължаване на разглобяването
при демонтаж на масления картер били
видяни изпаднали в картера маслоохляждащите
дюзи на два от цилиндрите – трети и четвърти, и доста частици, попаднали
в маслото; буталото на четвърти цилиндър било така разрушено, че били променени
заводските параметри – било термично променило фабричната си форма. По време на
ремонта били направени снимки на всяка една стъпка от разглобяването. Било
забелязано, че има номериране на
елементи вътре в двигателя. Заявява, че при основен ремонт по принцип се
препоръчва смяна на маслото.
Свидетелят П.Д.Д., ** в ответното дружество, заявява, че на камиона по
желание на клиента са били вложени части, донесени от самия клиент – оригинални
части на МАН – сегменти от буталната група, гарнитури и биелни лагери. Заявява,
че частите били сменени в сервиза на ХЕР-1 и камионът бил предаден на клиента,
като нормално, добре работещ. Заявява, че не е извършван основен ремонт, а само
смяна на посочените части – сегменти, биелни лагери и гарнитури, като той
самият е участвал при извършването на ремонта. Заявява, че техен колега . А.
е бил платен в ** да присъства на
разглобяването на камиона, но не е бил допуснат и не са му показали дефектирали
части.
Свидетелят П.Р.Р. заявява, че работи като ** на комплекс ** – магазин и
автосервиз. По молба на клиента, ремонтът на камиона бил извършен с донесени от
него оригинални части на МАН. Искал е частичен ремонт – подмяна на сегменти,
гарнитури, биелни лагери. След извършване на този ремонт клиентът пожелал да се
налее старото масло. Били извършени тези операции, конкретно възложени от клиента. След
репатрирането на камиона до гр. София, била постигната уговорка с управителя на
ищцовото дружество Ц.Д. фирмата да изпрати свой представител в сервиза на „МВБ
трак енд бъс България“ АД в гр. София, който да види за какво става въпрос. Бил
изпратен такъв служител на ответника, но същият не бил допуснат при
разглобяването, нито да види разглобения камион, единствено му показали
снимки.
Управителят на ищцовото дружество
Ц.Д. дава обяснения, че е поръчал ремонта на камиона в Дом на камиона –
Плевен, тъй като цената е била 500 лв. за разлика от цената в МАН, която е била
около 3000 лв.; дълги години преди това дружеството имало отношения с ХЕР-1,
като е бил доволен от извършваните му услуги до този момент; действително,
отишъл с диагноза в сервиза на ответника – повишен разход на масло от
прегряване, като заради това съмнение искал да се сменят само сегменти; бил
взет ремонтен комплект от МАН да се смени само това, което е искал.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза с вещо лице
И.Г., а впоследствие и заключение на тройна автотехническа експертиза предвид
оспорва на първоначалната.
В първоначалното заключение е
направен извод, че за да изпадне мостчето, командващо едната двойка клапани, е
било необходимо в даден момент да се е увеличила много хлабината между мостчето
и кобилицата, която го натиска, което може да се получи, ако при регулировката
при монтажа не се затегне с необходимата сила регулировъчната гайка и
контрагайка; при такова стечение на нещата и продължителна работа на двигателя
чрз длугите 5 цилиндъра става възможно да се е получило прегряване на буталото,
което е аварирало и това да го е извело „от строя“. Тези изводи вещото лице
прави изключително от получена от него информация при личен разговор с В.Н.,
автор и на „експертното становище“, приложено към исковата молба.
Вещото лице сочи, че при неизвършване на необходимото законтряне на
регулировъчната гайка, а и контрагайка, е напълно възможно автомобилът да
измине 14000 км пробег, като хлабината постепенно да нараства, до падане на
мостчето и други последващи аварии.
В обясненията си, дадени в открито съдебно заседание, вещото лице заявява,
че не е виждал снимките, които са направени при разглобяването на двигателя;
заключението е направено въз основа данните по делото до този момент,
приложеното „експертно становище“ към исковата молба, разговорите с лицето
В.Н.. В същите обяснения се разработват по принцип и други възможни варианти и
причини, които да могат да доведат до подобна
авария.
Това заключение е оспорено от ответната страна, във връзка с което е
назначена тройна автотехническа експертиза
с други вещи лица.
Освен това е изискано от МАН ТРУК & БУС ФЕРТРИЙБ АВСТРИЯ ГмБХ, сервизно предприятие Леополдсорф, МАН-Щрасе 1,
2333, Леополдсдорф, Австрия да представи писменото заключение за извършената на
13.09.18 г. диагностика от „МАН трук бус ферттрийб“ ООД на МПС с индивидуализиращи данни, подробно
описани във фактура *********/28.09.2018 г. /л. 7 и 8 от делото/.
Изискани са по реда на чл. 192 от ГПК и направените снимки при демонтиране
на двигателя от „МВБ трак енд бъс България“ АД.
Изисканите доказателства са
постъпили и са били на разположение на вещите лица от тройната експертиза,
респ. са били изследвани от тях при работа по поставените задачи.
Вещите лица подробно са анализирали представения снимков материал и са мотивирали изводи въз основа на всяка
една от снимките.
В обобщение са посочени пет възможни причини за настъпване на видимата по
снимковия материал повреда:
-
Ненормално изгаряне в резултат на твърде богата горивна смес от неправилно
подаване на гориво като време и количество;
-
Късно самозапалване на горивната
смес в резултат използване на непредписано за този двигател гориво или гориво с
недостатъчна степен на цетан или има бензин в дизела;
-
Прегряване короната, челото на
буталото при „изпаднал“ накрайник на масло-охлаждащата дюза;
-
Прегряване короната, челото на
буталото при ненавременна смяна на маслото, твърде дълго, което да доведе до
полимеризация на двигателното масло и запушване на дюзите на охлаждането;
-
Прегряване короната, челото на буталото при замърсяване с остатъци на
маслото и оттам намаляване необходимата
циркулация на маслото.
На въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между извършения ремонт
през м август 2018 г. в сервиза на ответника в гр. Плевен и възникналия проблем
през м. септември 2018 г. в двигателя на камиона, довел до извършване на
последващ ремонт в сервиза на „МВБ трак енд бъс България“ АД, вещите лица
заявяват, че не може еднозначно да се отговори, защото от изброените пет
възможни причини за настъпване на
повредата само една кореспондира в известна степен с извършения ремонт през м.
август 2018 г., а именно „прегряване короната, челото на буталото при
„изпаднал“ накрайник на масло-охлаждащата дюза“.
В устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание, вещите лица
потвърждават изводите си, като заявяват, че липсват достатъчно данни, за да се
направи някакъв категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка
между ремонта и възникналата впоследствие повреда, и при липса на възможност да
огледат физически двигателя, не могат да дадат категоричен отговор, поради
което се говори за „известна степен“ кореспондиране с една от възможните
причини.
При така събраните доказателства съдът намира предявеният иск за недоказан
и неоснователен.
Съдът намира, че заключението на първоначалното вещо лице не може да се
ползва като база за формиране на фактически и правни изводи, като същото не се
възприема от съда. Заключението е изготвено изключително база лични разговори
на вещото лице с лицето В.Н. и даденото от него „експерто становище“.
Въпросното „експертно становище“ няма характер на експертиза по смисъла на ГПК
и не може да се цени като такава, респ. не може да служи като основа за
изготвяне на заключение на назначената автотехническа експертиза. Информацията,
получена от лицето В.Н., също не е събрана по предвидения в ГПК ред, като
същото впоследствие е разпитано като свидетел. Заключението е изготвено, без да
бъдат съобразени направените при ремонта снимки, които не са били на
разположение на вещото лице, а са
приобщени като доказателства по делото впоследствие. Освен това, при разпита на
вещото лице в открито съдебно заседание, същото само дава и други възможни варианти и причини за настъпване на
повредата.
Съдът възприема заключението на тройната експертиза като задълбочено
мотивирано и основано на доказателствен материал, събран по реда на ГПК.
Вещите лица от тройната експертиза описват пет възможни причини за
настъпване на повредата на процесния камион, само една от които е възможно да
има някаква връзка с извършения от ответното дружество ремонт.
За да бъде основателен предявеният иск, следва да се осъществи пълно
доказване на наличие на некачествено изпълнение на поръчката и
причинно-следствена връзка между това некачествено изпълнение и настъпилата
повреда на автомобила. Такова доказване
по делото не беше осъществено. Такива изводи не могат да бъдат мотивирани от
заключението на приетата по делото тройна експертиза, което дава само
вероятност извършения ремонт да има връзка с настъпилата повреда, както и още
няколко възможни причини за повредата, които не могат съотнесени към ремонта. Такива изводи не
могат да бъдат мотивирани и на база показанията на свидетеля, посочен от ищеца
– В.Н.. Показанията на този свидетел могат да бъдат кредитирани в частта им,
установяваща какво са констатирали механиците при разглобяване на двигателя,
респ. извършените от сервиза на „МВБ трак енд бъс България“ АД дейности. Лицето
не е разпитван в качеството на вещо лице, поради което показанията му в частта,
с която се правят изводи за вероятната причина за повредата, нямат
доказателствена стойност.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
направените по делото разноски по представения списък на разноските – общо в
размер на 3040.40 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска, предявен от „ОМНИКАР ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ № 90 против „ХЕР 1“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, Пловдивска област,
ул. „Поп Ангел Чолаков“ 68 за заплащане на сумата 27 939.42 лв. – общ размер на разходи за ремонт и логистика на тежкотоварен
автомобил „МАН“ ДКН: ЕН ** КА, извършени
вследствие некачествено извършени сервизни работи от „ХЕР 1“ ЕООД ЕИК ********* в сервиз,
собственост на **.
ОСЪЖДА „ОМНИКАР ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ж.к. „Дружба“ № 90 да заплати на „ХЕР 1“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, Пловдивска област,
ул. „Поп Ангел Чолаков“ 68, направени по
делото разноски в размер на 3040.40 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред
Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: