Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

28.12.2016

Град

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		Съд			наказателен	състав
На	Тринадесети декември				Година	2016

 

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	В.К.
	Прокурор
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			дело номер	443			по описа за		2016	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

Н.А.Д. ***  обжалвал наказателно постановление № 200/19.09.2016 г.  на началника на РУ „Полиция”- гр. Роман, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.264 ал.1 ЗМВР му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 / петстотин / лева за извършено виновно нарушение на чл.264 ал.1 ЗМВР.

В жалбата се сочи  не законосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателя редовно призован, явява се лично и със защитник адв.И. М. от САК.Пледира за отмяна на НП, поради незаконосъобразност при липса на реквизити свързани с обстоятелства на извършване на нарушението. Сочи неясна правна квалификация на същото, поради липса на идентичност  на посочената  в АУАН и в НП такава .Въз основа на тези доводи  претендира  за нарушено право на защита представляващо  съществено  процесуално нарушение водещо до отмяна на НП.

Наказващият орган  не е  взел становище по жалбата и не е изпратил представител.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

 Снети са показания от свидетели участващи при проверката и в последствие при съставяне на АУАН,както и от свидетел пътуващ в автомобила на жалбоподателя .Събрани са писмени доказателства .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 21.08.2016 година в 20,35 часа  в гр. Роман на ул. „Ген. Столетов“ срещу дом №5 при извършване на полицейска проверка полицейските служители Д.Д. и Д.К.  спрели  автомобил марка „Рено“ с водач  Н.Д.. Видимо установили употреба на алкохол от него, поради  което поискали документи за самоличност с оглед съставяне на актове по ЗДвП.  Д. отказал да представи документи  и заявил, че ще напусне мястото на проверката. В резултат на това бил задържан и конвоиран до РУ-Роман , където му били съставени актове по ЗДвП, КЗ, ЗБЛД и процесния такъв  по чл. 275 ал.1 ЗМВР, за това, че противозаконно пречи на органи на МВР да изпълнят  функциите си , като напуска мястото на извършване на полицейската проверка без разрешение. Акта бил съставен в РУ-Роман и подписан от Д. без възражения.Била отразена правна квалификация по чл. 275 ал.1 ЗМВР. Въз основа на него било издадено атакуваното НП  при нова приета  квалификацията на деяние съставомерно по чл. 264 ал.1 ЗМВР.

Фактическата обстановка се установява от показанията на полицейските служители Д. и К.. Те се свеждат до това, че  при спиране на автомобила Д. отказал представяне на каквито и да   са документи и направил опит да напусне  мястото на проверката. Свидетелите не сочат да е извършвал противоправни действия .

Съдът, като прецени установената фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за извършване на цялостна  служебна проверка, относно  законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, от правна страна намира следното:

Жалбата е   основателна и  на други основания .

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ПВС № 10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на АУАН и издаването на НП.Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП ,както и когато е налице правна квалификация не съответстваща на текстовото описание на нарушението ,  то НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение .Нещо  повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено като неправилно. Ако в АУАН и НП не са посочени точно описанието на нарушението и обстоятелствата при което е извършено ще е налице  нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН за НП и чл.42 т.4 ЗАНН за АУАН . В конкретният случай тази нарушения са допуснати/неправилна квалификация и неясно текстово описание на нарушението /   . По този начин се създава неяснота относно приетото от административния орган за нарушение. При това положение, възможността за упражняване на съдебен контрол върху материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление е ограничена, доколкото в случая е невъзможно описаното в акта и в наказателното постановление поведение на наказаното лице да се подведе под точно определена правна норма, чието съдържание се твърди , че нарушава. Разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН  безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

  Имайки предвид горното ,съдът намира  следното:

 В акта е посочено, че Д. категорично е отказал да се представи на органите на властта и да представи документ за самоличност, като напуснал мястото на проверката и по този начин възпрепятствал полицейските органи да си вършат работата по служба. Тези фактически констатации са относими към хипотезата на чл. 70, ал.1, т.1 от ЗМВР.Тази норма обаче сочи, че полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред. В този законов текст не е предвидено каквото и да било задължение за лицата, които ще или биват проверявани, а се описват правомощията на полицейските органи.От друга страна от описанието на нарушението от фактическа страна в акта може да се предполага, че Д. след като категорично е отказал да се представи и да представи документ за самоличност, не е изпълнил дадено му полицейско разпореждане, направено от полицейски орган в изпълнение на функциите му, което осъществява признаците на нарушение на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, но не и на такова по чл. 70, ал.1, т.1 от ЗМВР, а още по-малко  на такова по чл. 275 ал.1 ЗМВР. Такава  разпоредба в закона не съществува , а именно тя е въведена за нарушена в АУАН. В НП е посочена друга разпоредба , което представлява съществено процесуално нарушение при липса на  относима правна квалификация в акта с който се образува  административно наказателното производство. Несъответствието  на посочените за нарушени разпоредби в АУАН и в НП  представлява съществено процесуално нарушение  на чл.42 т.5 за АУАН, поради което  същия се явява не законосъобразен и не може да породи своите правни последици.     В този смисъл съдът намира, че още при издаване на акта е допусН.съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото неправилно действията на Д. са били квалифицирани като нарушение на несъществуваща правна норма.

При издаване на наказателното  постановление наказващият орган на свой ред е допуснал ново процесуално нарушение, като е приел, че със същите действия на Д. е нарушил разпоредбата на  чл. 264, ал.1 от ЗМВР.В него е предвидена санкция за лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си.Дори да се приеме, че наказващият орган е решил да се възползва от възможността по чл. 53, ал.2 от ЗАНН и да издаде постановление при допусната нередовност в акта/ в случая свързана с нарушената законова разпоредба/, то съставомерните признаци на нарушението по  чл. 264, ал.1 от ЗМВР не са описани от фактическа страна.Не става ясно по какъв начин отказът на Д. и напускане  мястото на проверката може да бъде съотнесен към действие, с което противозаконно се пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. В случая  той не е  извършвал противоправно активно действия спрямо служители на МВР за да се  изпълни от към съдържание критерият  за противозаконно пречене. Не са налице и категорични доказателства, че той  е напуснал мястото на проверката и по този начин е възпрепятствал работата на полицейските служители. Нещо повече-установява се, че самоличността на Д. ***, където бил транспортиран  и му били съставени  актове по  КЗ, ЗДвП, ЗБЛД  и ЗМВР. В случая нарушението не е свързано с отказ  за представяне на документи , а изпълнителното деяние  е реализирано с  посочен противоправен резултат , че пречи на органи на МВР да изпълняват  функциите си. Това е станало при полицейска проверка, която не е осуетена , тъй като служителите на МВР са използвали възможностите си по ЗМВР и са  установили самоличността на Д. ***.   Следва да се има предвид и обстоятелството, че на основание чл. 70, ал.2 от ЗМвР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица, като това става чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.В този смисъл, след като е налице законова възможност самоличността на едно лице да бъде установена по някой от трите начина, то не може да се приеме че с изявленията на Д. противозаконно е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си и е напуснал мястото на проверката. Полицейските  служители  Д. и К.   сочат опит  към такова напускане,поради и което превантивно задържали и транспортирали Д. ***  . Показания  е дал и  пътуващия с Д. св. Б. Б., който посочва, че след проверката на място Д. *** и до този момент не е правил никакви опити да осуети полицейска проверка  с противозаконни действия  по начин описан в АУАН и НП.  

С оглед на изложеното до тук, съдът намира че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на Д. да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен с неговите обективни характеристики, респективно за какво извършено действие е санкциониран. От друга страна процесното нарушение не е извършено от обективна страна ,  тъй като е налице опит за напускане място на проверка , като с това действие не са налице доказателства противозаконно да е възпрепятствана по какъвто и да е начин  работата на служители на МВР .

При тези доводи НП подлежи на отмяна като незаконосъобразно и неправилно .

Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, РС-Мездра в този състав

 

                              

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление № 200/19.09.2016 г.  на началника на РУ „Полиция”- гр. Роман, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.264 ал.1 ЗМВР Нато А.Д. е санкциониран с наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 / петстотин / лева за извършено виновно нарушение на чл.264 ал.1 ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен Съд -Враца с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                                                                     Районен съдия: