№ 434
гр. Варна, 24.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20243100900726 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Х. Н. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“С. С.“ №**, ет.*, със съдебен адреса:
гр.Варна. ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., против
“Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №47А. бл.В, ет.3,
представлявано от Селин Едит Болар и Тихомир Петьов Минчев, действащо
чрез юрк.С. Петков, с която е предявен частичен иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ във връзка с чл.398 от КЗ за присъждане на сумата от
60000лв. от общо 120000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
труд и материали за отстраняване на претърпени имуществени вреди,
нанесени на обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Стефан Стамболов“ №25, в
резултат на настъпил на 24.12.2021г. застрахователен риск-пожар, който е
покрит по силата на сключен с ответника договор за имуществена застраховка
“Пожар и други щети на имущество“, обективиран в Застрахователни полици
№№ 8300019921001946 от 19.02.2021г. 8300019921004120 от 15.04.2021г.
Сочи се банкова сметка по която евентуално да се извърши доброволно
плащане, а именно сметка с IBAN BG***********************.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, визирани в
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на
преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска, като
1
се оспорва процесуалноправната и материалноправната легитимация на
ищеца.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба,
с която се оспорват релевираните с отговора възражения за недопустимост и
неоснователност на претенцията.
С депозиран в срока по чл.373 от ГПК от ответника отговор на
допълнителната искова молба, се поддържат вече изложените възражения за
недопустимост и неоснователност на иска.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим,
респективно че възражението на ответника е неоснователно, тъй като
процесуално правната легитимация на страните се определя от фактическите
им твърдения, като в случая ищеца претендира, че е кредитор на ответника
въз основа на обвързващо ги застрахователно правоотношение. В този смисъл
за ищеца е налице интерес от търсената защита и същият се явява
процесуално легитимиран да води настоящият иск. Що се отнася до
материалноправната легитимация на ищеца, то същата е въпрос по
основателността на иска, а не по допустимостта на същия.
Представени са и доказателства за предявена от ищеца писмена претенция
пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, по която липсват твърдения за
определено и изплатено обезщетение.
С оглед преценката за допустимост на претенцията, съдът намира, че
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на
чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира представените от страните писмени доказателства за
допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране по
делото.
Следва да се допусне поисканата от страните пожаро-техническа и
оценителна експертиза, с оглед значението на отговорите по формулираните
от страната въпроси, за изясняване на спора от фактическа страна,
2
Искането на ищеца за задължаване на ответника на основание чл.190,
ал.1 от ГПК да представи по делото цялата преписка по щета
№830002100238/23-12-21г., включително квитанции за платени премии,
уведомление и опис на уврежданията, следва да се уважи, тъй като
въпросните документи са от значение за изясняване на спора от фактическа
страна. В тази връзка съдът съобрази, че макар част от документите да са
представени с отговора на ИМ, то същите са депозирани като незаверени
преписи /копия/, поради което не отговарят на формалните изисквания на
чл.183 от ГПК и не могат да се приобщят по делото в този им вид.
Следва да се уважи искането на ищеца за изискване от Районна
прокуратура Варна на препис от ДП №2012/2021г. по описа на Първо РПУ-
Варна за приобщаване към настоящото дело, тъй като съдържащите се в
същото материали са от значение за изясняване на спора от фактическа страна.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени
към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на
спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното
производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на
основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от Х. Н. К., с ЕГН **********, против
“Групама Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, с която е предявен частичен
иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ във връзка с чл.398 от КЗ за сумата
от 60000лв. от общо 120000лв., представляваща застрахователно обезщетение
за труд и материали за отстраняване на претърпени имуществени вреди,
нанесени на обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Стефан Стамболов“ №25, в
резултат на настъпил на 24.12.2021г. застрахователен риск-пожар, който е
покрит по силата на сключен с ответника договор за имуществена застраховка
3
“Пожар и други щети на имущество“, обективиран в Застрахователни полици
№№ 8300019921001946 от 19.02.2021г. 8300019921004120 от 15.04.2021г.
Сочи се банкова сметка по която евентуално да се извърши доброволно
плащане, а именно сметка с IBAN BG***********************.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2021г., чрез “Банка ДСК“ АД
ищецът е сключил с ответника застрахователен договор “Пожар и други щети
на имущество” за имот, собственост на първия и съставляващ първи етаж от
жилищна сграда с идентификатор 10135.15047.490.1, със застроена площ от
78 кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение, находящо се в гр.Варна,
ул.“Стефан Стамболов” №25, ет.1, ап.1. Сочи се, че договорът е обективиран в
Застрахователна полица №8300019921001946 от 19.02.2021г., със срок на
действие от 20.02.2021г. до 19.02.2022г., при застрахователна сума в размер от
227798лв., с покрити рискове: пожар, природни бедствия, земетресение,
разходи за разчистване на останки и спасяване на имущество. Твърди се, че
уговорената застрахователната премия в размер от 364.91лв. е заплатена
изцяло при сключване на договора. Сочи се още, че на 15.04.2021г., чрез
“Банка ДСК“ АД с ответника е сключена и застраховка “Пожар и други щети
на имущество” на имот, собственост на ищеца, който имот представлява втори
етаж от жилищна сграда с идентификатор 10135.15047.490.2, със застроена
площ от 71.73 кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение със ЗП 39.45
кв.м., за който договор е съставена Застрахователна полица
№8300019921004120 от 15.04.2021г. Твърди се, че срока на покритие по
вторият договор е от 16.04.2021г. до 15.04.2022г., при застрахователна сума в
размер на 248296лв., с покрити рискове: пожар, природни бедствия,
земетресение, разходи за разчистване на останки и спасяване на имущество,
като застрахователната премия в размер на 397.75лв. е заплатена при
сключването на договора. Поддържа се, че вечерта на 24.12.2021г. е настъпил
пожар в таванският етаж на процесната сградата. Сочи се, че въпросният
тавански етаж, се отдавал под наем от ищеца, поради което по-рано в деня на
инцидента, са водени разговори с момче и момиче, за наемане на една от
стаите. Твърди се, че ищецът им показал стаята, в която могат да се настанят,
но поради липса на средства за плащане на наеманата цена, договор не бил
сключен, като това следвало да стане, след като кандидат наемателите
изтеглят пари. Твърди се, че ищецът ги оставил в стаята, а той слязъл на
долния етаж за да изчака плащане на цената и сключване на договор.
4
Поддържа се, че малко по-късно съсед го уведомил, че тавана гори, поради
което се обадили на телефон 112 и предприели действия по гасене на огъня.
Сочи се, че ищеца уведомил за инцидента Първо РПУ при ОД на МВР Варна,
където по случая е образувано ДП №2012/2021г. и Прокурорска преписка
№17536/2021г. по описа на ВРП. Сочи се още, че ответния застраховател е
уведомен за настъпилото застрахователното събитие, като е заведена Щета
№83002100238, съответно е извършен оглед на имота от представител на
застрахователя, който е направил снимков материал на щетите и съставил
изчерпателен Опис по щета №83002100238, в който е включено увреденото
имущество. Твърди се, че е увредено имущество, както следва: 1. на етаж 2-
тавани на етажа; стая вътрешна бял латекс 2.70 х 3.20 кв.м. + гипскартон
орнамент; стая входна бял латекс 3.30 х 3.20 кв.м. с гипсови орнаменти; стая
лява вътрешна бял латекс 3.30 х 2.70 кв.м. с гипсови орнаменти; в стаите под
ламинат обикновен 8 мм., измокрен - за смяна, сени вътрешна и предна стена
латекс; 2. тавански етаж - изгоряло дясно приспособено пространство от 2
стаички с тоалетна;стени гипскартон, прозорчета 2 бр. 60 х 40 см., преграда от
гипскартон; помещенията са под тавански и са в долния край 0.75 м. високи, а
в горния 1.60 м. латекс, с размери в схемата; във вътрешната стая, в която е
възникнал пожара-изгорели тавански греди и частична подмяна на керемиди -
60%. смяна греди, под ПДЧ лак, Баня - врата ПВЦ с тоалетна чиния и мивка,
плочки, апартамент - врата; под на цялото помещение - плоскости
ламинирани; във второто помещение зад гиспкартон, заедно с 3 токови кабела
+ В и К и отпаден канал; изгорял бойлер “Tesy“ и вътрешно тяло климатик; 3.
етаж 3: помещение таван-насреща, пригоден за отдаване апартамент 2 стаи-
силно опушени всички стени и тавани, стени тапети + фототапет 150 х 180 см,
опушени врати в стая и входна врата баня и баня - за почистване латекс; под –
измиване; счупен прозорец стъклопакет 110 х 85 см.; дезинфекция и
измиване, боядисване и смяна тапети; покрив - подмяна греди в дясно,
керемиди нови - 70% площ - този на помещението, до билото-75 кв.м. Сочи се,
че след извършено проучване, ищецът установил, че ремонта на повреденото
имущество, ще струва около 120000лв. Твърди се още, че на 29.12.2021г. пред
застрахователят е предявена претенцията за изплащане на застрахователното
обезщетение по реда на чл.380 от КЗ, като се представя доказателства за това.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от
пълномощник на ответника, се поддържа становище за неоснователност на
5
претенциите. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, с
аргумент, че застраховката е сключена в полза на трето лице- “Банка ДСК“
АД, поради което на основание чл.398, ал.4 от КЗ при настъпило
застрахователно събитие единственото лице, легитимирано да получи
обезщетение е имено третото лице. Сочи се, че съгласно чл.398, ал.5 от КЗ,
след настъпване на застрахователното събитие, уговорката в полза на третото
лице е неотменима, поради което ищеца няма интерес да води иска и да
защитава чуждо право. На следващо място се оспорват съществуването на
застрахователен договор, че ищеца е собственик на имуществото, за което
претендира обезщетение и настъпването на процесното събитието-пожар,
както и размера на вредите. Оспорва се още, че е налице покрит риск с
процесната полица, че застрахователната премия е платена и че процесният
имот представлява застраховано имущество, както и наличието на причинно
следствената връзка между процесното събитие и твърдените от ищеца вреди.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че по отношение на процесния
обект е налице валидно застрахователно правоотношение, се твърди, че
предявеният иск е погасен по давност. Сочи се, че процесното събитие е
настъпило на 24.12.2021г. в подпокривното пространство на сграда, което е
обособено като последен трети етаж, разпределен като отделни помещения
пригодени за краткосрочно отдаване под наем. Твърди се, че след извършена
проверка, е установено, че щетите по таванския етаж не са предмет на
застрахователно покритие по нито една от процесните полиците, още повече,
че извършването на преустройство на тавански етаж, е станало без
съгласувани или одобрени проекти. Твърди се още, че застрахованият не е
изпълнил вмененото му с Общи условия задължение, да представи всички
необходими доказателства за установяване на причината и размера на вредите,
което възпрепятства застрахователят да установи дали се касае за покрит
застрахователен риск. В случай, че се приеме, че увреденото имущество
представлява застраховано имущество, то се поддържа, че процесната полица
не осигурява покритие по Допълнителна клауза “А1“-Умишлен пожар,
респективно че събитието, за което се претендира застрахователно
обезщетение не представлява покрит риск. Сочи се, че съгласно т.5.5.6, чл.5 от
Раздел II /Общи изключения/ на Глава 2 от Общите условия по полицата,
застрахователят не дължи и не изплаща застрахователни обезщетения при
настъпване на преки и косвени вреди в резултат на неправилно или
6
безстопанствено съхранение и експлоатация на имущество на нарушение на
утвърдените технологии, правила и стандарти и/или изисквания, предписания
проектант, производител, компетентен орган. Твърди се, че с поведението си
застрахованият е допуснал груба небрежност, което е довело до нанасяне на
вреди на застрахованото имущество, а съгласно т.5.8 от Раздел II на Глава 2 от
ОУ, застрахователят не дължи обезщетение, при умишлени действия или
груба небрежност на Застраховащия или Застрахования, негов/а съпруг/а,
роднини по права линия, членове на неговото семейство или домакинство,
лица работещи под негов контрол, служители или съдружници, лица със
застраховатерен интерес, както и други лица, включително, но не само
външни фирми и лица за ремонти и/или услуги, допуснати до застрахованото
имущество със знанието или съгласието на първите. Поддържа се, че
горецитираната точка 5 от ОУ не урежда основания за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по смисъла на чл.408 от КЗ, а определя кои са
изключените от застраховката рискове. На следващо място се сочи, че
съгласно чл.29 от раздел VII на ОУ “права и задължения на страните през
срока на застрахователното покритие“, застрахованият е длъжен да поддържа
застрахованите имущества в изправност и да ги стопанисва съобразно
предназначението им с грижата на добър стопанин, както и да спазва всички
изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството и
предписанията на компетентните органи. Съгласно чл.29.4 от ОУ
застрахованият е задължен да взема необходимите мерки за предотвратяване
настъпването на застрахователното събитие или ако такова е настъпило-за
ограничаване на размера на вредите. Поддържа, че при неизпълнение на някое
от тези задължения, съгласно чл.32 от ОУ и чл.395, ал.1 от КЗ застрахователят
може да намали или да откаже изцяло плащане на застрахователно
обезщетение, като това кое от двете права ще упражни, е предоставено на
преценката на застрахователя. По отношение на размера на предявения иск, се
поддържа, че същият е завишен и недоказан, доколкото липсва яснота за вида
и обема на вредите, също така за вида ремонт, който е необходим за
поправянето им и възможно ли е това, и каква е действителната им стойност.
Поддържа се, че твърдените от ищеца цени са силно завишени, тъй като за
ремонт на увреденото имущество, е взета стойността на нови по-скъпи и
различни по вид материали, като няма доказателства за поправка на
уврежданията. Прави се възражение за подзастраховане и надзастраховане на
7
процесното имущество.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се оспорват изложените в отговора на ИМ доводи и
възражения. По-конкретно оспорва се като неоснователно възражението на
ответника, че ищецът не е материално и процесуално легитимиран да води
иска, поради обстоятелството, че договора е сключен в полза на трето лице.
Признава се, че процесните договори са сключени в полза на трето
лице-“Банка ДСК“ АД, но се поддържа, че застрахованият е отменил клаузата
в полза на бенефициера, преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея,
поради което застрахователното обезщетение, следва да се изплати на
застрахования. Твърди се, че в хода на настоящото производство ищецът е
уведомил писмено третото ползващо се лице-“Банка ДСК“ АД, че на
основание чл.22, ал.1, изр.последно от ЗЗД отменя уговорката в нейна полза
по процесните застрахователни договори и че ще претендира обезщетението
за увреденото имущество от застрахователя. Твърди се, че уведомяването е
направено преди третото ползващо се лице да е заявило, че ще се ползва от
застраховката. Оспорва се възражението на ответника за погасяване по
давност на вземането за застрахователно обезщетение, с оглед факта, че
претенцията е предявена на 23.12.2024г., т.е. преди изтичане на предвидения в
чл.378, ал.1 от КЗ три годишен давностен срок, считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие-24.23.2021г.
В срока по чл.373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който се поддържат доводите и възраженията, изложени във
вече подадения отговор на искова молба. Поддържа се, че видно от
представеното с допълнителната искова молба уведомление за отмяна, същото
е направено след настъпване на събитието, поради което уведомлението не е
породило правно действие на основание чл.398, ал.5 от КЗ.
Предявената претенция намира правното си основание в чл.405, ал.1 от
КЗ във връзка с чл.398 от КЗ.
С оглед становищата на страните, съдът намира, за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че на 29.12.2021г. ищецът е
сезирал застрахователят с искане за изплащане на застрахователното
обезщетение по реда на чл.380 от КЗ.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената
8
тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти.
В конкретния случай ищецът, следва да установи фактическия състав за
възникване на основанието за заплащане на обезщетение за вреди, а именно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка с предмет процесното/ процесните помещения, по което
застраховател е ответникът, а ищецът- правоимащ; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което риска се
носи от застрахователят; да установи съвпадение между имуществото,
предмет на застраховане по посочените в исковата молба застрахователни
полици и имуществото, засегнато от настъпилото застрахователно събитие; да
установи добросъвестното си поведение, в качеството си на собственик на
застрахованото имущество, във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, както и на страна-застраховащ по застрахователната полица;
причинната връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и
размер на вредите, както наличието на предпоставките, плащането на
обезщетение да се извърши не на бенефициера по застрахователните
полици-“Банка ДСК“ ЕАД, а в полза на ищеца- застрахован.
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващите и правопогасяващите спорното право факти, както и за
положителните факти, на които се позовава, изключващи отговорността му,
включително и тези за причиняване на вредите в следствие на поведението на
ищеца, а именно че застрахованият е допуснал груба небрежност, което е
довело до нанасяне на вреди на застрахованото имущество и че са налице
извършени преустройства на тавански етаж, предмет на застраховка, без
съгласувани или одобрени проекти.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за установяващи съвпадение между имуществото, предмет на
застраховане по посочените в исковата молба застрахователни полици и
имуществото, засегнато от настъпилото застрахователно събитие. Указва на
ответника, че не сочи доказателства за твърденията си за извършени
преустройства на тавански етаж, без съгласувани или одобрени проекти.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените
към исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителната искова
9
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно пожаро-техническа и
оценителна експертиза, вещите лица по която, след запознаване с материалите
по делото, застрахователната преписка и след оглед на процесния обект, да
дадат отговор на въпросите формулирани от страните в исковата молба и в
отговора на същата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на
1000лв. /по 500лв./, вносими по равно от страните в едноседмичен срок от
уведомяването с представяне на доказателства за това.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица Иван Илиев Иванов и
Светлана Иванова Бончева, които да се уведомят за поставените задачи
след представяне на доказателства за внесен депозит от страните.
УКАЗВА на вещите лица, че следва да депозират заключенията си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
разпоредбата на чл.199 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи в открито съдебно заседание, с
препис за ищеца, заверени препис от Застрахователна преписка по Щета
№83002100238, ведно с квитанции за платени застрахователни премии и
уведомление за щета, на основание чл.190, ал.1 от ГПК.
Указва на ответника, че при непредставяне на изисканите доказателства
по неуважителни причини на основание чл.161 от ГПК съдът ще приеме за
установени фактите, по отношение на които страната създава пречки за
събирането им.
ДА се изиска за послужване от Районна прокуратура-Варна
преписката по ДП №2012/2021г. по описа на Първо РПУ-Варна.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към медиация като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140, ал.2 от ГПК и чл.11 ал.2 от
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
10
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна.
Медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, с адрес: гр.Варна ул.“Ангел К.“ №12, ет.4, без заплащане
на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
15.05.2025г. от 14.15 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11