РЕШЕНИЕ
№ 795
гр. Монтана, 29 декември 2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 14 12 2023 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Петя Видова,
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Рени Цветанова адм. дело № 634 по описа на АдмС –
Монтана за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225а от ЗУТ, вр.
с чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на П.Г.П.,*** срещу
Заповед № 392/28 09 2023 г. на Кмета на Община Вършец, с която му е наредено да
премахне незаконен строеж: „дървен навес, долепен до масивна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по КК на гр. Вършец - № 1“, построена в
ПИ с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец.
В жалбата се твърди, че оспорената Заповед за премахване е
издадена въз основа на Констативен акт № 13/28.08.2023 г., съставен от
служители на Община Вършец, с който е установен строеж „Дървен навес, долепен
до масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по
Кадастралната карта на гр. Вършец“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
№ 12961.422.172 по Кадастралната карта на гр. Вършец, представляващ УПИ
XXVI-1298, кв. 22 от регулационния план на гр. Вършец. Счита, че е неясно
описаното в Заповедта къде е изграден процесният
строеж, дали в УПИ XXVI, кв. 22 по плана на гр. Вършец, който УПИ е съставен от
три броя поземлени имоти (XXVI-165; XXVI-164 и XXVI-1298) или в отделен УПИ, а
оттам и да се изведе законосъобразен извод относно разположението му по
отношение на регулационните линии по действащия ПУП. Не е ясно и дали в едно
УПИ са включени три отделни поземлени имота, собственост на различни лица или е
допуснат юридически абсурд УПИ XXVI, кв. 22 да е съставено от три отделни
УПИ-та. Твърди се още, че строежът е изпълнен без изрично писмено съгласие от
наследника на съсобственика в общия УПИ XXVI, кв. 22, но в разпоредителната
част на същата е описано, че строежът се намира в УПИ XXVI -1298, кв. 22 от регулационния
план на гр. Вършец, който не е съсобствен, поради
което не е необходимо и изискуемото съгласие по чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. В тази
връзка и в Констативния акт, към който препраща Заповедта, е описано, че е
извършено строителство (навес) на по-малко от 3 метра от кадастрална граница (а
не регулационна) със съседния поземлен имот с идентификатор № 12961.422.173,
като не е извършена служебна проверка в Община Вършец и не е съставен
констативен акт относно съответствието на строежа с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (план за регулация и застрояване) на населеното място, oт който да се изведе обоснован извод за допустимостта на
същия, като по този начин е нарушено и правото му на защита. Не са събрани и
необходимите доказателства (декларации по реда на § 184. ал. 8 от Закона за
устройство на територията) относно времето на изграждане на строежа, които да
установяват точния период на извършване на строежа с оглед задължителната
преценка на административния орган за неговата търпимост, както и за
установяване на допустимостта на спорния строеж по действащите
градоустройствени планове и норми към момента на извършването му и към
настоящия момент. Описания в Заповедта период след 1999 г. (около 2010 г.,
изведен от архивни снимки от сателитни изображения на Google
Earth) попада в хипотезата на два от четирите режима
на търпимост, а именно по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗУТ. но преценка за евентуалната търпимост на строежа, която задължително се
прави от административния орган не е извършена, като не са събрани и
доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. Не е посочена и
категорията на констатирания строеж, нито нарушените правни норми за намалено отстояние от кадастралната (или от вътрешната регулационна)
граница със съседния имот, описано в акта без точна конкретизация на намаленото
отстояние. като не е преценено и приложението на
изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - за
строежи, за които не се изисква разрешение за строеж. В оспорената заповед не е
посочено правното основание за издаването й, а именно коя от хипотезите на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ е налице, за да се приеме наличието на незаконен строеж, като
е отразена правна разпоредба, касаеща само
правомощието на кмета на общината да издаде заповед за премахване на незаконен
строеж. Нарушени са разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени
фактите и обстоятелствата от значение за случая. Моли да се отмени оспорената
Заповед № 392/28.09.2023 г. на Кмета на Община Вършец като неправилна и
незаконосъобразна и му се присъдят направените разноски.
Ответникът по жалбата Кметът на Община Вършец, чрез процесуалния
си представител А*** Т*** , в с.з. на 14 12 2023 г., оспорва жалбата и моли
същата да се отхвърли като неоснователна.
Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Констативен акт № 13/28.08.2023 г., съставен от служители на
Община Вършец /л. 52/, е установен строеж „Дървен навес, долепен до масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по Кадастралната карта
на гр. Вършец“, находящ се в поземлен имот с идентификатор № 12961.422.172 по
Кадастралната карта на гр. Вършец, представляващ УПИ XXVI-1298, кв. 22 от
регулационния план на гр. Вършец. Същият е връчен на оспорващия на дата 11.09.2023
г.
В законоустановения 7 дневен срок в Общинска администрация
Вършец по съставения Констативен акт № 13/28.08.2023 г. е направено възражение
вх. № 94-00-2664/14.09.2023 г. /л. 59/, на което е отговорено
с писмо изх. № 9400- 2718/20.09.2023 г., получено от П.Г.П. на 25.09.2023 г.
С оспорената Заповед и въз основа на съставен Констативен Акт № 13/28.08.2023 г. е наредено на П.Г.П.,*** да
премахне незаконен строеж „Дървен навес, долепен до масивна двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 12961.422.172.1 по Кадастралната карта (КК) на гр.
Вършец - № 1", построен в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по
Кадастралната карта (КК) на гр. Вършец от 2008 г., който съответства на
урегулиран поземлен имот (УПИ) XXVI - 1298, кв. 22 по действащия регулационен
план на гр. Вършец, с административен адрес: гр. В***, ул. „А*** " № * .
Със същата Заповед е определен 30 дневен срок от влизането й в сила строежът да
бъде премахнат доброволно. В Заповедта е посочено, че УПИ XXVI в кв. 22 е
съставен от 3 /три/ броя поземлени имоти, както следва: Поземлен имот с
идентификатор 12961.422.173 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който съставлява
УПИ XXVI - 165, кв. 22 по действащия регулационен план на гр. Вършец; Поземлен
имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който
съставлява УПИ XXVI - 1298, кв. 22 по действащия регулационен план на гр.
Вършец и Поземлен имот с идентификатор 12961.422.171 по КК на гр. Вършец от
2008 г., който съставлява УПИ XXVI - 164, кв. 22 по действащия регулационен
план на гр. Вършец. Предмет на разглеждане от административния орган са
поземлен имот с идентификатор 12961.422.173 по КК на гр. Вършец от 2008 г.,
който съставлява УПИ XXVI - 165, кв. 22 по действащия регулационен план на гр.
Вършец, собственост по наследство на В*** А*** В*** и поземлен имот с
идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец от 2008 г., който съставлява
УПИ XXVI - 1298, кв, 22 по действащия регулационен
план на гр. Вършец, собственост на П.Г.П.. Отразено е, че по устни сведения на П.Г.П.,
строежът е изпълнен преди повече от 10 години, но категорично е изпълнен след
1999 г. (около 2010 година), с оглед направена справка с архивни снимки по
години от програмата за сателитни изображения на земната повърхност GOOGLE
EARTH. Същият представлява навес, изпълнен от дървена конструкция, като от
едната страна е подпрян на вертикални дървени колони, а от другата страна е
захванат към съществуващата в поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК
на гр. Вършец двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 12961.422.172.1
по КК на гр. Вьршец. Навесът е захванат към терена и
сградата чрез винтове и монтажни планки. Покривът на навеса е едноскатен, изпълнен е от дървена конструкция (ребра и
дъсчена обшивка) и е с покритие от вълнообразна ламарина. Наклонът на покрива е
на север, като има монтиран улук и водосточна тръба за събиране и отвеждане на
водата. Навесът отстои на по малко от три метра от общата граница между
поземлен имот с идентификатор 12961.422.172 по КК на гр. Вършец и поземлен имот
с идентификатор 12961.422.173 по КК на гр. Вършец. Размерите и разположението
на навеса в план са подробно описани и изобразени в окомерната скица в
Констативен акт № 13/28.08.2023 г., съставен от длъжностните лица от отдел „УТ
и УОС" при Общинска администрация - Вършец. Обектът не е захранен с вода.
но е захранен с електричество за осветление. Строителството е извършено без
одобрен проект (проектно решение), без издадено разрешение за строеж от главния
архитект на Община Вършец, без изрично писмено съгласие от наследника на
съсобственика в общия УПИ XXVI в кв. 22 за строителство в общ (съсобствен) УПИ, както и на по-малко от три метра от общата
кадастрална граница, без съгласието на съседа.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза от вещото лице Д.Д. се установява, че от извършения на място оглед в имот с
идентификатор 12961.422.172, в северната част на имота захванат за масивната
жилищна сграда е монтиран навес от дървена конструкция с размери в план 3,08
м/1,65 м, 5,08 кв.м и височина 1,95 м/2,45 м в по-ниската част към север, както
е показано на фотоснимка № 3 на
Приложение № 3 към СТЕ, с начин на изпълнение дървена конструкция на дървени
греди без оградни стени, поставен върху дворната
настилка, покрит с ламарина /фотоснимка № 4 от същото Приложение/. Покрива е едноскатен с наклон на север, където е монтиран улук и
водосточна тръба за събиране на водата. При нанасянето на навеса на скица от
кадастралната карта на гр. Вършец -Приложение
№ 1 към СТЕ установява, че малка част от него попада /около 0,6 кв.м/ в
съседния на север, имот с ид. 12961.422.173. Навесът
не е трайно прикрепен към терена, тъй като вертикалните дървени колони не са
бетониран към земята, нито е зазидан към къщата. Въпреки че в Констативен акт №
13/28.08.2023г. на Община-Вършец е записано, че навесът е захванат на терена
посредством монтажни планки и винтове, при огледа и от снимковия материал, се
вижда, че няма такива метални планки. Същевременно захващането с монтажни
планки също означава, че дървената конструкция /навес/ не е трайно прикрепена
към терена. Понятието за сграда и постройка е дефинирано в т. 1б, § 1 от ДР на
ЗКИР - "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на
основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с
отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално
предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31“. В ЗУТ,
Наредба № 7/2003 г. на МРРБ и ЗКИР няма понятие за „навес“, а обектите се
категоризират според предназначението им. Изграденият строеж служи за запазване
входа на жилищната сграда към помещение „дърварник“
от атмосферни влияния – вятър, дъжд и
снеговалежи вкл. и от пряка слънчева светлина. В класификатора за
предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях към Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри
за обекти с предназначение допълващо застрояване, е записано „постройка
на допълващото застрояване“. Видно, обаче от липсата на трайна връзка с терена
и дефиницията за сграда, навесът пред входа на дърварника
на жилищната сграда представлява преместваем обект и дори
да има монтажни планки може да бъде демонтиран и премахнат без това да измени
трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Предвид установеното, че
малка част от навеса, от около 0,6 кв.м., попада в съседния на север имот с
идентификатор 12961.422.173 по тази карта, са направени справки по кадастралния
и регулационен план на гр. Вършец,
одобрен със Заповед № РД-02-14-93/1986 г., действащ по отношение на регулацията
и по стария кадастрален и регулационен план на с. Вършец, одобрен със Заповед №
2272/1969 г., както и по кадастралната карта на гр. Вършец от 2008 г., с оглед
на представените в делото нотариални актове. От така посочените актове вещото
лице установява, че имоти с идентификатори 12961.422.173.171,
12961.422.173.172, който се владее от жалбоподателя по настоящето дело, и имот
12961.422.173 по КК, който се владее от жалбоподателката
по административната преписка /и други лица/, се намират по регулационния план
на гр. Вършец в един урегулиран поземлен имот /УПИ/ XXVI, отреден за имоти пл. №
№ 164, 165 и 1298, кв. 22 по КРП от 1986 г. /лист 92 от делото/, което
означава, че тези три имота са в режим на съсобственост по регулация. Кадастралната
граница между имоти с пл. №№ 1298 и 165 е означена с прекъсната линия на този
план. В нотариален акт № 382, том I, дело № 734 от 29.10.1993 г. /лист 28 от
делото/, е прехвърлен недвижим имот: “1/3 идеална част от имот пл. № 165 от
около 125 кв.м., целият от 345 кв.м., образуващ заедно с пл.№№ 164 и 1298,
парцел XXVI, кв. 22 по планът на гр. Вършец“. В нотариален акт № 149, том I,
дело № 304 от 11.06.1993г. /лист 98 от делото/ е прехвърлен имот: дворно място
пл.№ 1298, което е включено в парцел XXVI, кв.22 по плана Вършец, което дворно
място е от около 280 кв.м. Двата нотариални акта са издадени през 1993 г. по
време на действие на КРП от 1986 г. При съпоставка на двата имота по плана от
1986 г., а именно имот пл. №№ 165 и 1298, както и по стария КРП от 1969 г.,
имоти пл. №№ 390 и 392, с материализирана между тях граница по време на
действието на последния – с бина – масивна каменна ограда, отразена и на този
стар план, констатира, че северната кадастрална граница на имот пл. № 1298
попада в имот с идентификатор 12961.422.173. Границата на имот 1298 е отразена
на скица Приложение № 1 към експертизата в отсечка RS1, т.е. площта от имот пл.
№ 1298, от който е образуван имот с идентификатор 12961.722.172, от около 45
кв.м., в контур RS1S2BR, в момента е заснета в границите на имот с
идентификатор 12961.422.173. Кадастралната граница между двата имота по плана
от 1969 г. е по линия RMS на Скица Приложение № 1 (Съпоставката е
приблизителна, без оцифряване на двата плана).
Накратко около 0,6 кв.м от навеса попадат в имот с идентификатор 12961.722.173,
записан на Д*** Б*** Р*** и Р*** Б*** Р*** , но в площта на имот пл. № 1298,
собственост на П.П. по НА 149/1993 г. Имот с
идентификатор 12961.722.173 е образуван от имот пл.№ 165 по кадастралния план
от 1986 г., но не е идентичен с него /както е записано в удостоверението на ОТС
л.45 от делото/, а в площта му е включена и част от площта на имот пл. № 1298
по същия план. Изградената на място масивна ограда, от която вероятно са
извършвани измерванията от Общината по мнение на вещото лице, следва
местоположението на оградата по плана от 1969 г. В кадастралната карта е
допусната грешка при заснемане на жилищните сгради и границата между двата
имота, разстоянието между тях е 0,90 м и са разположени почти успоредно. От т. М
докъдето е построена оградата на изток, няма материализирана ограда по начина,
по който е нанесена в кадастралната
карта. По отношение записаното в заповедта, че навеса отстои на по-малко от 3
метра от общата кадастрална граница. Разстоянието от 3 м е изискуемо от общата
регулационна граница, а в случая кадастралната граница по кадастралната
карта не е регулационна, първо защото
трите имота – 12961.722.172, 12961.722.173 и 12961.722.174 са в един УПИ XXVI
по действащия регулационен план, както и по предходните планове и второ –налице
е непълнота и грешка при нанасянето на тази граница в кадастралната карта точно
в този участък. Няма изисквания за отстояния от 3 м
от кадастралната граница за такъв обект, който не е източник на шум и
замърсявания, със собствено осветление и отвеждане на водата. В делото няма
декларация за годината на монтиране на навеса, същият не се забелязва на
сателитните снимки от 2006 г., но условията за търпимост по ЗУТ касаят само
строежи по смисъла на т. 38, § 5 от ЗУТ. Визуално може да се допусне, че навеса
е монтиран около 2007-2010 г. В с.з. вещото лице поддържа своето заключение и
допълнително пояснява, че в Приложение 1 към експертизата е обозначила процесния обект в
контур ABCD. Изнесеното в червено са пунктири, за да бъде четливо и това са
размерите на обекта. В обозначената отсечка RM, това е съществуващата на място
ограда. Отсечка МS е продължение на кадастралната граница по кадастралния план
от 1969 г. Отсечка RS1 е кадастралната граница по кадастралния план от 1986 г.
на имот планоснимачен № 1298 описан в НА № 149 от
1993 г. на жалбоподателя. Отсечката в точки BS2 е границата между двата имота
по действащата кадастралната карта, което положение не отразява съществуващото
на място. Точка А на процесния строеж тангира с кадастралната граница по плана от 1986 г. В
регулационен план от 1986 г., който е действащ в момента, трите имота с
пл.номера № 165; № 164 и № 1298 са в съсобственост по регулация, а именно: в
УПИ 26, кв. 22 и поради тази причина няма придаваеми
места за изплащане. Приложение № 1 е извадка от действащата кадастрална карта
за гр. Вършец и тя не съответства на кадастралния план от 1986 г., който е
предходен за действащата кадастрална карта. Регулационният план е действащ и в
момента. По предходния кадастрален план от 1986 г. жалбоподателят е закупил
имота, видно от приложения на стр. 98 от делото НА. Жилищната сграда в имот с
кратък номер 173 по кадастралната карта попада в имот планоснимачен
№ 1298 по плана от 1986 г. и е обозначена под № 1 на Приложение № 1. Тази
жилищна сграда попада в имот планоснимачен № 1298 по
кадастралния план от 1986 г., който имот е собственост на жалбоподателя, а
действащата кадастрална карта не отразява действително положение на място.
С Определение от 01 11 2023 г. е разпределена доказателствената
тежест между страните и са дадени допълнителни указания при условията на чл.
171, ал. 5 от АПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
По
силата на разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът извърши проверка на
оспорения административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК,
включително и относно нищожността на същия.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ - Строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ - Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части
от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на
територията по чл. 5а.
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - "Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.
74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени
и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето
му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде
преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва
временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е
предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта
и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Оспорената Заповед представлява индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, същият е връчен на дата 02 10 2023 г., видно от писмо на Кмета на Община Вършец и ИД /л. 70 – 71/, като в него изрично е записано, че подлежи на обжалване в 14
дневен срок чрез Община Вършец пред Административен съд Монтана. В случая жалба
против издадената Заповед е подадена от лице с правен интерес - адресата на
акта, чрез АО на дата 05 10 2023 г., което е видно от поставения върху същата
щемпел /л. 6/ или същата е подадена в законоустановения срок и се явява
допустима за разглеждане по същество.
За процесния вид издавани актове,
законодателят не предвижда специално определена форма, поради което наличието на
обикновена писмена такава, е достатъчно да се приеме, че е спазено изискването
за форма.
Служителят съставил Констативен Акт № 13/28.08.2023 г. е такьв със съответната специалност по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ,
което е видно от посочената в самия акт длъжност, което обстоятелство не се и
оспорва.
Настоящият състав не установява да е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед. Процедурата по
издаване на Заповед от вида и характера на оспорената изисква единствено
спазването на две условия:
1. съставяне на Констативен акт, по смисъла на чл. 225а, ал. 2
от ЗУТ, в който следва да се опише изграденият незаконен строеж и
2. връчването му на заинтересованите лица, като и двете
изисквания са спазени.
По отношение на
материалната законосъобразност на акта и с оглед действащата правна уредба,
този състав счита, че Заповед от вида и характера на процесната
може да бъде издадена единствено и само за строежи, в който смисъл това понятие
е регламентирано от законодателя. Преместваемите
обекти, какъвто е обекта, за който е разпоредено с процесната Заповед да бъде премахнат, не подлежат на
премахване при условията и реда на чл. 225а от ЗУТ, тъй като за тях не се
изисква издаване на разрешение за строеж. В тази връзка този състав кредитира
изцяло установеното с приетото по делото заключение на вещото лице Д.Д., последното пълно, обосновано и безпротиворечиво,
както и съответно на останалите събрани в хода на производството доказателства.
След като изследваният обект не е трайно прикрепен към земята, то същият не
може да бъде определен като строеж по смисъла на пар.
5, т. 38 от ДР на ЗУТ или само на това основание оспорената Заповед се явява
незаконосъобразно издадена.
Като отделно и самостоятелно основание, това вещо лице
установява липса на изискване за отстояние от
кадастрална граница, допуснати грешки в действащата кадастрална карта, която
отразява положение, което е различно от това, което е на място или дори да се
приеме възприетото от АО, че обектът е строеж, то не се установява същият да не
е допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби, поради което същият следва да се приеме за
търпим строеж, който не подлежи на премахване или забрана за ползване. В тази
връзка следва да се има предвид, че липсата на съгласие от съсобственик за
строеж не попада в изискването за съответствие със строителните правила и
нормативи, поради което е ирелевантен въпрос при решаване дали даден строеж е
търпим или не.
При този изход на делото основателно се явява искането на оспорващия
за присъждане на разноските по делото, които възлизат общо в размер на 510
лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 392/28 09
2023 г. на Кмета на Община Вършец.
ОСЪЖДА Община Вършец ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П.,***, направените в производството разноски, същите в размер на 510
лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: