Присъда по дело №1132/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 69 |
| Дата: | 23 юни 2022 г. |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201132 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 26 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд-грП. тъжба от П. Д. А.., ЕГН ********** от сВ., облП., който е
повдигнал обвинение против подсъдимия СТ. К. АНГ., ЕГН ********** от
с.С., облП. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, а именно затова, че на
08.03.2021 година, в сВ., облП. му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереници, чрез
които поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Поверениците пледират
за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и
уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не дава
обяснения по повдигнатото му с частната тъжба обвинение. Защитникът на
подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна присъда, поради
недоказаност на обвинението, отхвърляне на предявения граждански иск и
присъждане на разноски. Алтернативно пледира за приложението на
института на реторсията.
С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от тъжителят ПП.А. против подсъдимия
С.А. граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.03.2021г., до
окончателното й изплащане.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата тъжителят П.А. стопанисвал под наем обект,
състоящ се от незастроена и застроена площ, находящ се в бившия
селскостопански двор в сВ., обл.Пазарджишка. Този обект функционирал
като пункт за изкупуване на метални отпадъци, каквато дейност развивал
тъжителят. Същият бил любител на кучета, поради което отглеждал около 20-
30 непородисти такива в пункта. Те не били вързани или оградени в
специално пространство, а се движели свободно в пункта и района около
него. Не били редки случаите, в които хора, минаващи или стопанисващи
обекти в района, се оплаквали от агресивното поведение на някои от
кучетата.
На 08.03.2021г., около 15:00 часа, подс.С.А., с л.а. „Форд Турнео“ с рег.
№ ***, се движел по черен път в близост до пункта на тъжителя. Той се
1
връщал от посещение на своите приятели и колеги земеделски производители
– свидетелите П.В. и И.В., които имали база в близост до пункта на А.. В този
момент, непосредствено срещу входа на пункта на тъжителя, на самия черен
път, лежали три от неговите кучета. Когато ги достигнал с автомобила подс.
А. не спрял, нито направил опит да ги заобиколи, а минал директно през едно
от тях, като го прегазил, след което продължил.
Това било възприето от тъжителя А., който в момента се намирал в
офиса си в пункта и гледал мониторите, свързани с камери за
видеонаблюдение, една от които обхващала района пред входа на пункта.
Възприемайки прегазването на кучето, тъжителят А. излязъл незабавно от
офиса и побягнал след автомобила на подсъдимия. Последният изминал
известно разстояние, но след като очевидно възприел, че А. го гони и му
викал да спре - спрял. Тогава тъжителят А. отворил предната дясна врата на
автомобила и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната
част на тялото в купето. Несъмнено бил ядосан от постъпката на подс.А.,
заради което му нанесъл удар с ръка в лицето, който попаднал в устата, което
пък предизвикало необилно кръвотечение. След удара тъжителят се
отдръпнал от автомобила и тръгнал към задната му част. Подс. А. също
слязъл от автомобила си и се насочил към задницата му, където започнал да
нанася удари над А.. Ударил го с юмруци в лицето, в областта над дясното
око и в областта на шията. Докато нанасял ударите, тъжителят А. също му
отвърнал с няколко удара. Накрая подс. А. ударил тъжителя с ритник в
тялото, след което с ръка в корема. Точно в този момент при тях пристигнал
св.З.Г. – племенник на тъжителя, работещ в пункта. Преди това той също бил
с тъжителя в офиса, но не разбрал защо вуйчо му изведнъж излиза и побягва
навън. Няколко секунди след излизането на А., св.Г. също излязъл да види
какво става. Тогава видял прегазеното куче, а малко след това и как тъжителя
и подсъдимия се намират зад автомобила, както и последните удари, които А.
нанесъл над вуйчо му с крак и с ръка в корема. Виждайки това изтичал към
тях и издърпал тъжителя назад, след което боят бил прекратен.
Тъжителят и св.Г. се върнали в пункта, като А. се обадил на мобилния
телефона на полицейски служител от РУ-Септември и подал сигнал за
инцидента. Подсъдимият пък се върнал с автомобила си при базата на В.и,
влязъл в нея и затворил входната врата. В този момент там дошли тъжителят
и св.Г., като продължили да се карат с него заради прегазеното куче.
Тъжителят псувал и обиждал подсъдимият, като казвал, че ще го ликвидира и
смачка, приканвал го да излезе навън, което той не направил. Малко след това
горните двама се върнали в пункта за отпадъци.
Подсъдимият останал в базата на свидетелите В.и, където бил дошъл и
работещият в този момент за тях – св.Д.Б.. Всички те видели наличието на
кръв по устните на подс.А., а той им споделил, че П.А. го бил ударил.
Специално пред св.П.В. и св.Д.Б. пояснил, че А. го бил ударил с юмрук,
докато все още бил в колата, а той отворил врата и му нанесъл удара.
2
Около тридесет минути след инцидента на място пристигнали
полицейските служители – свидетелите Й.З. и В. Й.. Те провели разговор с
тъжителя и подсъдимия, като всеки от тях твърдял, че бил ударен от другия,
както и че другият бил започнал пръв. След като снели писмени обяснения от
участниците в конфликта, полицейските служители съставили против всеки
от тях предупредителни протоколи по ЗМВР.
На 09.03.2021 год. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в
„МБАЛ – Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му
било издадено медицинско удостоверение.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №
54/09.03.2021г. се установява, че при извършения преглед на тъжителят били
констатирани следните телесни увреждания: по дясната вежда и над нея се
виждал оток и синкаво крьвонасядане с размери 6x4 см; по дясната странична
повърхност на шията имало охлузване, с размери 2x1.5см., без коричка.
Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар
съставлявали лека телесна повреда, т.к. са причинили на тъжителя болка.
По повод на описаното до тук, на 26.07.2021г. тъжителят А. сезирал с
тъжба РС-Пазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото
наказателно производство. Тук трябва да се отвори една скоба, за да се каже,
че на 08.09.2021г. С.А. също подал частна тъжба в ПзРС против П.А., касаеща
събитията от същия инцидент, с която повдигнал обвинения против него за
причиняване на лека телесна повреда и нанасяне на обида, като по тази тъжба
било образувано НЧХД № 1365/21г. по описа на съда.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите З.Г., И.В., П.В. и Д.Б., частично от тези на свидетелите Й.З. и В.
Й., също от приетите по делото писмени доказателства и вещественото
доказателство – 1 бр. флашпамет, съдържаща видеозаписи от охранителни
камери, както и от заключението на СМЕ.
Тук веднага следва да се каже, че показанията на св. А.С. не заслужават
обсъждане, т.к. те не допринасят по никакъв начин за установяване на
релевантни за делото факти. Стана ясно, че в момента на инцидента той се е
намирал в пункта на А., където ровел сред металните отпадъци. Чул, че било
изквичало куче, когато покрай него минал пикап, след което А. излязъл на
бърз ход към кучето. Малко след това А. се върнал, но нищо не му бил
споделил. След това дошъл А. и нещо се разправяли с А., защото бил
прегазил куче на последния. Не чул обиди и псувни от никой, не видял някой
да удря някой.
Не заслужават задълбочено обсъждане и показанията на св.Г. Д., т.к.
също не изясняват релевантни за делото факти. Той към инкриминираната
дата е работел като шофьор на товарен автомобил за тъжителя А.. В момента
на инцидента е бил в кабината на камиона, който бил паркиран така, че нямал
пълна видимост към спрелия автомобил на подсъдимия, а само към неговата
предница. Д. сочи, че след като по пътя минал автомобила на подсъдимия,
3
почнали да квичат кучета. Видял А., че излиза от пункта и търчи след л.а.
Форд, като вика „Спри!“, след това колата спряла. А. отворил предната дясна
врата и се навел към купето на автомобила за кратко, след което се отдръпнал
и тръгнал към задната част на колата, където Д. нямал видимост. После видял
и св.Г. да отива към автомобила. Сочи, че не е видял как шофьора на
автомобила /подс.А./ слиза от него, как отива към задницата му и какво се
случва там, т.к. нямал видимост. Сочи, че след двадесетина минути дошла
полиция, но той останал в камиона си, т.к. не искал да го „водят“ свидетел.
От показанията на св. З.Г. категорично стана ясно, че подс.А. е
причинил на тъжителя А. лека телесна повреда по описания по-горе начин.
Вярно е, че св.Г. не е видял всички удари, които подсъдимият нанесъл над
тъжителя, т.к. е излязъл малко по-късно на улицата. По същата причина той
не е видял преди това и спирането на автомобила на пътя, отварянето на
предната дясна врата от тъжителя и нанасянето на юмручен удар от негова
страна в устата на подсъдимия. Не е видял и самото слизане на подсъдимия от
автомобила, отИ.ето към неговата задница и нанасянето на първите удари с
ръце в главата и шията на А.. Не е видял и че след тези първи удари вуйчо му
също отвърнал с удари на А., което като факт се признава и в самата частна
тъжба. Св.Г. обаче е видял категорично, че подс. А. изритал с крак /с
ходилото, както се изрази Г./ в тялото А.ев, както и последния удар с ръка в
корема му. При това положение не може да има съмнение, че подс.А. е
причинил на А. описаните в горекоментираното СМУ наранявания по дясната
вежда и над нея, както и по шията. Още повече, че полицейските служители
З. и Й. бяха категорични, че при пристигането им на място тъжителят им
показал счупените си очила, както и нараняването по главата. Св. З. заяви, че
А. имал нараняване на челото и си показвал очилата, че са счупени. Св.Й. пък
каза, че тъжителят показал счупените си очила и имал цицина отдясно на
главата. Всичко това, па макар и установено с косвените гласни доказателства
от показанията на двамата полицейски служители, сочи недвусмислено, че
именно подс. А. е причинил на тъжителя въпросните телесни увреждания,
имащи характера на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От показанията на свидетелите И.В., П.В. и Д.Б., макар и косвено, се
установи, че преди подс.А. да нанесе телесните увреждания на тъжителят, той
също е бил наранен от него с нанасянето на юмручен удар в устата, докато е
бил все още в колата си, непосредствено след спирането на пътя, с което
също му е била причинена лека телесна повреда. Тези свидетели бяха
категорични, че когато подс. А. се е върнал в базата на В.и, след
приключването на инцидента между него и тъжителя, те видели, че горният
има кръв по устните. Свидетелите П.В. и Д.Б. заявиха категорично, че пред
тях А. пояснил, че А. го бил ударил с юмрук в устата, докато все още бил в
колата, а той отворил врата и му нанесъл удара. Съдът не намери причина да
не кредитира обясненията на горните трима свидетели, т.к. те не бяха
опровергани от никое друго събрано по делото доказателство. Факт е, че
двамата полицейски служители Й.З. и В. Й. заявиха, че нямат спомен дали са
4
видели нараняване по устните на А., но специално З. си спомни и заяви, че
пред него горният твърдял, че бил ударен от А. в зъбите. Нормално е тези
полицейски служители да нямат детайлни спомени за събитията около
инцидента, т.к. по повод на работата им е почти ежедневие да взимат
отношение по подобен род инциденти. Нормално е и полицейските
служители да не са видели кръв по устните на А., т.к. за разлика от
свидетелите В.и и Б., които видели подсъдимия непосредствено след
приключване на инцидента, горните са пристигнали на мястото около
тридесет минути след събитията, а доколкото кръвотечението не е било
обилно, то очевидно същото е спряло. С оглед на всичко казано до тук съдът
прие, че преди подсъдимият да причини на тъжителя инкриминираната лека
телесна повреда, той също е получил такава, причинена му от А.. Това обаче
не означава, че когато е причинявал телесните увреждания на А., подс.А. е
бил в условията на неизбежна отбрана. Това е така, защото А. му е нанесъл
един юмручен удар в устата, докато той е бил все още в автомобила си,
непосредствено след спирането на пътя. След това А. се е отдръпнал от
колата и тръгнал към задницата й, т.е. нападението над А. е било
преустановено. Едва след преустановяването на нападението, подс. А., след
като излязъл от автомобила си, на свой ред е започнал да нанася удари над
тъжителя.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите И.В., П.В. и Д.Б.
единствено в частта им, в която обясниха причината за прегазването на
кучето от страна на А. в смисъл, че то се било спуснало към колата му,
поради което било прегазено. Те тримата съобщиха действително този факт,
но не защото са недобросъвестни свидетели, а защото пресъздадоха казаното
им от самия А.. Разбираемо е обаче той да не каже истината, че е блъснал
кучето целенасосчено, а не защото то се спуснало към колата му внезапно,
т.к. ако признае горното би се самоуличил в извършване на престъпление по
чл.325б от НК.
Начина на прегазването на кучето обаче беше категорично изяснен от
едно абсолютно обективно и безпристрастно доказателство, а именно
приобщеното веществено доказателство 1 бр. флашпамет, съдържащо
видеозапис от охранителна камера, обхващаща района пред входа на пункта
на тъжителя. Тук следва да се отвори една скоба и да се каже, че в най-новата
си съдебна практика ВКС на Р България налага разбирането, че няма никаква
процесуална пречка снимките и записите от видеокамерите, респ.
аудиозаписите, да се третират като веществени доказателства по смисъла на
чл.109 ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има
следи от престъплението, поради което без съмнение могат да се ползват,
като съмненията за достоверността им може да се проверяват чрез различни
процесуални способи, включително и експертиза. Неправилно е случайно
създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които
отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета
на доказване по чл.102 от НПК, да се смесват със съответните веществени
5
доказателствени средства, визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. В този смисъл е
Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о.
пък е казано, че случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез
видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл. 125 и чл. 127
от НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на визираните
разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните
в чл.109 ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените
в закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация,
могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да
допринесат за разкрИ.е обективната истина в процеса. В същия смисъл и
Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н.о., където е
посочено, че: „Записите от охранителните камери по естеството си
представляват предмети, които могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и проверка
като веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. В случая е
установено със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил
предаден изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от
съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на
деянието. Щом съгласно заключението на техническата експертиза
изследваният предмет е запазен в първоначалния му вид, без каквито и да е
данни за евентуална манипулация/намеса, той е необходим за разкрИ.ето на
истината и правилно е бил ценен от съдилищата като част от
доказателствената съвкупност”.
В този ред на мисли съдът кредитира изцяло горепосоченото
веществено доказателство и не намери за необходимо да го подлага на
експертна проверка за автентичност на записа, т.к. никоя от страните в
процеса не поиска това, респ. не изрази обосновано съмнение за евентуална
манипулация на записа.
От огледа на вещественото доказателство категорично се установи, че в
15:33:31 ч. на записа се вижда как на черния път пред пункта на тъжителя
лежат спокойно три кучета, като преминава пикапът на подсъдимия, който
нито спира, нито прави опит да ги заобиколи, а с равномерна скорост
прегазва едното от тях. Пет секунди след това се вижда как тъжителят А.
започва да бяга след пикапът, след което излизат от кадър. Само това е
абсолютно достатъчно да се приеме, че подс.А. не е казал истината пред
свидетелите В.и и Б. за причината да прегази кучето и то очевидно, за да не
признае грозната си постъпка.
В 15:33:54 ч. на записа се вижда как св.Г. излиза на улицата и отива към
прегазеното куче, след това тръгва с нормален ход диагонално наляво по
пътя, а в 15:34:00 ч. се затичва по посоката, в която преди това са отишли А. и
6
пикапът на А., след което и той излиза от кадър. В 15:34:50 ч. се вижда как А.
и Г. се връщат в пункта. От всичко това пък може да се заключи категорично,
че св.Г. действително не е наблюдавал инцидента между тъжителя и
подсъдимия от неговото начало, т.е. отварянето на предната дясна врата на
пикапа от А. и нанасянето на удар в устата на А., след това слизането на А. от
колата и нанасянето на първите удари от негова страна над тъжителя зад
колата, т.к. той се затичва към биещите, за да се намеси и преустанови боя, в
един по-късен момент.
Видно от приетото заключение на изслушаната по делото СМЕ, което
съдът цени като обективно и компетентно, ако са достоверни показанията на
свидетелите И.В., П.В. и Д.Б., че след инцидента С.А. е имал кръв по устните
си, т.к. в самото начало, докато още е бил в спрелия автомобил е бил ударен с
юмрук в устата от тъжителя А., то тогава на последният несъмнено е била
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в
резултата на разкъсно-контузна рана на устната. Ако обаче бъдат приети за
достоверни показанията на свидетелите, които сочат, че С.А. не е имал
наранявания по лицето и в частност на св. З., че бил ударен от А. в зъбите, то
тогава на горния ще е била причинена лека телесна по смисъла на чл.130 ал.2
от НК – болка.
В с.з. вещото лице поддържа заключението си и пояснява, че доколкото
устата и зъбите се намират в една анатомична област, то когато ударът е
нанесен по устата, а под тях се намират зъбите, дори устата да е леко
отворена, то тогава пак биха могли да бъдат засегнати горната и/или долната
устна, т.к. се получава цепване или разкъсно-контузна рана по лигавицата на
устата, респ. получава се кървене. По-малко вероятно е според вещото лице
кървенето да е получено от удар в зъбите/венците, т.к. при такъв проблем със
зъбите ще е налице по-тежко изменение и нараненият би потърсил
стоматологична помощ. Ето защо вещото лице приема, че при А. е била
налице разкъсно-контузна рана на устната /лигавичната част и прехода кожа-
лигавица, т.е. покрай устните, на повърхността и повече от вътрешната им
част/, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Предвид това заключение на вещото лице и доколкото по-горе се
изложиха съображения, че следва да се даде пълна вяра на показанията на
И.В., П.В. и Д.Б., досежно фактът, че след като А. е ударил А. с юмрук по
устата, последният е имал кръвотечение по устните, то е несъмнено, че на
подсъдимият е била причинена от тъжителя лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК.
Горните пояснения и разсъждения бяха направени, за да се каже защо
не е възможно в настоящия казус да бъде приложен институтът на реторсията
по смисъла на чл.130 ал.3 от НК, независимо че за неговото приложение е без
значение кой пръв /тъжителя или подсъдимия/ е причинил съответната
телесна повреда. Този институт в случай е неприложим, защото тъжителят и
7
подсъдимият са си причинил различни по степен на увреждане леки телесни
повреди, доколкото на тъжителят А. е било причинена такава по чл.130 ал.2
от НК, а на подс. А. – по чл.130 ал.1 от НК. Реторсията е приложима, само
когато са били причинени леки телесни повреди от един и същ вид, т.к. само
тогава пострадалият по делото и деецът ще са изравнили позициите си по
отношение на увреждащите резултати, причинени един на друг.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият С.А. е осъществил
престъпления състав на чл.130 ал.2 от НК, като на 08.03.2021 година, в сВ.,
облП. е причинил на П. Д. А.. лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да
настъпят общественоопасните последици – телесното увреждане на
тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото към инкриминираната дата не е осъждан – реабилитиран по право,
а по местоживеене е позитивно охарактеризиран, доколкото няма данни за
противното.
Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на
обществена опасност, предвид общественото място на неговото извършване.
Подбудите за извършване на деянието се изразяват в стремежа на
подсъдимия да отвърне на тъжителя за това, че преди това същият му е
причинил друга лека телесна повреда, макар че и нейното причиняване е
разбираемо в чисто психологически аспект от страна на А., предвид
безпричинното прегазване на кучето му от подсъдимия, преди това.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични
данни по местоживеене, както и това, че преди да нанесе съставомерната по
делото лека телесна повреда, той също е бил увреден с такава, но от по-тежка
степен, от страна на тъжителя.
8
Отегчаващо обстоятелство не се отчете. Фактът, че подсъдимият е
прегазил кучето на тъжителя и с това е дал повод за възникване на целия
конфликт не бе отчетен като отегчаващо обстоятелство, т.к. за това деяние на
А. против него се води друга наказателно производство от ОХ, където ще
бъде ангажирана съответната наказателна отговорност.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.2 от НК се
предвижда като най-тежко наказание - лишаване от свобода до шест месеца
или пробация, или глоба, както и обстоятелствата, че подсъдимият е
пълнолетен, не е осъждан – реабилитиран по право, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК
и от деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът
приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание - глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на
подсъдимия С.А., след като бе освободен от наказателна отговорност, следва
да бъде наложено административно наказание - глоба в размер, ориентиран
към минималния такъв, а именно от 1000 лева, която следва да се заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПзРС.
При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
смекчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им
тежест, а така също и семейното, материалното положение и имотно
състояние на подсъдимия.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания,
създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалия, протеклия
оздравителен период и накърненият му авторитет в обществото и
семейството с факта на нанесения побой, съдът намери за изцяло основателен
предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът
осъди подс. А. да заплати на гражданския ищец сума в размер на 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
08.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 брой флашпамет,
съдържаща видеозапис от охранителни камери, след влизане в сила на
присъдата да се върне на собственика П.А..
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.А. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пазарджик
ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 50лв., както и 220
лева за изготвянето на СМЕ, а на частния тъжител и гр. ищец П.А. да заплати
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 422 лева - платени ДТ и
адвокатски хонорар.
9
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10