№ 1456
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20225330203613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 5320222, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ц.С.М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
приложения по делото списък с намерени фишове, процесният е връчен на
дата 13.05.2022г. Върху жалбата е поставен датен печат на ОДМВР-
Пловдив, с дата 20.05.2022г. което е индиция, че към тази дата жалбата е била
подадена и преклузивния 14-дневен срок по чл. 189, ал.8 ЗДвП е спазен.
1
ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.
Електронният фиш е издаден за това, че на 26.09.2021 г., в 14:42 часа, в
Пловдив, Хисаря, село Михилци, на път 642, км…, посока Хисар- Михилци,
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 40 км./ч. и
при величина на разрешената скорост от 25 км час, при отчетен толеранс
от минус 3 км./ч. в полза на водача, лек автомобил с рег.№ ******* се
движел с установена наказуема скорост 54 км/ч. и наказуемо превишение 29
км/час.
Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и
на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 189, ал.4
ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на
нарушението.
Изискването за описание на нарушението от фактическа страна
предполага в ЕФ по един ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени
всички съставомерни признаци на деянието, като предвид вмененото
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, спазването на това изискване по
императивен път налага посочване по безпротиворечив начин на величината
на позволената скорост, която е нарушила наказаното лице.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Видно от съдържанието на ЕФ, в него по вътрешно противоречив и
взаимно изключващ начин е отразена величината на разрешената
скорост. От една страна е посочено че с пътен знак В26 е въведено
ограничение на скоростта от 40 км/час. Същевременно, един ред по-
2
надолу в ЕФ се сочи, че разрешената скорост е 25 км/час. При този начин на
описание остават изцяло неясни фактическите параметри, за които е наказан
дееца. Така:
-не само, че съществено се ограничава правото му на защита, но и
-се възпрепятства до степен на невъзможност проверовъчната дейност
на съда за правилността на фактическите изводи на наказващия орган и което
е по-важното за правилното приложение на материалния закон, доколкото е
ноторно известно, че при нарушение на режима на скоростта санкционната
норма зависи от конкретната величина на наказуемото превишение, а
при положение, че по делото няма надлежно изложени твърдения каква е
разрешената скорост за участъка, то няма как да се провери и какво е
наказуемото превишение.
Гореизложеният порок в съдържанието на ЕФ се задълбочава от
обстоятелството, че в ЕФ не е надлежно посочено мястото на извършване
на нарушението, доколкото същото е отразено по следния начин : „път 642,
км…“.
Не подлежи на съмнение в съдебната практика, че когато деецът се
наказва за нарушаване на общото ограничение на скоростта, точното
място на извършване на нарушението е без съществено значение, доколкото
на територията на цялото населено място важи един и същ режим на
скоростта.
Не така стоят нещата обаче в процесния случай, в който на дееца е
вменено нарушаване на специално ограничение на скоростта, въведено с
ПЗ В26. Липсата на надлежна индивидуализация на мястото на извършване
на контрола, лишава настоящия състав от възможността да извърши
проверка дали за контролирания участък действително е важало
ограничението, което се твърди от наказващия орган. В конкретния
случай порокът е дори още по-съществен, предвид обсъдените по-горе
взаимно изключващи се твърдения в ЕФ каква е величината на
въведеното ограничение -40 км/час или 25 км/час.
Допуснатият порок в съдържанието на ЕФ е неотстраним на съдебна
фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда
на етап съдебно следствие каква е действителната величина на въведеното
ограничение на скоростта за процесния участък.
3
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по
тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в
теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране
правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са
надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна
квалификация и правилното приложение на материалния закон са в
контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на
районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/
извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически
положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на
безпротиворечиво изложение на съставомерните факти обаче, единственото
правомощие на съда е да отмени ЕФ.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА ЕФ
Същите пороци са налице и в Протокола по чл. 10 от Наредбата,
който съгласно трайната съдебна практика представлява официален
удостоверителен документ за времето, мястото и начина на извършване на
контрол на скоростта.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
В същия от една страна е посочено, че за участъка има въведено
ограничение с надлежно поставен пътен знак В26, като липсва отразяване
на ограничението, въведено с пътния знак.
Същевременно в друга клетка от протокола е посочено, че за участъка
важи общо ограничение на скоростта, което било 40 км/час, като не става
4
ясно дали това общо ограничение е за населено или за ненаселено място.
В този смисъл остава изцяло неясно каква е волята на наказващия орган:
-дали процесният пътен участък се регулира от общо ограничение на
скоростта или от ограничение на пътен знак В26, което е от значение за
надлежната правна квалификация на деянието;
-дали ако е налице ограничение, въведено с ПЗ В26, това
ограничение е 40 км/час или 25 км/час.
Този порок се задълбочава и от липсата на съответствие между
фактическите параметри отразени в ЕФ и приложеното по делото статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Така в Еф се сочи наказуемо
превишение от 29 км/час, а в статичното изображение от 17 км/час, като
е повече от очевидно, че това разминаване се дължи не на прилагане на
законоустановения толеранс от 3 км/час, а на пълната неяснота на
фактическите параметри на нарушението, така както са описани в ЕФ.
Допуснатият порок е особено съществен, доколкото за двете наказуеми
превишения е предвидена съвсем различна санкция, уредена в различни
санкционни норми.
Констатираните пороци в доказателствата обаче са с вторично значение
и се посочват само за пълнота на изложението, като водещото е изцяло
неясното повдигане на административното обвинение с ЕФ, което:
-от една страна съществено нарушава правото на защита на наказаното
лице,
-а от друга възпрепятства възможността съда да реализира
правомощията си по ТР 8/2021г. и да измени ЕФ като приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на
разноски би имал жалбоподателят.
Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото
5
липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР
6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да
бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Освен това липсват и доказателства за реално понесени разноски по
смисъла на т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, според която разноски се
присъждат, само ако е доказано реалното им сторване за заплатен адвокатски
хонорар или за използване на юрисконсултска защита.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 5320222, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ц.С.М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6