РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Търговище, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Кр. Ал. К.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100795 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени осъдителни искове с пр.
осн. чл. 415,ал.3 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София чрез юрисконсулт Ив. Т. твърди в исковата си молба, че поради
неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД е депозирал пред Районен съд Търговище Заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Н. М.
А. с ЕГН ********** от **********. По заявлението е образувано ч.гр.дело
№ 443/2024г., като съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта за
претендираните суми извън главницата, поради което ищецът приема, че за
него е налице правен интерес от предявяването на осъдителни искове за
сумата от 435,96лв. договорна лихва за периода от 15.10.2022г. до 06.11.2023г.,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 475,64лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 774,58лв. и
мораторна лихва в размер на 247,55лв. за периода от 16.08.2022г. до
06.11.2023г. и обезщетение за забава в размер на 1532,63лв. за периода от
06.11.2023г. до 27.03.2024г., претендирани по договор за кредит №
1
40011076140/28.07.2022г., за които суми съдът е отказал издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.№ 443/2024г. по описа на РСТ;
претендират се законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК-28.03.2024г. и разноските по делото.Излага се, че ответницата е
получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й
състояние. Същата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от подписаните от нея
декларации; получила е и преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.Сочи се, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15
от Общите условия по ДПК № 40011076140 клиентът може да избере да
закупи една или повече допълнителни услуги към договора и изборът е на
клиента, а закупуваното на същите не е задължително условие за сключване
на договора, а е опционално.Излагат се и подробни съображения относно
същността на договора за кредит, както и за дължимостта на отделните суми
по пера, а доколкото същите са обвени за предсрочно изискуеми, в случай,
че съдът не приема предсрочната изискуемост да е била надлежна обявена, то
се иска обявяването й с исковата молба.С оглед на изложеното и доколкото с
разпореждане № 662/29.03.2024г. пост. по ч.гр.д.№ 443/2024г. по описа на РСТ
съдът е отхвърлил заявлението за посочените по-горе суми извън главницата,
ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящите осъдителни искове за сумата от 435,96лв. договорна лихва за
периода от 15.10.2022г. до 06.11.2023г., възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ в размер на 475,64лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 774,58лв. и мораторна лихва в размер на 247,55лв. за периода от
16.08.2022г. до 06.11.2023г. и обезщетение за забава в размер на 1532,63лв. за
периода от 06.11.2023г. до 27.03.2024г., претендирани по договор за кредит №
40011076140/28.07.2022г.; претендират се законната лихва и разноските по
делото.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява-Постъпила е
писмена молба, в която се иска разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като предявените искове се поддържат, като е
направено и искане за постановяване на неприсъствено решение против
ответницата при наличие на предпоставките за това.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от
2
ответницата не е постъпил, липсва становище по исковете. В съдебно
заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
По искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
против ответника съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл.
239,ал.1,т.2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение ако искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.В случая съдът се е произнесъл по това искане в
съдебно заседание, като е отхвърлил същото, като неоснователно, на осн. чл.
239,ал.3 от ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат поставени
на разглеждане.
От Договор за потребителски кредит № 40011076140/28.07.2022г се
установява, че ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на
1300.00 лева със срок на кредита от 24 месеца и размер на вноската по кредита
от 78.75 лева, при ГПР 48.90% и ГЛП 41.00% , а дължимата сума по кредита
възлиза на 1889.81 лева.В договора е посочено още, че кредитополучателят е
поискал да закупи допълнителни услуги „Фаст“ с уговорено възнаграждение
за тази услуга в размер на 520лв. и допълнителна услуга „Флекси“ с уговорено
възнаграждение за нея в размер на 845лв., като размерът на вноската по
закупена допълнителна/и услуга/и е 56.88 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита, като възнаграждението за
поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо
с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни
вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Така е
определено и общо задължение по кредита и по закупена допълнителна
услуга в размерна 3254.81 лева с общ размер на вноската от 135.63 лева.Към
договора за приложени и СЕФ, допълнителна информация към СЕФ,
декларации и погасителен план към ДПК с включени вноски по
допълнителните услуги.От преводно нареждане от 28.07.2022г. се установява,
че кредиторът е превел сумата от 1002,37лв. по договора, като е приспадната
сумата за погасяване на друго задължение на длъжника в размер на 297.63 лв.
От приложеното уведомително писмо за обявяване на предсрочна
3
изискуемост, получено от ответницата на 18.11.2023г. се установява, че
кредиторът е уведомил длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
цялото задължение по договора, а от извлечение от сметката на дължника по
кредита са установява, че ответницата е заплатила две погасителни вноски в
размер на по 136,63лв. и още една в размер на 1,02лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:Предявени са осъдителни искове по чл. 415,ал.3 от
ГПК за присъждане на дължими суми по Договор за потребителски кредит №
40011076140/28.07.2022г ., за които суми е отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Доколкото правоотношението
между страните касае потребителски заем, то същото попада под правната
регламентация на ЗПК, като в разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са
изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, а съобразно
чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Съгласно практиката на ВКС в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. №
1450/2010 г., I ГО, Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-
во ГО, ако съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят
права е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по
същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е
направено възражение за нищожност, като в тази връзка, съдът приема
следното: Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили
възнаграждение за две допълнителни услуги, а именно услуги „Фаст“ с
уговорено възнаграждение за тази услуга в размер на 520лв. и допълнителна
услуга „Флекси“ с уговорено възнаграждение за нея в размер на 845лв., като
размерът на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 56.88 лева и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което
договорът се оскъпява със сумата от 1365лв., надхвърлящ с над 100% заемната
сума от 1300лв., като по този начин се позволява на заемодателя да получи
сигурно завишено плащане, а и посочените като услуги възможности не са
свързани с каквито и да е негативни последици за кредитора при
неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че
4
с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и добрите
нрави по см. на чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД, поради което посочените клаузи
за уговорени допълнителни услуги съдът приема за нищожни. На следващо
място съдът приема, че договорът противоречи и на разпоредбата на чл.
11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът
за кредит включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но
единствено като абсолютна процентна стойност-48.90%.Липсва посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. На
следващо място не става ясно при ГПР от 48.90% какво друго е включено него
извън фиксирания годишен лихвен процент от 41,00%, нито дали в него е
включен като разход и размерът на възнаграждението за допълнителни
услуги, оскъпяващо кредита с повече от 100%, поради което не може да се
прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля
петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от
ЗПК, като е очевидно, че тези разходи за допълнителни услуги не са
включени в обявения от кредитора ГПР, което съставлява самостоятелно
нарушение на закона. Във връзка с договорите за кредит, сключвани от
настоящия ищец е постановено Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на
СЕС, съобр. което „ когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3,
буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
5
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница“.С оглед на изложеното съдът
приема, че посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна
стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя и очевидно
без да е включена и стойността на допълнителните услуги е нарушено
императивното изискване по чл. 11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство,
обуславящо недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. С оглед на този извод на съда, съобр. разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, следва да се приеме, че
ответницата дължи единствено неизплатената част от главницата, която е
присъдена в полза на ищеца с издадената в негова полза заповед за
изпълнение, но ответницата не дължи на ищеца претендираните в настоящото
производство суми, а именно-435,96лв. договорна лихва за периода от
15.10.2022г. до 06.11.2023г., възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в
размер на 475,64лв., възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
774,58лв. и мораторна лихва в размер на 247,55лв. за периода от 16.08.2022г.
до 06.11.2023г. и обезщетение за забава в размер на 1532,63лв. за периода от
06.11.2023г. до 27.03.2024г., обстоятелство, обуславящо неоснователността на
предявените осъдителни искове за тези суми и тяхното отхвърляне, на осн.
чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
С оглед изхода от спора право на разноски има единствено ответницата,
но доколкото такива не са претендирани, разноски не се присъждат, на осн.
чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“, № 49,бл. 53Е,вх.В, представлявано от Св. Н., Н. Л. и Яр. Ч.,
действащи чрез юрисконсулт Ив. Т., против Н. М. А. с ЕГН ********** от
*********************, осъдителни искове за следните суми: за сумата от
6
435,96лв. договорна лихва за периода от 15.10.2022г. до 06.11.2023г.,
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 475,64лв.,
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 774,58лв. и
мораторна лихва в размер на 247,55лв. за периода от 16.08.2022г. до
06.11.2023г. и обезщетение за забава в размер на 152,63лв. за периода от
06.11.2023г. до 27.03.2024г., претендирани по договор за кредит №
40011076140/28.07.2022г.; ведно със законната лихва от 28.03.2024г., като
неоснователни, на осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7