№ 2197
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. В.ев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20213100502551 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът ЕВ. В. Т. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв.
М.Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „ОВЪРСИЙЗ-Х.“ АД, редовно призовано, представлява се от
адв. В. Г., редовно преупълномощен от адв. П.Р. и приет от съда от днес.
АДВ. Ц.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбите и
отговорите по тях:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби:
1/ въззивна жалба на „ОВЪРСИЙЗ ХОРЗОНТ“ АД, ЕИК ********* срещу Решение
№ 262234 от 09.07.2021г. по гр.д. № 9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА
1
МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да
заплати на ЕВ. В. Т. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства,
понесени вследствие на травматично увреждане – разкъсноконтузна рана на лявото коляно,
получена вследствие удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб
„Х.“, гр. Варна, настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа,
собственост на ответника, в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника,
на които е възложено поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и постановяване в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи,
че в конкретния случай не са установени елементите от фактическия състав на деликта по
реда на чл. 49 от ЗЗД – по делото не е установено кой е възложил ремонта и поддръжката на
процесния участък, в който е настъпило увреждането, кой отговаря за обезопасяването му и
дали същия се намира на територията на комплекс „Х.“. По делото липсват доказателства,
установяващи връзката между дружеството ответник и извършените ремонти на мястото на
инцидента, както и такива, че именно това дружество е отговорно за неговата поддръжка.
Липсват доказателства и за това, че именно „ОВЪРСИЙЗ ХОРЗОНТ“ АД стопанисва
комплекс „Х.“. При липса на доказателства за релевантния факт, че именно въззивното
дружество е възложило ремонта, поддръжката и обезопасяването на участъка, в който е
настъпило увреждането, че именно то стопанисва и управлява комплекс „Х.“, че
местонастъпването на инцидента попада в територията на комплекса, за чиято поддръжка
отговаря ответника, то предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
дружеството не са осъществени по делото. В този смисъл отправил искане предявеният иск
като недоказан по основание да се отхвърли, в която насока да се ревизира и обжалваното
решение.
В отговор на жалбата Е.Т. оспорва доводите в нея. Поддържа, че по правната си
същност доводите, на които жалбата е основана са правоизключващи възражения, които не
са заявени пред първата инстанция в рамките на преклузивните процесуални срокове.
Заявените такива за първи път в хода по същество на делото и във въззивната жалба са
преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК. От друга страна обстоятелството, че увреждането е
настъпило в зоната на комплекс „Х.“ се установява от всички събрани по делото
доказателства, а че ответното дружество, към датата на инцидента стопанисва и управлява
комплекса се установява от обявените по партидата му в ТРРЮЛНЦ актове. Фактът, че
дружеството управлява и стопанисва комплекс „Х.“ не е и оспорен от ответника. Ето защо
именно ответника е възложител на дейностите по поддръжка и обезопасяване на участъка.
Отправила искане в обжалваната част решението като правилно да се потвърди.
2/ въззивна жалба на ЕВ. В. Т. срещу Решение № 262234 от 09.07.2021г. по гр.д. №
2
9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр.
чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от нея срещу „ОВЪРСИЙЗ ХОРЗОНТ“ АД,
ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 1500 лева
до размер на иска от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на
травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на лявото коляно, получена вследствие
удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб „Х.“, гр. Варна,
настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа, собственост на ответника,
в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника, на които е възложено
поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила.
Обективира съображения за неправилност на извода за наличие на съпричиняване от страна
на ищцата, определено на 50%, в който размер е намалено определеното обезщетение в
нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че в случая не е налице причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалата, с което тя обективно да е създала предпоставки
за настъпване на увреждането. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането. Съдът не е
посочил в какво конкретно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалата
за настъпване на увреждащото събитие, да прецени доколко действията на пострадалата са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. По делото
не са въведени точни и ясни възражения за наличие на конкретни противоправни действия и
бездействия на въззивницата, които са допринесли до степен 50% за настъпване на
вредоносния резултат, нито по делото са налице доказателства, установяващи проявлението
на такива действия и бездействия. От показанията на свидетеля М. е установено, че ръбът,
причинил увреждането, навлиза в пешеходната зона, не е видим за пешеходците, а
участъкът не е достатъчно осветен. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че ищцата не е
проявила достатъчна съобразителност и внимание, като „е ударила себе си“ в издатината на
плочата, която е само 3.5 см. Не може да се приеме, че придвижването в пешеходна зона при
наличие на необезопасена плоча с остър ръб, създаващ опасност от нараняване, отрича
проявената от пешеходеца нормална дължима грижа за здравето и телесната му цялост.
Отправила искане решението в тази част да се отмени, а предявеният иск за обезвреда се
уважи за разликата до 3000 лева.
В отговор на жалбата „Овърсийз Х.“ АД оспорил доводите в нея и обосновал
правилност на решението в оспорваната част. Посочил, че от заключението на СТЕ е
установено, че процесната издатина е издадена на 0.35 м. и то в самия край на пътеката,
както и че при невнимание от страна на посетителите може да се получи нараняване. Ето
защо правилно съдът е приел, че пострадалата не е подходила с нужното внимание и с това
3
допринесла за настъпване на увреждащия резултат. Отправил искане решението в тази част
да се потвърди.
Решението на ВРС, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над
3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.
АДВ. Ц.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора. Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна, поддържам
депозирания от нас отговор. Представям и моля да приемете извлечение от Търговския
регистър, това е част от годишния финансов отчет на дружеството, който установява, че
ответното дружество през 2018г. е стопанисвало комплекс „Х.“. Това обстоятелство се
потвърждава от изготвения доклад на управителния орган, който е приложение към
представения и обявения в Търговския регистър по партидата на дружеството годишен
финансов отчет. Цитиран е номерът на вписването в отговора на въззивната жалба.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада. Смятам, че допускането на писмените
доказателства относно стопанисването на комплекс „Х.“ е неправилно, моля да измените
доклада в тази част. Представянето на доказателства пред въззивната инстанция и
специално на тези доказателства е преклудирано. Аргументирано е от въззивната страна, че
понеже не сме възразили в първата инстанция по отношение на това фактическо твърдение,
то настоящите доказателства са допустими. Видно от исковата молба, която е бланкетна, е
получила съответния бланкетен отговор с възражения по всички наведени фактически
твърдения. В първата инстанция в първото по делото заседание са наведени фактическите
твърдения, че „Овързсийз Х.“ е стопанисвало комплекса и е извършило ремонт на
съответния участък, но не са представени доказателства за това нещо. Няма значение дали
сме оспорвали съответните твърдения при положение, че ищецът трябва при пълно и главно
доказване да докаже всички свои фактически твърдения. Това доказателство е можело да се
представи пред първа инстанция, което не е сторено. В момента, за да се заобиколи
преклузията, се изкарват аргументи за невъзразяване, което не е аргумент за допускане на
доказателства. Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Оспорвам въззивната
жалба на насрещната страна, поддържам депозирания от нас отговор.
АДВ. Ц.: Моля да вземете предвид, че конкретни възражения, че „Овързсийз Х.“ АД
не е собственик и не стопанисва комплекс „Х.“ са заявени от ответното дружество в
първоинстанционното производство едва в становището по същество на спора. До този
момент възраженията на ответника в първоинстанционното производство бяха изцяло
бланкетни и такива възражения не бяха навеждани в хода на първоинстанционното
производство. Същите се преповтарят отново във въззивната жалба на „Овърсийз Х.“ АД и в
тази връзка са представени доказателства, установяващи правото на собственост и
принадлежността на въпросния имот, в който се случва инцидентът, към ответното
дружество.
АДВ. Г.: В писмената си защита пред първата инстанция колегата е изложил
становище, че искът не е доказан, защото не е доказано, че „Овързсийз Х.“ АД трябва да
4
отговаря по този иск. Не е заявявало фактически твърдения с писмената си защита.
АДВ. Ц.: Говоря за становището на колегата, който представляваше насрещното
дружество пред първа инстанция, заявено в хода по същество.
СЪДЪТ, като взе предвид изразените становища по делото, приема по отношение на
искането за ревизия на доклада в частта, касаеща приемането на писмено доказателство,
представено с въззивна жалба, че не са налице предпоставки за ревизиране на определението
в частта, с която е допуснато и прието като писмено доказателство по делото представен с
отговора на първата въззивна жалба – надлежно заверен протокол от публично съдебно
заседание от 2011г. по гражданско дело № 2361/2010г. по описа на ВОС, доколкото
поддържаните във въззивната жалба доводи са въведени в етап от развитието на
производството, в който въззивната страна не е имала възможност да отговори на същите.
Първата възможност за отговор и за ангажиране на процесуално поведение и доказване е с
отговора на въззивната жалба, поради което съдът е счел, че представеното доказателство
дори с дата, предхождаща постановяването на съдебното решение, е допустимо с оглед
предприетата процесуална защита пред въззивната инстанция. В този смисъл СЪДЪТ
приема, че определението не се нуждае от ревизия и искането за отмяна в частта по
доказателствата следва да бъде оставено без уважение.
От друга страна, днес представеното извлечение от Търговския регистър от годишен
финансов отчет на „Овързсийз Х.“ АД за 2018г. СЪДЪТ приема за допустимо с оглед
поддържаните в отговора на първата въззивна жалба доводи, същото е проверимо и
служебно от съда, поради което следва да бъде прието.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за ревизиране на изготвения по делото доклад на жалбата, обективиран
в определение от 21.10.2021г. в частта, касаеща приемането като писмено доказателство на
представено с отговора на първата въззивна жалба заверено копие на писмен документ.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство към настоящото производство
днес представения от процесуалния представител на въззивника извлечение от годишен
финансов отчет за дейността на „Овързсийз Х.“ АД за 2018г. – 6 листа.
АДВ. Ц.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ц.: Моля да отхвърлите като неоснователна подадената от „Овърсийз Х.“ АД
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Съображенията ми относно жалбата
са изложени в отговора. Моля да вземете предвид, че абсолютно несъстоятелно и
неоснователно е наведеното в жалбата възражение, че не е установено кой стопанисва
комплекс „Х.“, съответно принадлежността на комплекса. Моля да вземете предвид, че дори
при това възражение отново същият в качеството на собственик не сочи ясни и конкретни
твърдения защо не стопанисва това лице комплекса и ако е предоставил към момента, в
който е настъпил инцидентът, право на трето лице за комплекса, кое е това лице. Ако
насрещната страна имаше такива възражения и те бяха основателни, същите следваше ясно
и навременно да бъдат заявени в първоинстанционния съд като правопогасяващи. Това не
само, че не беше сторено, но продължава съвсем бланкетно да се оспорва и до настоящия
момент, поради което моля да приемете изложените оплаквания в жалбата за неоснователни
и несъстоятелни.
По отношение на въззивната жалба на Е.Т. моля да приемете, че същата е
основателна по следните съображения:
Неправилно е възприето от съда, че е налице съпричиняване и то в размер на 50
процента, т.е. половината от стойността на присъдената от съда сума. Не се установява, не се
сочи и в решението не е мотивирано каквото и да е неправомерно извършено от Е.Т.
действие, което от своя страна може да е основание за прилагане на института
съпричиняване. По никакъв начин не може да се приеме, че движението на един пешеходец
по пешеходната зона представлява някакво бездействие, което е неправомерно или е
нарушение на правила и което би било основание за прилагане на института на
съпричиняване при настъпило увреждане. Напротив, не само че доверителката ми не е
нарушила каквито и да е правила, същата е действала абсолютно правомерно, движейки се
по пешеходната зона, но от събраните по делото доказателства се установява, тя е била в
абсолютна невъзможност нито да види, нито да предвиди съществуваща опасност в
облицовката на бордюра, която и е нанесла увреждането. От насрещната страна се твърди,
́
че става въпрос за 3,5 см. Моля да вземете предвид, че при изслушване на експертизата се
установи, че от едната страна е малко повече от 3,5 см и малко повече от 3,5 см, и 10 см да е,
6
това е на общия фон на движение в областта на коляното и е една големина на опасния
участък, която не би била възможно да бъде забелязана от пешеходеца в тъмната част на
деня, и то при недобре осветен участък, което от своя страна се установява от свидетелските
показания, събрани в хода на първоинстанционното производство. Ето защо, моля да
приемете, че в тази част решението е неправилно и да го отмените, като присъдите на
доверителката ми пълния размер от претендираното и определено от първата инстанция
обезщетение, доколкото същата не е дала повод за прилагане на института на
съпричиняване, респективно не са налице основания за намаляване на дължимо
обезщетение. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната ни жалба и да отхвърлите въззивната жалба на
Е.Т.. Моля да ми бъде предоставен срок за представяне на писмена защита по същество.
Искът е изцяло недоказан относно стопанисването. Моля да ни присъдите сторените
разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
СЪДЪТ предоставя възможност на въззиваемата страна в петдневен срок, считано от
датата на съдебно заседание, да депозира по делото писмени бележки, в които да изложи
подробни аргументи.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7