№ 21769
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110155289 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на Л. В. Д., уточнена с
молба вх. № 218392/02.08.2023 г., молба вх. № 303778/27.10.2023 г. и
изявление на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно
заседание от 14.11.2024 г., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР срещу ответниците Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР и Столична дирекция на вътрешните работи
– МВР за осъждането им да заплатят на ищеца суми както следва:
1/ Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР: сумата от 2010
лева, представляваща сбор от левова равностойност на храна /по 120 лева
месечно/, дължима на ищеца в качеството му на държавен служител по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2018 г. вкл., и сумата
от 3810 лева - левова равностойност на храна, дължима на ищеца в качеството
му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 05.02.2020
г. до 01.10.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на исковата молба /12.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите; и
2/ Столична дирекция на вътрешните работи – МВР: сумата от
2280 лева, представляваща сбор от левова равностойност на храна /по 120
лева месечно/, дължима на ищеца в качеството му на държавен служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 22.06.2018 г. до 04.02.2020 г.
Ищецът твърди, че на 01.02.2017 г. е назначен на длъжност „Началник
сектор автомобилна и инженерна техника и технически електронни средства“
при Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Драгоман, в структурата на
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР по Закона за държавния
служител на основани чл. 9 и чл. 81а от ЗДС, като изпълнявал тази длъжност
1
до 21.06.2018 г.
Със заповед от 21.06.2018 г. на Министъра на вътрешните работи бил
временно преназначен на длъжност началник на отдел „Управление на
собствеността и социални дейности“ при Столична дирекция на
вътрешните работи за срок от една година /22.06.2018 г. - 22.06.2019 г./
Твърди, че в последствие е изпълнявал различни длъжности без прекъсване
като държавен служител в МВР.
Сочи, че със заповед на министъра на вътрешните работи от 31.01.2020
г., считано от 05.02.2020 г. е преназначен на длъжност „началник сектор
логистика“ към РДГП Аерогари при ГДГП-МВР, която длъжност изпълнява и
към датата на депозиране на исковата молба.
Сочи, че през целия период от 01.02.2017 г. до 12.10.2022 г. /датата на
исковата молба/, в рамките, на който е изпълнявал длъжност на държавен
служител в МВР по реда на ЗДСл, не му била осигурявана храна и не са му
начислявани и изплащани пари за храна.
Твърди, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР се отнася за всички
служители на МВР, без значение в коя група по чл. 142, ал. 1 ЗМВР попадат, а
министъра на МВР не е оторизиран да определя кои служители имат право на
добавка за хвана в размер на 120 лв. месечно.
С оглед на това отправя искане съдът да уважи предявените искове по
отношение на двамата ответници-работодатели и да ги осъди да му заплатят
левовата равностойност на храната, дължима за всеки отработен месец за
периодите, в рамките на които е осъществявал длъжност при всеки един от
тях.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Не се оспорва
обстоятелството, че в описаните от ищеца периоди същият е изпълнявал
длъжност като държавен служител в ГД „Гранична полиция – МВР. Счита
обаче, че ищецът е служител на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
поради което статутът му не се уреждал по ЗМВР, а от ЗДСл, където не са
предвидени подобни суми за храна. Поддържа, че разпоредбата на чл. 181, ал.
1 ЗМВР не се отнася за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, сред които
попада ищецът. Сочи, че със Заповед на министъра на вътрешните работи,
считано от 01.02.2017 г. служебното му правоотношение е преобразувано на
основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 ПЗР ЗИДЗМВР и е
назначен по Закона за държавния служител. Твърди, че заплатата на ищеца се
формира по ЗДСл и в нея нормативно е включена добавка за прослужено
време и добавка за храна като компонент от основното възнаграждение,
поради което не може да се начисли отделно. Сочи, че разпоредбата на чл. 42,
ал. 1 ЗМВР разграничава и диференцира служителите в различни категории,
според изпълняваните от тях функции, с оглед, на което диференцира и
различни права по отношение на добавките към заплатата. Счита, че ако му
бъде направена добавка за храна, то той би бил привилегирован по отношение
2
на служителите със полицейски функции, тъй като ще му бъде начислявана
два пъти. С тези аргументи моли предявения иск да бъде отхвърлен.
В условията не евентуалност, релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответника Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, с който
предявеният иск е оспорен както по основание, така и по размер.
Оспорва пасивната си легитимация, като сочи, че служителите на
основание чл. 142, ал. 1 т. 2 от МВР се назначават от министъра на вътрешните
работи.
Сочи, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като ищецът не е работил в СДВР в рамките на целия
твърдян от него период от 22.06.2018 г. – 05.02.2020 г. Твърди, че временното
преназначение на ищеца е било прекратено считано от 10.09.2018 г., като той е
започнал отново работа в СДВР, считано от 01.10.2018 г.
Излага възражение, че сумите и доволствията на служителите се
определя ежегодно със заповед на министъра на МВР, като директора на
СДВР не може да изплати левовата равностойност за храна, когато същата не
е включена в заповедта на министъра. Твърди, че служителите, назначени на
основание чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР са изключени по наредба№ 8121з-
773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна и левовата и
равностойност. С тези аргументи моли за решение при отхвърляне на иска.
В условията на евентуалност, релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Претендира разноски.
Софийски районен съд, 76 с-в, като съобрази доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1,
т. 2 ЗМВР.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че през процесните периоди между него и всеки от ответниците страните е
съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което е бил
държавен служител при ответника; че в негова полза е възникнало вземане за
левовата равностойност на безплатната храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, както и
размерът на същата.
В тежест на всеки от ответниците, /при установяване на горните факти/,
е да докаже положителния факт на реалното предоставяне на храна през
процесните месеци, респективно - плащане на претендираното обезщетение.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи и факти, представляващи основание за спиране
3
и/или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните и се установява от представените към
исковата молба писмени доказателства, че между ищеца и ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР е съществувало служебно
правоотношение в рамките на исковите периоди от 01.02.2017 г. до 21.06.2018
г. вкл. и от 05.02.2020 г. до 01.10.2022 г. вкл., по силата на което ищецът е
заемал длъжност в ГДГП-МВР като държавен служител.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства /л. 4-л.9/,
че между ищеца и ответника Столична дирекция на вътрешните работи –
МВР е съществувало служебно правоотношение в рамките на периода от
22.06.2018 г. до 10.09.2018 г. и от 01.10.2018 г.до 04.02.2020 г., по силата на
което е заемал длъжност в СДВР-МВР като държавен служител.
За част от исковия период – от 11.09.2018 г. до 30.09.2018 г. по делото
не са представени доказателства, че ищецът е изпълнявал длъжност в СДВР,
поради което искът за този период се явява неоснователен само на това
основание.
Не е спорно между страните по делото, че нито един от двамата
ответници не е предоставял на ищеца храна и не му е изплащал левовата й
равностойност за периодите, в който ищецът е работил по служебно
правоотношение при тях.
Основният спорен по делото въпрос е дали на ищеца, в качеството му
на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, се дължи
предоставяне на храна или левовата му равностойност, по смисъла на чл.181,
ал.1 от ЗМВР.
Положителен отговор на така поставения въпрос е даден с
Тълкувателно решение 1/2024 г. от 27.11.2024 г. по т.д. № 1/2024 г. на
ОСГК на ВКС.
В мотивите на тълкувателното решение, задължително за настоящата
съдебна инстанция се сочи, че според разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР
работодателят дължи левовата равностойност за полагаща се, но неосигурена
безплатна храна, и на държавните служители със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР.
Изричния текст на чл.1 ЗМВР, имащ характер на обща разпоредба,
определяща предметния обхват на закона, предвижда, че този същият урежда
принципите, функциите, дейностите, управлението и устройството на МВР и
статута на служителите в него, поради което останалите текстове на същия
следва да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с тази разпоредба.
Ето защо и разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че
ЗМВР статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със
ЗДСл, следва да се тълкува във връзка с чл. 1 ЗМВР, чл. 56, чл. 151 ЗМВР и
др., като общите разпоредби относно статута на служителите на МВР следва
да се прилагат по отношение на служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР.
Изключването изцяло на статута на държавните служители по чл. 142,
ал.1, т. 2 ЗМВР от приложното поле на този закон би противоречало на
4
основните принципи на управление на държавната служба в МВР.
Обстоятелството, че правният статус на държавните служители по чл.
142, ал.1, т. 2 се урежда и от ЗДсл , а не само в ЗМВР, не означава, че по
същността си те са някаква категория служители на държавата извън
останалите, които изпълняват държавна служба в МВР.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР предоставя правото на безплатна
храна на всички служители на МВР.
В този смисъл са и разпоредбите на чл. 184, ал. 4 ЗМВР и на
специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на
Министерството на вътрешните работи, посочващи, че размерът на сумите и
доволствията се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните
работи, като законът не делегира на министъра на вътрешните работи с тази
заповед да може да определя и кои лица следва да получават храна или
парична равностойност.
На държавните служители в МВР, чийто статут се урежда и от ЗДСл, не
е отречено правото да са със статут на служители на държавна служба в МВР,
чието функциониране е свързано с упражняването на държавна власт. Следва
да се има предвид и практиката на Конституционния съд, който още с
Решение № 3 от 07.03.1998 г. по к. д. № 1/ 1998г. е приел, че "изобщо е
неоправдано офицерите и сержантите от МВР да бъдат третирани различно от
останалите държавни служители”.
Ето защо по отношение и на тези служители е приложима
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Предвид изложеното съдът намира, че на ищецът в качеството на
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се дължи храна или левовата му
равностойност през процесния период, като предявените искове се явяват
доказани по основание както следва: по отношение на ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР за периода от 01.02.2017 г. до
21.06.2018 г. вкл. и от 05.02.2020 г. до 01.10.2022 г. вкл., а по отношение на
ответника Столична дирекция на вътрешните работи – МВР за периода от
22.06.2018 г. до 10.09.2018 г. и от 01.10.2018 г.до 04.02.2020 г.
По размера на претенцията:
Според чл. 181, ал. 4 ЗМВР размерът на сумите и доволствията по ал. 1
– 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
По делото са приобщени като доказателства Наредба № 8121з-773 от
01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата му
равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи и
заповеди съответно № 8121з-1716/28.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г., №
8121з1464/31.12.2019 г., в сила от 01.01.2020 г., № 8121з-1410/30.12.2020 г., в
сила от 01.01.2021 г. и Заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г., в сила от
01.01.2022 г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно които
размерът на левовата равностойност на неосигурената храна на служителите в
МВР в процесните периоди възлиза на сумата от 120 лева месечно.
5
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, както и от направените в о.с.з. от 14.11.2024 г.
разяснения от вещото лице досежно ред 17 и ред 37 от таблицата, неразделна
част от експертизата /касаещи начина за изчисление на дължимото дневно
обезщетение за месеците, в рамките на които ищецът е работил при двама
различни работодатели/ се установява, че:
1/ за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2018 г. вкл. /т.е. 16 пълни месеца
и 15 работни дни от месец юни/ размерът на дължимото обезщетение за храна
възлиза на сумата от 2005.65 лева /при дневен размер на обезщетението от
5.71 лева/, до която сума и период искът срещу ответника Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР се явява основателен, а за горницата до пълно
заявения размер от 2010 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
2/ за периода от 22.06.2018 г. до 10.09.2018 г. и от 01.10.2018 г.до
04.02.2020 г., /т.е. за 18 пълни месеца по 120 лева, 6 работни дни за месец юни
2018 г. = 34.35 лева, шест работни дни през месец септември 2018 г. = 36 лева
и за два работни дни от м. февруари = 12 лева/ размерът на дължимото
обезщетение за храна възлиза на сумата от 2242.35 лева, до който размер и за
който период искът срещу Столична дирекция на вътрешните работи –
МВР се явява основателен, а за горницата над този размер до пълния размер
на претенцията от 2280 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3/ за периода от 05.02.2020 г. до 01.10.2022 г. вкл., /т.е. 31 пълни месеца
и 18 работни дни за м. 2.2020 = 108 лева/ размерът на дължимото обезщетение
за храна възлиза на сумата от 3828 лева, т.е. предявеният иск срещу ответника
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР за сумата от 3810 лева за
посочения период се явява изцяло основателен.
С оглед достигането до извод за частичната основателно на
претенциите на ищеца спрямо двамата ответници, съдът дължи произнасяне
по своевременно релевираните от тях възражения за изтекла погасителна
давност:
По отношение на задължението за заплащане на левовата
равностойност на храната на служителите на МВР е приложим краткият 3-
годишен давностен срок по чл. 111 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато
трае съдебното производство относно вземането.
При изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим в
случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
6
Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е
извършено на 13.05.2020 г.
С оглед на това, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /т.е. за срок
от 69 дни/ погасителната давност е била спряна по силата на закона.
Тези 69 дни, през които давност не е текла следва да се добавят към
трите години, т.е. вместо погасени по давност да са всички вземания на
ищеца, изискуеми преди 12.10.2019 г. /три години преди подаване на исковата
молба/, погасени ще се явят всички вземания с падеж преди 04.08.2019г.
/така сякаш ищецът е предявил иска си на по-ранна дата/ - т.е. първото
непогасено по давност вземане за парична равностойност за храна е
дължимото обезщетение, платимо заедно със заплатата за м. август 2019г.
Следователно:
1/ Искът по чл. 181, ал. 1 ЗМВР за периода от 01.02.2017 г. до
21.06.2018 г. вкл. срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, освен частично неоснователен, се явява и изцяло погасен по давност,
поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
2/ Искът по чл. 181, ал. 1 ЗМВР за периода от 22.06.2018 г. до
04.02.2020 г. срещу Столична дирекция на вътрешните работи – МВР,
освен частично неоснователен за периода от 11.09.2018 г. до 30.09.2018 г., се
явява и погасен по давност за периода от 22.06.2018 г. до м.07.2019 г. и за
сумата от 1510.45 лева.
Т.е. непогасената част от вземането на ищеца срещу СДВР, до която
искът е основателен, възлиза на сумата от 732 лева, дължима за периода
м.08.2019 г. -04.02.2020 г.
Неоснователен е доводът на ответника, че искът срещу него е предявен
едва на 27.10.2023 г.
Действително ищецът насочва иска си към СДВР с подадената молба
от тази дата, но, доколкото извършеното от него процесуално действие е
предприето вследствие на дадени от съда указания за отстраняване на
нередовност на първоначално подадената искова молба, на основание чл. 101,
ал. 2 ГПК, поправеното действието се счита за редовно от момента на
неговото извършването – т.е. от подаването на исковата молба на 12.10.2022 г.
3/ Искът по чл. 181, ал. 1 ЗМВР за периода от 05.02.2020 г. до
01.10.2022 г. вкл., срещу ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР за сумата от 3810 лева не е засегнат от погасителната давност, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
Като законова последица, върху главниците следва да се присъди и
законната лихва от дата на подаване на исковата молба 12.10.2022 г. до
7
окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в
производството.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на направените в
производството разноски съразмерно с уважената част на иска.
Страната претендира и доказва извършването на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от общо 850 лв. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, направено от ответниците, е неоснователно.
Доколкото в договора липсва разграничение, съдът приема, че страните
са договори равен размер /т.е. по 425 лева/ на адвокатското възнаграждение
по отношение на предявените срещу двамата ответниците искове.
С оглед на това, съразмерно на уважената част от исковете срещу
ГДГП-МВР, този ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 278.22 лв.
Съразмерно с уважената част от исковете срещу СДВР-МВР, този
ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 136.45 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на направените
в производството разноски съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
И двамата ответници са претендирали присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на
сумата от 100 лева.
С оглед на това, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза
на ГДГП-МВР следва да бъде присъдена сумата от 34.54 лева, а в полза на
СДВР-МВР – сумата от 32.11 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на СРС държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете срещу тях, както и част от депозита за вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда, съразмерно с уважената
част от иска.
С оглед на това, ГДГП следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от общо 236.51 лева, от които 152.40 лева – държавна такса и
84.11 лева – депозит за ССЧе.
СДВР следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от
общо 113.39 лева, от които 29.28 лева – държавна такса и 84,11 лева – депозит
за ССЧе.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР да заплати
на Л. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР, сумата от
3810 лева - представляваща сбор от левова равностойност на храна /по 120
лева месечно/, дължима на ищеца в качеството му на държавен служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 05.02.2020 г. до 01.10.2022 г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
/12.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Л. В. Д., ЕГН **********, срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР иск с правно основание чл.
181, ал. 1 ЗМВР, за сумата от 2010 лева, представляваща сбор от левова
равностойност на храна /по 120 лева месечно/, дължима на ищеца в качеството
му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 01.02.2017
г. до 21.06.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на исковата молба /12.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите - като
погасен по давност и поради частична неоснователност за разликата между
сумата от 2005.65 лева и предявения размер от 2010 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – МВР да
заплати на Л. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР,
сумата от 732 лева, представляваща сбор от левова равностойност на храна
/по 120 лева месечно/, дължима на ищеца в качеството му на държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР за периода от 01.08.2019 г. - 04.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
/12.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над уважения размер от 732 лева до пълния
размер на претенцията от 2280 лева /т.е. за сумата от 1548 лева/, като
частично неоснователен за периода от 11.09.2018 г. до 30.09.2018 г. и
погасен по давност за периода 22.06.2018 г. до 31.07.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР , да
заплати на Л. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 278.22 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, да
заплати на Л. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 136.45 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР , да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 236.51 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски районен съд,
сумата от 113.39 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на
9
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 34.54
лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи – МВР, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 32.11 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10