Р Е Ш Е Н И Е
№ 243 16.02.2018 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети
януари, две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия:
Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, разгледа
адм.д. № 533/2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на Ирмос Маркет ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес за кореспонденция
гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Авеню център, ***, със законен представител Л.С.,
против Ревизионен акт (РА) № 02000216003489-091-001 от 15.12.2016г., издаден от
Р.К.Т. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП гр. Бургас, възложил ревизията
и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Бургас –
ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 28/15.02.2017г. на директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при
ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за
данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от 01.04.2015г. до
31.07.2015г. вкл. в общ размер 30 592,23 лева главница и законна лихва в размер на 4 305,76лв. към 15.02.2017г. Иска
се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно
заседание, жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Иска
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Директор на дирекция
„ОДОП” – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител – надлежно
упълномощен, оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й. Изразява становище,
че обжалвания ревизионен акт и потвърждаващото го решение са правилни и
законосъобразни. Представя писмени бележки по съществото на спора и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, трети
състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, и след проведено оспорване по
административен ред. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по оспорвания ревизионен акт е
започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-02000216003489-020-001/19.05.2016г.
на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас (л.45), с която е възложена
ревизия на Ирмос Маркет ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес за
кореспонденция гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг, Авеню център, №1, бл.1, вх.1,
ет.1, ап.1, със законен представител Л.С..
В заповедта за възлагане са определени следните видовете
задължения и периоди, които да обхване ревизията: данък върху добавената
стойност (ДДС) – от 01.04.2015г. до 31.07.2015г.
Със заповед за изменение на заповед
за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с № №Р-02000216003489-020-002/22.07.2016г. (л.46)
на същия орган, на основание чл.113, ал.3 от ДОПК е продължен срокът на
ревизията до 31.08.2016г. С последваща ЗИЗВР
№ 02000216003489-020-003/26.08.2016г. (л.49) е продължен отново срокът
за приключване на ревизията до 01.10.2016г. Така постановената заповед е
връчена на Ирмос маркет ЕООД на 29.08.2016г. С поредната заповед за изменение
на ЗВР №02000216003489-020-004/28.09.2016г. (л.51) отново е бил удължен срокът
на извършване на ревизията като е указано,
същата да завърши до 31.10.2016г. Така постановената заповед е връчена на дружеството
на 06.10.2016г.
След завършване на ревизията и в
14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани
в ревизионен доклад (РД) № 02000216003489-092-001/14.11.2016г., (л.36-45).
Срещу ревизионния доклад е постъпило възражение с вх.№
ИТ-00-14488/01.12.2016г. (л.33-35). В цитираното възражение са оспорени
констатациите на органа по приходите, обективирани в РД, като е формулирано
искане, при постановяване на ревизионен акт, органа да преразгледа направените
в доклада констатации по фактите и правните изводи за наличие на хипотезата на
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. След преценка на извършените при ревизията действия,
на установените факти и обстоятелства и като е приел, че подаденото против РД
възражение е неоснователно, органът възложил ревизията и ръководителят на
ревизията са постановили процесния ревизионен акт (РА) №
Р-02000216003489-091-001/15.12.2016г. С цитирания РА е установен размера на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, както следва:
задължения по ЗДДС в общ размер на 30582,23 лева главница и лихви за просрочие
към тях в размер на 4042,31 лева, изчислени към 15.12.2016г.
С жалба с вх. № ИТ-00-15344/22.12.2016г.
по описа на ТД на НАП гр. Бургас, Ирмос Маркет ЕООД е оспорил РА №
Р-02000216003489-091-001/15.12.2016г. пред Директора на дирекция „ОДОП” - гр.Бургас.
По повод така подадената жалба, с решение № 28 от 15.02.2017г., решаващият
орган е потвърдил изцяло ревизионния акт, с който са установени дължимите от Ирмос
Маркет ЕООД задължения, както следва:
- задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.04.2015г. до 31.07.2017г. в общ размер от 30 592,23 лева главница и лихви за просрочие в размер на 4 305,76лв. към 15.02.2017г.
В жалбата, с която е поставено
началото на настоящото съдебно производство, се оспорват констатациите на
приходния орган, обективирани в РА № Р-02000216003489-091-001/15.12.2016г., изцяло
потвърден с решение № 28/15.02.2016г. В нея се твърди, че ревизионния акт и
решението на директора на дирекция „ОДОП“ се основават на констатации, правни
изводи и тълкувания, които не почиват на законова основа. Жалбоподателят счита,
че е налице както нарушение на процесуалния, така и на материалния закон. Излага
подробни аргументи в тази връзка. Оспорва констатациите на органа, с които
същия е приел, че са налице „укрити
приходи“, респ., „че воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане“, поради което и на основание чл.122, ал.2 във вр. с чл.122, ал.1
от ДОПК, данъчните задължения по ЗДДС на дружеството са били изчислени на определена от ревизионния екип основа.
Оспорва също и анализа, направен от органа по приходите на данните, съдържащи
се в ползвания от дружеството програмен продукт (ПП) „Детелина Лайт“ на фирмата
„Елтрейд“ ООД. Заявява, че няма никаква разлика между реално извършените
продажби и тези, отчетени във фискалния апарат. Според жалбоподателя, в тежест
на органа по приходите е да докаже наличието на обстоятелства, квалифицирани по
чл.122, ал.1 от ДОПК. Това не било сторено, поради което прилагането на
особения ред за провеждане на ревизионното производство се явява неправилно,
като с жалбата излага подробни съображения в тази връзка.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт, настоящият съдебен състав
констатира, че той е произнесен от компетентен орган и в съответната форма,
поради което същият се явява валиден. Издаден е при спазване на процесуалните
разпоредби, до степен да не бъде ограничено
или засегнато правото на защита на жалбоподателя в степен, която да не
може да бъде изправена в хода на съдебното производство, като едновременно с
това решението се явява постановено и в съответствие с материалния закон. Този
извод се налага по следните съображения:
При
преценката на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът
следва да извърши проверка дали същият е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните норми при издаването му.
В настоящия случай, от приложените по
делото заповед № РД-8/04.01.2016г.(л.16-17) на териториалния директор на ТД на
НАП-Бургас се установява, че ревизията е възложена от изрично определен за това
орган по приходите. Оспореният ревизионен акт № Р-02000216003489-091-001/15.12.2016г.
е издаден, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, от компетентните за това органи – началник сектор „Ревизии“, като орган
възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като ръководител на
ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в
чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на
органите, които го издават, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата
на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за
издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подписи на
органите по приходите, които го издават. Към ревизионният акт е приложен и ревизионен
доклад № Р-02000216003489-092-001/14.11.2016г., като неразделна негова част.
При издаване на ревизионния акт, органа по приходите е спазил
процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило
в указаните срокове.
След анализ на
събраните в хода на административното производство и в хода на съдебното такова
доказателства, настоящия съдебен състав намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ревизираният Ирмос Маркет ЕООД, през
ревизирания период е извършвал търговия с хранителни продукти и напитки,
тютюневи изделия и т.н. в супермаркет Фрийдъм, находящ се в Авеню център в к.к. Слънчев бряг. През
ревизирания период дружеството е оперирало и в склад находящ се в к.к. „Сл.
Бряг“, хотел „Люляк“, от който не са извършвани продажби, като и двата обекта
са били наети.
На 21.07.2015г., служители на ТД на НАП-Бургас
извършили оперативна проверка в наетия супермаркет в к.к. Слънчев бряг, резултатите
от която са обективирани в протокол за извършена проверка (ПИП) №
0138485/21.07.2015г. За Последния няма надлежни доказателства да е бил връчен
при изготвянето му на жалбоподателя, но доколкото е бил приобщен като
доказателство за целите на извършената ревизия с протокол № 0949499/30.09.2016г.
(л.94), Съдът приема, че жалбоподателят е запознат със съдържанието му и е
могъл да го оспори в хода на производството. По време на проверката е установено, че търговското
дружество извършва търговска дейност в обекта, като в същия момент е заварено
да използва намясто компютърна програма „Детелина лайт 4“, като при проверката на
съхраняваната информация се сочи тя да е била копирана на CD, позволяващо възпроизвеждането й във формат CSV. Към момента на проверката към конфигурацията е бил
свързан фискален принтер. Не се сочи, нито се претендира от някоя от страните
към периферията на конфигурацията да са били прикачени други устройства.
В хода на проверката е съставено и приложение №1 към протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства (ППДОД) сер. АА № 0000266/21.07.2015г.
(л.105). Видно от цитирания протокол, проверяващите, със съгласието на
представляващия дружеството Ирмос Маркет ЕООД са извършили обезпечаване на
доказателствата чрез копиране на информация от и на технически носител от програмен
продукт „ДетелинаЛайт“. За гарантиране автентичността на информацията и на
основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК, на компютъра на лицето са формирани две
контролни суми MD5 и SHA256. Вписано е, че е извършено копиране на файлове с
данни и файла с контролните суми от компютърната конфигурация са записани на 3
броя финализирани оптични носители – дискове (DVD) на служебен преносим
компютър. Върху оптичните носители с перманентен маркер са изписани номера и
датата на протокола за обезпечаване, имената на присъствалите на проверката и
подписите им. Едно от копията е предадено на представителя на проверяваното
лице - Л.С., а останалите две са
останали за ТД на НАП Бургас, като единия
от тях е бил запечатан в плик с положени върху него подписи на присъствалите
лица.
Единият от оптичните носители – DVD, неразделна част
от протокол № 0622002/25.01.2016г. е предаден на експерт в отдел „Информационни
системи“ при ТД на НАП-Бургас. За процесуалните действия е съставен протокол 0622002/25.01.2016г.
г. (л.116-117). При разархивиране на архивирания файл е установено, че съдържа
работна директория на софтуер, който според ревизиращия орган е за „отчитане на продажбите“ „Detelinalight“
и файл с данни „Eltreidbackoffice.gdb“. Всички таблици от базата данни са
експортирани в CSV файлове и предадени на
ревизиращия екип. Така извършената проверка не е била съпроводена с
инвентаризация на материалните наличности, като по административната преписка и
по делото липсват данни относно стоковите наличности в обектите на
проверяваното лице към момента на извършването й.
Таблиците са били анализирани със
специализиран софтуер ACL, позволяващ
да се извършват корелационни връзки между отделните таблиции да се задават
команди и анализ за обобщение на данните.
При анализа на предоставените
файлове е установено, че по предназначение таблица SALES_BON служи за записване на продажбите (всички). Колона SELL_FISCAL от нея, следва
да указва дали извършената продажба е документирана с фискален /“1“/ или
нефискален /“0“/ бон. От наличната информация в посочената по-горе таблица са
установени данни за извършени операции за процесния период, чийто брой възлиза
на 40930 броя, като няма липсващи номера или нарушена последователност на
номерацията. Извършена е била съпоставка между установените продажби по база
данни от продукта за управление на продажбите в обекта с тези, декларирани от
търговеца и представляващи регистрираните обороти чрез фискалните устройства с
дистанционна връзка за същия период. Според ответния орган съпоставката е била
направена по месеци и е отразена от органа по приходите в таблица в приложение
(л.119-120) към приложение №1 от протокол №0622002 от 25.01.2016г. За периодите
на ревизията e констатирана разлика в размер на
183 466,15 лв., представляваща според ревизиращия екип неотчетени обороти
от продажби, за които в колона SELL_FISCAL на базата данни от ПП е посочено „0“. Посочената
разлика не е отразена във фискалното устройство и не е отчетена в
счетоводството на фирмата. Наличието на тези разминавания, преценени като неотчетени
продажби е довело според ответния орган до некоректно определяне на основата за
облагане с данъци. Прието е, че констатираното представлява обстоятелство по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи, поради което
основата за облагане с ДДС за периода от 01.04.2015г.
до 31.07.2015г., ще бъде определено по реда на чл.122 от ДОПК. (л.240)
Данните, получени при описаното изследване са отразени
в РД като са съпоставени с отчетените продажби по ЕКАФП в обектите за същия
период, по информацията съдържаща се в сървърите на НАП.
Предвид горните заключения, при определянето на
данъчната основа по ЗДДС, органът по приходите е бил задължен да вземе предвид
относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. Практически това е сторено,
като изводите му се базират на данните, извлечени от софтуерния продукт и
сравнението й с отчетените в счетоводната програма на жалбоподателя данни, при
отчитане на начина на водене на счетоводството и обстоятелството оставя ли
практикувания маниер на работа данъчна следа. Така например, като е съобразил
обобщената информация в таблица /стр.11-12 от РД/, в която по месеци са
определени неотчетените според данъчната администрация обороти през периода
Април – Юли 2015г., а в отделни колони са посочени приетите от органа за
неотчетени обороти с ДДС, данъчната основа на така приетите за неотчетени
приходи и начисления ДДС на тези стойности, органът по приходите е определил
облагаемия доход на Ирмос Маркет ЕООД за всеки от ревизираните периоди. Според
органа, същият представлява декларирания от лицето доход, завишен с
неотчетените обороти за четирите данъчни периода в общ размер на 183 552,10
лева.
За установяване на обективната
истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, Съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) (л.250-253). Според заключението на вещото
лице в счетоводството на дружеството и в търговския му обект се ползват
различни програмни продукти. В счетоводството му това е счетоводната програма
„Софтисистем“ , а в магазина е иползвана програмата „Детелина лайт“, който не съдържа бази данни за количество на
закупената, респ. препродадена стока, единична
цена , количество и стойност на продаваните артикули. В програмата артикулите са въвеждани като наименование, баркод и
продажна цена (без брой и произход), което практически затруднява
установяването на връзка и сравняването на придобитите количества стоки и на
реализираните такива. Средната надценка по счетоводни данни е 13,74%, а
според данните в програмен продукт Детелина лайт надценката е от 56 до 330%,
т.е. средно около 183%. При съставяне на теоретични модели, ползващи средната
надценка на продуктите както съобразно счетоводния софтуер, така и съобразно
този, ползван в търговската мрежа се установяват резултати, несъответстветстващи на крайните изводи на
ревизиращия екип относно отчетения/неотчетения оборот и сочения като укрит ДДС,
както и несъответстващи на обективните находки на органа относно конкретните
продажби. Причината за това е че всеки продукт е бил със самостоятелна
надценка, като тежестта й при определяне на средната зависи от цената му стравнена
с цената на останалите закупувани и съответно продавани артикули. Така и двата
модела практически доказват, че надценката за всеки артикул е самостоятелна
величина, като реалнореализираните обороти от всеки артикул са могли да бъдат
установени единствено чрез данните съхранявани в софтуерния продукт, така както
органът е постъпил.
С протоколно определение на съдебния
състав от 19.04.2017г. по адм.д №533/2017г. (л.154-155), съда е назначил съдебно-техническа
експертиза.
Вещото лице е имало за задача да отговори на следните
въпроси:
Какво е
приложението на програмния продукт „Детелина Лайт" като цяло и това,
използвано в обекта на жалбоподателя? Какво представлява съдържанието на базата
данни на продукта? Защитена ли е базата данни и в нея може ли да се извършват
записи и от други програмни продукти? Какви са възможностите на програмата и
кои от тях е използвал жалбоподателя? Какъв е вида на отразените операции в
посочения програмен подукт? Изискано е било за резултатите да се изготви
таблица със следните графи: име на оператора, пореден номер на записа, дата,
час, вид на операцията, знак на операцията - приходи или разход, сума на
операцията, номер на потребителя, час.
Съдържат ли
се записи, които да сочат, че програмния продукт е използван за отразяване на
движението на стоките в обекта? Има ли съвпадение между данните на програмния
продукт и фактурите за доставка на стоки? Има ли възможност от данните в
програмния продукт да се определи месечния оборот на постъпили в склада стоки и
на изписаните стоки? Има ли възможност с точност да се определи сумата на
продажбите?
Има ли данни
за връзка между програмния продукти и ЕКАФП? Ако има да се посочат кои ЕКАФП с
номер на фискална памет са били свързани с програмата. Да се изследват данните
от ЕКАФП и да се определи помесечно сумата на отчетените продажби. Да се
извърши сравнение на резултатите от изследванията на информационните данни от
програмния продукт и тези от ЕКАФП.
Има ли данни
за наличието на вътрешнофирмени обороти, които не са напускали склада на
дружеството, евентуално да е извършено електронно разчитане чрез баркода на
стоката без да е отразена продажба? Има ли възможност да се изчисти екрана след
разчитане на дадена стока чрез баркодчетеца без да се извършва печат през
принтер? Къде се отразява (в коя таблица) в базата данни това действие?
Да се
изследват всички записи и таблици в SALES BON и SALES_ PAYMENT и да се установи
дали представляват извършени продажби и дали съдържат в себе си грешно въведени
данни?
За да отговори на поставените въпроси вещото лице е
взело предвид следните факти и обстоятелства:
Относно софтуер „Детелина лайт"
Вещото лице е констатирало, че жалбоподателят разполага и работи с инсталиран в компютъра му софтуер „Детелина Лайт". Съставител на софтуерния продукта е фирма „Елтрейд" ООД.
Съгласно функционалното описание на производителя на софтуера търговско - информационната система „Детелина" притежава следните характеристики:
„Общи данни“
Програмата е специално разработена за изграждане на система за управление на средно големи и големи магазини, складове, ресторанти, столове. Осигурява максимална оптимизация на всички процеси в обекта. Гъвкавата му структура позволява лесно адаптиране към изискванията на собственика и конкретните нужди.
Софтуерът работи върху Windows платформа /версията на операционната система трябва да бъде над Windows 2000/. Проектиран е за работа в мрежа (клиент-сървър организация) и за обслужване на голям поток от клиенти.
Базата данни е Interbase 6 или FireBird 1.5.
"Детелина" се състои от складово работно място (BackOffice) и касиерско работно място (POS).
От касиерското работно място се извършват само продажбите. То може да бъде реализирано в различни варианти:
с POS софтуер за магазин
• с POS софтуер за ресторант
• продажби извършвани на касови апарати ..."
„... От складовото работно място се извършва администрацията на системата: изграждане на номенклатурите /артикули, контрагенти/, задаване на права на потребители, управление на наличностите /доставки, изписвания, ревизии, трансфери и др./, наблюдение и контрол върху работата на персонала. Всяко едно действие в системата, водещо до промяна на количествата по складовете се прави с определена операция /определено основание/, съпроводена със съответния документ в програмата и възможност за отпечатването му. Не е възможна произволна промяна данните - действията се извършват само от потребители имащи необходимите права, дадени им предварително от администратора на системата. Възможно е проследяване на извършените действия.
Складовата част на софтуера е на модулен принцип и всеки модул предоставя определена функционалност.
Административен модул
Модул Административен клиент е основен за програмата. В него са заложени следните възможности:
• задаване на системните настройки на програмата, на складовите номенклатури
о създаване на потребители с различни нива на достъп и различни права при използването на функциите и модулите на системата.
о създаване на множество типове плащания използвани при продажби и в складовата част;
о настройки на отстъпки / надбавки задавани от операторите в момента на продажби и отстъпки активизиращи се автоматично при достигане на определена сума в клиентската бележка или навлизане в определен часови период.
о създаване на различни типове входящи и изходящи
документи;
о създаване на собствени мерни единици, с техните под
единици;
• създаване, редактиране и изтриване на номенклатури:
о артикулни групи и артикули - разпределяне на артикулите в определени групи, подходящи за конкретния обект и улесняващи търсенето и боравенето с тях. Някои от параметрите на артикулите са: артикулен и номенклатурен номер, дълго, касово и етикетно име, забрана за продажба, доставка или връщане, ограничение на продажбите само определени терминали или за определени везни, покупна цена, продажна на едро и дребно, баркодове, налични, минимални и максимални количества, Данни за етикет, срок на годност, доставчик (последен, основен)и др.
о модификатори на артикули - коментарен текст, най-често използван в ресторанти за пояснение на поръчката.
о артикулни групи за печат - използват се за разделение на бележките за бар и кухня при ресторант
о рецепти - използват се създаване на артикули състоящи се
от други артикули;
о контрагенти (клиенти и доставчици)
о клиентски карти на контрагенти - всеки контрагент може да притежава множество клиентски карти, като всяка карта ползва отстъпка зададена на контрагента- притежател. При пазаруване с клиентска карта отстъпката се получава автоматично. Възможно е и задаване на специални отстъпки, важащи за всички артикули от определена артикулна група. Тези специални отстъпки отново се ползват с клиентска карта;
• промоции - съществува възможност за създаване на различни видове промоции:
о активиращи се в определен ден, час; о важащи за определен период и ден от седмицата; о важащи винаги или само при пазаруване с клиентска карта; о важащи до края на периода или до изчерпване на
определени количества;
о промоцията може да се състои в преференциална цена, получаване на допълнителна бройка от същия артикул или получаване на друг артикул, процент отстъпка от цената;
• възможност за търсене на артикулите по произволен параметър
• работа с валути - дава възможност за създаване на неограничен брой валути и задаване на курса им за деня. В основния модул, при доставки или изписване в последствие е възможно задаване на цените в определена валута и автоматичното им преизчисляване в лева.
• стартиране на останалите модули;
• групово увеличаване или намаляване на цени на артикули с определен процент;
• широк набор от справки и дневници за всички модули;
• управление на терминал за събиране на данни (Scanpal) - устройство улесняващо и.ускоряващо въвеждането на доставки, изписвания и ревизии.
• издаване на фактура към вече издаден касов бон;
• издаване на искане за възстановяване на ДДС;
• изготвяне на меню за стол;
• архивиране на данните;
• наблюдение на текущо преминаващите продажби през терминалите;
Доставки
Модулът се използва за въвеждане на ежедневните доставки на стока в обекта и чрез него се увеличават наличностите в склада. Стоката влиза в склада с тип документ /данъчна фактура, стокова разписка, консигнационен протокол и др./ и от съответен контрагент, избрани от потребителя в момента на въвеждането.
Предоставена е възможност за отпечатване на складова разписка за заведената стока. i
При необходимост е възможно редактирането или сторнирането на документ, но само от потребители имащи необходимите права.
В този модул се въвеждат и получените данъчни дебитни и данъчни кредитни известия, нанасящи съответните корекции на цени и количества за получените данъчни документи.
Водят се направените плащания към въведените документи.
Заявки за доставки
Модулът се използва за въвеждане на заявки за доставки. Въведената заявка се разпечатва и по нея снабдителя извършва физическата доставка. За да се използва ефективно модулът е необходимо артикулите да имат зададени минимални и максимални запаси. Програмата предлага няколко метода за изчисляване на заявяваните количества:
Допълване до минимален запас;
Допълване до максимален запас;
Хронологичен метод, вземащ предвид наличното, минималното, максималното и изразходваното за зададен период количество.
В последствие, след получаване на стоката заявката за доставка може лесно и бързо да бъде преработена в доставка.
Изписване
Целта на модула е да изведе от склада определени количества на стандартна или избрана от потребителя цена /възможно и да е нулева/. Типа на изходящия документ се избира от потребителя. Възможно е издаване на фактури.
При необходимост документите могат да се редактират, сторнират, преиздават от потребители имащи права.
Водят се направените плащания към издадените документи с възможност за доплащане.
Ревизия
Използва се за ревизия на определен склад. Ревизията може да бъде както на всички артикули, така и само на отделни групи или отделни артикули.
Възможно е преди да се започне физическата ревизия на склада, да се отпечата списък с празна колона за преброено количество, което да улесни въвеждането в последствие.
Количеството, което се води като налично в съответния склад на програмата е в следствие от всички операции извършени до момента на ревизията. Потребителя въвежда преброеното количество, което след запис на операцията се установява като налично.
Фактуриране
Възможни са няколко начина за издаване на фактури: В момента на продажба от POS терминалите; Фактура по касов бон издаден преди не повече от пет дни; От модул Изписване в момента на издаване на изписването; Документа се отпечатва по определена бланка
Брак
Използва се бракуване на стока. Съответното количество, въведено за бракуване се извежда от склада.
Консигнация
Използва се за даване на стока на консигнация. Изходящият документ е консигнационен протокол. Количествата се извеждат от склада на съответната цена, но не се отчита приход за обекта до момента, в който консигнационния протокол не бъде преобразуван във фактура или стокова разписка.
Дебитни и кредитни известия
Използва се за издаване на дебитни и кредитни известия, които да коригират промени по издаден, несторниран данъчен документ . Документът може да е бил издаден както от POS терминал за продажба, така и от складово работно място.
Каса
Модул Каса се използва за отчитането на наличните пари в касата, като се имат в предвид плащанията към извършените операции (доставки, изписвания), служебно въведените и изведени суми, и приходите от продажбите на терминалите. Също така може да се прави служебно въвеждане и извеждане на суми.
Многоскладова структура и трансфер между
складове
Използва се когато са налични няколко склада в един обект. Всеки склад има опреден отговорник (MOJ1). Всеки потребител има права за работа с определени складове.
Чрез модул Трансфер се прехвърлят артикули от един склад в друг, като всеки потребител може да извежда стока само склад върху, който има права.
Собствено производство
Модулът е разработен за нуждите на ресторанти и столови системи. Чрез него произвеждат артикули с рецепти (съставни артикули).
При производство програмата автоматично изтегля от склада необходимите количества (ако са налични) на базата на зададените в рецептите стойности. Така в склада ще бъдат намалени наличностите на продуктите и ще се увеличат количествата на съответните произвеждани артикули.
Съществува възможност за разпечатване на калкулация и разбивка на продуктите необходими за производството.
Разпад
Модул Разпад се използва за разпадане на определени артикули на съставящите ги по предварително създадени рецепти. Един артикул може да притежава няколко рецепти за разпад. Модулът обикновено се използва в танжорни или при необходимост от разпакетиране на артикул и продаването му на части.
Централизирано управление
При централизираното управление, всички обекти се управляват от един централен офис. В централния офис се създава номенклатурата, определят се цените (но могат да бъдат различни в различните обекти). Могат да се следят операциите извършвани в под офисите и информацията да бъде обобщавана.
Самите подофиси имат ограничени права: не могат да създават и редактират артикули, да променят продажната цена, да променят артикулните групи или групите за печат. Не могат да се променят складовите номенклатури или достъпа на потребителите до системата, както и да създават собствени промоции. Тези параметри се задават само в централния офис и от там се разпращат в под офисите.
Периодично се осъществява обмен на данни и в двете посоки. Така промените в номенклатурата се разпращат към под офисите и се получават данните за направените продажби, доставки, изписвания, брак и др. Самият обмен се осъществява чрез файлове - централния офис генерира файлове с променените данни, под офисите изтеглят данните и ги импортират, като в същото време генерират файлове за извършените операции в обектите. Централният офис импортира в себе си данните изпратени му от под офисите.
Подофисите могат да бъдат отделни обекти на една верига магазини, ресторанти, складове и столове и др.
Софтуерът „Детелина лайт" използва за база данни „Firebird". Firebird е релационна база данни, предлагаща много стандартни функции на ANSI SQL, която работи на Linux, Windows, както и разнообразие от Unix платформи. Firebird предлага отлична едновременност, висока производителност, и мощната подкрепа език за съхранени процедури и тригери. Тя е била използвана в системите за производство, под различни имена, от 1981 г. насам. Проектът Firebird е свободен за използване и е безплатен, без такси за изтегляне, регистриране, лицензиране или внедряване. Относно софтуер „FlameRobin" Софтуерът е административен инструмент за база данни на „Firebird RDBMS".
При така констатираните обстоятелства експертът е
достигнал до следните отговори на поставените въпроси:
Според него, информацията, която се генерира при
работа с ПП се записва в база - данни - файл „Eltradebackoffice.gdb". Тя
се състои от набор от таблици. В различните таблици се записва различна
информация. Част от тези таблици са свързани, при което от оператора на ПП се
иска един път да въведе данните, а те се записват автоматично в различни
таблици. Това е принципа на релативните бази данни. Чрез ПП
"FlameRobin" съдържанието на таблиците може да се прочете и
редактира. За тази цел се съвежда парола, която е общодостъпна на сайта на
базата - данни "Firebird" http://www.flamerobin.org/ въз основа, на
която е разработен ПП „Детелина Лайт". Няма защита с отделна парола на
базата - данни „Eltradebackoffice.gdb".
Основно в ПП
„Детелина Лайт" в конкретния случай според експерта са се въвеждали
артикули и са се маркирали продадени артикули.
Всеки потребител (администратор и касиери) има
собствена парола, чрез която получават достъп до системата. Достъпът до базата
- данни е възможен чрез общодостъпна парола, която е известна от сайта
http://www.flanierobiii.org/.
Базата - данни на ПП „Детелина Лайт" е отворена,
т.е. в нея може да се правят записи от други програмни продукти.
Изводът на вещото лице е, че основните модули които са
използвани са продажби, отчитане на доставки и в по - малка степен за ревизии. Програмата не е използвана в модулната си част именована съответно:
изписване (складов трансфер), вътрешна доставка - доставка на рецепта (производство),
движение между вътрешни складове (складов трансфер), брак, консигнация и
корекция на наличности, откъдето съдебният състав прави извод, че съдържащите
се в нея данни не касаят работата на склада, който фактически видноот данните
се е намирал и на друг адрес, а е ползван именно за отчитане на продажбите.
Според вещото лице технически има възможност от
данните в програмния продукт да се определи месечния оборот на постъпили в
склада стоки и на изписаните стоки. Трябва
въвеждането на постъпилите в склада стоки да се извършва методично и акуратно.
Същото се отнася и за сумата на продажбите.
Указването на това с какво устройство да работи
програмата се извършва през прозорец „Настройки". От там се задават
драйвера за съответното устройство и различни настройки на печат - каква
информация да съдържа бележката и др.
Според
вещото лице в нито една от всички таблици, които генерира при работата си
програмата не се съхраняват данни от фиксалния апарат, като индовидуализиращи
белези. Като, според съдебния състав самият факт, че намясто е установена
връзката му, като периферно устройство с компютърната конфигурация, както и
това, че са налични записи на фискалнорегистрирани продажби през всички процесни
периоди, сочи на това, че тази връзка е била трайна, макар и не неизменна през
разглеждания период. Само така може
да се обяснят резултатите от извършеното сравнение на оборотите от ЕКАФП и от
програмния продукт в таблицата, отразяваща според вещото лице продажбите с
издаден фискален бон. В табличен вид тя изглежда по следния начин:
Месец: Обт.
ЕКАПФ/Обт.SELL_FISCAL Разлика
18.04.2015 г. - 30.04.2015 г.
2006,91 2041,78
34,87
М. май 2015 г. 15308,88 15404,71
95,83
М. юни 2015 г. 38594,70 38603,38 8,68
01.07.2015 г. - 20.07.2015 г.
31497,04 31302,61 194,43
Тава ясно,
че отчетеното в компютърната конфигурация като продадено с издаване на фискален
бон е вповече от отчетеното в касовия апарат, което може да се обясни със
свързване на моменти на друг фискален принтер към конфигурацията.
По-натам е описано,
че маркиране с баркод - четец и натискане на бутон F5 е възможно да се извърши
приключване без печат - т.е. бележката няма да се напечата на фискалния
принтер. Това в базата - данни се отразява в таблица "SALESBON" като
нефискална продажба с флаг 0 в поле "SELL_FISCAL_". Действително именно с F5 свидетелстват разпитаните
по делото свидетели, че изтриват отразени на екрана продукти, когато проверяват
тяхната цена, но видно от обясненията на вещото лице, това е само една от
опциите, като приключване на продажба без издаване на касов бон е другата. В
този случай в тежест на търговеца е било да използва софтуер който може да
прави разграничения между двете операции или да даде достъп на операторите до
клавиша “Delete”.
Освен това, съдебният състав не кредитира
показанитя на свидетелите в тази им част, тъй като липсва логика в това, броят
отчетени действия по проверка на цената да са повече от броя на отчетените
продажби, особено след като същите свидетели обясняват, че са поставяли
залепващи се етикети с цената на всеки артикул в магазина.
Информацията за продажбите се съдържала в таблици
SALESBON, SALESPAYMENT, SALES_PLUES, POSREPORT_HDR и POSREPORT_ DATA.
При разглеждане на таблица NN_USER_LEVELS са
констатирани като дефинирани три нива потребители:
- АДМИНИСТРАТОР
– който има достъп до системните настройки
- ПОТРЕБИТЕЛ
– който има достъп до модулите на back office
- КАСИЕР
– който има достъп до касовите терминали.
В таблица N OPERATORS вещото лице е установило, че са
регистрирани 13 потребители на системата, един от тях с първо ниво -
Администратор, останалите 12 - с трето – Касиер, като не е използвано ниво
Потребител. Видно от тази таблица всеки касиер и администраторът има
идентификационен номер, дефинирано ниво на достъп, потребителско име, парола,
пълно име на потребителя. Всяка паролата е била съставена от 13 символа,
комбинация от големи и малки букви и цифри, т.е. била е достатъчно сигурна.
Правата на администратора според функциите на софтуера
на практика са били неограничени. Подробно са били описани в Административен
модул към функционалното описание на програмния продукт „Детелина Лайт". В
таблица NN_CASHIER_PERMISSIONS са били дефинирани правата на потребител тип
Касиер: Разрешените свободни стъпки са били най-общо следните:
Разрешени свободни отстъпки
Разрешено приключване на касови терминали
Разрешена смяна на цена в момента на продажба
Разрешен списък на артикули
Разрешено издаване на служебни бележки
Разрешено наблюдение на налични количества;
Разрешен достъп до междинен касов отчет;
Разрешен достъп до приключени клиентски сметки;
Разрешено сторно в открита клиентска сметка;
Разрешено служебно въвеждане/извеждане на суми;
Разрешено издаването на фактури;
Разрешени допълнителни типове плащания;
Разрешено наблюдение на покупни цени;
Разрешено връщане на стоки;
Разрешени повече от един тип плащане касов бон
Разрешено сторно в междинно приключена клиентска
сметка;
Разрешен достъп до маси отворени от друг оператор; (ресторант)
Разрешена редакцията на процент сервиз (ресторант);
Разрешено сливане и разделяне на сметки (ресторант)
Разрешено изтегляне на сметка от друг терминал
(ресторант).
Според проучванията на вещото лице Програмата дава
възможност за всеки потребител Касиер да се дадат различни права на достъп. Но
в случая всички потребители от този тип са имали еднакви права.
Записванията в програмен продукт „Детелина Лайт"
в конкретния случай са били на артикули и на продадени артикули.
Всеки потребител (администратор и касиери) е имал
собствена парола, чрез която е получавал достъп до системата. Достъпът до
базата - данни е бил възможен чрез общодостъпна парола, която е известна от
сайта http://www.flamerobin.org/.
При подробен анализ на таблиците, в които се генерират
записи при работа в режим продажби, а именно SALES BON, SALES PAYMENT,
SALES_PLUES, POSREPORTHDR и POSREPORT DATA вещото лице е констатирало, че
таблица ,,SALES_BON" съдържа информация за издадените касови бонове и
съдържа следните полета:
ID - номер, който автоматично се увеличава с единица
при всеки OFFICE - номер на офис
TERMINAL - номер на терминал извършил продажбата
OPERATOR - номер на оператор
OPERNAME - име на оператор
BONNUMB - номер на бележка
TBLNUMB - номер на сметка
DATETIME - дата и час на продажба
SUM - сума на бележката
CURRTYPE - вид валута
CURRCOURCE - курс на валутата в момента
DISCOUNTSUM — сума на отстъпката в абсолютна стойност
FACTNUMB - номер на фактурата (ако има такава)
SELL_ FACTDATE - дата на фактурата (ако бележката е
такава).
Таблица „SALES_PAYMENT" съдържа информация за
извършените плащания - тип плащане, сума. В таблицата се съхраняват и
плащанията по карти. Съдържа се и името на човека, на когото е дадена картата,
оставаща сума в картите и др. Информацията в нея се дублира до голяма степен с
информацията в таблица ,,SALES_BON". (като
за нулевите плащания се отразява цена 0), т.е. кумулираните суми са само от
реални, а не нулеви плащания.
Таблица
"SALESPAYMENT" съдържа 46386 броя записи. В поле "PAY ID"
записите започват от номер 1 до номер 46386. Няма липсващи номера и нарушена
последователност на номерацията.
Таблица
"SALESPAYMENT" дава информация за извършените плащания с описаните по
- горе полета (атрибути). В таблица ,,SALES_PLUES" е установено да се
съдържа информация за продажба по артикули и цените на артикулите. Неудобството
за работа с тази таблица според вещото лице е, че всеки ред представлява
отделен артикул и артикулите са дадени по единични цени, т.е. за една продажба
трябва да се обединяват няколко реда, за да се получи крайния резултат, т.е. за
да се образува една продажба трябва да се съберат всички артикули към нея и се
умножат по броя им, което създава трудности при проследяването.
По отношение на въпроса, „Има ли връзка между
фискалното устройство на обекта и програмен продукт Detelina Light и ако да, в
коя таблица се съхраняват данните от фискалния апарат и какви са стойностите за
ревизирания период“, вещото лице обяснява, че програмния продукт „Детелина
Лайт" дава възможност за работа със следната периферия: фискален принтер,
служебен принтер, клиентски дисплей, електронна везна, баркод скенер,
разплащане с карти.
Указването на това с какво устройство да работи
програмата се извършва през прозорец „Настройки". От там се задават
драйвера за съответното устройство и различни настройки на печат - каква
информация да съдържа бележката и др. При разглеждане на базата - данни на ПП
„Детелина Лайт" експертът констатира, че при обследване на всички таблици,
които генерира при работата си продукта, не се съхраняват данни от фиксалния апарат.
Т.е. няма таблица от базата - данни на ПП „Детелина Лайт", в която да се
съхраняват данни от фискалното устройство. Т.е.
става ясно, че записванията в паметта на програмния продукт се установяват да
са независими и необвързани от работата на фискалното устройство, като е
възможна работа със софтуера без дори да е включен касов апарат.
Вследствие така представените отговори, процесуалният
представител на ответния орган е поискал да бъде допусната допълнителна СТЕ,
която да отговори на следните инспирирани от горните отговори въпроси:
Да се сравни
информацията в таблици SALES ВON и SALES PAYMENT с цел да се определи каква е
стойността на продажбите, за които има записи в таблица SALESBON, на които
съответстват записи на извършени плащания в таблица SALES PAYMENT, като се има
предвид общото ключово поле за двете таблици /"SELL_ID" в SALES BON,
съответстващо на ,,PAY_SELL_ID" в SALES_PAYMENT/. Има ли разлики в
стойностите по двете таблици и какви са те?
Да се посочи
на записи с произволно избрани номера 544, 3830, 15096 и 39474 в поле „SELL
ID" на таблица "SALESBON", колко и какви като съдържание записи
отговарят в таблица "SALES PLUES" съгласно съответния посочен номер в
поле "SPL U SELL ID " на същата.
След допълнителна обработка на информацията от
процесния софтуер вещото лице е дало следните отговори на така поставените задачи:
Таблица "SALES BON" съдържа 40930 броя
записи. В поле "SELL ID" записите започват от номер 1 до номер 40930.
Няма липсващи номера и нарушена последователност на номерацията. Таблица "SALES_PAYMENT"
съдържа 46386 броя записи. В поле "PAY ID" записите започват от номер
1 до номер 46386. Няма липсващи номера и нарушена последователност на
номерацията.
Разликата в
броя записи в двете таблици е следствие на това, че на един запис в таблица
"SALES BON" съответстват понякога по два записа в таблица "SALES
PAYMENT", с оглед констатираната от вещото лице опция една покупка да бъде
заплатена по повече от един начин – в брой и с карта или с две различни карти,
когато например няма достатъчна наличност в едната.
Вещото лице е сравнило общата сума в поле
"PAY_SUM" от таблица "SALES PAYMENT" и в поле "SELL
SUM" от таблица "SALES BON". Констатирало е, че общата сума в
поле "PAYSUM" за процесния период е 272278,02 лв. Общата сума в поле
"SELL_SUM" за процесния период е 272277,98 лв.
Разликата в стойностите в поле "PAYSUM" от
таблица "SALES PAYMENT" и поле " SELL_SUM" от таблица
" SALES_BON" е 4 ст.
На поле "SELL ID" в таблица
"SALES_BON" под номер 544 съответства събитие генериране на бон с
цена 17.44 лв. на дата 28.04.2015 и час 04:23:37. Съдържанието на поле
"SPLUSELLID" в таблица "SALES_PLUES" съответства на
съдържанието на поле "SELL_ID" в таблица "SALES BON" в
смисъл, че в таблица " SALES_PLUES"
може да се видят всички артикули включени в бона от това събитие. Номерът на
бон даден в поле "SPLU_SELL_ID" в таблица "SALES_PLUES"
съответства на номер на бон в поле "SELL_ID" в таблица "SALES
BON".
В таблици е било приложено съдържанието на записите в
таблица "SALES_PLUES", които съответстват на записи с №№ 544, 3830,
15096 и 39474 в поле "SELLID" в таблица "SALES_BON".
Съдържанието на клетки "SPLU_OFFICE", "SPLUSOLDQUANT",
"SPLU FROMSTORAGE", "SPLU_BUY CURRENCY", "SPLU
BUYCURRCOURCE", "SPLU SELLCURRENCY", "SPLU__
CURRCOURCE" за всички записи е „1". Съдържанието на клетки "SPLU
SELLDISCOUNT", "SPLU_REVOKED_", "SPLU_EXPORTED_" за
всички записи е „0".
Въз основа на така събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, на установените факти и обстоятелства, съдът
достига до следните правни изводи:
I.
По въпроса
за правилното и законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 122, ал.1,
т.4 ДОПК и свързаната с нея норма на чл. 124а ДОПК:
В сезиращата съда жалба са оспорени констатациите на
органа по приходите задължения по ЗДДС. В подкрепа на това оспорване, на първо
място е заявено, че неправилно и незаконосъобразно ревизията е извършена по
специалния ред на чл. 122 от ДОПК, като според жалбоподателя, извода на
ревизиращите за наличието на предпоставките, регламентирани в чл. 122, ал. 1,
т. 2 от ДОПК са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията
доказателства.
Настоящият съдебен състав не споделя така заявените
възражения.
Според разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - "Органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал. 2 основа, когато „липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за
определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по
установения ред;“
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК - В
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено
превишават размера на декларираните получени средства.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК , в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК , фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.
Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите
по приходите е да установят наличието на основание за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на
пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
За разлика от типичните ревизионни производства, в
които ревизорите безусловно изискват субектът да установи изгодни за себе си
факти и обстоятелства (обикновено при отказа да се признае право на данъчен
кредит и при преобразуване на ФР за целите на корпоративен данък или на друг
пряк данък) в хипотезата, при която се реализира отговорност по реда на чл. 122
и сл. от ДОПК за съответното лице, всички факти и обстоятелства от предвидения
там фактически състав следва да се установят при условията на пълно главно
доказване пред съда, респ. за да се премине към този ред на определяне на
данъчната основа тези факти и обстоятелства следва да се установят по несъмнен
начин от ревизорите в хода на ревизията - чл. 170, ал.1 от АПК вр. с §2 от ДОПК.
В настоящото производство, от извършените процесуални
действия, надлежно обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи,
съдът стига до извод, че органа по приходите правилно и обосновано е приел
наличието на предпоставката, визирана в чл. 122, ал. 1, т.2 и 4 от ДОПК, а
именно наличието на данни за укрити приходи или доходи, тъй като воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане.
Този извод следва от сериозните разминавания между отразеното в счетоводната
програма на търговеца и реално констатираното в търговския му обект.
Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.3 от ДОПК, органът
по приходите има право да събере, като доказателства разпечатки от данни на
технически носители, ако се установи, че са създадени от субекта или ползвани
от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Съгласно чл.54,
ал.3, изр. второ от ДОПК, „Смята се, че данните са създадени или ползвани от
субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намигащи
се на местата, където тези лицата упражняват дейността си, където се съхранява
или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол ".
От назначената техническа експертиза и характеристиките
на продукта, представени от самия производител – Елтрейд ООД се установява, че
това не е счетоводна програма, а складова такава или още по-точно казано
програма за управление на стоки и обороти. Основна нейна цел е да следи
стокооборота в даден склад, но се ползва и за отразяване на продажби. От
заключението по СТЕ се установява, че тя не е ползвана за главното си
предназначение, а именно като продукт за отчитане на продажби. За да се приеме,
че отразеното в него като фискални продажби е вярно, следва да е налично пълно
съвпадение между отразеното в счетоводния софтуер и отразеното в програмата
Детелина лайт. Видно е от назначените експертизи и работата на специалистите
при НАП, че са налице не само разминавания в отразените обороти за всеки от
данъчните периоди, но са налице и разминавания в установените по двете програми
надценки при продажбата на продуктите надребно.
Според тезата на ответния орган, от направения анализ
на таблица SALES_BON, съхраняваща информация за извършените продажби
(приключени сметки), част от която е (SELL_FISCAL), последната показва режима
на приключване на продажбата - Тип „1” -
със запис във фискалната памет, Тип „0” - без запис във фискалната памет.
Според ответния орган, в контролните ленти на фискалните устройства и дневните
финансови отчети са намерили отражение само продажбите от тип „1”, като общият
размер на продажбите от тип „1” за съответен ден е равен на общия оборот в
дневните отчети на фискалните устройства в обекта.
За периода 04.2015г. – 07.2015 г. вкл. отчетените обороти
от продажби тип „0” са в размер на 183 552,10 лв. и сумата не е отразена
от фискалното устройство, съответно не е отчетена в счетоводството на
дружеството. За същия период органа по приходите е приел, че отчетените продажби тип „1” съответстват по
размер на размер на сумата, отразена от фискалното устройство и в счетоводството
на дружеството. Този извод е практически верен, разминаванията за всеки месец
са минимални, като и жалбоподателят не обяснява откъде произхождат. Налице е
вероятност да се дължат на ползване на компютърната конфигурация и боравене с
клавиша за издаване на фискален бон в моменти, в които към нея не е било
свързано фискално устройство. Така или иначе, в тежест на жалбоподателя е било
да обясни и докаже причините за това разминаване, което в първите три от
периодите сочи на отчетени в конфигурацията продажби за по-големи суми от
отчетените в ЕКАФП, а за последният период – обратно. Законът не забранява
ползването на различни софтуери в счетоводството и при реализиране на
оперативнита дейност на един търговец, но за да се приеме, че воденото
счетоводство дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане по
смисъла на чл.122, ал.1, т.4 ДОПК, би следвало да е налице пълно съответствие в
данните, съхранявани в двата софтуерни продукта. При липса на подобно
съвпадение в тежест на жалбоподателя е да докаже, че счетоводството му дава възможност
за установяване на правилната и вярна основа на данъчното облагане. В тази
насока достоверни обяснения и относими доказателства не са представени.
Обратните изводи изхождат от събраната по делото информация. Съгласно чл.50,
ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по
приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за
извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. В случая процесният протокол е доказателство, че информацията на
оптичния носител е иззета от компютрите в търговския обект, стопанисван от дружеството
и представлява данъчна информация по смисъла на чл.72, ал1, т.4 ДОПК.
Изводите на органите по приходите, че за част от
продажбите не са издавани касови бонове от фискалните устройства се подкрепят
от събраните доказателства. От протокола за извършена проверка от 21.07.2015г.,
както бе посочено и по-горе, не се установява, дружеството да е извършило
продажба без да издаде касов бон.
Както бе посочено по-горе, за да се превърне събраната
информация в основание за приложение разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК следва да бъде надлежно доказано от страна на жалбоподателя, че въпреки
констатираните разминавания, както в надценките, така и в отчетените за фиска
обороти между базата данни на „Детелина лайт“ и счетоводния софтуер на
дружеството, това че последният отразява точно и вярно стокооборота, приходите
и разходите на дружеството, което не е сторено. Недостоверно остава за
настоящия съдебен състав и обяснението, че отразените доставки тип „0“ в действителност
не са се случили, а представляват проверка на цената на съответната стока.
Както бе констатирано, липсва логично обяснение на това зашо „проверките“
многократно надвишават като брой продажбите.
На следващо място, при изслушване на СТЕ, вещото лице
на л.238 от делото обяснява и това, че липсва възможност да бъде установено с
какъв фискален апарат е работено, т.е. да се индивидуализира фискалното
устройство по номер. Доколкото обаче всяко фискално устраойство е обвързано с
конкретен търговски обект, притежаващ конкретен адрес, който е отразен в
паметта на устройството и именно в този търговски обект е установена
конфигурацията, то става ясно, че отразените в програмния продукт обороти, касаят
именно този търговски обект.
В тази връзка съдът намира, че свалените от ПП
„Детелина лайт“ данни и констатираното при разчитането им несъответствие с
официалните дневници на продажбите, без това несъответствие да бъде обосновано
и подкрепено от множество други, дори и косвени доказателства категорично води
съдебния състав до извод идентичен с този на проверяващия орган.
В тежест на органите по приходите е било да установят,
че са налице основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, при условията на главно и пълно доказване, което в случая е успешно
проведено. След като се констатира разминаване в отчетите на счетоводната
програма и на оперативната такава в търговския обект, в тежест на ревизирания е
било да даде логично, правдоподобно и обосновано обяснение за тези разминавания,
което не е сторено, поради което е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2и
т.4 от ДОПК, а именно наличие на данни за укрити приходи или
доходи, заради които воденото счетоводство не дава възможност за установяване
на основата за данъчно облагане. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства. В случая са ангажирани надлежни доказателства за действително укриване на
приходи и извършване на неосчетоводени продажби, тъй като сочените за
нереализирани такива от типа „0“, не са с нулева стойност, с каквато според
експертизата са били отчитани сторнираните продажби. Самият факт, че
законодателството на страна към настоящия момент позволява ползването на
отворен софтуер и на продукт, създаден с различно предназначение (складов), да
бъде употребяван като оперативна система в търговски обекти за продажби на
дребно дори и да представлява пропуск или слабост в законодателството на
държавата, не създава презумпция за истинност или неистинност на цялата
съхранявана в софтуера информация, но изисква при употребата му да се
констатира пълносъответствие на данните, съхранявани в него и тези отчитани в
счетоводството на дружеството, както и това при наличие на разминавания, те да
бъдат надлежно документално обосновани с оглед оставяне на данъчна следа и
предоставяне на логично и достоверно обяснение за разминаването. Напротив, в
конкретния случай видно от обясненията на търговеца, подаваната информация към
счетоводството за приходите е на база отчети от касовите апарати и фактури за
приходи, което в случая отговаря на стойността на записите с флаг „1“ –
извършени продажби с издаден финансов бон. А изписването на стоките става по
неясния начин – отново на база месечни отчети от касовите апарати и фактури за
приходи „на база принципа на съпоставимостта – по средно претеглена стойност“, (какъвто
напрактика не съществува), т.е. безпринципно, по осмотрение на управителя.
I.
По отношение
определения като дължим ДДС:
За да изгради своите констатации по ЗДДС, органът по
приходите е използвал резултатите от обработената информация, събрана по реда
на чл.40 от ДОПК, която е съпоставил с данните от подаваните през ревизирания
период /01.04.2015г.- 31.07.2015г./ справки- декларации по ДДС. Взел е предвид
установените несъответствия между данните за извършените операции за тези
периоди в таблица ,,SALES_BON за обектите супермаркет, в който е използван
програмния продукт на „Елтрейд" ООД - „Детелина лайт", с данните,
декларирани от лицето и е приел, че по своята същност представляват укрити
доходи - обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а по смисъла на ЗДДС -
неотчетени приходи от доставки, извършени от жалбоподателя.
За да определи характера на доставките, проверяващият
орган се е съобразил с вида на извършваната от лицето дейност, взел е предвид и
липсата на декларирани освободени доставки или доставки, свързани с контрагенти извън страната и е приел, че
всички недекларирани доставки са с място на изпълнение на територията на
страната и по своята същност са облагаеми, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗДДС.
На база на обобщената в табличен вид информация
/стр.12 от РД/, в която по данъчни периоди е посочен неотчетения оборот с
включен ДДС, ревизиращият екип, прилагайки разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ППЗДДС, е определил в отделни колони данъчната основа на неотчетените приходи и
дължимия ДДС върху неотчетените приходи. За „неотчетените" приходи за
данъчните периоди от 04.2015г. до 31.07.2015г., за които е възникнало данъчно
събитие съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, ревизиращият орган, на
основание чл.86, ал.2 от ЗДДС е начислил ДДС в общ размер на 30592,23 лева главница,
ведно с дължимата лихва на основание чл.175, ал.1 от ДОПК.
Както бе посочено по-горе, органът по приходите е
обосновал наличието на недекларирани доставки от страна на дружеството основно
на базата на анализа на данните за осъществените продажби, които в процесния
програмен продукт /"Детелина лайт/ се съдържат в таблици с имена
,,SALES_BON"/"Продажби-бележки/, ,,SALES_PAYMENT" /"Продажби-плащания/
и ,,SALES_PLUES" /"Продажби-артикули"/. Размерът на неотчетените
продажби органът по приходите е изчислил съобразно действително извършените
продажби по месеци за периода от м.04.2015г. до м.07.2015г. вкл. на база количествата продадени артикули по
данни от надлежно събраното веществено доказателство. В тази връзка в РД е
посочено например обстоятелството, че издадената касова бележка с № 047854 при
извършената оперативна проверка на обекта на 21.07.2015г. за контролна покупка
на минерална вода на стойност 0,99 лв. е отразена като запис в таблица
SALES_BON под номер 40104 в поле SELL_ID, което доказва, че при извършване на
продажба се генерира запис в посочената таблица. В подкрепа на горните изводи
са й заключенията на изготвените и приети по делото основна и допълнителни
съдебно-технически и икономическа експертизи, които подкрепят изводите на
органа по приходите, че:
1. Жалбоподателят е използвал малка част от
възможностите на програмата и то основно за въвеждане на артикули и отчитане на
продадени артикули;
2.Използваната компютърната система е свързана с
периферното устройство състоящо се от фискално устройство и фискален принтер,
който може да издава фискални и служебни /нефискални/ бонове;
3.В таблица ,,SALES_BON" се съдържа информация за
издадените касови бонове; таблица „SALESPAYMENT" съдържа информация за
извършените плащания - тип плащане, сума, в т.ч. и плащанията по карти; в
таблица ,,SALES_PLUES" се съдържа информация за продажба по артикули и
цените на артикулите;
4. Във всички таблици има пълна последователност на
номерацията на записите и липсват изтрити данни.
5. получените
надценки от данните на компютърната периферия многократно надвишават отчетената
средна надценка съгласно счетоводните данни на дружеството 13,74 %.
Не без значение е и това, че при преглед на записите с
флаг „0“ в таблица SALES_BON и съответстващите им записи за продадени артикули
в таблица SALES_PLUES, се установява, че на много от записите за нефискални
продажби отговарят няколко записа за продадени артикули в таблица SALES_PLUES.
Такива са например записи с номера 544, 3830, 15096 и 39474 от поле SELL_ID на
таблица SALES_BON, на които отговарят няколко записа с този номер в поле SPLU_SELL_ID
на таблица SALES_PLUES. За тези обстоятелства са отразени множество примери и в
потвърждаващото РА Решение и всички те разколебават версията, че записите с
флаг „0“ са генерирани при сканиране на стока с цел визуализиране на нейния
баркод и продажна цена, тъй като в този случай те трябва да съдържат само по
един артикул, а именно въпросната стока, която се зарежда и на която се търси
баркода и продажната цена, което в много от случаите не е така. Това, както бе
посочено разколебава горната версия и правилно е прието, че флаг „0“ отразява
продажби при които е издаден не е издаден фискален бон.
Съгласно нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице
едно от обстоятелствата посочени в т.1 -
8. В настоящото производство, от извършените процесуални действия, надлежно
обективирани в приложени по ревизионната преписка протоколи, органът по
приходите правилно и обосновано е приел наличието на предпоставките, визирани в
чл.122, ал.1, т. 2 и т.4 от ДОПК, а именно наличието на данни за укрити приходи
или доходи и обстоятелството, че воденото от дружеството счетоводство не дава
възможност за установяване основата за данъчно облагане. От установената по
делото фактическа обстановка следва извода, че органът по приходите правилно и
обосновано е приел наличието на укрити и недекларирани по съответния ред доходи
от страна на ревизираното дружество. Презумпцията за вярност на констатациите
на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК,
съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при
извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От
дружеството-жалбоподател не са ангажирани доказателства, които да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган.
При начисляване на данъка по ЗДДС, органът по
приходите е използвал резултатите от обработката на информация, събрана по реда
на чл.40 от ДОПК, която е съпоставил с данните от дневниците за продажби,
подавани през данъчните периоди от 01.07.2012г. до 31.01.2014г. При определяне характера на доставките
проверяващият орган се е съобразил с вида на извършваната от ревизираното
дружество дейност, обстоятелството, че те са налице освободени доставки или
доставки, свързани с контрагенти извън страната и правилно е приел, че всички
недекларирани доставки са с място на изпълнение на територията на страната и са
облагаеми съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗДДС. На основа на обобщената
информация съдържаща се в таблица /стр.12-14 от РД/, ревизиращият екип е
определил в отделни колони данъчната основа на неотчетените приходи и дължимия
ДДС върху неотчетените приходи. За неотчетените приходи за данъчните периоди от
04.2015г. до 07.2015г. вкл., за които е възникнало данъчно събитие съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, ревизиращият орган на основание чл.86,
ал.2 от ЗДДС е начислил ДДС, както следва: 2411,55
лева за 04.2015г., 37416,92лева за 05.2015г.,
56808,10лева за 06.2015г., 56323,51 лева за 07.2015г., ведно с
определената на основание чл.175, ал.1
от ДОПК дължима лихва в размер на 15 450.23 лева.
От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения
ревизионен акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В този
смисъл е и актуалната практика на ВАС, а именно Решение №1731/08.02.2018г. по
адм.д. 4729/2017г. на осмо отделение на ВАС; Решение №8219 от 27.6.2017г. по
Административно дело 3497/2017 на първо отделение на Върховен административен
съд; Решение 2133 от 10.01.2018г. по Административно дело 4611/2017 на първо
отделение на Върховен административен съд и по-ранни.
При този изход на делото и с оглед заявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.8, ал.1,
т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1 577.00 лева, съобразно материалния интерес, ведно с направените
разноски за експертиза в размер на 300,00 лева.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК,
Бургаският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ирмос Маркет ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес за кореспонденция гр. Несебър, *** със законен представител Л.С.,
против Ревизионен акт (РА) № 02000216003489-091-001 от 15.12.2016г., издаден от
Р.К.Т. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП гр. Бургас, възложил
ревизията и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.
Бургас – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 28/15.02.2017г.
на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) –
гр. Бургас при ЦУ на НАП., с който на жалбоподателя са определени допълнителни
задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периодите от
01.04.2015г. до 31.07.2015г. вкл. в общ размер 30 592,23 лева главница и законна
лихва в размер на 4 305,76лв. към
15.02.2017г.
ОСЪЖДА Ирмос Маркет ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес за кореспонденция гр. Несебър, *** със законен представител Л.С. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр.Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза в размер на
1877.00 /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на
РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: