№ 255
гр. Шумен, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201417 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ЗЖ – 35 от 03.08.2021г. на Директора
на ОДБХ – гр. Шумен, с което на основание чл.471а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност и чл.53 от ЗАНН на СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. ****** № 4, вх.3, ет.6, ап.47 на основание чл.471а, ал.1 от ЗВД е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.6, ал.2 от
Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване
на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от ЗВМД. В жалбата се твърди, че
атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на
материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован не се явява,
изпраща упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и
изложените в нея доводи и моли НП да бъде отменено, като им бъдат присъдени направени
разноски.
За ОДБХ - Шумен като наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание се
явява упълномощен процесуален представител, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло наказателното постановление, като
предоставя и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320,ал.1 и 2 от НПК, поради което се явява
1
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 08.07.2021г. свидетелите д-р ЦВ. Р. СТ. и д-р Н. П. Б.
извършили проверка на животновъден обект /ЖО/ с рег. № 9783-0137 в с. Каменяк, общ.
Хитрино, стопански двор, имот 272, за който имало издадено удостоверение за регистрация
№ 17/30.03.2018г. с капацитет 100 броя говеда. Проверката била за съответствие с
изискванията за биосигурност към ЖО и ХОЖ. В хода на проверката свидетелите
установили, че имало кофички пред теленцата, които били празни и с малко слама по
дъното. Малките теленца били затворени в клетки и пред тях имало кофички, в които
нямало вода. В самото помещение, в което се отглеждали животните нямало поилки.
Възрастните животни се намирали в двора, където имало корито, като общ водосбор – да
пият всички животни, но при лоши метеорологични условия, ако не се пускат навън, вътре
нямали постоянен достъп до вода. Резултатите от проверката били обективирани в
Констативен протокол за извършена проверка на осн. чл.129 и чл.130 от ЗВД от 08.07.2021г.
Предвид установени нарушения на ветеринарно-санитарните изисквания било издадено
Предписание № 11 от 08.07.2021г., с което на собственика на животновъдната ферма – С.В.
били дадени десет предписания. Под т.9 било дадено следното предписание: „На всички
категории животни да се осигури постоянен достъп до питейна вода, в изпълнение на чл.6,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 16/2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и
използване на селскостопански животни, както и на чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № 14/2006г. за
минималните изисквания за защита и хуманно отглеждане на телета. На собственика на
животновъдния обект – жалбоподателя С.В. била изпратена писмена покана за явяване на
27.07.2021г. за съставяне на АУАН за констатираното нарушение. Поканата била връчена на
26.07.2021г. На 27.07.2021г. свид. Ц.С. съставил против СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр.
Шумен, АУАН № 0000809 за извършено нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от
03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на
селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля д-р
Н.Б., както и в присъствието на нарушителя. При предявяване на акта, жалбоподателя В.
записала, че има възражения, които ще представи в законоустоновения срок. Писмено
взражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано. Въз основа на съставения акт,
приемайки възражението за неоснователно и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, административно наказващият орган издал
обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На
основание чл.471а, ал.1 от ЗВМД на СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр. Шумен било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лева, за извършено за втори
път нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение
при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от
ЗВД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
2
писмени доказателства присъединени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК и от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя ЦВ. Р. СТ. и Н. П. Б. – свидетел при
установяване на нарушението и при съставяне на акта. Съдът кредитира изцяло показанията
на тези свидетели, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено,
като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната
заинтересованост. По искане на жалбоподателя бе разпитан и свидетеля Д.Д.Д., който
помага при отглеждане на селскостопанските животни във фермата на жалбоподателката В..
Неговите показания на практика потвърждават показанията на другите двама свидетели и не
са в противоречие с тях. Свидетелят Дянков даде показания, че телетата се поят в кофички,
които той пълни или долива на два три пъти през деня.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно –наказателното производство не е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя.
Административно – наказателната отговорност на СВ. А. В. е Аажирана за
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение
при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от
ЗВД.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение на субективната страна, съгласно правната теория, вината има две
основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми –
небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е
предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го
предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на
същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
С разпоредбата на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно
отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни е въведено
задължение на селскостопанските животни да се осигурява постоянен достъп до питейна
3
вода. Съгласно чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ и б.“г“ от ЗВД също е въведено задължение за
собствениците, гледачите и управителите на животновъдни обекти да осигурят достатъчно
количество храна и вода и свободен достъп до местата за хранене и поене. Безспорно
установено е по делото, не се оспорва и от жалбоподателя, че на 08.07.2021г. СВ. А. В. като
собственик на животновъден обект № 9783-0137 в с. Каменяк, общ. Хитрино, стопански
двор не е осигурила постоянен достъп до питейна вода за отглежданите животни в обекта.
Кофите за вода пред телетата са празни и замърсени, а възрастните говеда се поят в
дворчето за разходка в каменно корито. В обора не е осигурен постоянен достъп до питейна
вода на животните. Предвиденото задължение в чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г.
за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни е
за постоянен достъп, какъвто действително не е бил осигурен от собственика на
животновъдния обект. Поставянето на кофички пред теленцата и възрастните говеда не
означава постоянен достъп до питейна вода, тъй като зависи от гледача или собственика.
Наливането и доливането на вода в кофичка и в зависимост от човека, който полага грижи
за животните и в никакъв случай не покрива изискването за постоянен достъп до питейна
вода. В този смисъл правилно спрямо собственика е съставен АУАН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателя С.В. като собственик на
животновъден обект е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава
на нарушението, за което е санкциониран.
Съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, предвид
характера на нарушението.
В обстоятелствената част на наказателното постановлението, наказващият орган е
посочил, че административното нарушение е извършено за втори път. Съдът намира, че
АНО правилно е посочил санкционната норма на чл.471а, ал.1 от ЗВД, но квалификацията за
повторност е неправилна. АНО неправилно е наложил наказание за повторно извършено
административно нарушение. В административно наказателната преписка е приложено НП
№ ЗЖ – 11 от 06.04.2020г., с което за нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от
03.02.2006г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и използване на
селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗВД е била наложена
„глоба“ в размер на 150 лева на основание чл.471,а, ал.1 от ЗВД. Съгласно параграф 1, т.79
от ДР на ЗВД "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание
за същия вид нарушение. На НП № ЗЖ – 11 от 06.04.2020г. е записано, че е влязло в законна
сила на 13.04.2020г. Процесното административно нарушение е констатирано на
08.07.2021г., т. е. след изтичане на едногодишния срок след влизането в законна сила на
наказателното постановление, с което на В. е наложена глоба за същия вид, нарушение.
Съдът не споделя направеното възражение в жалбата, а именно че така
допуснатото процесуално нарушение при издаването на НП с налагане на наказание за
„повторност“ без в обстоятелствената част да е посочено кое е другото издадено и влязло в
законна сила НП. Това е така, тъй като макар да е допуснато процесуално нарушение, то
4
същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Както се посочи вече в атакуваното НП е направено пълно, ясно и точно описание на
нарушението, което се доказва по несъмнен начин от приетите по делото доказателства. При
това положение за жалбоподателя няма никакво съмнение за какво нарушение е
санкциониран от наказващия орган и възможността да организира правилно своята защита.
Освен това основанието на което се налага санкцията не е сред задължителните реквизити,
визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, които следва да се съдържат в НП.
Поради изложеното съда намира, че правилно и законосъобразно е Аажирана
административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, но неправилно е
определено наложеното наказание, като за повторно нарушение, поради което издаденото
наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на глобата бъде намален
от 3 000 лева на 1 000 лева.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.
24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В настоящият
случай жалбоподателя е поискал разноски, както и административно-наказващият орган. По
делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от което е видно,
че жалбоподателя е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Според ал.4
на чл.63 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно разписаното в чл.18, ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по
административно-наказателни производства, ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от Наредбата върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. В настоящия приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба 1/2004г., като заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в
минималния предвиден размер. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /както е в случая за ОДБХ, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка, както и чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсултите, представляващи административнонаказващия орган в размер на 80 лева.
Според нормата на чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.
Според чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК заплатените от ищеца разноски по производството и
5
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, а съгласно ал.3 на чл.78 от ГПК – ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изхода на делото – изменение размера на наложеното административно наказание,
разноските следва да бъдат определени съразмерно и за двете страни.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ЗЖ – 35 от 03.08.2021г. на Директора
на ОДБХ – гр. Шумен, с което на основание чл.471а, ал.1 от Закона за
ветиринарномедицинската дейност и чл.53 от ЗАНН на СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр.
Шумен, ул. ****** № 4, вх.3, ет.6, ап.47 е наложено административно наказание “глоба” за
нарушение на чл.6, ал.2 от Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита и хуманно отношение
при отглеждане и използване на селскостопански животни във връзка с чл.150, ал.1, т.2 от
ЗВД като намалява размера от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ****** № 4, вх.3, ет.6,
ап.47, да заплати по сметка на Българска агенция по безопасност на храните сумата в
размер на 26,67 /двадесет и шест лв. и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно изменения размер на глобата.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните гр. София да заплати на
СВ. А. В., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. ****** № 4, вх.3, ет.6, ап.47, сумата от 200
/двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно изменения размер на
имуществената санкция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6