О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание
на двадесети и
втори януари
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Галина Кирилова
и прокурора от КнОП Владимир Мицов
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВЧНД
№ 546
по описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”-чл.250, ал.4 НПК вр. л.
313 и сл. НПК вр. чл.24, ал.4 НПК вр. ал.1, т.8а НПК
Е.П.- прокурор при ДнРП протестира
определение от 24.10.2019 година на Дупнишкия районен съд по НОХД № 1615/2018 г. по описа на същия съд, с
което е прекратено наказателното производството по делото. Изтъкнати са доводи
за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Прави се
искане за отмяната на постановеното
определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззиваемата страна по протеста Й.В.М.
чрез защитника си адв. Б. пледира за потвърждаване на атакуваното определение.
Представителят на КнОП не
поддържа протеста. Изтъква доводи за законосъобразност на атакуваното
определение и счита, че същото следва да бъде потвърдено.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени
доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка,
установени от чл. 314 НПК, намира въззивния протест за допустим, доколкото е
предявен от надлежна страна с право и
интерес от търсената защита и в срока по
чл. 319 НПК. По същество протестът е неоснователен по следните съображения:
Срещу подс. Й.В.М. е било повдигнато обвинение по чл.215, ал.1, пр.2 НК-
затова, че на 04.01.2017 г. в с. Джерман с цел да набави за себе си имотна
облага е придобил чужда движима вещ- 1 бр. телефон м. „Леново S1Ld40“с imei ***, собственост на С.Й.С., за който е знаел, че е
придобит от Георги Иванов П.чрез престъпление по чл.207 НК.
Срещу М. е внесен обвинителен
акт, по който е образувано НОХД №1615/18 г. на ДнРС. В ОЧ на ОА са изтъкнати
следните фактически обстоятелства- че на 04.01.2017г. в с. Джерман лицето
Георги Иванов П.е намерил посочения по- горе мобилен телефон, собственост на
Светла Стефанова, който бил загубен от сина й при настъпило по- рано ПТП; че не
съобщил за това на властта, но го подарил на подс. М., обяснявайки, че не е собственик
на телефона, а го е намерил, т. е. последният го придобил чрез престъпление
по чл.207 НК. Подс. М. приел подаръка,
задържал го у себе си известно време, след което го продал на лицето Г. Т.. При
тези факти деянието е квалифицирано като
такова по чл.215, ал.1, пр.2 НК.
По време на проведеното съдебно следствие пред ДнРС е представено НП
№28Б/ 19.11.2018 г., издадено от
Началника на РУ на МВР Дупница, от което се установява, че Й.М. е наказан по
административен ред за престъпление по
чл. 207, ал.1 НК- затова, че на 04.01.2017 година на кръстовището на ул.
„***“ и ПП1 Е79 при км 355, след като е
намерил чужда движима вещ, 1 бр. телефон м. „Леново S1Ld40“с imei ***, собственост на С.Й.С., в продължение на една
седмица не е съобщил за нея на властта, собственика или този, който я е
загубил. Постановлението е влязло в сила
на 08.12.2018 година.
ДнРС по време на съдебното следствие, че преценил, че е налице
хипотезата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК.
Позовал се е на ТР № 3/2015 година, съгласно което наказателно производство,
образувано срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено
приключило административнонаказателно производство с характер на наказателно,
подлежи на прекратяване, тъй като правилото ne bis in idem се прилага с оглед фактите, а не с оглед на правната
квалификация. ДнРС е прекратил НП по делото на осн. чл.289, ал.1 НПК вр. чл.24,
ал.1, т.6 НПК с протоколно определение
№96/ 11.02.2019 г.
Същото е отменено от КнОС от определение № 342/14.06.2019 г. по ВЧНД №
190/19 г. с доводи, че същото е постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Посочено е, че при наличието на
констатация за конкуренция между административнонаказателна и наказателна
отговоронст, ДнРС е следвало да постъпи съгласно разп.на
чл.25, ал.1, т.5 НПК- да спре НП, да даде 1 месечен срок за възобновяване
и едва тогава да прецени дали са налице предпоставките за прекратяване или
продължаване на НП.
При
разглеждането на делото от нов съдебен състав, ДнРС с определение
от 04.07.2019 г. е спрял НП на осн. чл.25, ал.1, т.5 НПК. Приел е, че по
отношение на М. е налице приключено административнонаказателно производство.
Изискал е справка след изтичане на 1-
месечен срок от ДнРП дали е направено
предложение за възобновяване.
В
посочения срок е направено такова предложение от ДнРП- срвн. л.61 от делото. В
него е посочено, че същият телефон е бил намерен от лицето Г. П., който го
подарил на Й.М.; че П.е привлечен като обвиняем за намирането на телефона за
престъпление по чл.207 от НК, а М.- за това, че го е придобил от П.- за
престъпление по чл.215 от НК; впоследствие НП частично срещу П.е прекратено на
осн. чл.218б, ал.1 НК- затова, че за това деяние следва по административен ред
да му се наложи наказание „глоба“. Сочи се още неправилно в постановлението за частично прекратяване
фигурира, че и на Й.М. следва да се наложи административно наказание по чл.218
б НК, в резултат на което на същия било наложено такова наказание за същото деяние, квалифицирано като такова
по чл.207 от НК с НП № 28Б/19.11.2018 г.
на Началника на РУ на МВР Дупница,
въпреки че за същото това деяние срещу М. вече е бил внесен обвинителен акт с
друга правна квалификация- за престъпление по чл.215, ал.1 НК.
На
18.10.2019 г. прокурор от ДнРП е представил решение № 257/15.10.2019 г. по н.д.
№222/2019 г. на Административен съд- Кюстендил, с което е отхвърлено
предложението на ДнРП. В молбата си ДнРП иска възобновяване на спряното НП по
НОХД № 1615/18 г. на ДнРС, тъй като с решението се приемало липса на
идентичност между деянието на М., предмет на обвинението по чл.215 от НК и на
деянието на същия, санкционирано по административен ред с НП № 28б/19.11.2018
г.
ДнРС
с атакуваното определение е приел, че
въпреки отказа за възобновяване от страна на АС- Кюстендил на посоченото
НП, неговите мотиви не обвързват по никакъв начин наказателния съд. Изтъкнато
е, че и в ОЧ на ОА по повдигнатото обвинение по чл.215 НК, и в
обстоятелствената част на НП, са описани идентични факти, които са
квалифицирани по различен начин с ОА и с НП, но че деянието е едно и също,
поради което е недопустимо да се допусне двойна наказуемост по отношение на Й.М.. На осн. чл. 250, ал.4 НПК вр. чл.24, ал.4 НПК
вр. чл.24, ал.1, т. 8а от НПК наказателното производство по делото е прекратено
с мотива, че същото лице е наказано за
същото деяние с влязло в сила НП №
28б/19.11.2018 г.
При така
установеното настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на ДнРС за невъзможността за възобновяване на НП
и за наличието на процесуалното основание на чл.24, ал.4 от НПК за прекратяване
на същото. В посочената разпоредба изрично
е посочено, че когато предложението за възобновяване на административно
наказателното производство при установена идентичност на фактите в двете
производства не бъде уважено, наказателното производство се прекратява.
Настоящият случай несъмнено е точно такъв. Когато спрямо едно и също лице за едно
и също деяние се проведе административнонаказателно с характер на наказателно
по см. на ЕКПЧ, наказателното производство подлежи на прекратяване по реда на
чл.24, ал.1, т.8а от НПК. И това е така,
тъй като правилото ne bis idem се прилага с оглед фактите, е не с оглед правната
квалификация- ТР №3/2015 г. на ОСНК на ВКС.
Независимо
от изтъкнатите доводи в решението на Административен съд-Кюстендил, което не
обвързва наказателния съд, настоящата инстанция намира за необходимо да
отбележи следното:
На първо място в никакъв случай не може да се сподели разбирането, изразено от Административен съд- Кюстендил за липсата на идентичност на фактите, предмет на двете производства.
Въпросът,
който се поставя в настоящия случай, е дали е налице "същото деяние",
съпоставяйки това, за което от една страна М. е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.215, ал.1 НК и деянието, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност с издаването на посоченото
НП- по чл.207 НК. В решението по делото Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са
установени трайни критерии за разрешаване на въпроса дали отделните процедури,
водени срещу едно и също лице, се основават на едно и също деяние. В това
решение е подчертано, че понятието престъпление не може да бъде стеснително или
ограничително тълкувано по смисъла на отделните национални законодателства, в
противовес на гарантираните със забраната за повторно съдене права. Прието е,
че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде
схващана като забрана за преследване и наказване за второто деяние, доколкото
то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са "значително същите"- сходни,
независимо от правната му квалификация или от защитавания правен интерес. В
този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че
правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето
на idem (същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено
от дееца поведение и преценката на idem изисква във всеки конкретен случай да
се съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от
гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е
предприето поведението на дееца.
На следващо
място- при така очертаните критерии, настоящият състав приема, че по отношение на
същото лице– обв. М. е постановено влязло в сила НП за същото деяние, защото
фактите, предмет на настоящото дело, и тези, осъществяващи състава по чл.207,
ал.1 НК (за което е бил наказан по реда на чл.218б НК) са едни и същи- касаят едни и също време, място,
обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект на посегателство- един и
същ мобилен телефон, собственост на едно и също лице. В случая правната
квалификация и начина на описанието на
изпълнителното деяние нямат никакво значение. Налице е тъждеството на деянието,
преценявано съобразно конкретните условия на време, място, обстановка на
извършване, предмет на посегателство и субективна страна на дееца. По същество
фактите за двете правонарушения трябва да се считат за едни и същи, както с оглед
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, така и
по смисъла на чл.4, §1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.
Тази
тъждественост, посочена и по-горе, мотивира въззивната
инстанция
да заключи, че обявяването на осъденото лица за нарушител с акта за
установяване на административно нарушение и наказването му със съответното
наказателно постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу същото лице за същото
деяние е допуснато в нарушение на правилото non bis
in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно образувания
втори по ред наказателен процес.
По този начин е
възможно да се избегне недопустимото двойно наказване на дееца по
административнонаказателен и наказателен път, като се прекрати второто по ред
НП, образувано и протекло в разрез с принципа non bis in idem. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и т.3.1 от ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК,
ВКС, в която изрично е постановено, че в аспекта на посоченото правило, когато
с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административнонаказателна норма (какъвто е
настоящият казус), отговорността на дееца не може да бъде ангажирана с две
отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан в две отделни наказания -
административно и по НК, като в тези случаи деецът следва да понесе само едната
- за правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което
съответното производство е производство е приключило първо по време.
И доколкото в настоящия случай Администативен съд
–Кюстендил с цитираното по- горе решение е отказал да допусне възобновяване на
административнонаказателното производство, очевидно е налице хипотезата на
чл.24, ал.4 вр. ал.1, т.8а НПК, която е приложена законосъобразно и правилно от
ДнРС.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.341, ал.1 НПК вр. чл. 250, ал.4 вр. Чл.24, ал.4 вр.
ал.1, т.8А от НПК, окръжният съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от
24.10.2019 година на Дупнишкия районен съд по
НОХД № 1615/2018 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
наказателното производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.