Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир,
07.10.2020г.
Радомирският
районен съд наказателна колегия в публично заседание на 02.10.2020 година в състав:
Районен съдия:Ивета Павлова
при секретаря Т.П. и в присъствието на прокурора
………………………………………………………………като разгледа докладваното от съдията анд №235/2020 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
С наказателно постановление №20-0328-000119/05.06.2020г. началник
на РУ-Радомир ОДМВР-Перник, е
наложил на жалбоподателя П.В.Г., с ЕГН:********** *** административно
наказание глоба в размер на 10
лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП, както и административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП за нарушение по чл. чл.140, ал.1
от ЗДвП, както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10
контролни точки.
Недоволен
от така наложените му наказания Г. по
изложените във въззивната си жалба правни
съображения, доразвити от адвокат-пълномощника му в с.з. и в представената по
делото писмена защита, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление. Навеждат се доводи, че НП е издадено при съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.На първо
място се твърди ,че в АУАН и в НП липсва точно и пълно описание на твърдяното адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на обстоятелствата,
при които е било извършено, а в НП и на доказателствата , които го потвърждават,
предвид на което е нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Развиват
се подробни доводи и за неправилна правна квалификация на извършеното
от Г. адм.нарушение от страна на АНО и в този смисъл
неправилно определяне и противоречие
между нарушената и санкционна
правни норми и нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
По
същество на спора се пледира за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че жалбоподателят от субективна страна не е извършил адм.нарушение,
за което е наказан с атакуваното НП , тъй като инцидентно е управлявал МПС-то и не е
бил на ясно , че същият е със
служебно прекратена регистрация, алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата
страна РУ-Радомир към ОДМВР-Перник,
редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и с писмено становище
депозирано по делото моли съда да
потвърди същото като законосъобразно издадено. Прави се и възражение,че не е
налице правна и фактическа сложност на делото, поради което се твърди, че няма
основание да бъде претендирано възнаграждение над
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Районна
прокуратура Перник, ТО гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд,
като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В
АУАН № 135/27.05.2020г. е описано от фактическа страна, че на 27.05.2020г. в 10.45
часа в с.Жабляно, общ.Земен на път трети клас № 623 в посока към гр.Земен в изпълнение на служебните си задължения
контролните органи на РУ-Радомир към ОДМВР-Перник са
констатирали при проверка, че жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил модел “Фолксваген Голф 1.9 ТДИ“, с рег.№., негова собственост като не носи СРМПС част ІІ,
както и, че управляваното от него МПС
със служебно прекратена регистрация от 06.10.2019 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
Свидетелят
И.М.А. на длъжност „пол.инспектор“ в РУ- гр.Радомир, Участък -
Земен е съставил горецитирания
АУАН на жалбоподателя, като свидетел по съставянето на акта е свидетелят Н.Н., на длъжност „полицай“ в РУ гр.Радомир, Участък - Земен, който е
присъствал при установяване на нарушението. АУАН е връчен на жалбоподателя Г.,
като последният го е подписал и е посочил в графа „Възражения“ :“Нямам.“
В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не е постъпило писмено възражение.
Въз
основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административно-наказващия
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП №20-0328-000119/05.06.2020г,
като със същото са наложени на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 10
лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на
200 лева, на основание чл.175, ал.3,
пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима и
се дължи нейното разглеждане по същество.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган,
а именно от свидетелят И.М.А.
на длъжност „пол.инспектор“ в РУ-
гр.Радомир, Участък - Земен, надлежно оправомощен със
Заповед рег. № 313з-346/20.02.2020г. на „старши комисар“ Д.Попов –директор на ОДМВР
–Перник.
Относно
процесуалната и материално-правна законосъобразност на оспореното НП съдът намери:
Процесните
АУАН и НП са издадени при нарушение на изискването за съдържание по чл.
42, т. 5 ЗАНН доколкото е налице неяснота и непълнота на посочената като
нарушена законова разпоредба. В чл.
140, ал. 1 ЗДвП са посочени три изисквания към моторните превозни средства
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване – автомобилът да е с
регистрация, да има табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места и да е заплатена пътната такса за автомобила по чл.
10, ал. 1 ЗП. В АУАН и в наказателното постановление не е посочено, коя
измежду трите хипотези по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП според административно-наказващия орган е нарушена. След като
наказващият орган не е прецизирал, кое конкретно от тези нарушения извършителят
е нарушил, то той е нарушил правото му на защита, тъй като го е лишил от
възможността да разбере точно, в какво е обвинен, на базата на какви
доказателства и оттук е поставен в невъзможност да организира правилно своята
защита. Само и единствено този факт води до незаконосъобразност на
административния акт, тъй като нарушаването правото на защита е от категорията
на особено съществените нарушения, които безусловно водят до отмяна на
постановения акт.За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи ,че по
своята същност, разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДвП е бланкетна и определя
изискванията към МПС и ремаркета за регистрация, наличие на регистрационни
табели и платена такса, за да бъдат допуснати за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване. Доколкото това не е забранителна норма, същата не
съдържа задължение на водачите на МПС-та , и не формира фактически състав на административно
нарушение, то същата неправилно е посочена като нарушена такава от Г..
Съдът
счита, че неправилно е определена и приложимата санкционна норма. Като
основание за налагане на административните наказания е посочена нормата на чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за управление на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая
лекият автомобил, управляван от въззивника е бил
регистриран по съответния ред и е бил с табели с регистрационни номера,
поставени на установените от закона места, което е посочено и в АУАН и НП. След
като административно-наказващият орган е решил да ангажира отговорността на въззивника за неизпълнение на задължението като собственик
да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването, е
следвало при налагане на наказанието да приложи нормата на чл.
180, ал. 2 ЗДвП, според която наказанието по ал. 1 се налага и на приобретателя на регистрирано пътно превозно средство,
който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация
за придобитата собственост.
По
същество на спора настоящият състав на
решаващия съд намира за основателни доводите на адвокат-защитника на Г., че
твърдяното за извършено от жалбоподателя
адм.нарушение по чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП е несъставомерно и недоказано откъм субективна страна.
За
да се установи субективната съставомерност на
нарушението, е необходимо да са налице и доказателства, от които да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управлявания от
него автомобил е с прекратена регистрация. Сред приобщените доказателства
липсват такива, които да удостоверяват, че въззивникът
е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС –то към датата на
нарушението. С чл.
143, ал. 15 ЗДвП не е предвидено, прекратяването на регистрация при
неизпълнение на задължението за регистриране на придобито превозно средство в
двумесечен срок, да настъпва автоматично в конкретно определен момент след
изтичане на срока въз основа на внедрена функционалност на програмния продукт –
автоматизирана информационна система, за да се счита, че имащият задължението
да знае нормативните разпоредби собственик, е наясно и е информиран за
конкретната дата, на която регистрацията ще бъде автоматично прекратена.
Напротив разпоредбата на чл.
143, ал. 15 ЗДвП регламентира, прекратяването да се извършва служебно чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система, което означава, че това
отбелязване е вменено в задължение на съответните служители, което изключва
възможността собственикът на новопридобито превозно
средство да има несъмнена яснота и знание за конкретния момент, в който е
настъпило регламентираното прекратяване на съответната регистрация. Не се спори
по делото, че към момента на проверката от контролните органи автомобила има
поставени на съответните места регистрационни табели, освен това са представени в хода на съдебното дирене и писмени
доказателства, а именно ксерокопие от талон за ГТП от 01.06.2020г. на процесня лек автомобил и Свидетелство за регистрация част ІІ , видно
от които като собственик на л.а. Фолксваген голф с рег. №. е лицето И.
К. М. като липсват доказателства същото
МПС да е придобито от жалбоподателя и на коя дата.
При
така посочените съображения, съдът счита твърдяното нарушение по чл.175, ал.3,пр.1 от ЗДвП за несъставомерно от
субективна страна, доколкото не е установено по несъмнен начин, към момента на
проверката въззивникът да е управлявал превозното
средство със знание, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.
Визираните
констатации сочат както процесуално-правна, така и материално-правна
незаконосъобразност на оспореното НП, в частта му с която на Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл. чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки,
поради което в тази му част НП следва да
бъде отменено.
В
останалата си част относно наложеното на
Г. адм. наказание в размер на 10.00 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, то съдът намира, че същото НП в
тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.И
двамата разпитани в хода на съдебното дирене свидетели А. и Н. са категорични, че при проверката жалбоподателят не е носил в
себе си и не е представил свидетелство за регистрация на МПС част ІІ. Не бяха
ангажирани от жалбоподателя никакви доказателства опровергаващи тези фактическата
обстановка и твърдението на свидетелите Н. и А., поради което НП в тази му част
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Размера на наложеното
адм.наказание по чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е точно
фиксирано от законодателя, поради което не подлежи на преценка от съда.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0328-000119 от 05.06.2020 г., издадено от
Началник група към ОДМВР- Перник, В ЧАСТТА
МУ, с която на П.В.Г., с ЕГН: **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата са му наложени
административни наказания глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, на основание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, КАТО ПОТВЪРЖДАВА НП в
останалата му част, с която на Г. е наложено административно наказание глоба в
размер на 10
лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд гр.Перник в 14-дневен срок от
съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: