Р Е Ш Е Н И Е
№ 1045/13.3.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на петнадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д. Д., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4105 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.С. и адрес на управление ж.к.
„М. 4", Бизнес Парк С., сграда 14 срещу Б.Х.Б. ЕГН: **********, Адрес: ***
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено спрямо ищеца,
че ответникът му дължи по Заповед за изпълнение № 447/23.1.2018г., издадена по
ч.гр.д. № 928/2018 г. по описа на ВРС сумата от 161.20 лв. (СТО ШЕСТДЕСЕТ И
ЕДИН ЛЕВА и 20 СТОТИНКИ), представляваща главница по Договор за потребителски
заем с номер CREX-14293685 от 21.12.2016г., 10.61 лв. (ДЕСЕТ ЛЕВА и 61
СТОТИНКИ), представляваща възнаградителна лихва по договора, 14.03 лв.
(ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ЛЕВА и 03 СТОТИНКИ) представляваща законна лихва за забава за
периода от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК
-22.01.2018 год. до окончателното и изплащане.
Твърди се в исковата молба, че с Договор за потребителски заем с номер
CREX-14293685 от 21.12.2016, „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.", клон
България е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 161.20 (СТО
ШЕСТДЕСЕТ И ЕДИН ЛЕВА и 20 СТОТИНКИ) лв. Сумата, предмет на горепосочения
договор била изплатена от кредитора. Усвояването на посочената сума Б.Х.Б.
удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл. 1 от същия, за ответника възниква
задължението да погаси заема на 3 месечни вноски- всяка по 57.27 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите - 36.51% и годишния лихвен процент
-31.52%, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът Б.Х.Б. е преустановила плащането на вноските по кредит номер
CREX-14293685 на 05.02.2017, като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.
Твърди се, че по този начин на основание чл.З от договора вземането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България станало изискуемо в пълен
размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърдят също,
че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е
изтекла и последната падежна дата, въз основа на което вземането е изискуемо
поради настъпил матуритет.
Излагат също и че Б.Х.Б. им дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 14.03 лв. за периода от настъпване на изискуемостта
на кредита - 05.03.2017 до 11.01.2018.
Поради липсата на постъпило плащане на дълга в дължимия размер от страна
на ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано ч.гр.дело № 928/2018г. и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Иска се и присъждане на направените по заповедното производство и по
настоящото дело разноски.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за недопустим и неоснователен.
Оспорва договора за заем, като нищожен и противоречащ на разпоредбите на ЗПК и
липса на форма. Оспорва получаването на сумата по кредита или на стоката.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 928/2018 год. по описа на ВРС, се установява,
че по заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. С. против Б.Х.Б. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 447/23.1.2018
год., по която ответникът е осъден да заплати исковите суми. Видно е от
преписката по заповедното производство, че заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени
указания да предяви установителен иск в едномесечен срок. Установява се също и
че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Видно от приложеното на л. 9-15 от делото заверено от страната копие на
договор за потребителски кредит № CREX-14293685 от 21.12.2016 год. ищцовото дружество и Б.Х.Б. са сключили договор за
потребителски стоков кредит, по силата на който ищецът е предоставил целеви
заем за сума в размер на 161,20 лева. Със същия е кредитирана покупка на
ответницата за стока на стойност 155,00 лева от третото неучастващо в делото
лице „Т. България“ ЕАД, като наред с това е кредитирал и дължимата от ответника
застрахователна премия по застрахователен пакет „Защита на плащанията” – л. 16
- 24. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 3
броя погасителни вноски, всяка с размер от 57,27 лева, като общата дължима
стойност на плащанията са в размер на 171,81 лева, включващ и годишен процент
на разходите от 36.51% и годишния лихвен процент - 31.52%. Договорът е
двустранно подписан. Уговорено в чл. 3 от договора е, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането
разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по
договора надбавки и обезщетение за забава.
Във връзка с договора е сключена и застраховка с покрити рискове
„смърт”, „инвалидизация над 70%”, „продължителни болнични в резултат на
злополука или заболяване” и „безработица в резултат на уволнение при условията
на чл. 328, ал. 1, т. 1-8 и т. 11 КТ”, видно от приложеното по делото сертификат № CREX-14293685 за застраховка „Защита на плащанията” Застраховката е сключена от ответника
и „Кардиф-животозастраховане, клон България”, при уговорена месечна
застрахователна премия в размер на 4% върху сумата на отпуснатия кредит, която
следва да се заплати еднократно. Удостоверено от ответника в договора за кредит
е, че същият е информиран за условията и покритията на застраховка „Защита на
плащанията” добавена към кредитния договор, че е получил и разбрал Общите
условия за застраховката.
За установяване изпълнение задължението на ищеца да предаде заетата сума
и за установяване на действителния размер на ГПР на кредита, по делото бе
допусната и приета ССЕ на вещото лице Е.Т.. От заключението по поставената
задача, и допълнителната такава и от изслушването на вещото лице в съдебно
заседание се установи, че заетата сума е преведена с банков превод на третото
неучастващо лице „Т. България“ ЕАД във
връзка с договора за продажба на 1 бр. Компакт диск/CD автомобилна
система Pioneer 1900UBB на стойност 155,00 лева. Установява се също от заключението, че годишният
процент на разходите по кредита CREX-14293685 от 21.12.2016г. е в размер на 36.51%
и включва разход за годишен лихвен процент - 31.52% (възнаградителна лихва) и
разход за застраховка за разликата до 36.51%.
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по
приобщеното ч.гр.д. № 928/2018 год., по
описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на предявения иск е установяването със сила на пресъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
В настоящия случай ищецът въвежда като основание за издаване на записа
на заповед конкретно правоотношение между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Б.Х.Б., а именно договор за потребителски
кредит CREX-14293685 от 21.12.2016 г. за съществуването на който на практика не
се спори между страните.
Спорните по делото въпроси се свеждат до фактическото усвояване на
кредитния ресурс, валидността на договора за потребителски кредит в частта му
за уговорената възнаградителна лихва и противоречието му с чл. 19, ал. 4 ЗПК, и
спазването на изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма.
В случая е видно от съдържанието на документа оформящ договора за
потребителски кредит, че същият е сключен в изискуемата писмена форма. Няма
спор и че този договор е подписан от ответницата и представител на ищеца.
Установено бе със заключението на вещото лице, че кредитният ресурс в
размер на 161,20 лева е бил усвоен от ответницата, като на продавача на
закупената от нея стока е преведена по банков път сумата в размер на 155,00
лева, а с разликата до сумата от 161,20 лева е финансирана комисионната за сключената
застраховка към „Кардиф-животозастраховане, клон България”.
Без значение за изхода на спора, с оглед възраженията на ответната
страна, е дали третото неучастващо лице е предало закупената вещ. В случая
ищецът е изпълнил задължението си да финансира задължението на ответника по
заплащане на цената, като спорът дали продавачът е прехвърлил собствеността на
продадената вещ и я е предал на ответника, подлежи на разрешаване в отношенията
между ответника - купувач и продавача. Този въпрос обаче, стои извън предмета
на спора по настоящото дело.
Установено бе от съдържанието на писмените изявления на страните по
договора, че между тях е била договорена възнаградителна лихва, каквато е
допустима съобразно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, а така
също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Волята на страните е меродавна, само ако тя не
надвишава най–високия размер, допустим от специалния закон – чл. 19, ал. 4 ЗПК
и общите разпоредби на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай следва да се
приеме, че се касае за т. нар. възнаградителна лихва по смисъла на чл. 240 ал.
2 ЗЗД, която страните са уговорили писмено. Правната теория приема, че няма
пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10
ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или компенсаторна) по договорите за потребителски
кредит, какъвто е и разглеждания, е ограничен единствено от чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно чиято разпоредба годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По делото бе установено, че годишният процент на разходите
по кредита CREX-14293685 от 21.12.2016г. е в размер на 36.51% и включва разход
за годишен лихвен процент - 31.52% (възнаградителна лихва) и разход за
застраховка включваща се в разликата до 36.51%. В този си размер ГПР не
надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.
Съобразно изложеното съдът приема, че размерът на възнаградителната
лихва и ГПР, не надхвърлят законоустановения такъв и при тези данни е логично
да се приеме, че уговорените в процесния договор лихвен процент и ГПР не са в
противоречие със закона и добрите нрави.
Ищецът претендира от ответника също и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 14.03 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на
кредита - 05.03.2017 г. до 11.01.2018г.
Съгласно чл. 3 от договор за кредит CREX-14293685 от 21.12.2016г. при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Към 05.03.2017 г. е била
настъпила изискуемостта на първа вноска (на 05.02.2017 г.) с размер на главница
от 51,02 лева и изискуемостта на втората вноска (на 05.03.2017 г.) с размер на главница от 54,38 лева. Общо
главница по двете вноски – 105,40 лева. Изчислено със софтуерен продукт „Апис
финанси“ за периода 05.03.2017 г. до 11.01.2018г. обезщетението за забава върху
сумата от 105,40 лева формира лихва в размер на 9.16 лева. Изискуемостта на третата вноска с размер на главница от 55,80 лева е
била предвидена за 05.04.2017 г. Изчислено със софтуерен продукт „Апис финанси“
за периода 05.04.2017 г. до 11.01.2018г. обезщетението за забава върху сумата
от 55,80 лева формира лихва в размер на 4,37 лева. Общият размер на изтеклите
лихви за забава върху главниците по кредита възлиза на 13,53 лева, като за
разликата над тази сума, до предявения размер от 14,03 лева искът подлежи на
отхвърляне.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски
от ищцовата страна, такива са направени от ищеца в размер на 75.00 лв. държавна
такса, 350,00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съобразно уважената част от исковете дължимите от ответника разноски са в
размер на 523,59 лв.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12. Съобразно уважената част от исковете дължимите от
ответника разноски са в размер на 74,80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Х.Б. ЕГН: **********, Адрес: ***
ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район „М.”,
ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк С., бл. 14, по заповед за изпълнение № 447/23.1.2018 г., издадена по ЧГД № 928/2018 г., по описа на ВРС, сумата от
161.20 лв. (СТО ШЕСТДЕСЕТ И ЕДИН ЛЕВА и 20 СТОТИНКИ), представляваща главница
по Договор за потребителски заем с номер CREX-14293685 от 21.12.2016г., 10.61
лв. (ДЕСЕТ ЛЕВА и 61 СТОТИНКИ), представляваща възнаградителна лихва по
договора, 13,53 лв. (ТРИНАДЕСЕТ ЛЕВА и 53 СТОТИНКИ) представляваща законна
лихва за забава за периода от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., ведно със законна
лихва върху главницата считано от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК - 22.01.2018 год. до окончателното и изплащане., на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за законна лихва за разликата над сумата 13,53 лева,
до пълния предявен размер от 14,03 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Х.Б.
ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., Район „М.”, ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк С., бл. 14
сумата 74,80 лева (седемдесет и четири лева и 80 стотинки), представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 928/2018 г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Х.Б.
ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., Район „М.”, ж.к. „М.” 4, Бизнес Парк С., бл. 14
сумата в размер на 523,59 лева (петстотин двадесет и три лева и 59 стотинки),
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: