Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
№ ……град София, 02.10.2020 г.
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-в въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от мл. с-я
Мария Богданова гр.д. № 992/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 258 –чл.273 от ГПК.
С решение № 13954/02.09.2016 г., постановено по гр. д. № 17527/2015 г. на СРС, II ГО, 66 състав, са уважени предявените от „Т.П.“ АД
срещу В.И.И. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.422
от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 251,90 лв., представляваща половината от стойността на доставена
неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. ********“, бл.
№ *, вх. Д, представляващ апартамент № 110 с абонатен № **********, за периода 01.07.2009
г. – 30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.08.2014 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 63,59 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.08.2009 г. – 13.05.2014
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр. д. №
4982/2014 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от ответника В.И.И..
Въззивницата поддържа доводи за неправилност
и незаконосъобразност на решението. Твърди, че първоначално ищецът предявил
претенциите си срещу нея и още едно физическо лице пред районен съд – гр.
Перник. В хода на делото съдът разделил производството и изпратил исковете
срещу нея по подсъдност на СРС. Преди
разделяне на делото бил подаден отговор на исковата молба от 15.12.2014 г.,
като всички извършени от процесуални действия срещу иска запазвали действието
си и след разделяне на делото и изпращането му на СРС. По тази причина изводът
на СРС за неподаване на отговор на исковата молба, съдържащ възражение за
давност и липса на процесуална легитимация на В.И., бил незаконосъобразен. Неправилно
съдът приел, че ответницата е признала да е собственик на половината от имота
за целия исков период. В действителност признанието се отнасяло единствено за
периода от 18.12.2013 г. до 30.04.2014 г.,
т.е. след смъртта на
наследодателя ѝ И.И.Г., както било
посочено в отговора на исковата молба от 15.12.2014 г. Моли съда да уважи
жалбата, да постанови ново решение, с което да отхвърли исковете и да ѝ присъди
разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от страна
на ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за
нейната неоснователност. Твърди, че по делото безспорно били доказани както
наличието на облигационна връзка между страните по спора, така и размерът на
задължението на ответника, поради което първоинстанционният съд правилно уважил
исковете. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните във връзка с
твърдените пороци на обжалваното решение и прецени събраните по делото
доказателства , приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269, изр.1 ГПК съдът
намира решението за валидно и допустимо. Относно правилността му съдът е
ограничен от доводите, заявени с жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните правно-релевантни факти:
Производството по гр. д. № 17527/2015 г. на СРС, II
ГО, 66 състав е образувано след разделяне на производството по гр.д.
№ 6447/2014 г. на РС – гр. Перник, V гр.
състав с протоколно определение от 16.03.2015 г. и изпращане по подсъдност на СРС на предявените от „Т.П.“ АД искове срещу В.И.И..
За да уважи
предявените установителни искове, Софийският районен съд е приел с обжалваното
решение за безспорно, че ответникът е носител на право на собственост върху
½ от процесния имот, отчитайки извършеното в откритото съдебно заседание
от 22.06.2016 г. признание на това обстоятелство от страна на процесуалния
представител на ответника В.И.. По тази причина за исковия период между
страните е било налице облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тъй като по делото нямало спор
относно стойността на доставената на ответника топлинна енергия, решаващият
състав е приел, че исковете следвало да бъдат уважени изцяло за дела на
ответницата.
По отношение правилността на решението в обжалваната
част във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на
спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Съдът намира за неоснователен заявения с въззивната жалба довод, че признанието на ответницата,
направено чрез процесуалния й представител за притежанието на правото на
собственост върху топлоснабдения имот се отнася единствено за периода след
смъртта на наследодателя на ответницата, тъй като той противоречи на съдържанието на изявлението
на пълномощника, в което не е направено подобно разграничение. Нещо повече,
доколкото в конкретния случай исковата молба е подадена на 10.11.2014г. - след
смъртта на наследодателя И.Г./починал на
18.12.2012г./ , то в патримониума на ответницата като негова наследница по
закон от първа степен по права низходяща линия, освен правата върху ½
ид.ч. от оставеното наследство е преминала по силата на наследственото
правоприемство и ½ ид.ч. от оставените от наследодателя задължения, включващи
и тези , представляващи неиздължената цена на доставената ТЕ за процесния имот,
натрупани и неплатени приживе от наследодателя
Настоящият съдебен състав намира за основателно
възражението на ответницата за допуснато от първата инстанция процесуално
нарушение, произтичащо от незачитането от първата инстанция на подадения от
ответницата в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба и заявените с
него възражения. След разделяне почин на съда на производството по част от съединените
искове на основание чл. 210, ал. 2 ГПК и изпращането им по подсъдност на друг
съд, процесуалните действия, които са били извършени преди разделянето,
запазват своя правен ефект. В случая в подадения от В.И. на 15.12.2014 г.
отговор на исковата молба по гр.д. № 6447/2014 г. на РС – гр. Перник, V гр. състав, е било обективирано възражение за
погасяване на част от вземанията на ищеца за периода 01.07.2009 г. – 05.08.2011
г. по давност. Това възражение е извършено в рамките на преклузивния срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК и е следвало да бъде зачетено от съда по новообразуваното
гр. д. № 17527/2015 г. на СРС, II ГО, 66 състав. Съгласно разясненията в мотивите към
ТР № 3/18.05.2012 год. по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК, вземанията за
топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД и се погасяват с посочената в разпоредбата тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните
за главница/, давността тече от деня на падежа. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ на
„Т.П.” АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.
Перник, одобрени с решение на ДКЕВР от 14.04.2008 г. и приложими към вземанията
за исковия период, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Така,
отчитайки ефекта на правопогасяващото възражение на ответницата за давност,
съдът приема, че претенциите на ищеца, за вземанията, попадащи в обхвата на
изтеклата тригодишна давност , а именно – за частта от исковия период
01.07.2009г.-30.06.2011г. са недължими. Съдът приема, че извършеното в откритото
съдебно заседание от 22.06.2016 г. по гр. д. № 17527/2015 г. на СРС признание от страна на процесуалния
представител на въззивника адв. С.К., не променя изводът относно погасените по
давност вземания, тъй като признанието е единствено по отношение на
собствеността върху топлоснабдения имот и наличието на задължения към ищеца,
спрямо които обаче давността не е изтекла. По отношение на вземанията, погасени
по давност, съдът приема, че не може да се приеме настъпване на правния ефект
на прекъсване на давността, тъй като с признание на длъжника може да бъде прекъсната само неизтекла
погасителна давност, но не и тази за вземания, за които тя е изтекла и по
отношение на нея признанието няма правните последици, установени от нормата на
чл.116,б.“а“ от ЗЗД. Не може да се приеме в конкретния случай, че е налице и
отказ на длъжника от погасителна давност след нейното изтичане по смисъла на
чл. 113 ЗЗД, тъй като не е налице изрично изявление на страната /ответник/ в
този смисъл.
Като последица от това, съдът приема, че начин извън обхвата на погасителната давност
се явяват вземанията на ищеца за
главница за исковия период м.07.2011г.- м.04.2013г. и за лихва върху
тази главница , натрупана за периода 31.08.2011г.- 13.05.2014г. От
представеното по делото от „Т.П.” АД извлечение по сметка за задълженията за процесния
имот, което не е оспорено от въззивника, се установява, че половината от стойността
на доставената топлинна енергия, попадаща в рамките на погасителната давност
м.07.2009г.- м.06.2011г. , възлиза на сумата от 97,89 лв. , съответно- за
лихвата, попадаща в периода на давността 30.08.2009г.- 30.08.2011г.- в размер
на 38,61лв., за които суми исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност, след отмяна на обжалваното решение, с което са уважени. Видно
от горепосоченото извлечение,
непогасената по давност главница се равнява на 154,01 лв.,а дължимото обезщетение
за забава върху тази сума за периода 31.08.2011 г. – 13.05.2014 г., с начален
момент на забавата, определен съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ на „Т.П.” АД, е в размер
на 24,98 лв. , като в частта, с която
исковете са уважени за тези суми- обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски съразмерно с уважената част от исковете
от 106,87лв.- за исковото производство и за сумата от 35,62лв.- за заповедното
производство, като за разликата над тези суми- до пълните присъдени размери
съответно от 187, 50лв. и 62,50лв. обжалваното решение следва да бъде отменено.
При горния изход на спора в полза на ответницата е
възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за първата инстанция
съразмерно на отхвърлената част от исковете от 193,50 лв. - адвокатско
възнаграждение и съразмерно на уважената
част от жалбата от 21,50 лв. / държавна такса/ за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 във връзка с, ал. 8 от ГПК
не се дължат разноски на въззиваемата страна съобразно отхвърлената част от
жалбата, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Във въззивното производство
от упълномощения от тази страна процесуален представител - юрисконсулт реално не
са извършени никакви процесуални действия, извън депозираната бланкетна молба,
с която единствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата.
Доказателства за извършването на други разходи от тази страна във въззивното
производство не са ангажирани.
Предвид размера на цената на исковете, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл.
280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год.,
ДВ, бр. 86/2017 год./.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 13954/02.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 17527/2015 г. на СРС, II ГО, 66 състав, в частта, с
която е признато за установено по предявените от „Т.П.“ АД, ЕИК ********срещу В.И.И.,
ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.422,ал.1
от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД : 1/ за сумата
от 97,89 лв., претендирана като половината от стойността на доставена
неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. ********“, бл.
№ 4, вх. Д, представляващ апартамент № 110 с абонатен № ********** за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2011 г. и за сумата от 38,61лв.- претендирана
като мораторна лихва върху главницата за периода на забава 30.08.2009г.-
30.08.2011г., за които суми по гр. д. №
4982/2014 г. на Районен съд – гр. Перник, ГО е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 07.08.2014 г., както и
в частта, с която В.И.И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.П.“ АД,
ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разликата над дължимата сума от 106,87
лв. - до пълния присъден размер от 187,50 лв.- разноски за първоинстанционното исково
производство и разликата над дължимата сума от 35,62 лв. до пълния присъден
размер от 62,50 лв.- разноски за заповедното производство, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“
АД, ЕИК ********срещу В.И.И., ЕГН **********,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД : 1/ за сумата от
97,89 лв., претендирана като половината от стойността на доставена
неплатена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. ********“, бл.
№ 4, вх. Д, представляващ апартамент № 110 с абонатен № ********** за периода 01.07.2009 г. – 30.06.2011 г. и за сумата от 38,61лв.- претендирана
като мораторна лихва върху главницата за периода на забава 30.08.2009г.-
30.08.2011г., за които суми по гр. д. №
4982/2014 г. на Районен съд – гр. Перник, ГО, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 07.08.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13954/02.09.2016 г.,
постановено по гр. д. № 17527/2015 г. на СРС, II ГО, 66 състав, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.П.“ АД, ЕИК ********да заплати на В.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК- сумата от 193,50 лв. - разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 21,50 лв. - разноски за
въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.