Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1854 / 30.10.2023
г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пловдив, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Таня Златева, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2847, по описа на
съда за 2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и е
образувано е по жалбата на Е.Т.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, против Решение № 2153-15-288/11.10.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-7004-3 от
02.09.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е
отпуснато обезщетение за безработица на Т. за периода 24.07.2022 г. до
23.11.2022 г. в размер на 18 лева дневно. В жалбата се твърди, че оспореният
акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че трудовото й правоотношение
на жалбоподателката е прекратено поради
освобождаване. Възразява се, че административният орган не е съобразил това,
както и че не е събрал по служебен ред необходимата информация. Иска се от съда
да отмени решението и да присъди разноски по производството. В съдебно
заседание жалбоподателката се представлява се от адв. Ф., която оспорва информацията по документ U017, представя
допълнителни доказателства, с които поддържа жалбата.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, се представлява от юрк. П., който
оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение
на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Претендира разноски.
Административен
съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е започнало с подадено Заявление с вх. № 607-509/27.07.2022г. чрез
директор Дирекция “Бюро по труда“ Марица до директор на ТП на НОИ гр. Пловдив,
за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а
от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с
работодател от Испания и същото е прекратено, считано от 19.07.2022 г. По повод
подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено писмо изх. № У-151-00-7004-1
от 28.07.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), лицето е уведомено,
че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди и доходи от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002 и
U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на
чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Във връзка с горното в ТП на НОИ гр.
Пловдив, съгласно Справка с рег. № 151-00-7004-2 от 29.07.2022 г. са приети,
представените от страна на жалбоподателя Декларация по чл. 65 (2) от Регламент
(ЕО) № 883/2004, Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди, безсрочен
договор за полагане на труд с Servicios Agricolas Trimona SLU със седалище в Cueva de Roa, Provincia
Burgos за периода 01.06.2022 г. - 19.07.2022 г. и
документи за изплатени суми. Съгласно договора и удостоверението за
прекратяване/л. 21, 65 и превод на 121стр. от делото/ Т. е започнала работа на
01.06.2022г. и като трудовият договор е прекратен на 19.07.2022г., като
съгласно превода причината за прекратяване е „уволнение/съкращаване на
работника“
С
Разпореждане № 151-00-7004-1 от 03.08.2022 г. административното производство по
Заявление с вх. № 151-00-7004-1 от 27.07.2022 г. е спряно до получаване на
структурирани електронни документи.
Със
структуриран електронен документ (СЕД) U017/л.26 от делото/ са удостоверени
периодите на заетост от 01.06.2022г. до 19.07.2022г. и 20.07.2022-23.07.2022г.
и причина за прекратяване „дисциплинарно уволнение“/л.28 и л. 52/, а в СЕД U004
/л.30 и л. 54/ е удостоверен брутният доход в размер на 3146,89 евро.
С
Разпореждане № 151-00-7004-2 от 16.08.2022 г. е възобновено производството по
подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица.
С
Разпореждане № 151-00-7004-3 от 02.09.2022 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във
връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на жалбоподателя е отпуснато
парично обезщетение за безработица за периода от 24.07.2022 г. до 23.11.2022 г.
(четири месеца) в размер на 18 лв. дневно. Посочено е, че при определяне на
размера на паричното обезщетение е взета предвид посочената в структуриран
електронен документ СЕД U017, издаден от компетентната институция на Испания,
причина за прекратяване на последната трудова заетост "дисциплинарно уволнение".
Г-жа
Т. е подала Възражение с вх. № 1012-15-403/16.09.2022г., с което оспорва
разпореждането и заявява желание да се запознае с поучените от испанските
власти документи и информация по повод прекратяване на нейното последно трудово
правоотношение.
В
преписката е налична обратна разписка за кореспонденция с г-жа Т., с дата на
получаване 23.09 2022г. Липсва яснота дали с нея или с друго писмо й е връчено
разпореждането от 02.09.2022г., но доколкото жалбата срещу разпореждането е
подадена 14-дни след издаването му и липсата на доказателства за връчването,
съдът приема, че в срок жалбоподателката е оспорила
пред директор на ТП на НОИ Пловдив с допустима жалба разпореждането.
Директор
на ТП на НОИ Пловдив е издал процесното Решение №
2153-15-288/11.10.2022г., с което е приел жалбата
срещу него за неоснователна. Представил е аргументи, че чрез системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и
държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U017 –
осигурително досие на трансграничен работник, е посочено основанието за
прекратяване на последна заетост – дисциплинарно уволнение, а в СЕД U004 –
информация за заплата. Предвид това и съгласно приложимото и цитирано в
решението законодателство е издадено оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ гр. Пловдив. Същото е връчено на жалбоподателя на 19.10.2022 г. Жалба срещу
решението е подадена на 01.11.2022 г.
По
уважено доказателствено искане е дадена възможност на
жалбоподателката да представи удостоверителни
документи от Испания във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение.
Представен е в оригинал и превод документ U1 от компетентните институции в
Испания /л.160-168 от делото/. Същият е издаден на Т. в качеството й на
безработно лице, във връзка с Регламент 883/04 и № 987/2009. В него са посочени
осигурителните периоди, данни за доходите от заетостта. В причината за
прекратяване на заетостта в раздел Трети е обозначено в т. 3.6 е посочено „съкращение“
/л. 162 превод и л. 167 оригинал/.
Следва
да се посочи, че в Раздел трети са изброени други варианти на причините за
прекратяване и тази в т.3.3 е „уволнение по дисциплинарни причини“. Тя не е маркиране/посочена
за лицето. Обозначената за Е.Т. е позиция 3.6 – „съкращение“.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена в срок срещу административен акт, подлежащ на оспорване, от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Административен
съд Пловдив, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото
доказателства и извърши проверка на оспорения акт съгласно чл. 168 от АПК, за
да се произнесе, съобрази следното:
Обжалваният
административен акт - Решение № 2153-15-288/11.10.2022 г. на Директора на ТП на
НОИ - Пловдив, е постановен от материално и териториално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО и Заповед №
4019/27.09.2022г. на управителя на НОИ, с която Валентин Гаджев е определен
временно да изпълнява длъжността директор на ТП на НОИ Пловдив. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в 54ж, ал. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ - Пловдив. Спазени са изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички
фактически и правни основания за издаване на решението и на разпореждането.
Оспореното
решение обаче е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправни разпоредби
- основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Съгласно
чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата,
за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съгласно изложените мотиви в оспореното решение и приетите доказателства, по
делото няма спор, че жалбоподателката отговаря на
тези изисквания.
Спорен
между страните, както и релевантен за делото, е въпросът относно причината за
прекратяване на трудовото правоотношение на Е.Т. с работодателя в Испания.
Прилага
се Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент
/ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. С него е
въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и
обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1.
Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в третирането; 3.
Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на
обезщетения. Съгласно Регламент /ЕО/ № 883/2004 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност, размерът и срокът на паричното обезщетение за безработица се
изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се
предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция
на съответната държава членка.
Административните
органи в ТП на НОИ - Пловдив са приели, съгласно служебно изискани и
представени СЕД U017 от компетентните власти на Испания, че причината за
прекратяване на трудовото правоотношение е "дисциплинарно уволнение".
Това е мотивирало отпускане на парично обезщетение за безработица на основание
чл. 54б, ал. 3 от КСО, който предвижда, че безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или
поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и
331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1,
т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163
и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция
"Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от
Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на
паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Видно
е, че в наличния в преписката СЕД U017, като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено „дисциплинарно уволнение“. Жалбоподателката е оспорила това.
Процесуалният
представител на ответника в съдебно заседание на 28.03.2022г. е пояснил, че
файлът с информация е постъпил в ТП на НОИ електронно, като преди да се
разпечата, се избира функция „език“, в който ще се генерира файлът. При избор
на език – български, СЕД файлът се е генерирал на този език и е представен в
преписката. Системата е превела статистическите данни.
В
представените от администативния орган в превод
документи от преписката - Удостоверяване прекратяването на договора – л.121 от
делото, се установява, че причина за прекратяване е преведена:
„уволняване/съкращаване на работника“.
По
делото е приет издаден от компетентната институция на Испания – документ U1
/л.160-168 от делото/, издаден на безработно лице Т., във връзка с Регламент
883/04 и № 987/2009, където за причината за прекратяване на заетостта в раздел
Трети е обозначено в т. 3.6 „съкращение“ /л. 162 превод и л. 167 оригинал/. Жалбоподателката още в заявление за удостоверяване на
осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 е посочила
конкретна причина за прекратяване на трудовото правоотношение с чуждестранния
работодател, е именно: съкращаване. Административният орган е следвало да
събере необходимата информация за изясняване на това релевантно в случая
обстоятелство. Още повече, че е видно, че в превода на документ от испанските
власти на л. 87/с който е разполагал адм. орган/ и
превода му на л.121 причина за прекратяването е посочено
„уволняване/съкращаване“. Прецизният превод на документа сочи, че причината
остава неизяснена „съкращаване“ на жалбоподателката
или „уволнение“ е била причината за прекратяване. Още повече, че липсва
пояснение уволнението да е дисциплинарно. Основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по причина „съкращение“ е напълно възможна и е
следвало да се провери от органите на НОИ. В случая административният орган в
нарушение на чл. 35 от АПК е постановил акта си, без да е изяснил фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Генерираният превод в документ U017, не е презицирал дали е уволнение или същращаване.
Неправилно, както Ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ -
Пловдив, така и Директорът на ТП на НОИ - Пловдив в оспореното решение, са
приели, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение на Т. е
„дисциплинарно уволнение“. Неправилността на този извод е обоснован с получения
от компетентната институция в Испания документ U1, в който се посочва, че
съответните органи удостоверяват информацията за причината за прекратяване на
трудовия договор, а именно „съкращение“. В причината за прекратяване на
заетостта в раздел Трети е обозначено в т. 3.6 „съкращение“ /л. 162 превод и л.
167 оригинал/.
Този
документ установява причината за прекратяване на трудовото правоотношение.
Документът
U1 представлява официален документ, издаден от компетентната институция на
съответната държава членка /в случая Испания/ по смисъла на Регламент /ЕО/ №
883/2004г., информацията в който служи като основа за изчисляване на размера и
срока на паричното обезщетение за безработица. Същият не е оспорен от ответника
и притежава обвързваща съда материална доказателствена
сила, поради което данните в него следва да бъдат съобразени при извършване на
преценката относно размера на обезщетението. От това писмено доказателство се
установява, че при подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение
за безработица съществува посочената причина за прекратяване на трудовото
правоотношение - съкращаване. Следователно, размерът на отпуснатото парично
обезщетение неправилно е определен от осигурителния орган по реда на чл. 54б,
ал. 3 от КСО.
Безспорно,
документът U1 е с дата от 21.07.2023г./долния десен ъгъл на документа на л. 165
от делото/, т.е. същият е издаден след постановяване на обжалваното Решение №
2153-15-288/11.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, но фактите,
които се установяват от този документ са релевантни за правния спор и следва да
се съобразят от съда, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК.
Поради
гореизложеното жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отменят
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него
разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ
Пловдив. На основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, преписката
следва да бъде изпратена на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП
на НОИ Пловдив за ново произнасяне по Заявлението на Е.Т. за отпускане на
парично обезщетение за безработица, при съобразяване на дадените в мотивите на
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона, касаещи определянето на размера на паричното обезщетение за безработица
на жалбоподателката.
Предвид
изхода на правния спор ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски в размер на
общо 553,20 лв., от които 500 лева за адвокатско възнаграждение, 10лв. -
заплатена държавна такса за образуване на делото и 43, 20 лв. – разноски за
превод по фактура 8612/25.09.2023г. за документ U1. Заявените разноски за
превод по фактури № 8338/05.06.2023г., фактура № 8150/27.03.2023г., фактура №
8004/21.06.2023г., фактура № 7974/16.01.2023г., фактура № 7743/20.10.2022г. и
фискален бон от 26.09.2022г. следва да не бъдат присъждани. Следва изрично да
се отбележи, че "разноски по производството" по смисъла на чл. 143,
ал. 1 от АПК са всички разноски на страната по делото за събиране на допустими,
относими и необходими за установяване на обективната
истина доказателства. Тук влизат разноските за вещи лица и преводачи, както и
заплатени такси за превод на документи от чужд език, когато същите са
представени и приети от съда като доказателства по делото в съдебна фаза. В съдебна
фаза е изискан документ U1, за което се удостоверява превод от страната.
Другите преводи са по повод искания от административния орган за преписи от
документи, направени по нейна инициатива, макар и насочени към осигуряване на
успешен за нея изход на спора, но не представляват съдебни или деловодни
разноски по производството по смисъла на АПК и ГПК. Още повече, че неясно
остава с коя фактура кой превод е заплатен, съответно доказан като разход по
смисъла на чл. 143 от АПК.
Предвид
изложеното, Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-15-288/11.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане № 151-00-7004-3 от 02.09.2022 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато обезщетение
за безработица на Е.Т. за периода 24.07.2022 г. до 23.11.2022 г. в размер на 18
лева дневно.
ВРЪЩА
делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ Пловдив за ново произнасяне по Заявление с вх. № 607-509/27.07.2022г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от Е.Т.Т., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ Пловдив да заплати на Е.Т.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 553,20 лв. /петстотин петдесет и три
лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Оставя
без уважение искането на Е.Т.Т., с ЕГН **********, с
адрес *** за присъждане на разноски в размер на 126 лева за преводачески услуги
и 7, 20 за препис на документи от НОИ Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл. 119 от КСО във връзка с чл. 117, ал.
1, т. 2, буква "б" от КСО.
СЪДИЯ: