РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 17.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7366 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове от И.А.Х. срещу „Университетска болница Л.(сега „М.Б. ЗА А.Л.“ ЕАД) по
чл. 49 вр. 45 ЗЗД за сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки
и страдания, настъпили вследствие на неправилно извършена хирургическа
интервенция по време на престоя му болницата от 07.09.2015г. до 18.09.2015 г.
от служители в Университетска болница „Л.“ и последвалите от нея усложнения, както и в резултат на преждевременна десхопитализация, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от дата на деликта (18.09.2015 г.)
до окончателно ѝ изплащане.
Ищецът
твърди, че на 07.09.2015 г. е хоспитализиран в Клиника
по урология на Университетска болница „Л.“, поради оплаквания от затруднено
уриниране. Сочи, че по време на болничния престой е поставена диагноза
„Strictura urethrae recidivans“ и му е извършена оперативна интервенция
уретротомия и дилатация на уретера. Твърди, че на 18.09.2015 г. е изписан със
силни болки в областта на корема и с поставен катетър. Поддържа, че същия ден
състоянието му се влошило, поради което бил приет в тежко състояние в МБАЛ
„Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана с
диагноза „Перфорация на пикочния мехур, тотален перитонит, паралитичен илеу,
анус илиакус“, като вследствие на увреждането на пикочния мехур получил
възпаление на коремната кухина. Излага, че бил хоспитализиран за периода 19.09.2015 г. - 01.10.2015 г., като се наложило да
бъде опериран. Сочи, че 20 дни след изписването му се наложило отново да бъде
хоспитализиран за периода 20.10.2015 г. – 01.11.2015 г., в който му била
извършена операция, при която му били направени лапаротомия, дебридман и
резекция на тънките черва, а впоследствие, поради постхеморагична анемия бил
хоспитализиран и за периода от 18.11.2015 г. до 21.11.2015 г. Твърди, че
отделно от болничния престой се наложило и домашно лечение, като за период от
около 5 месеца бил на легло и се налагало близките му да полагат грижи, през
което време изпитвал силни болки и притеснение от състоянието си. Счита, че
увреждането на пикочния мехур е причинено от некачествено и неадекватно оказана
медицинска помощ от страна на служителите на Университетска болница „Л.“, което
състояние допълнително се влошило, поради преждевременното му изписване от
болницата.
Ответникът
„М.Б. ЗА А.Л.“ЕАД (правоприемник на „Университетска болница Л.ЕАД) оспорва
предявените искове по основание, като счита, че не е налице противоправно
поведение от страна на нейните служители. По подробно изложени в
отговора съображения сочи, че първоначално проведеното антибиотично, а след
това ендоскопско лечение на ищеца, е качествено, своевременно и съобразено с
правилата на добрата медицинска практика. Поддържа, че пациентът е изписан с подобрение, съобразно отразеното в
медицинската документация. Счита, че извършената хирургическа интервенция
изобщо не е от естество да засегне пикочния мехур, а клиничната картина при такъв
тип увреждане коренно се различавала от тази на пациента, констатирана до
момента на дехоспитализирането му.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко деликтно
увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от ответника; деяние
на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е за
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; вина на
извършителя /която се предполага/. Възложителят на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и служещи при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно из между
тях е причинил тези вреди.
Свидетелят
д-р К. В.К.(лекар в многопрофилната болница в Монтана) сочи, че след като е
лекуван в Урологичното отделение в Л., ищецът е получил подуване и болки в
корема, в резултат на което постъпва в Хирургичното отделение по спешност по
повод остър перитонит. При постъпване в болницата пациентът е бил в тежко общо
състояние. Направена е срединна лапаротомия, отваряне на коремната кухина,
интероперативно се е визуализирала перфорация на пикочен мехур, тотален
перитонит – не дифузен, а тотален. Извършена е сутура на пикочния мехур,
пластика на същия, илеотомия и извеждане на илиячен анус. Това е тежко и
животозастрашаващо състояние, в резултат на перфорация на пикочния мехур, която
свидетелят не знае как е станала. Втората операция е след около месец, за
възстановяване на тънкочревния пасаж.
Съгласно
заключението на медицинската експертиза от 21.03.2018 г., изготвена от вещо
лице – хирург доц. К.В., И.А.Х. е постъпил за лечение в болница „Л.“, с
диагноза стеноза на уретрата. След 7-дневна предоперативна подготовка е
извършена оптична уретеротомия, което е щадяща оперативна интервенция.
Характерно е, че режещата част на оперативната система не попада в пикочния
мехур и не може в процеса на операцията да се предизвика перфорация на мехура с
този инструмент. В МБАЛ Монтана са
извършени две операции. Първата с оглед диагнозата „остър хирургичен корем“ и
намерена перфорация на пикочния мехур, е изпълнена правилно, за което говори
сравнително краткия следоперативен период и късото време от настъпилата
перфорация до извършване на операцията. Това дава основание да се приеме, че е
възможно перфорацията на пикочния мехур да е настъпила след оптичната уретеротомия
или по време на пътуването до гр. Монтана, в резултат на хронично увредения
пикочен мехур. Втората операция е осъществена за възстановяване на нормалния
пасаж на чревния тракт.
Съгласно
медицинската експертиза от 19.04.2018
г., изготвена от вещо лице уролог, И.А.А.
е постъпил в болница „Л.“ с диагноза „рецидивно стеснение на пикочния
канал“. На 17.09.2015 г. е извършена оптична уретротомия, която операция
представлява „златен стандарт“ в лечението на уретрата. В оперативния протокол, епикризата и декурзусите
в ИЛ няма данни за настъпили усложнения, както по време на операцията, така и в
ранния следоперативен период преди изписване на ищеца. В МБАЛ – Монтана на
ищецът са извършени две операции. Първата, на 19.09.2015 г. е по спешност, като
при нея е установен тотален уринарен перитонит на базата на руптура на пикочния
мехур. Втората операция е на 22.10.2015 г. за премахване на илеостомата и
възстановяване на нормалния чревен пасаж. Руптурата на пикочния мехур е винаги
нежелано усложнение при травми, операции и инструментални изследвания в малкия
таз или патологични процеси в мехура увреждащи неговата стена. От приложената
по делото медицинска документация не могат да се изведат данни за причинена на
ищеца перфорация на пикочния мехур. Оптичната уретротомия е максимално щадяща
за пациента операция, при която под оптичен контрол се достига в стеснения
участък на пикочния канал със специален инструмент – уретротом, който позволява
извеждане на режещата му част непосредствено преди стеснението и прибирането му
след разсичането му. Според вещото лице д-р А.С., руптурата на пикочния мехур
при ищеца най-вероятно е възникнала по механизма на спонтанните руптури, при
налични патологични процеси в стената му. В оперативния протокол от
уретротомията, извършена в болница Л.е отбелязано, че по задната стена има
наличие на декубитални изменения, покрити частично с фибринов налеп, най -
вероятно от уретралния катетър и съпътстващата уроинфекция. Отношение може да
има и частичната непроходимост на катетъра, довела до повишаване на
вътремехурното налягане. Според вещото лице, от това, което е отразено в ИЗ,
както и от липсата на документирани субективни оплаквания, не може
дехоспитализацията да се окачестви, като преждевременна.
От
заключението на медицинската експертиза от 26.04.2022 г. от д-р Ю.Й., е видно, от
епикриза и история на заболяването № 2887/07.09.2015 г. – 18.09.2015 г. от
Клиниката по урология при болница „Л.“, И.А.Х. е постъпил за втори път в
клиниката. Преди два месеца е извършена уретротомия по Сакс, поставен е
уретрален катетър. На 17.09.2015 г. е проведено оперативно лечение – вътрешна
оптична уретеротомия и дилатация. Изписан е на 18.09.2015 г., като в декурзуса
е отбелязано че е с мек корем и бистра диуреза – 1300 мл. Ищецът е постъпил в
11,20 ч. на 19.09.2015 г. и е преведен в Хирургичното отделение в 19 ч. на
19.09.2015 г. При постъпването е бил в увредено общо състояние, корем над
нивото на гръдния кош, балониран, с данни за перитонеално дразнене,
перисталтика липсва. Опериран е на 20.09.2015 г. от д-р Кр. Каменов.
Съгласно заключението на
медицинската експертиза от 04.02.2019 г., от вещо лице уролог - д-р Р.Г., от
анализа на медицинската документация не се откриват данни за перфорация на
пикочния мехур на ищеца в болница Л.. Вследствие на установената на следващия
ден (на 19.09.2015 г.) след изписването перфорация на
пикочния мехур с вътрешно коремно изливане на урина е настъпило увреждане -
уринален перитонит. Според вещото лице, на 19.09.2015 г. ищецът е преведен в
Хирургичното отделение на МБАЛ „д-р Стамен Илиев“ с картина на остър корем и
без данни за наличен уретрален катетър (такъв не е отбелязан според вещото
лице и в оперативния протокол), като липсата му е най-вероятната причина за
перфорацията. В съдебно заседание, д-р Р.Г. сочи, че няма пречка и ищецът е
можел да пътува.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки и
заключението на съдебномедицинската експертиза, настоящият състав намира, че е
налице осъществен деликт от служителите на ответното лечебно заведение,
извършили операцията и последващото лечение.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 10 от Закона за здравето, всеки пациент
всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ, както и право на сигурност и
безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на
лечението му. Видно от
заключението на съдебно медицинската експертиза от 21.03.2018 г., съобразявайки
краткия времеви диапозон от изписването - 18.09.2015 г. – до постъпването за спешна операция –
19.09.2015 г. вещото лице хирург счита, че е възможно
перфорацията на пикочния мехур да е настъпила след оптичната уретомия. Действително в експертизата вещото лице дава вероятност това да се е
случило
по време на пътуването до гр. Монтана, в резултат на хронично увредения пикочен
мехур, но доколкото спешното състояние е възникнало
непосредствено във времето след операцията в болница Л., настоящият състав
намира, че първопричина за операцията на 19.09.2015 г. е предходната операция,
в резултат на усложнение от нея или поради преждевременна дехоспитализация.
Следва да се има предвид, че съгласно медицинската експертиза от 19.04.2018 г.,
възможно е да е настъпила перфорация, в
резултат на частична непроходимост на катетъра, довела до повишаване на
вътремехурното налягане, предвид установените по време на операцията в болница Л.декубитални
изменения по задната стена на пикочния мехур, което е изисквало наблюдение в
следооперативния период. В тази връзка
съдът кредитира показанията на А.И.П., дъщеря на ищецът, като съобрази и
възможната им заинтересованост, че състоянието на ищеца при изписването му не е
добро, защото те кореспондират с безспорно тежкото му състояние, в което е
хоспитализиран в болницата в Монтана. Свидетелката сочи, че при изписването на
баща й от болницата в Л., е бил с катетър, но торбичката е била празна. Коремът
му е започнал да се подува и е изпитвал силни болки. Слез 3-4 месеца са успяли
да го възстановят, но в момента е с голяма херния. По делото, не се установи,
че при постъпването в болницата в Монтана, ищецът е бил без катетър, а
напротив, видно от показанията на д-р Г.С.Ч.,***, ищецът е бил с катетър.
Отделно от това, при постъпване в спешния център е имало подуване на корема,
което може да се дължи на запушен катетър. Съгласно медицинските експертизи,
уринарния перитонит е тежко, потенциално опасно за живота състояние при
ненавременно лечение.
Ето защо, настоящият състав намира, че настъпилите
усложнения са в резултат на операцията на 18.09.2019 г. и не са предприети
своевременни действия, включително и чрез наблюдение и изписване едва след пълно
възстановяване на пациента, поради
което е налице нарушение на чл. 86, ал.
1, т. 3 и т. 10 от Закона за здравето, и в причинно – следствена връзка с
което, ищецът И.Х. е търпял болки и страдания, като животът му е бил спасен в
резултат на навременната спешна операция на 19.09.2019 г. в Монтана.
Впоследствие перфорация на пикочния мехур е настъпил уринарен перитонит, който
протича по типа на хроничните перитонити, предизвикващи повече болка и
блокиране на нормалната перисталтика на червата с подуване на корема. Установен
рано след настъпването, той е с добра
прогноза след оперативно лечение и с много лоша прогноза при забавяне на
оперативното лечение.
Като
съобрази вида на усложненията, съгласно медицинските
експертизи
и безспорно установеното животозастрашаващото състояние -
уретрален перитонит, съдът приема, че искът е основателен в
пълния размер от 30 000 лв.,
ведно със законна лихва от датата изписването - 18.09.2019
г. до окончателното плащане на главницата.
На
ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на сумата от 690
лв., за експертизи, разпити на свидетели и такса. На основание чл. 38, ал.,1,
т. 2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден за заплати на „Адвокатско
дружество Й. и Е.“, ЕИК ******, сумата от 1 716 лв. с ДДС, за оказана безплатна
правна помощ. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 1 150 лв., за заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „М.Б. ЗА А.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, (правоприемник след преобразуване на болница „Л.“, ЕИК ******), гр. София, кв. Л., ул. „******, да заплати на И.А.Х.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
под формата на болки и страдания, във връзка с усложнения (перфорация на пикочния мехур) от
извършена хирургическа интервенция на 17.09.2015 г. от служители в
Университетска болница „Л.“ и преждевременна десхопитализация, ведно със
законна лихва от 18.09.2015 г. (датата на
изписване) до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 690 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.Б. ЗА А.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, да
заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА на Адвокатско дружество „Й. и Е.“,
ЕИК ******, сумата от 1 716 лв. с ДДС,
за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.Б. ЗА А.Л.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК на СГС, сумата от 1 150
лв., за държавна такса, от която е освободен ищеца.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: