№ 10
гр. В., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110203298 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ДМ Тех 20“ ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
013827/ 07.04.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В., с
което на „Варненска строителна компания“ ООД е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 300 лева, на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се иска
отмяна на постановлението като незаконосъобразно, неправилно и
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 29.03.2020г. служители на Д”ИТ”, един от които св. Е.Н.,
1
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
въззивното дружество в работилница за метални изделия находящ се в гр.В.,
бул.“Ц.О.“ №187. На обекта имало работници, между които и В.И..
Свидетелят възприел как лицето заварява метални елементи. На лицата били
предоставени за попълване на Декларации. В попълнената от И. декларация
по чл. 399 вр. чл. 402 от КТ, в нея той посочил, че работи като заварчик от
02.02.2021г. със съответното работно време, че има уговорено трудово
възнаграждение и граждански договор договор. Св.Н. насрочил и
документална проверка, при която му била представена книгата за начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа. В нея било отразено, че
работника не е инструктиран 02.03.2021г.. За установеното в хода на
проверката бил съставен протокол № ПР2107455/29.03.2021г., с който били
дадени и съответните предписания.
Поради това спрямо въззивното дружество бил съставен акт за
установяване на нарушение за това, че в качеството на работодател не е
документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа в книга за инструктаж на И. на длъжност „заварчик“ на
работното място преди да му се възложи работа. Било прието , че
нарушението е извършено на 02.03.2021г. и квалифицирано като такова по
чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж.Актът бил предявен на
надлежно упълномощено лице, като тогава , както и в срока по чл.44 ал.1 от
ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на издадения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление. С него административно-наказващият орган изцяло възприел
констатациите , описани в акта , както и правната квалификация на
нарушението- по чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-02 за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж. Било
прието още, че от нарушението не са произлезли вредни последици и то е
било отстранено веднага след установяването му. Поради това, на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.415 „в“ ал.1 от КТ, на въззивното дружество била
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Е.Н. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло.Свидетелят посочи,
2
че И. е бил сред работещите на обекта лица, че е бил с работно облекло и в
хода на проверката е изпълнил поставена от техническия ръководител задача.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и тези по административно-
наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени
доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически
свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима , депозирана в срок и от надлежна
страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. на основание чл.416 ал.5
от КТ . То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, както и в
едномесечния срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН , считано от датата на съставяне и
връчване на акта. .В постановлението са посочени нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на жалбата,
поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство.
От показанията на св.Н., както и от писмените доказателства по делото
– констативен протокол и копие от страница от книга за начален
инструктаж , по безспорен и категоричен начин се установява, че на
02.03.2021г. по отношение на И. не е било документирано провеждането на
инструктаж по безопасност и здраве преди да му се възложи работа. На тази
дата работника е бил установен в обекта, престирал е труд, но не е бил
инструктиран преди да бъде допуснат до работа. Това обстоятелство не се и
оспорва. Нормата на чл.281 ал.1 от КТ сочи, че всички работници и
служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.
Разпоредбата на чл.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж, задължава работодателят
да не допуска до работа работник и служител, който не притежава
необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за
3
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нормата на чл.11
ал.1 т.4 от същата наредба пък предвижда, че работодателят осигурява
провеждането на съответните инструктажи на всеки работещ, независимо от
срока на договора и продължителността на работното време, включително и
на лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията.В този
смисъл работника е следвало преди да бъде допуснат до работа да бъде
инструктиран, което не е било сторено.
Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващия
орган е приел, че за допуснатото нарушение следва да се ангажира
отговорността на дружество. В акта и постановлението е посочено, че
дружеството, в качеството си на работодател не е документирало
провеждането на начален инструктаж на работника. Приетите за нарушени
правни норми на чл.11 ал.5 вр. чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-02,
предвиждат, че инструктажите, проведени по реда на наредбата се
документират в Книги за инструктажи, че начален инструктаж се провежда
на лицата, които постъпват на работа, както и че инструктажът се провежда в
деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, която
включва изчерпателно изброени въпроси. В този смисъл задължението на
работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и
здраве.Съгласно чл.11 ал.2 от Наредбата обаче те се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от
работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа
издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а
съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите,
същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което
ги е провело. В този смисъл, от анализа на приетите от наказващият орган за
нарушени правни норми, може да се направи извод, че задължението на
работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на
длъжностно лице, което да го извършва и документира.Т.е. документирането
на инструктажа е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното
длъжностно лице. В тази насока е и константната съдебна практика -
решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.
Решение по к.н.а.д. № 3303/2016г. , к.а.н.д. № 3134/2016г. , всички на
Административен съд –В., решение по н.а.х.д. № 2510/2016г., на ВРС, по
н.а.х.д. № 3581/2016г. на ВРС , Решение по к.а.н.д № 3076/2017г. на
4
Административен съд-В., решение по н.а.х.д. № 2743/2018г. на ВРС, Решения
по к.а.н.д № 2971/2018г. , к.а.н.д. № 800/2019г., к.а.н.д. № 2216/2019г., по
к.а.н.д. № 82/ 2019г. на Административен съд-В., к.а.н.д. № 2216/2019г., по
к.а.н.д. № 1069/ 2020г. на Административен съд-В. и др. Въззивното
дружество като работодател би могло да носи отговорност по наредбата в
случай, че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа , което би
представлявало нарушение на чл.11, ал.1 или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано , което пък е нарушение на нарушение на чл.3 от
Наредбата, каквото обаче не е посочено нито в акта, нито в постановлението.
Съда следва да посочи, че съобразно извършваната от работника
дейност работодателят в конкретният случай е длъжен за извърши
инструктаж преди започване на работа независимо дали работи на
граждански или трудов договор.
На следващо място следва да се отбележи, че недокументирането на
проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на
въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, защото
за това деяние санкция не е предвидена. Приложената от наказващият орган
санкционна норма на чл. 415в, ал.1 от КТ сама по себе си не представлява
състав на административно нарушение. Тя съдържа в себе си само санкция за
маловажно нарушение и може да намери приложение във връзка с друга
норма представляваща състав на нарушение. В случая специална норма
предвиждаща санкция за недокументиране на проведен инструктаж не е
предвидена. Единствената санкционна норма към която биха могли да бъдат
отнесени фактите с оглед посочения като нарушен нормативен акт – Наредба
№ РД 07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
ЗБУТ е тази на чл. 413, ал.2 от КТ. Последната обаче изисква деецът да не е
изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, а с провеждането на инструктажа, макар и недокументиран,
това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат с всички
особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както бе
посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е
наказан въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за
документиране на инструктаж възниква само в случай, че инструктаж е бил
5
проведен, а такива доказателства (за проведен инструктаж на конкретния
работник) не са ангажирани от страна на въззиваемата страна върху която и
лежи тежестта на доказване в административно-наказателното производство.
Представена е книга за начален инструктаж , в която липсва отбелязване за
проведен такъв на работника към 02.03.2021год. Липсата на отбелязване в
нарочната книга (официалния удостоверителен документ съобразно
наредбата) на проведен такъв инструктаж обаче означава само едно, а именно
че такъв инструктаж не е бил проведен. Нещо повече факта на непроведен
начален инструктаж към първия работен ден на работника се доказва и от
съдържанието на самата книга за начален инструктаж. Видно от същата такъв
инструктаж е бил проведен на 04.03.2021год..
Поради изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013827/ 07.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - В., с което на „ДМ Тех 20"
ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 300 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 415 „в“ ал.1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-В.
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6