№ 351
гр. С., 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500456 по описа за 2021 година
С решение № 63/15.03.2021 год. по гр.д. № 125/2020 год. на РС-Самоков Областна
дирекция на МРВ-С. е осъдена да заплати на Е. Г. П. от с. М. сумата 1600,33 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от
11.02.2017 год. до 11.02.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020 год. до
окончателното изплащане, както и сумата 228,30 лева –лихва за забава върху главницата за
периода 01.04.2017 год. – 11.02.2020 год., като е отхвърлил иска за главница за разликата до
пълния предявен размер от 1663 лева, а иска за мораторна лихва – за разликата до 250 лева.
С решението съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца и сумата 334,56 лева разноски
за адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
осъдителната му част с твърдения, че същото е постановено в противоречие с материалния
закон и събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Правното основание на разглежданите искове е чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
179, ал. 1 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в периода от 11.02.2017 г. до 11.02.2020 г. е работил на
длъжността "младши инспектор", в РУ МВР-Самоков при ОДМВР-С., със статут на
държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Трудовата си дейност
осъществявал на смени, всяка с продължителност 12 часа, при режим една дневна смяна,
един ден почивка, една нощна смяна и два дни почивка. Ищецът полагал месечно 7 или 8
смени или 240 смени за процесния период, като от тези смени е положил 1800 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1,143 часа към дневен труд, възлиза на 2057 часа.
Преизчисляването на нощния към дневния труд води до извънреден труд с времетраене 257
часа, който работодателят-ответник по делото не е заплатил на служителя – ищец. При
изчисляване на база месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,47 лева, т.е. задължението на
ответника към ищеца възлиза на 1663 лева за целия процесен период.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР сумата в размер на 1663 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.02.2017 год. до 11.02.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от 11.02.2020 год. до окончателното изплащане, както и
сумата 250 лева –лихва за забава върху главницата за периода 01.04.2017 год. – 11.02.2020
год..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Областна Дирекция на МВР - С. взема становище
за неоснователност на предявените искове. На ищеца не се дължи заплащане на труд извън
редовното работно време, формиран от положен нощен труд, приравнен към дневен за
процесния период. Ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР и
като такъв служебното му правоотношение и статутът са регламентирани в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Именно поради тази причина,
статутът на ищеца е различен от този на служителите по трудово правоотношение, вкл. по
отношение на нормативната уредба, регулираща установеното работно време, нормалната
продължителност на нощния труд и неговото заплащане. Уредбата на нощния труд на
държавните служители в МВР се съдържа в чл. 187, ал. 1 вр. с ал. 3 и в чл. 179 ЗМВР, чл. 3,
чл. 31 и § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
действащи в исковия период, издадени на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР, както и заповед №
8121р-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от министъра на
вътрешните работи. Ето защо твърденията на ищеца за празнота в нормативната уредба и
необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са неоснователни. Дори да се приеме, че
следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ и чл. 9, ал. 2
2
НСОРЗ, то в тези случаи следва да се има предвид, че посоченото преизчисляване има
отношение към увеличеното заплащане на нощния труд, а не към натрупването на часове,
което при надвишаване на законоустановената норма да води до извънреден труд.
Поддържа, че за да има извънреден труд и за да е налице право на допълнително
възнаграждение за такъв, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд,
независимо от частта на денонощието, в което го е полагал над установеното работно време.
При отработени часове през нощта, на ищеца се заплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час или част от него положен нощен труд и на ищеца
е изплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за исковия период,
видно от приложените платежни документи. Претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден труд, формиран след преобразуването на положения от него нощен труд като
работещ на 24 часови смени, по правилата на чл. 9 НСОРЗ, се основава на нормативен акт,
който не може да намери приложение в служебното му правоотношение.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема
изцяло като компетентно изготвено. Производството е спирано на основание чл. 229, ал. 1,
т. 7 във връзка с чл. 631 ГПК до постановяване на решение по дело С- 262/2020 г. на Съда на
Европейския съюз.
По делото не се спори от страните, че ищецът през процесния период е работил по
служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗМВР – "младши инспектор", в РУ МВР-Самоков
при ОДМВР-С.. Полагал е труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето
от 22. 00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта, при сумарно изчисляване на работното време.
Според заключението на вещото лице и представените графици за целия процесен период
ищецът е положил общо 1600 часа нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд,
преизчислен в дневен такъв с коефициент 1. 143, възлиза на 1829 часа. Разликата между
положения нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния
период е общо в размер на 229 часа, възнаграждението за които възлиза на 1600,33 лева.
При така установената фактическа обстановка
Страните не спорят, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР,
чийто разпоредби регламентират заплащането на предоставената работна сила,
продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа,
както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Дефиницията за извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според
3
която "извънреден" е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно
време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното
време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени, сред които е и ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а
съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време
за отработени до 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР
(ДВ, бр. 81 от 2016 г.), редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично
правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените
часове труд между 22. 00 ч. и 6. 00 часа.
Според настоящия състав липсата на такова правило не означава, че такова
преизчисляване не следва да се извършва. Това е така по следните съображения:
Според чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ред. Д.В. бр. 58 от 23.07.2019 г./
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5-днвена работна седмица. Тези норми на КТ са част от въведената
със същия специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение
и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението
през 2020 година, за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава
полагането на труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за работещите на смени служители на МВР с
оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
установяващо 8-часов работен ден за служителите на МВР и по отношение на тези от тях,
които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че
предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР
през деня и през нощта, т. е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд.
Такова разбиране би поставило полицейските служители в неравностойно положение
спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би
довело до противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение на
4
уредената в КТ специална закрила на нощния труд спрямо служителите на МВР. При
липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице нормативна празнота, като в тази насока ищецът правилно се
позовава на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисляване на положения нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на
изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и
противоконституционна. Празнотата следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Конституцията на РБ също гарантира равенство на
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва
да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Разпоредбата
предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1. 143, който се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа се раздели на
нормалната продължителност на работното време през нощта - 7 часа.
В действащата в предходен период от време Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също
се възприема този коефициент 1. 143, но формулиран по друг математически начин, който
води до същия резултат.
Неоснователен е и доводът на ответника, че служителят би получил два пъти
увеличение на възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки положен час нощен труд и
още веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни. Не е спорно, че за положения
от ищеца нощен труд му е начислено и платено възнаграждение през процесния период, но
за тази част от нощния труд, която след превръщането на нощните часове в дневни се явява
извънреден труд, на същия се дължи възнаграждение на отделно основание.
В този смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-2152/20 г. (задължителен за българския съд по силата на чл. 633 ГПК), а
именно, че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност
на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат
други мерки за защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен
труд - под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки. В Решението СЕС е посочил, че "ако не е основана на обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
5
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел". Съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че по отношение на тази категория служители, в т. ч. и ищеца, са предвидени
други компенсиращи социални придобивки като например по – ранното пенсиониране.
Подобни придобивки са предвидени и за други категории работници и служители и в други
както публични, така и частни сектори, но по отношение и на тях на общо основание е
приложимо правилото за заплащане на извънреден труд, формиран от преобразуване на
нощния в дневен, изчислен с коефициент.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по
несъмнен начин по делото от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Това възнаграждение възлиза на сумата от 1600,33 лева, поради което претенцията следва да
бъде уважена до този размер. С оглед допуснатата забава в изплащането на дължимите
възнаграждения, в полза на ищеца следва да се присъди и мораторна лихва в изчисления от
вещото лице размер.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 180 лева, представляваща направените разноски във въззивното
производство.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/15.03.2021 год. по гр.д. № 125/2020 год. на РС-
Самоков в ЧАСТТА, с която Областна дирекция на МРВ-С. е осъдена да заплати на Е. Г. П.
от с. М. сумата 1600,33 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за времето от 11.02.2017 год. до 11.02.2020 год., ведно със законната лихва,
считано от 11.02.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата 228,30 лева –лихва
за забава върху главницата за периода 01.04.2017 год. – 11.02.2020 год., както и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата 334,56 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС-Самоков сумата 114,01 лева държавна
такса, 45 лева разноски и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителни листа за всяка от
присъдените суми в случай, че не бъдат внесени доброволно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МРВ-С. да заплати на Е. Г. П. от с. М. сумата 180
/сто и осемдесет/ лева, представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7