М О Т И В И
към присъда №6/23.01.2013 година, постановена по
НОХД № 954/2012 година по описа на ХРС
Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение
против подсъдимия Ж.А.Ж. -роден
на ***г. в гр.Хасково, български гражданин, с ЕГН**********, българин, със
средно образование, пенсионер женен, неосъждан, живущ *** за това, че
на 14.06.2012г. в землището на гр. Хасково,
чрез охраняване на предмета на престъплението,
умишлено улеснил Р.Ж.А. и И.И.П. ***
след предварително сговаряне помежду си, като съизвършители,
чрез използване на моторно превозно
средство- л.а. марка "Опел Вектра" с ДКН Х хххх
АС, и чрез използване на технически
средства- оксижен , метален лост и чук, да направят опит да отнемат чужда
движима вещ, която не е била под постоянен надзор, а именно парче от метална
тръба Ф 1300, на стойност 172.90
лева, от владението на органите на управление на "Напоителни системи"ЕАД, клон "Горна
Тунджа"-гр.Стара Загора, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да я присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от дееца
причини -Престъпление по чл. 195, ал.1,т.2, т.4, предл-е
1-во и ІІро, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
чл.18 ал. 1 от НК.
В с.з. РП-Хасково, чрез свой
представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Пледира, подсъдимият да
бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
Защитника на подсъдимите, адв.М.
заявява от името на подзащитният си, че той не се
признава за виновен в извършване на престъплението за което е обвинен и иска от
съда да го оправдае. Според защитата обвинението не е доказано по категоричен
начин. Според защитата нито една от очерталите се три групи свидетели не сочат
подсъдимия като участник в престъплението и то в частност като съучастник,
който е охранявал инкриминираните вещи. От
доказателствата по делото, не можело да се приеме, че подс.Ж.А.Ж. е действал с пряк умисъл в конкретния случай и,
че е имал своително намерение към инкриминираната
вещ. Последното се подкрепяло и от приетата по делото съдебно психологична
експертиза. Събраните доказателства пораждали единствено предположения със
съмнения, и всички съмнения следвало да се преценят в полза наподсъдимия,
което почивало и в нормата на чл.303 от НПК, че присъдата не може да почива на
предположения. В тази връзка защитата иска съдът да оправдае подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не се предявиха.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното: На 14.06.2012г., св.Р.Ж.А.
отишъл до св.И.И.П. ***
. Обяснил му, че знае за изоставена стара тръба, от която могат да отрежат парчета, които пък да
продадат в някой пункт за изкупуване на черни и цветни метали и да изкарат
някакви пари. Свидетеля П. се съгласил и двамата тръгнали с лек автомобил
"Опел" модел „Вектра" с ДК№Х хххх, семейна имуществена общност на
обвиняемия Ж.А.Ж. и съпругата му П.Г.Ж..
Двамата свидетели И.И.П. и Р.Ж.А. ,
отишли до вилата на последния. Там
натоварили в автомобила оксижен (наричан от тях „резак")
, метален лост, чук и бутилки с
кислород и газ пропан-бутан, и се
отправили към металната тръба, близо до язовир „Сивата вода", в землището
на гр. Хасково. Така сутринта на 14.06.2012г., св.Р.А. и св. П. започнали да
режат парчета от металната тръба на "Напоителни системи" ЕАД, клон "Горна Тунджа"- гр.Стара
Загора., до язовир „Сивата вода", в землището на гр. Хасково. Двамата
свидетели Р.А. и И.П. успели да отрежат общо 5 парчета от тръбата с различни размери, но им свършила газта.
Металните парчета били със следните размери - метален къс с размери 1.90 м. х
1.30 м. и тегло 210 кг., метален къс с размери 1.40 м. х 1.00 м. и тегло 80 кг.
метален къс с размери 0.35 м. х 1.25 м. и тегло 30 кг., метален къс с размери 0.80 м. х 1.10 м. и тегло 65 кг.
метален къс с размери 1.10 м. х 0.80
м. и тегло 70 кг. Общото тегло на парчетата било 455кг. Тези действия на св. Р.А. и св.И.П. били забелязани от св.Д.Д. ***,
който бил на поне 300 метра от там и като видял лекият автомобил на свидетелите
и две човешки фигури около него, решил, че може би се върши нещо противозаконно
и се обадил на телефон 112, и съобщил видяното. Малко след това двамата свидетели решили да отидат да заредят
пропан –бутан, след което да се върнат за да продължат да режат парчета от
металната тръба. Те качили в горният
автомобил лоста, чука, резака, газовата бутилка и
кислородната бутилка и тръгнали да заредят
газ. След това имали намерение
металните късове които отнемат да превозят с автомобила, който ползвали. На място били изпратени полицейските служители св. Г. и св.Ш..
Първоначално полицаите подходили от към стената на язовир „Сивата вода” и от
около един два километра по права линия видели червен автомобил и две лица
около него. От там полицаите не можели да преминат тъй като имало дере и нямало
път към тях. Тогава полицаите заобиколили и се приближили откъм старото пловдивско шосе. Докато се приближавали към
тръбата, и в частност към виденият автомобил, св. Г. и св.Ш. видели, че срещу тях се движи червен, лек автомобил "Опел" модел „Вектра" с ДК№Х хххх. Спрели автомобила, който се управлявал от св.Р.А. и св.П..
На зададените им въпроси двамата добросъвестно обяснили, че режат една
изоставена тръба, но им свършила газта и затова отиват да напълнят бутилката.
След това двамата свидетели заключили лекият
автомобил "Опел" модел „Вектра" с ДК№Х
хххх АС и заедно с полицаите и техният автомобил отишли на место до тръбата. Отивайки
на место в близост до тръбата и намиращата се на близо чешма св. Г. и св.Ш. , а така също и св. Р.А. и св.И.П., видели едно лице, което било
разпознато от последните двама свидетели като бащата на св. Р.А.. Това бил
именно подсъдимият Ж.А.Ж.. Според обясненията на същият той в това време се е
разхождал и е и отишъл до чешмата за да си напълни вода. Тези му действия били
обичайна практика с оглед на факта, че вилата на която той живеел била съвсем
наблизо от местото, където двамата свидетели Р.А. и И.П. рязали тръбата а и
също до чешмата. В последствие на местопроизшествието бил извършен оглед от
разследващ полицай а автомобила,
оксижена, метален лост, чук и бутилки с кислород и от газ пропан-бутан Р.Ж.А.
доброволно предал на полицаите (л.68). С извършения оглед на местопроизшествието, отрязаните метални късове
били иззети, и върнати на право имащите-(л.69).
От извършената по досъдебното
производството експертиза се установява,че стойността на 5-те метални къса, като
метален скрап - общо 455кг. е 172.90лв. (л.29), като същите са върнати на "Напоителни
системи" ЕАД, клон "Горна Тунджа"- гр.Стара Загора.
В съдебното следствие е назначена съдебно психологична експертиза ,
заключението на която е прието по делото и според него: по първата задача В.Л.
отговаря, че подсъдимия има проблеми със запомнянето, като
подробно мотивира последното. Подс.Ж. давал сведения за
повишена уморяемост на вниманието, защото всеки следващ път лицето възпроизвеждало
все по-малко и по-малко думи в сравнение с
първото повторение. Това свидетелствало за разсейване, неустойчивост на
вниманието и за забравяне. При
него се наблюдавало отслабване на когнитивните процеси на паметта. Вниманието му било много лабилно, със слаба концентрация,
налице били и проблеми с фиксацията и
затруднение при репродукцията на фактите.
По
втората задача В.Л. обяснява, че невербалното поведение на подсъдимия по време
на консултациите подсказвало, че
се притеснява и трудно се концентрира по отношение на зададените му въпроси. Говорът
му бил забавен и с усилие намирал точните думи. Позата му била напрегната. Движенията му нормални, макар и леко
затруднени, имал лек тремор на ръцете. Според
експерта подсъдимият е податлив на внушение тогава когато не разбира въпроса.
По третата задача експерта
дава заключение, че подсъдимия не е в
състояние да взема адекватни решения, свързани
с обективните факти от действителността и със самия него.
Горното изцяло се потвърждава от
разпита на вещото лице в съдебно заседание, като същото подробно изяснява всеки
един от поставените му въпроси. Вещото лице при изслушването доуточнява и сочи,
че подсъдимият е податлив на внушения, има забавяне в паметта и във фиксацията, той не можел точно да възпроизведе фактите.
Имал задръжка в паметта и поради това не можело да се разчита на обективността
на фактите които възпроизвежда. Освен това според вещото лице подсъдимият не
може да взема адекватни решения. Такива решения можел да взема само с оглед
личните му нужди във всекидневието. По отношението на инетерпретацията
на фактите, подсъдимият всеки път интерпретирал и пресъздавал един и същ факт
по различен начин, които се дължало на затруднение на паметта и поради това и
подсъдимият винаги бил сигурен в това които говори.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от показанията на разпитаните по делото свидетели - св. Р.А., св.И.П., св.Д.Д., св.К.В. и
св.П.Ж., частично от свидетелските показания на св.Ш., св. Г. , обясненията на
подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, и от заключенията на назначените
по делото оценителна експертиза и съдебно психологична експертиза, както и от останалите
писмени доказателства.
Като прие горната фактическа обстановка
съдът призна за невинен и изцяло оправда подсъдимия Ж.А.Ж. по чл. 195, ал.1,т.2,
т.4, предл-е 1-во и ІІро, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.
чл.18 ал. 1 от НК. Мотивите на съда за това са следните:
Според
настоящият съдебен състав по делото не се доказа по несъмнен и категоричен
начин, че подс.Ж. е извършил твърдяното от РП-Хасково
престъпление или по-точно, че е улеснил извършването на кражбата от св. Р.А., св.И.П..
По делото на практика се формираха няколко групи свидетели, показанията
на които съдът кредитира по следният начин. На първо место това са показанията
на св. Р.А., св.И.П., св.Д.Д. и св.П.Ж.. Показанията на тези
свидетели съдът кредитира изцяло въпреки, че св. Р.А. е син на подсъдимия а св.
П.Ж. е негова съпруга. Въпреки това съдът кредитира и техните показания изцяло,
така както кредитира показанията на св.И.П., св.Д.Д..
Показанията на тези свидетели според съда са непротиворечиви и се подкрепят
както взаимно така и с останалите доказателства по делото включително и
частично с показанията на св.Ш., св. Г., в частта им в която последните двама
свидетелстват, че са видели от едно много голямо разстояние /един два
километра/ червен автомобил и двама души около него, а след това са спрели св. Р.А. и св.И.П. с лекият автомобил собственост на
родителите на първия. Освен това последните им са обяснили как двамата са
рязали тръбата и сега отиват за газ защото им е свършила. Всичко това заедно с
показанията на първата група свидетели доказва, че подс.Ж.
не е участвал по никакъв начин в деянието описано в обвинителният акт и той на
практика не е пазил като съучастник инкриминираните вещи, които двамата
свидетели св. Р.А.
и св.И.П. са се опитали да откраднат. Липсват каквито и да са преки
доказателства в тази насока, а косвените такива, са че подс.Ж.
е бил заварен в близост до местото където е ставало рязането при идването на
полицията. Според думите на св.Ш., св. Г., той сам им бил казал че пази парчетата от
тръбата. Последното а именно, че подс.Ж. е участвал в
деянието за което му е повдигнато обвинение се извежда или би могло да се
изведе, само и единствено от показанията на последните двама свидетели св.Ш., св. Г. и то на база,
техните твърдения, че именно подсъдимият им е казал, че пази парчетата от
тръбата. В тази връзка липсват други доказателства, а и дори да се приеме, че
подсъдимият е казал нещо подобно на полицаите, то това според съда не може да
се приеме за достоверно с оглед заключението на психологичната експертиза. По
точно с оглед възможността подсъдимия да се влияе от внушения, както и
невъзможността му да взема самостоятелни решения извън всекидневните му нужди,
а също и даването на различни отговори с оглед факта на забавянето в паметта и фиксацията при които не може точно да възпроизвежда фактите
от действителността. Както вече бе отбелязано само св.Ш. и св. Г. говорят за
това, че подсъдимият им бил казал, че е пазил инкриминираните вещи. Последното
не се потвърждава нито от едно от останалите доказателства по делото и затова и
съдът не кредитира показанията на тези свидетели в тази им част. В останалата
част съдът кредитира техните показания, тъй като са еднопосочни с тези на
другите свидетели и с другите доказателства по делото. Тук следва да се
отбележи, че в подкрепа на горното е и факта, че от показанията на св.Ш. и св. Г.
става ясно, че при разговорът им със св. Р.А. и
св.И.П., когато последните са били спрени от полицаите с автомобила с
който са отивали за газ, те са им
обяснили как двамата са решили да режат от тръбата, рязали са и им е свършила
газта. Нито един от св.Ш. и св. Г. не твърдят в показанията си, св. Р.А. и св.И.П. да са споменали за подс.Ж. и че той е бил с тях и е останал да пази
инкриминираните вещи. Становището на съда, че липсват категорични доказателства
за това подс.Ж. да е извършил престъплението за което
му е повдигнато обвинение, се потвърждава и от останалите свидетелски показания
по делото, а именно на св.Д.Д. и св.П.Ж..
Първият от тези свидетели е лицето което е подало сигнала за кражбата, но и той
не е категоричен за това колко души е видял около колата и по-скоро се спира на
двама, но и той ги е видял от далеко и не е категоричен, а и няма как да
разпознае подс.Ж. от такова разстояние. Св.Д. обаче
дори не е категоричен в броя на лицата които са се въртели около автомобила,
така както и полицаите не са категорични в това. На следващо место с оглед показанията на св. Р.А., св.И.П. и св.П. Ж. съдът приема за доказано,
че подс.Ж. в този ден и час се е разхождал по
обичайният си маршрут, а именно до чешмата които се е намирала в близост до
тръбата от която са рязани инкриминираните вещи, като дори св.Ж. е трябвало да
му занесе лекарства. Тоест той съвсем случайно е попаднал там. Това се доказва
от показанията и на тримата последни свидетели. Първите двама са категорични,
че подсъдимият дори не ги е видял, а и те него като са вземали бутилките с газ
и кислород от вилата на подсъдимия и той не е тръгвал с тях, а и не е бил с тях
докато са рязали тръбата. Той се е появил едва когато те са се върнали и дори
първоначално от далече свидетелите св. Р.А. и
св.И.П. не са го познали. В подкрепа на последното е и факта, че видно
от доказателствата по делото, св. Р.А. и
св.И.П. след като им е свършила газта са натоварили в лекият автомобил с
който са били както газовата бутилка така и кислородната, а също и резака с маркучите, вместо да го оставят на место до
тръбата, ако там е щял да остане да пази подсъдимия Ж.. Последното е лишено от
всякаква житейска логика, а и от съображения
за по-бързо връщане на местопрестъплението от страна на св. Р.А., св.И.П. и довършване на кражбата. Напротив
горните вещи са били в лекият автомобил "Опел" модел „Вектра" с ДК№Х хххх АС, когато св. Р.А., св.И.П. са били засечени на черният път от
полицаите и са открити в него при огледа на автомобила, което според настоящият
състав доказва факта, че подс.Ж. не е бил при
отрязването на парчетата от тръбата, не е бил до нея когато св. Р.А., св.И.П. са тръгвали за газ и не е охранявал
инкриминираните вещи като по този начин да улесни извършването на кражбата.
Съдът
намира за уместно да отбележи, че показанията на св.В. дадени в съдебното
следствие единствено индивидуалицират
ощетеното юридическо лице , но не спомагат да се доизясни или пък да се приеме
различна фактическа обстановка от отписаната по-горе. Това е така защото този
свидетел е отишъл на местопрестъплението много след като двамата полицейски
служители, заедно с извършителите на кражбата - св. Р.А., св.И.П., са отишли на место. На практика този
свидетел не е очевидец и неговите показания пресъздават само разкази и
твърдения на останалите свидетели поради това и съдът не ги кредитира извън
частта за ощетеното ЮЛ.
Поради изложеното съдът прие, че по делото не се доказа подсъдимият да е
извършил деянието за което му е било повдигнато обвинение, поради което на
основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.
Предвид постановената оправдателна присъда направените по делото разноски остават за
сметка на държавата .
Мотивиран от гореизложеното,съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар:С.К.