Решение по дело №10022/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 256
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Симона Димитрова Миланези
Дело: 20194200110022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 278

гр. Габрово, 22.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при участието на секретаря Ваня Григорова, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 22 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството по делото е образувано по искова молба от П.Д.Т., ***, чрез процесуалните му представители адв. А. и адв. Б., против С.Р.Д., ***.

В исковата молба ищецът излага, че на 03.08.2012 г., с ответницата е сключил неформален договор за паричен заем, по силата на който предоставил на С.Д. в заем сумата в размер на 33 300 лв. Видно от платежно нареждане за банков превод, сумата е изплатена на 03.08.2012 г. от собствената банкова сметка на заемателя по сметката на заемополучателката. Заемната сума е следвало да послужи на ответницата за погасяване на друго нейно задължение по сключен договор за банков кредит, за обезпечаване на който е била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на нейната баба. В банковия превод изрично като основание било посочено "изплащане на ипотека".   Излага хронология на взетия от ответницата ипотечен заем от "ЦКБ" АД, по който ипотекарен длъжник е била нейната баба. Описва заемното отношение между тях и твърди, че по - късно ответницата придобила в собственост ипотекирания имот, след като погасила ипотечния кредит с взетия от него заем на 03.08.2012г.

Твърди, че на 16.09.2012 г. с ответницата сключили граждански брак, като от средата на 2017 г. били във фактическа раздяла, а към момента бил висящ исков процес за развод пред РС- Габрово. Процесното облигационно правоотношение не било предмет на висящото брачно дело. Задължението на ответницата е поето преди сключването на брака им и не е поето за задоволяване на общи разходи и нужди на семейството. След фактическата раздяла между страните ищецът отправял множество покани до ответницата за връщане на процесната сума. Твърди, че до депозиране на исковата молба, ответницата не му е върнала заетата сума.  

При условията на евентуалност поддържа, че ответницата е получила процесната сума без правно основание, като в резултат на прехвърлянето на имуществени блага от П. Т. на С.Д., имуществото му намаляло, а това на длъжницата Д. се увеличило с размера на процесната сума.

Моли, да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 33 300 лв., представляваща непогасено вземане по договор за заем, ведно със законната лихва от предявяване на иск до окончателното плащане, при условията на евентуалност моли да се осъди ответницата да му заплати исковата сума, като дадена при липса на основание, ведно със законната лихва от предявяване на иск до окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.  

В постъпилия отговор от ответницата, чрез адв. И. Ж., се излага, че действително ищецът по делото й превел от неговата банкова сметка в нейната сумата от 33 300 лв. през месец август 2012 г., но не като паричен заем, а в знак на благодарност, защото винаги му помагала и била негова опора, а и за да може да заплати разходите по тяхната сватба. Не отрича, че е имала ипотечен заем към банка, както и че заплатила същия с част от преведените й от ищеца пари. Излага твърдения, че било въпрос на чест ищецът да заплати разходите по сватбата. Твърди, че всички разходи за сватбата платила само тя, над 8 700 лв. Била отговорила на поканата му да му върне процесната сума пари. Не оспорва факта, че с ищеца са във фактическа раздяла. Моли да  се отхвърли предявения иск.

         В съдебно заседание процесуалните представители на ищеца поддържат исковата молба и оспорват подадения отговор. Ответницата по иска, чрез процесуалния си представител адв. Е. П. оспорва иска и прави възражение за погасяване на вземането по давност. 

Габровският окръжен съд като взе предвид твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: 

Не е спорно между страните, че същите са сключили граждански брак на 16.09.2012 г., като това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0128 от 16.09.2012 г. в гр. Габрово. От представено удостоверение изх. № 20181102095444/02.11.2018 г. от АВ - Габрово, се установява, че съпрузите, с уведомление № 20120916131709, са вписали режим на имуществени отношения - законов режим на разделност.  

Видно от представеното в превод приоритетно плащане от HSCB, от 03.08.2012 г., се установява, че П. Д. Т. е превел от сметката си в Англия, посочена в нареждането, сумата от 13 763, 05 британски паунда или 33 300 лв. по сметка на С.Р.Д. в България, посочена в преводното нареждане.

От представен по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 88, том ІІ, рег. № 4500, дело № 272/2008 г. от 09.06.2008 г. на нотариус с рег. № 299 на НК, се установява, че ЦКБ АД е сключил договор за ипотечен банков кредит със С.Р.Д. като кредитополучател, за сумата в размер на 35 000 лв., като ипотекарен длъжник по договора е С.С.К., която е учредила в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот- апартамент с кадастрален номер 14218.514.232.6, находящ се в гр. Габрово, ул. "С. Видно от молба с вх. № 1993/08.08.2012 г. при СВ - Габрово, ипотеката върху горепосочения недвижим имот е заличена по молба на банката, тъй като кредита от 35 000 лв. е издължен от С. Р. Д.. Обстоятелствата във връзка с учредяване и заличаване на ипотеката се установяват и от представената по делото справка от СВ - Габрово, за периода от 01.01.1992 г. до 23.02.2019 г., по лице на С.К.

От представената справка от СВ - Габрово за периода от 01.01.1992 г. до 23.02.2019 г. за лицето С.Р. се установява, че същата е придобила през 2014 г. недвижимия имот - апартамент, с кадастрален номер 14218.514.232.6, находящ се в гр. Габрово, ул. "С. 

От представените две покани от ищеца П. Т. до С.Д., първата получена на 18.02.2019 г. от майката на ответницата, а втората получена лично от ответницата на 19.02.2019 г., се установява, че Т. е поканил Д. да му върне сумата от 33 300 лв. в три дневен срок от получаване на поканата, като е посочил, че сумата се дължи по сключения между тях договора за заем от 03.08.2012 г.

От допуснатата и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че П.Т. е извършил банков превод към С.Р. за сумата от 33 300 лв. на 03.08.2012 г., като титуляр на сметката, от която е извършен превода, е ищеца. Вещото лице е установило, че основанието за извършване на превода е "изплащане на ипотека", като сметката която е заверена в "ОББ" АД е с титуляр С.Р.Д.. От експертизата се установява, че процесната сума е получена по сметка на ответницата на 06.08.2012 г., като същата на 07.08.2012 г. превежда сумата към своя сметка в Централна кооперативна банка, с основание "погасяване на ипотечен кредит". 

От свидетелските показания на св. М. Т., сестра на ищеца, се  установява, че знае за парите, които брат й дал на Д.. Знаела за това и от нейната сестра и баща, тъй като често ставало въпрос за тях. Доколкото била запозната, сумата била около 33 000 лв. и брат й ги дал, защото тя била притеснена от получаването на писмо от банката, заради непогасени вноски.  Знае, че и към днешна дата не е върнала парите на брат й. Възприела, че става въпрос за заем, защото това били дългогодишни спестявания на брат й, който й ги дава в труден за нея момент, но пред нея не е обещавала да му ги върне, но нейни близки са обещавали. Знае от брат си и от нейното семейство, че е обещала да върне парите.

Свидетелят Д. С. свидетелства, че  познава страните по делото, тъй като живеели в Англия в една квартира около три години. След това се преместил в друга квартира. Това било от есента на 2009 г. до 2013 г., когато се прибрал в България. Бил на гости, било есента на 2012 г., след като се бил махнал от квартирата 2012 г. и двамата (страните по делото) нещо се скарали и от там разбрал, че П. е дал пари на С. да си откупи апартамента. Били се поскарали и това се случило пред него, като чул, че П. дал пари  на С. и се очаква да си ги получи обратно. С. казала, че ще ги върне когато има възможност. Не може да каже, по това време, какво е било финансовото състояние на С., тъй като тя работела в Англия като всички тях. Доколкото знае, това което е правела в България - магазина, не й вървял много. Доколкото знае, С. не е върнала тези пари на П.. Не знае дали е имало срок за връщането им.

От свидетелските показания на св. В. П. се установява, че бил на свидетел на скандал между бившата му съпруга (свидетелката М. Т.) и нейната майка. Те често ходили на В., като там обсъждали как може той (П.) да подари   някаква сума. Те даже го обиждали. Не знае за каква сума ставало въпрос. Той после питал жена си, която му отговорила, че подарил на С. някакъв за апартамент да изплаща, ипотека ли, заем ли. Не е споменавала сумата да е за заем. Не знае какви са били уговорките между П. и С., не е бил свидетел на разговор между тях. Не знае кога П. е дал на С. парите, даже не може да каже годината, но било точно преди да се оженят, лятото. В края на 2016 г. се развел с жена си.      

         При така  установеното от фактическа  страна, настоящият състав на съда приема следното от правна страна:

Предявени са субективно и обективно съединени искове при условията на евентуалност, а именно главен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдена ответницата да върне на ищеца сума в размер на 33 300 лв. главница по договор за заем от м. август 2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й заплащане, а при условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, с който се иска ответницата да възстанови на ищеца процесната сума, тъй като я е получила без правно основание.

По главния иск с правно основание с чл. 240 от ЗЗД заемодателят претендира връщането на заетата парична сума, която е дадена на заемателя - ответник и в тежест на ищеца беше възложено да докаже предаването на процесната сума, а в тежест на ответницата, че е  върнала парите на заемателя, респ. да докаже, че процесната сума й е преведена на друго основание - дарение, а не договор за заем.

От доказателствата по делото безспорно се установи, че спорното правоотношението между страните е възникнало преди същите да сключат граждански брак на 16.09.2012 г. От съдебно - счетоводната експертиза и от представеното по делото платежно нареждане се доказа, че на 03.08.2012 г. ищецът Т., посредством банков превод, е предоставил на ответницата Д. процесната сума в размер на 33 300 лв. От съвкупната преценка на доказателствата, а именно посоченото основание в платежното нареждане "погасяване на ипотека" и извършените в последствие действия от ответницата - по погасяване на ипотечния й кредит към "ЦКБ" ЕАД и заличаване на ипотеката в полза на банката, може да се направи обоснованият извод, че основание за превеждане на процесната сума е заемно правоотношение между страните. От  свидетелски показания на св. С. се установяват обстоятелствата във връзка със сключения неформален договор, каква е била общата воля на страните по него и уговорката за връщането му, за което не важи забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй предаването на сумата по заема се доказва с писмен документ - преводно нареждане от ищеца към ответницата на процесната сумата, като предаването на сумата по банков път се потвърждава и от вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза по делото (в този смисъл решение № 244/22.12.2016 г. по гр. д. № 2169/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС,  решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV ГО на ВКС и др.). От свидетелските показания на св. Д. С., който е незаинтересован от изхода на делото и трето лице на отношенията между страните, се установява, че преведената сума е дадена в заем и същите са имали уговорка ответницата Д. да върне заетата сума на ищеца Т.. Показанията на този свидетел следва да се кредитират като обективни, безпротиворечиви и конкретни, като същите кореспондират и с останалите събрани писмени доказателства по делото. Освен това същият е бил пряк свидетел на проведения разговор между страните, касаещ процесния заем, за разлика от останалите двама свидетели.

Свидетелските показания на другите двама свидетели по делото - св. М. Т., сестра на ищеца и св. В. П., не следва да се ценят като обективни, тъй като нито един от двамата не е бил пряк свидетел на водени разговори между страните по делото, във връзка с предоставения заем.  

Съдът намира, че от съвкупната преценка на доказателствата - преки и косвени такива, може да се приеме, за доказано превеждането на процесната сума от ищеца на ответницата, на основание договор за заем, която сума тя не му е върнала, въпреки отправената й покана - получена лично от ответницата на 19.02.2019 г. видно от известието за доставяне на същата. Не се доказа направеното възражение от същата, а именно че процесната сумата й е била предоставена на друго основание - дарение, въпреки че в нейна тежест беше възложено да докаже това си възражение, но доказателства в подкрепа на твърдението й не се събраха по делото.

По направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответницата, за погасяване по давност на исковата претенция, съдът намира, че същото, като направено в първото заседание по делото, а не с подадения отговор на исковата молба, е било преклудирано и съдът не следва да се произнася по същото.

Предвид гореизложеното предявеният главен иск с пр. осн. чл. 240 от ЗЗД, като основателен и доказан, следва да бъде уважен и ответницата да се осъди да върне на ищеца сумата в размер на 33 300 лв., представляваща невърната главница по договор за заем от 03.08.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иск - 27.02.2019 г. до окончателното й заплащан. Доколкото съдът намира за основателен главният иск, то същият не следва да се произнася по предявения, в условията на евентуалност, иск с пр. осн. 55 от ЗЗД.

При този изход на делото в полза на ищеца П.Т., следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото, съгласно представения списък в размер на общо 4 357 лв., от който адвокатски хонорар общо - 2 620 лв., от които 1 835 лв. по исковото производство и 800 лв. в производството по чл. 390 от ГПК, като съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ответницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, 350 лв. разноски за съдебно - счетоводна експертиза, 1 372 лв. държавни такси за исковото и за обезпечителното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

         Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.Р.Д.***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Т., ***, на осн. чл. 240 от ЗЗД, сумата от 33 300 лв. (тридесет и три хиляди и триста лева), представляваща невърната главница по договор за заем от 03.08.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иск - 27.02.2019 г.  до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА С.Р.Д.,  *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.Т., *** сумата от общо 4 375 лв. (четири хиляди триста седемдесет и пет лева) разноски по делото и обезпечителното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: