Присъда по дело №292/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 3
Дата: 9 януари 2023 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200292
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 май 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Свиленград, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседА.е на девети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниА. Ив. Жишев

заседатели:Радка Ив. Сидерова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
и прокурора М. М. К.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200292 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Д. Г., роден на 14.02.1997 година в град
Харманли, област Хасково, българин, български граждА.н, живущ в град
****************, женен, със средно образовА.е, ЕГН **********, осъждан,
за ВИНОВЕН в това, че от 16.04.2017 година до 19.04.2017 година в
землището на село Капитан Андреево, област Хасково, в местността „Мечков
камък” в землището на град Харманли, област Хасково и в град С.я,
действайки като подбудител и помагач в съучастие с Д. А. Г. от град
Любимец, област Хасково като извършител, И. А. П. от град Харманли,
област Хасково като подбудител, З. Г. В. от град Харманли, област Хасково
като извършител и И. М. М. от град Харманли, област Хасково като
извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, протИ.законно
подпомогнал повече от едно лице - 8 чужденци, а именно: Х. Е. М., роден на
1
08.04.1999 година, С. М., роден на 24.06.1992 година и Нза С. М. М., родена
на 04.01.2016 година, тримата граждА. на Република Ирак; Н. Д., роден на
15.04.1994 година и А. Д., родена на 26.11.1994 година, двамата граждА. на
Ислямска Република Пакистан и А. Д., роден на 20.02.1987 година, О. Д.,
роден на 05.03.1996 година и А. Г., роден на 01.07.1977 година, тримата
граждА. на Ислямско Емирство АфгА.стан, едно от които лице, ненавършило
16-годишна възраст, а именно: Нза С. М. М., родена на 04.01.2016 година, да
преминават и пребивават в страната в нарушение на Закона за чужденците в
Република България съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1: „Чужденец, който влиза в
Република България или преминава през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгрА.чно
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/ 2001 година
на Съвета.”; чл. 8, ал. 1: „Чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен документ за задгрА.чно пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава се изисква.”; чл. 22, ал. 1:
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и т. 4; международни договори или
договори на Европейския съюз с трети държави за безвизов режим; актове на
правото на Европейския съюз, които са в сила и се прилагат от Република
България; Разрешение на службите за административен контрол на
чужденците.” и чл. 9а, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4: „Видовете визи са: за летищен
транзит (виза вид „А”), за краткосрочно пребиваване (виза вид „С”) и за
дългосрочно пребиваване (виза вид „D”).”, като умишлено склонил на
16.04.2017 година извършителя Д. А. Г. от град Любимец, област Хасково да
ги превози с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №
************* от село Капитан Андреево, област Хасково до недвижим
имот, находящ се в местността „Мечков камък” в землището на град
Харманли, област Хасково като му обещал имотна облага след извършване на
деянието и го улеснил чрез даване на съвети, разяснения относно мястото от
където следва да бъде взета и оставена групата чужденци и чрез осигуряване
на безпрепятствено движение по пътя им от село Капитан Андреево, област
Хасково до недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в
землището на град Харманли, област Хасково като се движил пред него с лек
автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен № ***********;
2
умишлено склонил за времето от 16.04.2017 година до 19.04.2017 година
извършителя З. Г. В. от град Харманли, област Хасково да осигури подслон
на чужденците в недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в
землището на град Харманли, област Хасково, храна и вода по пътя им на
преминаване в страната от землището на село Капитан Андреево, област
Хасково през землището на град Харманли, област Хасково до град С.я като
му обещал имотна облага след извършване на деянието и го улеснил чрез
предоставяне на храна и умишлено склонил на 19.04.2017 година
извършителя И. М. М. от град Харманли, област Хасково да ги превози с лек
автомобил марка „Форд” с държавен регистрационен № ********** от
недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в землището на
град Харманли, област Хасково до град С.я като му обещал имотна облага
след извършване на деянието и го улеснил чрез даване на съвети, разяснения
относно мястото от където следва да бъде взета и оставена групата чужденци
и чрез осигуряване на безпрепятствено движение по пътя им до град С.я, като
се движил пред него с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № ************* - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и
т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, поради което и на основА.е чл. 281,
ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.
2, вр.чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказА.е „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 8 (осем) месеца и 1 (един) ден, което да изтърпи
ЕФЕКТИВНО и на наказА.е „ГЛОБА” в размер на 2 500 лв. (две хиляди и
петстотин лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист, като го ОПРАВДАВА за повдигнатото
обвинение, свързано с М. М. П..
На основА.е чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
наложеното наказА.е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” времето, през което
подсъдимият Л. Д. Г. е бил задържан със Заповеди по ЗМВР за срок от 24
часа, считано от 19.04.2017 година, с Постановление за задържане съгласно
чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 20.04.2017 година и с Определение №
234/21.04.2017 година по ЧНД № 342/2017 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 21.04.2017 година до 20.12.2017 година, т.е. наказА.ето
„Лишаване от свобода” в размер на 8 (осем) месеца и 1 (един) ден е изтърпяно
3
изцяло.
На основА.е чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказА.ето
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален „общ”
режим.
На основА.е чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА наложеното на подсъдимия
Л. Д. Г., роден на 14.02.1997 година в град Харманли, област Хасково,
българин, български граждА.н, живущ в град ************************,
женен, със средно образовА.е, ЕГН **********, осъждан, наказА.е по НОХД
№ 374/2014 година на Районен съд – Харманли, „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6 (шест) месеца ДА БЪДЕ изтърпяно изцяло,
ефективно и преди наказА.ето „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 8
(осем) месеца и 1 (един) ден, определено по НОХД № 292/2022 година на
Районен съд – Свиленград.
На основА.е чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказА.ето
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 (шест) месеца да се изтърпи при
първоначален „общ” режим.
На основА.е чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, ПРИСПАДА от така
наложеното наказА.е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 (шест)
месеца времето, през което подсъдимият Л. Д. Г. е бил задържан със Заповед
по ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 29.04.2014 година.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. П., роден на 10.05.1988 година в град
Харманли, област Хасково, българин, български граждА.н, живущ в град
********************, неженен, със средно образовА.е, ЕГН **********,
осъждан, за ЗА НЕВИНЕН в това, че на 19.04.2017 година в местността
„Мечков камък” в землището на град Харманли, област Хасково, като
помагач в съучастие с Л. Д. Г. от град Харманли, област Хасково и И. А. П. от
град Харманли, област Хасково, двамата като подбудители и помагачи и И.
М. М. от град Харманли, област Хасково като извършител, с цел да набави за
себе си имотна облага, протИ.законно подпомогнал повече от едно лице - 8
чужденци, а именно: Х. Е. М., роден на 08.04.1999 година, С. М., роден на
24.06.1992 година и Нза С. М. М., родена на 04.01.2016 година, тримата
граждА. на Република Ирак; Н. Д., роден на 15.04.1994 година и А. Д., родена
на 26.11.1994 година, двамата граждА. на Ислямска Република Пакистан и А.
Д., роден на 20.02.1987 година, О. Д., роден на 05.03.1996 година и А. Г.,
4
роден на 01.07.1977 година, тримата граждА. на Ислямско Емирство
АфгА.стан, едно от които лице, ненавършило 16-годишна възраст, а именно:
Нза С. М. М., родена на 04.01.2016 година, да преминават и пребивават в
страната в нарушение на Закона за чужденците в Република България
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1: „Чужденец, който влиза в Република България или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването,
трябва да притежава редовен документ за задгрА.чно пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима, съгласно
Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/ 2001 година на Съвета.”; чл. 8, ал. 1:
„Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгрА.чно пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава се изисква.”; чл. 22, ал. 1: „Пребиваването на чужденците
в Република България се осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3
и т. 4; международни договори или договори на Европейския съюз с трети
държави за безвизов режим; актове на правото на Европейския съюз, които са
в сила и се прилагат от Република България; Разрешение на службите за
административен контрол на чужденците.” и чл. 9а, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4:
„Видовете визи са: за летищен транзит (виза вид „А”), за краткосрочно
пребиваване (виза вид „С”) и за дългосрочно пребиваване (виза вид „D”).”,
като умишлено улеснил извършителя И. М. М. от град Харманли, област
Хасково да ги превози с лек автомобил марка „Форд” с държавен
регистрационен № *********** от недвижим имот, находящ се в местността
„Мечков камък” в землището на град Харманли, област Хасково до град С.я,
чрез осигуряване на безпрепятствено движение по пътя им до град С.я, като
се движил пред него с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № ***********, поради което и на основА.е чл. 304 от
НПК, ГО ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.
281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал.1, вр.чл. 20, ал. 4 от НК.
На основА.е чл. 111, ал. 1 от НПК, ПОСТАНОВЯВА лек автомобил
марка „Мерцедес”, модел 190 с държавен регистрационен № ***********,
ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика М. П. Г. от град
*************************** или на надлежно упълномощено от него
лице, след влизане в сила на Присъдата.
ПОСТАНОВЯВА компакт диск на „Теленор България” ЕАД и тест от
Дрегер, касаещ И. М. М., да останат приложени по делото и след изтичане на
5
срока за съхраняване на делото да се унищожат.
На основА.е чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по
делото разноски за устен превод в общ размер на 1 204.98 лв. (хиляда двеста
и четири лева и деветдесет и осем стотинки) да останат за сметка на органа на
Досъдебното производство.
На основА.е чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Л. Д. Г., роден на
14.02.1997 година в град Харманли, област Хасково, българин, български
граждА.н, живущ в град *************************, женен, със средно
образовА.е, ЕГН **********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд
- Свиленград, направените по делото разноски в общ размер на 178.13 лв. (сто
седемдесет и осем лева и тринадесет стотинки), представляващи пътни такива
на свидетели, и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметка на Районен съд
- Свиленград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 3 от 09.01.2023 година
по НОХД № 292/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 166/2017
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-457/2017 година
по описа на Районна прокуратура – Хасково, Мария Кирилова – Заместник
Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково повдига обвинение:
на Л.Д.Г., роден на 14.02.1997 година в град Харманли, област Хасково,
българин, български гражданин, живущ в ********************, женен, със
средно образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че от 16.04.2017
година до 19.04.2017 година в землището на село Капитан Андреево, област
Хасково, в местността „Мечков камък” в землището на град Харманли,
област Хасково и в град София, действайки като подбудител и помагач в
съучастие с Д.А.Г. от град Любимец, област Хасково като извършител,
И.А.П. от град Харманли, област Хасково като подбудител, З.Г.В. от град
Харманли, област Хасково като извършител, М.М.П. от град Харманли,
област Хасково като помагач и И.М.М. от град Харманли, област Хасково
като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно
подпомогнал повече от едно лице - 8 чужденци, а именно: Х.Е.М., роден на
08.04.1999 година, С.М., роден на 24.06.1992 година и Н.С.М.М., родена на
04.01.2016 година, тримата граждани на Република Ирак; Н.Д., роден на
15.04.1994 година и А.Д., родена на 26.11.1994 година, двамата граждани на
Ислямска Република Пакистан и А.Д., роден на 20.02.1987 година, О.Д.,
роден на 05.03.1996 година и А.Г., роден на 01.07.1977 година, тримата
граждани на Ислямско Емирство Афганистан, едно от които лице,
ненавършило 16-годишна възраст, а именно: Н.С.М.М., родена на 04.01.2016
година, да преминават и пребивават в страната в нарушение на Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1:
„Чужденец, който влиза в Република България или преминава през нейната
територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и
виза, когато такава е необходима, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО)
№ 539/ 2001 година на Съвета.”; чл. 8, ал. 1: „Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се
изисква.”; чл. 22, ал. 1: „Пребиваването на чужденците в Република България
се осъществява въз основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и т. 4; международни
договори или договори на Европейския съюз (ЕС) с трети държави за
безвизов режим; актове на правото на ЕС, които са в сила и се прилагат от
1
Република България; Разрешение на службите за административен контрол на
чужденците.” и чл. 9а, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4: „Видовете визи са: за летищен
транзит (виза вид „А”), за краткосрочно пребиваване (виза вид „С”) и за
дългосрочно пребиваване (виза вид „D”).”, като умишлено склонил на
16.04.2017 година извършителя Д.А.Г. от град Любимец, област Хасково, да
ги превози с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №
********** от село Капитан Андреево, област Хасково до недвижим имот,
находящ се в местността „Мечков камък” в землището на град Харманли,
област Хасково, като му обещал имотна облага след извършване на деянието
и го улеснил чрез даване на съвети, разяснения относно мястото от където
следва да бъде взета и оставена групата чужденци и чрез осигуряване на
безпрепятствено движение по пътя им от село Капитан Андреево, област
Хасково до недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в
землището на град Харманли, област Хасково, като се движил пред него с лек
автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен № ***********,
умишлено склонил за времето от 16.04.2017 година до 19.04.2017 година
извършителя З.Г.В. от град Харманли, област Хасково, да осигури подслон на
чужденците в недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в
землището на град Харманли, област Хасково, храна и вода по пътя им на
преминаване в страната от землището на село Капитан Андреево, област
Хасково през землището на град Харманли, област Хасково до град София,
като му обещал имотна облага след извършване на деянието и го улеснил чрез
предоставяне на храна и умишлено склонил на 19.04.2017 година
извършителя И.М.М. от град Харманли, област Хасково, да ги превози с лек
автомобил марка „Форд” с държавен регистрационен № Х 91 43 ВМ от
недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в землището на
град Харманли, област Хасково до град София и помагача М.М.П. от град
Харманли, област Хасково, да осигури безпрепятствено им движение по пътя
до град София, като им обещал имотна облага след извършване на деянието и
го улеснил чрез даване на съвети, разяснения относно мястото от където
следва да бъде взета и оставена групата чужденци и чрез осигуряване на
безпрепятствено движение по пътя им до град София, като се движил пред
тях с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №
********** - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20,
ал. 3 и ал. 4 от НК
и на М.М.П., роден на 10.05.1988 година в град Харманли, област
Хасково, българин, български гражданин, живущ в **********************,
неженен, със средно образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че на
19.04.2017 година в местността „Мечков камък” в землището на град
Харманли, област Хасково като помагач в съучастие с Л.Д.Г. от град
Харманли, област Хасково и И.А.П. от град Харманли, област Хасково,
двамата като подбудители и помагачи и И.М.М. от град Харманли, област
Хасково като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага,
противозаконно подпомогнал повече от едно лице - 8 чужденци, а именно:
2
Х.Е.М., роден на 08.04.1999 година, С.М., роден на 24.06.1992 година и
Н.С.М.М., родена на 04.01.2016 година, тримата граждани на Република
Ирак; Н.Д., роден на 15.04.1994 година и А.Д., родена на 26.11.1994 година,
двамата граждани на Ислямска Република Пакистан и А.Д., роден на
20.02.1987 година, О.Д., роден на 05.03.1996 година и А.Г., роден на
01.07.1977 година, тримата граждани на Ислямско Емирство Афганистан,
едно от които лице, ненавършило 16-годишна възраст, а именно: Н.С.М.М.,
родена на 04.01.2016 година, да преминават и пребивават в страната в
нарушение на ЗЧРБ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1: „Чужденец, който влиза в
Република България или преминава през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е
необходима, съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/ 2001 година
на Съвета.”; чл. 8, ал. 1: „Чужденец може да влезе в Република България, ако
притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го
документ, както и виза, когато такава се изисква.”; чл. 22, ал. 1:
„Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз
основа на: виза по чл. 9а, ал. 2, т. 3 и т. 4; международни договори или
договори на ЕС с трети държави за безвизов режим; актове на правото на ЕС,
които са в сила и се прилагат от Република България; Разрешение на
службите за административен контрол на чужденците.” и чл. 9а, ал. 2, т. 1, т.
3 и т. 4: „Видовете визи са: за летищен транзит (виза вид „А”), за
краткосрочно пребиваване (виза вид „С”) и за дългосрочно пребиваване (виза
вид „D”).”, като умишлено улеснил извършителя И.М.М. от град Харманли,
област Хасково, да ги превози с лек автомобил марка „Форд” с държавен
регистрационен № ************ от недвижим имот, находящ се в местността
„Мечков камък” в землището на град Харманли, област Хасково до град
София, чрез осигуряване на безпрепятствено движение по пътя им до град
София, като се движил пред него с лек автомобил марка „Мерцедес” с
държавен регистрационен № ************** - престъпление по чл. 281, ал. 2,
т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал.1, вр.чл. 20, ал. 4 от НК.
Участващият по делото Заместник Районен прокурор Мария Кирилова
поддържа обвиненията, така както са предявени с ОА, считайки ги за
доказани по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа
обстановка, изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за
достатъчна за формиране на безспорни изводи за осъществени
съставомерните обективни и субективни признаци от състава на
престъпленията по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4
от НК и по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 от НК, както и
за тяхното авторство в лицето на подсъдимите. Пледира същите да бъдат
признати за виновни по обвиненията, като за извършените престъпления им
се наложат наказания, индивидуализирани при условията на чл. 55 от НК, а
именно по отношение на Л.Г.: наказание „Лишаване от свобода” в размер на
11 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим и
3
наказание „Глоба” в размер на 2 500 лв., както и да се приведе в изпълнение
наказанието „Лишаване от свобода” в размер на 6 месеца по НОХД №
374/2014 година на РС – Харманли при първоначален „общ” режим и по
отношение на М.П.: наказание „Лишаване от свобода” в размер на 9 месеца
при приложението на чл. 66 от НК с изпитателен сорк от 3 години и
наказание „Глоба” в размер на 2 500 лв. Сочи, че вещественото доказателство
– лек автомобил следва да бъде върнат след влизане на Присъдата в сила на
собственика му; а компакт диск на „Теленор България” ЕАД и тест от Дрегер,
касаещ И.М.М. – да останат приложени по делото. Сочи, че разноските за
превод следва да останат за сметка на органа, които ги е направил.
Подсъдимият М.М.П., участва лично и със свой упълномощен защитник
– адвокат. Не се признава за виновен. В съдебната фаза на процеса също не се
признава за виновен. В процесуалното време на последната дума
подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия П. – адвокат Гергана Георгиева, в хода на
съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда, тъй
като обвинителната теза, поддържана от страна на Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение - Свиленград не била доказана по
безспорен и категоричен начин.
Подсъдимият Л.Д.Г., участва лично и със свой упълномощен защитник –
адвокат. Не се признава за виновен, но накратно разказва част от механизма
на извършеното деяние. В съдебната фаза на процеса се възползва от правото
си по чл. 115, ал. 4 от НПК да не дава обяснения по случая. В процесуалното
време на последната дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.
Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат Гергана Караджонова, в хода на
съдебните прения, пледира за постановяване на оправдателна Присъда, тъй
като нямало данни за участието на Г. в процесната инкриминирана престъпна
дейност. Алтернативно се пледира за налагане на наказания в минималните
размери при условията на чл. 55 от НК.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложените актуални Справки за съдимост с рег.№ 921 и с
рег.№ 922, двете от 03.06.2022 година, издадени от Бюро за съдимост при
Районен съд – Харманли, подсъдимият Л.Г. е осъждан 2 пъти, а подсъдимият
М. П. – 8 пъти.
Видно от приложените в кориците на ДП Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимите към 2017 година
нямат доходи, не притежават недвижими имоти и движимо имущество,
включитело моторни превозни средства (МПС) с единична стойност над 1
000лв., ценни книги, дялове в дружества, парични средства по банкови
сметки. В съдебно заседание под страх от наказателна отговорност П.
декларира, че в момента не работи – издържа го майка му и няма деца,
4
недвижими имоти и МПС; а Г. - че в момента работи като земеделски
производител с месечен доход около 1 000 лв., има ненавършило 18 години
дете, има МПС и няма недвижими имоти.
Видно от Характеристичните справки, изготвени от Младши полицейски
инспектор Д.Д. - служител в РУ – Свиленград, подсъдимите контактуват с
криминалнопроявени лица, срещу тях има заведени заявителски материали и
имат криминалистически и съдебни регистрации като последните по
отношение на М. П. са многократно повече.
На 15.04.2017 година срещу 16.04.2017 година свидетелите Г.Л.К. и
Д.А.Г. и подсъдимият Л.Д.Г. отиват в град Свиленград, област Хасково, на
дискотека в бар „Али Баба”. Същата вечер към тях се присъединява и
свидетеля И.А.П.. Г. запознава П. с Г.. В дискотеката се намира и свидетеля
Н.Д. О., който е познат на Г. и П..
Междувременно И. П. провежда телефонен разговор с лице от турски
произход, което му казва да отиде до село Капитан Андреево, област Хасково
и да вземе група от около 9 човека бежанци, които трябва да бъдат
транспортирани до град София. В тази връзка П. предлага на Л.Г. да свършат
тази работа, за което последният ще получи съответното възнаграждение.
Подсъдимият Г. веднага се съгласява като придобива информация относно
подробностите. Още докато са в бара, предлагат работа и на свидетеля Д. Г.,
като му обясняват, че трябва да отиде до село Капитан Андреево и да вземе 9
души „талибани”, нелегално влезнали в страната, за което ще получи сумата
от 200 евро. След като Г. се съгласява, Г. и П. му обясняват, че по време на
пътуването ще му дават указания как да стигне до мястото, от където да
вземе групата чужди граждани и ще се движат с него, но ще пътуват с друг
автомобил, за да следят за присъствие на полиция. Предупреждават го да
внимава за патрули на Гранична полиция и му дават указание, ако има
полиция да не взима никой, а да се върне обратно.
Автомобилът, с който свидетелят Г. тръгва към посоченото място се
намира паркиран на паркинга пред дискотека „Али баба” и е марка
„Мерцедес” с държавен регистрационен № ********** - собственост на
свидетеля Н.О.. Г. и П. тръгват с автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № ************ - собственост на М. П. - баща на
подсъдимия М. П. и се движат преди свидетеля Г.. По пътя му дават указания
за посоката на движение и следят за полицейско присъствие. Г. стига до
землището на село Капитан Андреево и в близост до един метален мост,
който се намира в района на 11 граничен репер вижда група от хора – 11
човека. Това са А.Д., О.Д., А.Г., Н.Д., А.Д., Х.Е.М., С.М., С.М.Х.Ш.,
А.О.С.К., Н.С.М.М. и Н.С.Х.Ш.. Всички чужди граждани не притежават
необходимите документи за пътуване в рамките на ЕС и по тази причина
предприемат нелегалното преминаване на границата от Република Гърция в
Република България с намерение да се установяват да живеят в някоя
държава от ЕС, като нито един от тях не е имал намерение да се установява
като бежанец в Република България.
5
Всеки един от посочените свидетели напуска родината си и преминава на
територията на Република Турция като имат намерение по нелегален начин да
стигнат до различни страни от ЕС, тъй като не притежават необходимите
документи за пътуване в рамките на ЕС, поради което се свързват с лица
(каналджии), занимаващи се с нелегално превеждане на хора през държавните
граници, които поемат ангажимента да осигурят нелегалното им пътуване до
крайната им цел срещу различни суми. Всеки от тях предоставя исканата от
каналджията сума, необходима за заплащане на всички лица, които ще бъдат
ангажирани с превеждането им през различните етапи и не трябва да плащат
при самото пътуване.
Групата от 11 човека е събрана в град Одрин, Република Турция, от
където късно вечерта на 15.04.2017 година тръгват за границата в Република
Гърция. Преминават на територията на Гърция и стигат до река, която
преодоляват рано сутринта на 16.04.2017 година и по този начин преминават
държавната граница между Гърция и България в района на 11 граничен репер
на река Марица. При слизането на българска територия групата продължава
да върви пеша заедно с каналджиите и когато стигат до един мост
каналджиите им обясняват, че ще дойде кола, която ще ги вземе. Двамата
каналджии се връщат обратно. След около 10 минути нелегалните мигранти
виждат, че пристига лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № **********, управляван от свидетеля Г., който маха с ръка
на чуждите граждани да идват към колата и да се качват в нея. В колата
успяват да се качат А.Д., О.Д., А.Г., Н.Д., А.Д., Х.Е.М. и С.М.. А.О.С.К. не
успява да се качи в автомобила, но успява да подаде детето си Н.С.М.М. на
свидетеля А.Г., който я взема на ръце и влиза с нея в колата. В колата не
успяват да се качат и съпруга й - С.М.Х.Ш. и сина им Н.С.Х.Ш.и, като
тримата остават в землището на село Капитан Андреево.
До като чуждите граждани се качват в автомобила П. се обажда по
телефона на Г., за да го провери до къде е стигнал. Г. обяснява, че вече е
натоварил чужденците и тръгва за град Харманли. За град Харманли потеглят
и Г. и П.. По пътя П. споделя на Г., че са останали два или трима човека –
бежанци, които не могли да влезнат в колата.
Г. и П. се движат пред Г. на достатъчно голяма разстояние като
„отцепка”, за да му осигурят безпрепятственото движение по пътя и ако има
полиция да му съобщят навреме. Вилата, където трябва Г. да закара и остави
нелегалните мигранти се намира в местността „Мечков камък” в землището
на град Харманли и е собственост на свидетеля Н.В. - дядо на З.В..
Около 09.00 часа на 16.04.2017 година, Г. с управлявания от него
автомобил, в който пътуват чуждите граждани пристига във вилата на
свидетеля Н.В., където оставя чуждите граждани. Последните остават във
вилата до 19.04.2017 година като през цялото време за тях полага грижи З. В.,
който им купува необходимите стоки. Когато отсъства за тях полага грижи и
свидетеля Н.В..
6
На 19.04.2017 година, групата от чужди граждани трябва да бъде
транспортирана до град София, като за целта П. и Г. се срещат с оглед
пътуването на София. Установяват, че чистачките на автомобила на Г. са
повредени и предвид влошените климатични условия – вали дъжд, П. моли
М. П. да ги откара до София като за цел на пътуването им сочи, че трябва да
вземат и да върнат по Харманли И.М., защото ще продава кола в София.
Тримата тръгват с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен
регистрационен № *********** - собственост на бащата на М. П.. Колата
всъщност е пилотна и ще придружава друг автомобил, натоварен с бежанци,
като по време на пътя ще следи за полиция, за която цел обаче М. П. не е
информиран.
И.М. е ангажиран от П. за транспортирането на бежанците от град
Харманли до град София като за услугата му обещава по 50 евро на човек и
му дава указания относно това къде се намират мигрантите, респ. къде да ги
отведе.
П., Г. и П. вземат М. от дома му с лек автомобил марка „Мерцедес” с
държавен регистрационен № **************, управляван от М. П. и отиват
до място, от където М. взема лек автомобил марка „Форд” с държавен
регистрационен № ********** и с него потегля към мястото, където се
намират чуждите граждани, които като виждат, че спира колата започват да
се качват в нея. На излизане от град Харманли, М. е предупреден от П. за
наличие на полицейски патрул. Избягвайки патрула М. ползва една „козя”
пътечка и се качва на магистралата и тръгва за град София.
За да осигурят безпрепятственото движение по пътя на М. като следят за
присъствието на полиция, преди него за град София тръгват и подсъдимият Г.
и свидетелят П., както и подсъдимият П., който обаче не е наясно с тази цел, а
като цел знае, тази посочена от П. – вземане от София на приятел. Тримата
пътуват с лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен №
***************, управляван от М. П.. По пътя към София И. П. дава
указания на М. да спре до заведение „Макдоналдс” в град София, от където
групата ще бъде поета от друг автомобил марка „Крайслер” - миниван.
Настъпва промяна в плана и М. води чуждите граждани между блоковете в
квартал „Полигона” в град София.
Около 20.30 часа на 19.04.2017 година М. П. спира управлявания от него
лек автомобил на паркинга на бензиностанция „Шел” в близост до
заведението „Макдоналдс”, находящи се на булевард „Цариградско шосе” в
град София, където заедно с П. и Г. са задържани от служители на МВР. При
проведената разузнавателна беседа полицейските служители научават, че
групата бежанци се намират във вътрешността на квартал „Полигона”, където
действително ги установяват и задържат, заедно с М..
Наказателното производство водено срещу Д. Г., И.М., И. П. и З.В., е
прекратено с одобряване на сключени Споразумения за решаване на делото.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия -
7
огледи на веществени доказателства, разпити на свидетели, разпознаване на
лица, огледи на местопроизшествие, получени са писма от мобилни
оператори, ведно с диск и т.н.
В хода на ДП подсъдимите разбират в какво са обвинени. П. не се
признават за виновен и отказва да дава обяснения възползвайки се от правото
си по чл. 115, ал. 4 от НПК. Г. накратко разказва част от механизма на
извършеното деяние. В съдебната фаза също не се признават за виновни като
П. дава кратки обяснения, а Г. се възролзва от правото си по чл. 115, ал. 4 от
НПК.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха писмени доказателства и доказателствени средства, приложени
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от НПК, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Определение за одобряване на
извършени претърстване и изземване; Докладни записки; Протоколи за
доброволно предаване; Протоколи от съдебни заседания, касаещи мерките за
неотклонение; Протоколи за разпити на свидетели пред Съдия, Протоколи за
оглед на местопроизшествие, ведно с Фотоалбум; Протоколи за разпозваване
на лица, ведно с Фотоалбуми; Протоколи за оглед на веществени
доказателства, ведно с Фотоалбуми; Декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние; Справки за съдимост; Характеристични
справки; писма и отговори от различни институции, Разписки за върнати
вещи и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: И.А.П.,
Д.А.Г. както и една част са четени показанията му на основания чл. 281, ал. 4,
вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, И.М.М., Н.Г.В., И.А.Т., Т.А.Д.,
Н.М.К., Г.Д.Д. както и са четени показанията му, дадени в 2 разпита, на
основания чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, Г.Л.К.,
А.Д.С., Д. Р.К. както и са четени показанията му на основания чл. 281, ал. 4,
вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, М.Д. М. както и са четени
показанията му на основания чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ
от НПК, Й.Ц.Ц. както и са четени показанията му на основания чл. 281, ал. 4,
вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК, Ж.П.К. както и са четени
показанията му на основания чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ
от НПК, И.И.К., Б.Б.Н., Г.С.Т., Н.Д.М., В.С.С., както и на свидетелите А.Г.,
С.М., А.Д., О.Д., А.Д., Н.Д., А.О.С.К., С.М.Х.Ш., Х.Е.М. и Н.С.М.М., чийто
показания се прочетени по реда на чл. 281, вр.ал. 1, т. 4, предложение първо
от НПК, респ. чл. 281, ал. 5, вр.ал. 1, т. 4, предложение първо он НПК.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани
по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът кредитира
с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и поради
систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
8
оглед начина на формирането им. Действително са налице известни
противоречия в показанията на свидетелите, но това е съвсем нормално с
оглед отдалечеността във времето на инкриминираното събитие; отделно от
това всеки свидетел разказва това, което е видял от неговата гледна точка и
от неговата позиция, поради което е напълно нормално и логично наличието
на противоречия в показанията им.
Така изброените свидетелски показания, Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като свидетелите имат качеството на очевидци, формирали
непосредствени впечатления за случилото се събитие в различни негови
части и по отношение на различни негови детайли. В този смисъл
показанията им са пряко относими към деянието и неговото авторство.
Анализирани в съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените
доказателства, се налага извод същите да са логически издържани и взаимно
допълващи се, с конкретика за фактите за които свидетелстват. Разпитаните
свидетели са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват
индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради
това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си
даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните
показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие.
Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни
изводи.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от веществените
доказателства, предявени, респ. приети и приобщени в хода на съдебното
следствие по реда на чл. 284 от НПК.
Обясненията на подсъдимия Г., дадени на ДП, макар и доста кратки и
схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно.
Кредитират се и обясненията на подсъдимия П., дадени пред настоящия
Съдебен състав, тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи, възлагане на
действия по разследването, разпити на свидетели пред Съдия, разпознаване
на лица, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от
компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите
са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи,
9
също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
Л.Д.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т.
4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.
В наказателното производство с предмет престъпление по чл. 281 от НК
подлежат на доказване следните факти: първо да е налице подпомагане на
физически лица да преминат през територията на Република България; второ,
тези лица да са чужди граждани; трето, чуждите граждани да пребивават в
страната нелегално, в нарушение на закона; четвърто, подпомагането да е
противозаконно и пето – това подпомагане да е извършено с користна цел, с
цел имотна облага, като користната цел е достатъчно да бъде поставена за
постигане от страна на дееца, като не е нужно да бъде и реализирана.
Съгласно ЗЧРБ, чужденците не могат да пребивават и да преминават на
територията на Република България, ако не са налице предпоставките по чл.
19 от този закон. Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧРБ, чужденец е всяко лице,
което не е български гражданин или е лице без гражданство. Нормата на чл.
19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ повелява, че чужденец, който влиза в Република
България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване
или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима.
Такава е необходима за гражданите на Република Ирак, на Ислямска
Република Пакистан и на Ислямско Емирство Афганистан, по силата на
Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001 година на Съвета. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЧРБ по смисъла
на този закон, редовен документ за задгранично пътуване (Паспорт) или друг
заместващ документ е този, който е издаден по законоустановения ред на
съответната държава, в който може да бъде положена виза и който дава право
на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на
произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката,
положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В този мисъл всяко
действие, което спомага за удължаване престоя на такива чужденци на
територията на страната, което не е свързано с действията на компетентните
държавни органи в изпълнение разпоредбите на ЗЧРБ и приложимото
международно право, следва да бъде преценено като деятелност по чл. 281,
ал. 1 от НК. Едновременно с това, неизпълнението на чл. 28, ал. 3 от ЗЧРБ
нарушава възможността за установяване на чужденците и допълнително
обективно ги подпомага.
Изпълнителното деяние на престъплението „подпомагане” е осъществено
10
от подсъдимия Г. като умишлено е склонил на 16.04.2017 година извършителя
Д.А.Г. да превози чуждите граждани с лек автомобил от село Капитан
Андреево до недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в
землището на град Харманли, като му обещал имотна облага след извършване
на деянието и го улеснил чрез даване на съвети, разяснения относно мястото
от където следва да бъде взета и оставена групата чужденци и чрез
осигуряване на безпрепятствено движение по пътя им; умишлено склонил за
времето от 16.04.2017 година до 19.04.2017 година извършителя З.Г.В. да
осигури подслон на чужденците в недвижим имот, находящ се в местността
„Мечков камък” в землището на град Харманли, храна и вода по пътя им на
преминаване в страната, като му обещал имотна облага след извършване на
деянието и го улеснил чрез предоставяне на храна и умишлено склонил на
19.04.2017 година извършителя И.М.М. да ги превози с лек автомобил от
недвижим имот, находящ се в местността „Мечков камък” в землището на
град Харманли до град София.
Това подпомагане е противозаконно, тъй като ЗЧРБ с посочените
разпоредби забранява чужди граждани, които не са получили разрешение да
влязат на територията на Република България, да пребивават или да
преминават през нея. Предвид обстоятелството, че чуждите граждани не са
притежавали редовен задграничен документ (Паспорт), както и разрешение на
съответните органи за преминаване през територията на Република България
с това си поведение те са пребивавали в страната в нарушение на закона.
В настоящата хипотеза преследваната от подсъдимия Г. користна цел - да
набави имотна облага за себе си се подкрепя от показанията на свидетелите
И. П., Д. Г., И.М. и по косвен път от показанията на свидетелите А.Г., С.М.,
А.Д., О.Д., А.Д., Н.Д., А.О.С.К., С.М.Х.Ш. и Х.Е.М.. Набавянето на имотна
облага за Г. се извлича от показанията на посочените свидетели. Всеки от
свидетелите – чужди граждани сочи, че за да бъде преведен нелегално през
държавните граници от Република Турция до страна от ЕС е заплатил
определено възнаграждение на непознати и неустановени по делото лица, т.е.
преведените през границата и пребиваващи на територията ни чужденци не са
се придвижвали безвъзмездно, а срещу определено заплащане като
договорената определена сума пари са заплатили на каналджиите и от която
ще бъде дадено на всеки един от веригата. Това че за конкретните действия,
извършени от подсъдимия Г. с оглед преминаване и пребиваване в страната,
чуждите граждани не са платили парична сума на самия подсъдим, не може
да изключи целта за получаване на такава.
Престъплението, извършени от подсъдимия Г. правилно е
квалифицирано като такова по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от НК, тъй като е
извършено с МПС и по отношение на повече от едно лице – общо 8 лица,
едно от които няма навършени 16 години, които са надлежно изброени по-
горе. Лицата – чужди граждани, са били без документи за самоличност и без
документи, даващи им правото да се намират на територията на страната ни и
по закон са незаконно пребиваващи.
11
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият Г. е
годен субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Обективните характеристики на поведението на подсъдимия Г.
обосновават наличието на пряк умисъл като субективен елемент на
престъплението, както и наличието на специална цел като допълнителен
признак на интелектуалния момент. Т.е. от субективна страна
инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия Г. виновно, при пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите последици и от волева страна е целял настъпване му. Съзнавал е, че
с действията си подпомага чужденци да преминат през територията на
страната нелегално и срещу материална облага. От показанията на свидетеля
П. става ясно, че Л.Г. е бил наясно с цялата схема на дейстие. В потвърждение
на изложеното е и заявеното от свидетеля М.Д. М., че при разговор с
подсъдимия Л.Г., последният му е казал, че са тръгнали да карат някакви
чужденци.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението, визирано в ОА, подсъдимият Г.
следва да понесе своята наказателна отговорност.
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може да
сподели изводите на защитата на Г., за недоказаност на обвинението, за
липсата на доказателства спрямо подзащитния му.
Подсъдимият Л.Д.Г. е роден на 14.02.1997 година в град Харманли,
област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее град **************. Женен е, има ненавършило
пълнолетие дете. Със средно образование е. Осъждан е. Работи като
земеделски производител с месечен доход в размер на около 1 000 лв.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия Г., Съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно: принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Г. престъпление в специалния текст на чл. 281,
ал. 2 от НК, законодателят е предвиди следните наказания: „Лишаване от
свобода” от 1 години до 6 години и „Глоба” от 5 000 лв. до 20 000 лв.
Съставът на престъплението има специален минимум, което не позволява
замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при
приложението на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Г., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
12
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст към датата на деянието (като
съобрази факта, че Г. към датата на деянието е бил на 20 година, т.е. на
възраст близка до навършено пълнолетие), добросъвестното процесуално
поведение в съдебната фаза и на ДП, факта, че има малко дете, за което
полага грижи и дължи издръжка и че полага общественополезен труд; а като
отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични данни.
При индивидуализацията на наказанията следва да се отчете
продължителността на наказателното производство. Към настоящия момент
са изминали почти от 6 години от датата на престъплението. Забавеното
правораздаване не може да бъде вменено на подсъдимия. Срокът на
наказателното преследване надхвъря разумните рамки. Последицата от тази
отдалеченост е, че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква
никакъв обществен отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъснели се
явяват и личната, и особено - генералната превенции.
Обществената опасност на подсъдимия Г. не е завишена с оглед
изложеното по-горе, за разлика от тази на деянието предвид факта, че са касае
за 8 лица, едно от които не е навършило 16 години и че е използвано МПС,
т.е. налице са три квалифициращи признака. Деянието, извършено от
подсъдимия Г., разкрива една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвидените за този вид престъпление наказания.
Причини за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия
Г. да се облагодетелства бързо и лесно по неправомерен начин, както и
незачитането на установения ред за набавяне на средства за издръжка.
Подбудите за извършване на престъплението са намалената критичност
предвид ниското му гражданско правосъзнание.
Съобразно относителната тежест на посочените релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията на подсъдимия Г. следва да се проведе в хипотезата на чл. 55 от
НК. Наличните, посочени по-горе, смекчаващи обстоятелства сочат на
многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за
приложението на чл. 55 от НК, а именно и най–лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. Т.е. като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият Съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице значителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, значението на които до известна
степен неутрализира ефекта на отегчаващите отговорността обстоятелства и
вземайки предвид дългата продължителност на наказателното производство,
намира, че на подсъдимия Г. при приложението на чл. 55 от НК, следва да се
наложи наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца и 1 ден. По-
нататъшно намаляване на този размер се явява неоправдано от гледна точка
13
на защитата на обществения интерес.
Наложеното на подсъдимия Л.Г. наказание „Лишаване от свобода”
следва да се изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай (осъждан е на наказание „Лишаване от
свобода” за престъпление от общ характер към датата на деянието) и тъй като
за постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия е
необходимо да изтърпи наказанието си ефективно. Наказанието „Лишаване от
свобода” следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на
основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице
предпоставките на т. 2 и т. 1 на посочената разпоредба. На основание чл. 59,
ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, следва да се приспадне от така наложеното
наказание времето, през което подсъдимият Г. е бил задържан със Заповеди
по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 19.04.2017 година, с Постановление за
задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 20.04.2017 година и с
Определение № 234/21.04.2017 година по ЧНД № 342/2017 година на
Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, считано от 21.04.2017 година до 20.12.2017 година. Т.е.
наказанието е изтърпяно изцяло.
По отношение размера на наложеното на подсъдимия Г. наказание
„Глоба” - определена е в размер на 2 500 лв. при условията на чл. 55, ал. 1, т.
2 от НК – половината от минималния, посочен в чл. 281, ал. 2 от НК, тъй като
Съдът отчита обстоятелството, че към настоящия момент – датата на
съдебното заседание пред първата инстанция не притежават недвижими
имоти и дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете. Един
подобен размер не би го затруднил с оглед трудоспособната възраст, в която
се намира, както и предвид липсата на доказателства в кориците на делото за
наличие на здравословни или други проблеми, налагащи извод за
невозможност да полага труд. От друга страна Съдът счита, че подсъдимият
Г. лесно би могъл заплати Глобата предвид факта, че месечните му доходи са
в размер около 1 000 лв., както и предвид факта, че притежава МПС чрез
продажбата на което също би могъл да заплати Глобата. А в случай на липса
на работа, респ. нежелание да продаде притежавания от него автомобил,
лесно би могъл ди си намери работа, тъй като към момента както в България,
така и в другите страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е.
има недостиг на работна ръка.
Така индивидуализираните по вид и размер наказания за подсъдимия Г.,
ще въздействат в достатъчна степен върху личността му като предизвикат
положителни промени в съзнанието му и го мотивират към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимия Г. ще
бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му се даде възможност да преосмислят
14
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определените при
горепосочените съображения наказания на подсъдимия Г., Съдът намира за
една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за
необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите на наказателната
репресия и преди всичко с оглед превъзпитанието и подготвянето за
общественополезен труд на подсъдимия, както и за постигане на генералната
превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия Г. към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
С оглед оправдаването на подсъдимия П., Г. също следва да бъде
оправдан в частта по повдигнатото обвинение, свързано с П..
Относно приложението но чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на Л.Д.Г.:
Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието, определено на този подсъдимия по НОХД №
374/2014 година на РС – Харманли, определено с влязло в сила на 11.11.2014
година Определение № 104 от 11.11.2014 година, а именно: „Лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца, като изпълнението на така определеното
наказание е отложено с изпитателен срок от 3 години; тъй като този подсъдим
е извършил в определения изпитателен срок настоящото умишлено
престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание „Лишаване
от свобода”. Това наказание („Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца)
следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено
по настоящото НОХД № 292/2022 година на РС – Свиленград. Наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца следва да бъде изтърпяно при
първоначален „общ” режим на основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 съобразно
Мотивите, изложени по-горе. На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК,
ПРИСПАДА от така наложеното наказание „Лишаване от свобода” времето,
през което подсъдимият Л.Д.Г. е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок
от 24 часа, считано на 29.04.2014 година.
Анализирайки доказателствената маса, Съдът намира, че
фактическото обвинение, очертано в ОА по отношение на М.М.П., не се
установява по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, по
следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, Съдът намира, че в
хода на производството не бяха събрани доказателства, че
подсъдимият М.М.П. като помагач с цел да набави за себе си имотна облага
противозаконно е подпомогнал 8 чужденци, един от които лице, ненавършило
16-годишна възраст, да преминават и пребивават в страната в нарушение на
разпоредбите на ЗЧРБ. По наказателни дела от общ характер в тежест на
15
Държавното обвинение е да докаже обвинението, повдигнато в ОА. В
конкретния случай - това, повдигнато в ОА по отношение на П., остана
неподкрепено от доказателствения материал. Не се събраха доказателства,
които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че инкриминираното деяние
по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 от НК е извършено от
подсъдимия П.. Т.е. не се установи по делото П. умишлено да е улеснил
извършителя И.М.М. да превози мигрантите с лек автомобил от недвижим
имот, находящ се в местността „Мечков камък” в землището на град
Харманли до град София, чрез осигуряване на безпрепятствено движение по
пътя им до град София.
Съгласно показанията на свидетеля И. П. целта на пътуването на тримата
– П., Г. и П., до град София, за която е информиран М. П. е да вземат и
приберат И.М., защото ще продава кола в София. Другата, действителната
цел, с която тръгват за София П. и Г. – да бъдат пилотна кола за М., не е
известна на М. П.. Отделно от това свидетелят П. е категоричен, че ако е
казал за действителната цел на пътуването, то П. е нямало да се съгласи. От
началото до края на пътуването на трите посочени лица от град Харманли до
град София, М. П. е шофирал с убеждението, че отиват в София, за да
приберат И.М.. Участието на П. в това пътуване до София е станало случайна,
тъй като други познати, които е помолил за помощ П., не са се съгласили, т.е.
не е било нищо предварително договорено и уточнено, а пътуването на П. е
станало съвсем инцидентно и случайно. И.М. дори не е знаел, че М. П. е в
пилотната кола, заедно с И. П.. В подкрепа на изложеното са показанията на
свидетеля И.М., който сочи, че въобще не е знаел, че М. П. е в пилотната кола
за София и че когато е правена уговорката за пътуването до София и за
възнаграждението за това М. се е договарял само с П..
Разпитаните полицейски служители също не могат да установят
участието на М. П. в инкриминираното деяние, описано в ОА, напротив
твърдят, че сведения относно местонахождението на М. и на чужденците им
дава И. П. – в потвърждение на изложеното е заявеното от свидетеля Д. К.,
който казва че едно от трите лица е дало информацията за М. и чужденците.
Тезата на Съда не се разколебава от факта, че свидетелят И. К. твърди, че е
получил информация за другия автомобил от шофьора на задържания от
полицейските служители автомобил, а именно: от подсъдимия М. П., тъй като
преди да заяви цитиранато от Съда, свидетелят казва: „ ... доколкото си
спомням ...”, т.е. не е напълно сигурен в заявеното от него и като се вземе
предвид и отдалечеността във времето на случилото се и изключително
динамичната обстановка при задържането на трите лица, Съдът намира, че
свидетелят К. явно се е объркал относно този факт.
При така установената фактическа обстановка и при така събраните
доказателства Съдът намира, че обвинителната теза, изложена в ОА и
поддържана в процеса е разколебана и обвинението не е доказано по
несъмнен начин нито от обективна, нито от субективна страна, каквото е
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК. Ето защо като взе в предвид правилото
16
на чл. 303, ал. 1 от НПК, че Присъдата не може да почива на предположения
и изискването по ал. 2 на същия текст за несъмнена доказаност на
обвинението, Съдът счита, че е налице една от хипотезите на чл. 304 от НПК,
а именно, че подсъдимият П. не е извършил деянието - предмет на
обвинението, повдигнато с ОА, поради което на основание чл. 304 от НПК го
признава за невинен, като го оправдава по така повдигнатото обвинение.
Относно разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в общ размер
на 1 204.98 на ДП остават за сметка на съответния орган, т.е. остават за
сметка на органа, който ги е направил и така както са били сторени.
Относно веществените доказателства:
На основание чл. 111, ал. 1 от НПК, лекият автомобил марка „Мерцедес”,
модел 190 Д с държавен регистрационен № ***********, следва да се върне
на собственика му - М. П. Г. или на надлежно упълномощено от него лице,
след влизане в сила на Присъдата.
Компакт диск на „Теленор България” ЕАД и тест от Дрегер, касаещ
И.М.М., следва да останат приложени по делото и след изтичане на срока за
съхраняване на същото да се унищожат.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
17
Съобщи за изтекли лични данни