№ 375
гр. София, 15.07.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Т.а
Членове:Анелия М. Игнатова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600204 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Софийски окръжен съд е сезиран с въззивна жалба (наименувана като
частна), подадена от частния тъжител Б. М. Б., чрез адв. Т., срещу протоколно
определение от 11.02.2025 г. по НЧХД № 338/2023 г. по описа на РС - К., с
което наказателното производство е прекратено.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт. Според жалбоподателя наличието на
образувано досъдебно производство не може да бъде пречка за разглеждане на
водещото се дело от частен характер, тъй като липсвало произнасяне с
окончателен акт. Твърди още, че в настоящия случай фактите по отношение на
основните елементи на деянието – телесните повреди, наличието на
съучастие, времето, мястото и обстановката при реализирането му, не
покривали тези, предмет на воденото досъдебно производство. Счита че не е
налице нарушение на принципа „non bis in idem”, доколкото липсва пълен
субективен и обективен идентитет в двете производства. Поради това не била
приложима нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, а изводите на съда в тази насока
били немотивирани. Посочва също така, че в образуваното досъдебно
производство няма привлечен/и в качеството на обвиняем/и лице/лица.
С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото на РС – К. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Срещу депозираната въззивна жалба не постъпило писмено възражение
от насрещните страни.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител и
1
повереникът му – адв. Д. (преупълномощена от адв. Т.), поддържат така
подадената жалба.
Пред въззивната инстанция подсъдимите лица – Н. Ф. Д., Ц. Н. Д. и Е.
Х. не се явяват. Явяват се защитниците им, съответно - адв. Н., адв. П. и адв.
А., които оспорват подадената въззивна жалба. В обобщение според защитата,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено тъй като
първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 24, ал. 1,
т. 6 НПК, доколкото в конкретния случай образуваното досъдебно
производство е образувано по повод същото деяние, какъвто е и предметът на
частната тъжба. Защитниците на подсъдимите Н. Ф. Д. и Ц. Н. Д., съответно -
адв. Н. и адв. П., в тази връзка поддържат, че независимо, че по ДП
производство няма привлечени като обвиняеми лица, то подсъдимите следва
да се считат за такива, съгласно практиката на СЕС. Защитникът на
подсъдимия Е. Х., адв. А., добавя също така, че към дата на постановяването
на обжалвания акт по първоначално образуваното ДП няма произнасяне, а
последващото постановление за прекратяване на наказателното
производството е подлежало на самостоятелно обжалване, от която
възможност частният тъжител не се е възползвал.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и извърши
самостоятелна преценка съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314
НПК, намира за установено следното.
Подадената частна жалба е допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е и
основателна по следните съображения.
Наказателното производство пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК - по частна тъжба, входирана в
РС – К. на 08.11.2023 г. от Б. М. Б.. В тъжбата се твърди, че на 06.06.2023 г.
между тъжителят от една страна и подсъдимите Н. Д., Ц. Д. и Е. Х., от друга
страна е възникнал междусъседски спор по повод силна музика, пусната от
подсъдимите. Твърди се още, че словестният конфликт прераснал във
физически такъв, като подсъдимите след като прескочили оградата, която
разделяла имотите, нанесли на частния тъжител, побой. На тъжителя били
нанесени следните травматични увреждания, квалифицирани от него като
лека телесна повреда: травма на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания в
лявата челна област, предна и задна повърхности на гръден кош и дясна
подбедрица, открита рана на други области на главата и гърдите, както
счупена дясна половина на зъбен мост, които наранявания са причинили на
пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето. Предявен е и
граждански иск, като се претендира осъждане на подсъдимите за сумата от
20 000 лева, представляващи обезщетение за причинените на частния тъжител
неимуществени вреди, вследствие извършеното престъпления – лека телесна
повреда и симата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на прииняване на
вредата.
2
С Разпореждане № .....96 от 16.11.2023 г. е даден ход на тъжбата и делото
е насрочено за разглеждане в открито заседание за 20.02.2024 година. На
посочената дата ход на делото не е даден, а същото е отложено за 23.04.2024
година.
Видно от протокола от проведеното на 23.04.2024 г. открито съдебно
заседание за частния тъжител са дадени указания за конкретизиране на
обвинението, като делото е отложено за нова дата.
В изпълнение на дадените указания частният тъжител е депозирал
молба с вх. № 2744/07.05.2024 г., в която подробно описва извършените от
тримата подсъдими действия и настъпилите вследствие на тях увреждания.
Делото двукратно е отлагано, като на 19.11.2024 г. в открито заседание е
даден ход на съдебното следствие и са изискани пр. пр № 2464 от 2023 г. по
описа на РП – К., ТО С. и ДП № 214/2023 г. по описа на РУ на МВР-К..
Видно е от приложеното към първоинсатнционното производство писмо
от РП – К., че ДП № 214/2023 г. е образувано на 01.11.2023 г., по реда на чл.
212, ал. 1 НПК за това че на 06.06.2023 г. околно 22.00 часа в частен имот в с.
П., на ул. „Р.“ № ....., чрез удари с крака и ръце в областта на главата, тялото и
крайниците, на Б. М. Б. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Съгласно писмото – към посочения момент, по
досъдебното производство не са били привличани лица, в качеството им на
обвиняеми.
В проведеното на 11.02.2025 г.открито съдебно заседание, с
обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Този извод на първоинстанциония съд е неправилен по следните
съображения.
Нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК изключва възможността да се водят
две наказателни производства спрямо същото лице, с един и същи предмет,
следователно за правилното й приложение е необходимо наличието на пълен
идентитет както от субективна страна – лицата срещу които се водят двете
наказателни производства, така и от обективна страна – фактите, които
подлежат на доказване и характеризират деянието (независимо от правната
квалификация). Посочената норма е законодателния израз на принципа за
недопустимост на повторното наказателно преследване на обвиняемото, респ.
подсъдимото лице - ne bis in idem, чиято цел е да не се допусне повторението
на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт. Именно
защото се касае за забрана за повторно наказателно преследване законодателят
е предвидил по-късно образуваният наказателен процес да бъде прекратен, в
изрично изброените в нормата на чл. 24, ал. 1 т. 6 НПК случаи, а именно
когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда или окончателен акт на съд
или прокурор за прекратяване на производството.
В настоящия случай не е налице нито едно от посочените основания, за
3
прекратяване на производството, образувано по частната тъжба на
пострадалия Б., доколкото подсъдимите лица в това производство, не са били
привличани в качеството им на обвиняеми по ДП № 214/2023 г., т.е. липсва
необходимия субективен идентитет между двете наказателни производства.
Това обстоятелство се установява, както от цитираното по-горе писмо на РП-
К., приложено към първоинстанционното производство, така и от служебно
изисканите от въззивния съд писмени материали, в частност - цялото
Досъдебно производство № 214/2023 г. по описа на РУ – К., пр. пр. №
2464/2023 г.по описа на РП – К., ТО – С..
Видно от материалите по досъдебното производство, в рамките на
същото, лицата Н. Д., Ц. Д. и Е. Х. са разпитвани единствено в качеството им
на свидетели, като по отношение на тях обвинение не е повдигано. Не може
да бъде споделено изложеното от защитата - адв. Н. и адв. П., че макар без да е
повдигнато обвинение по отношение на подсъдимите, същите следва да се
считат „обвиняеми“ по досъдебното производство, съгласно практиката на
СЕС. Действително съдът на Европейския съюз, както и Европейския съд по
правата на човека в практиката си многократно са изяснявали въпросите
свързани с правата на „заподозрените лица“, както и от кой момент следва да
се счита, че е налице „наказателно обвинение“, независимо от формалното
привличане към наказателна отговорност. В настоящия случай не може да се
приеме, че провеждането на един единствен разпит като свидетели в рамките
на досъдебното производство (и то близо половин година след образуване му),
би могло да изведе качеството на „заподозрени лица“ по отношение на
подсъдимите, доколкото срещу тях не са предприети други действия от
компетентните органи, показващи наличието на подозрение, че именно те са
извършители на престъплението. В тази връзка следва да се посочи, че
образуваното досъдебно производство, макар при съвпадение на фактическата
обстановка, е приключило с постановление на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, без по него да има привлечен/и в качеството на
обвиняем/и лице/лица и то след като е постановено обжалваното в настоящото
производство определение
Неоснователно е поддържаното от защитата, в лицето на адв. А.
възражение, че частният тъжител е следвало да обжалва постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производството от 17.03.2023
година. Без да обсъжда законосъобразността на посочения акт на държавното
обвинение, доколкото подобно произнасяне не е в компетентността на
въззивния състав в настоящото производство, следва да се отбележи, че
реализирането на правото да обжалва посочения акт, зависи единствено от
волята на пострадалия Б.. Обстоятелството, че последният не се е възползвал
от предоставеното му по закон право, не може да се третира в негова вреда,
доколкото очевидна е неговата воля – да търси защита в частно производство,
подавайки допустима частна тъжба и обжалвайки определението на
първоинстанционния съд.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че в Тълкувателно
решение № 3 отт22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС са
очертани основните признаци на принципа „ne bis in idem”, като се посочва,
4
че преценката не следва да се ограничава до мехнична констатация относно
броя на процедурите, проведени срещу едно и също лице по повод едно и
също деяние. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ
поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни
процедури срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от
тях не е постановено окончателно решение. Това означава, че компетентния
орган следва да е разгледал делото по същество, след надлежно проведено
задълбочено наказателно разследване, и то да е приключило с влязъл в
законна сила акт (res judicata). В този смисъл – Решение по дело С-398/12 на
СЕС и Решение от 08.07.2019 г. по дело MIHALACHE v. ROMANIA на ЕСПЧ.
В случая такъв акт не е бил налице към момента на постановяване на
обжалваното определение, доколкото първоначално образуваното досъдебно
производство все още е било висящо (а и както се посочи по-горе без
наличието на привлечени в качеството им на обвиняеми лица).
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че обжалваното
определение, като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия от същия състав на РС – К. и от етапа на
съдебното следствие.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.02.2025 г. по НЧХД №
338/2023 г. по описа на РС - К., с което производството по НЧХД № 338/2023 г.
е прекратено и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5