Решение по дело №630/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20217160700630
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 120

гр. Перник, 04.07.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                               СЪДИЯ: Мария Христова

         При секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 630/2021г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

         Образувано е по жалба на Г.Н.В., ЕГН: **********, с адрес *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. № 02-140-6500/2660 от 31.03.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ /УП/, в частта, с която е намален размерът на оторизираната сума за финансово подпомагане по заявление с уникален идентификационен номер (УИН) 14/050618/50806 за кампания 2018, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 (компенсационни плащания в планински райони) – 10027, 78 лв., по СЕПП (схема за единно плащане на площ) – 7719,59 лв., по Мярка 12/Натура 2000 (компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите) – 200,33 лв., по СПП (схема за преразпределително плащане) – 4126,50 лв., и по ЗДП (схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания) – 2840, 43 лв.

По изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо, поради липсата на фактически и правни основания при издаването му се иска отмяната му. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.М., която поддържа жалбата. Излага подробни съображения за основателността й и счита, че процесното уведомително писмо с което е санкциониран Г.В., следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно приложения списък по реда на чл. 80 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, не се явява и не е изпраща представител. В молба, представена от процесуалния му представител – юрисконсулт М. П., е оспорил жалбата, като неоснователна и недоказана, като искането му към съда е да я остави без разглеждане. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., заплатения депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв. и прави възражение за прекомерност на разноските за заплатеното от жалбоподателя  адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Г.В. е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 598182. Същият е подал заявление за подпомагане от 17.05.2018 г. с УИН 14/050618/50806 за кампания 2018 по СЕПП, СПП, ЗДП, ПНДП (схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар), ПНДЖ 3 (схема за предходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството), Мярка 12 ( компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите) и Подмярка 13.1/НР 1(компенсаторни плащания в планински райони). Към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели 2018 г. и заявените площи по схеми и мерки.

С процесното уведомително писмо, издадено на 31.03.2021 г. от П.С. – заместник изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, по Подмярка 13.1/НР 1 е оторизирана сума в размер на 0,00 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 10027,78 лв.) с 10027,78 лв., по СЕПП е оторизирана сума в размер на 0,00 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 7719,59 лв.) с 7719,59 лв., по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана сума в размер на 1130,67 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 1331 лв.) с 200,33 лв., по СПП е оторизирана сума в размер на 0,00 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 4126,50 лв.) с 4126,50 лв., и по ЗДП е оторизирана сума в размер на 2004,38 лв., като е направено намаление на поисканата сума (от 4844,81 лв.) с 2840,43 лв. В уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В Таблица 1 на писмото са посочени по схеми и мерки исканата сума, наложените намаления и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка от колоните, като в колона 3 "Намаления" са посочени пет основания за наложените намаления, без да е уточнено кое основание за намаление за коя схема/мярка се отнася.

За изясняването на спора по искане на страните е допусната съдебно-техническа експертиза, заключенията по която, в едно с дадените от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на 09.06.2022г. обяснения и допълнения съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно изготвени и съответстващи на останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства като провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ е предоставена възможност да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, вкл. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник -изпълнителни директори на фонда. От приложената по делото заповед се установява, че изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал правомощие на заместник – изпълнителния директор П.С. да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното, поради което следва да се приеме, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с изискванията на чл. 146, т. 1 от АПК.

УП е постановено в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата, разписана в закона. В същото обаче липсват конкретни мотиви по отношение на намаляването на размера на оторизираната сума по Подмярка 13.1/НР, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП и ЗДП.  Съдът счита, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като УП е постановено при нарушаване императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Правното основание и фактите са фактически двете страни на правния силогизъм, които съдът трябва да разреши за да изпълни задължението си да разреши правния спор. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на конкретни мотиви лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя) и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

За да се извърши преценка дали наложената санкция е дължима и правилно определена е необходимо от мотивите на УП да е ясно за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание, както и да е посочена правната норма, на чието основание се налага санкцията и по какъв начин е определен нейния размер. Фактическите и правни основания в тези аспекти би следвало да са изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част е в табличен вид и разяснения под колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо в таблица 1: оторизирани суми в колона 1 са посочени съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от жалбоподателя суми, в колона 3 извършените от органа намаления, колона 4 – редукции, колона 5 - намаления, поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и датите за това.

В конкретния случай административният орган към колона 3 "намаления" е посочил, че се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013;

- линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията;

- линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е) т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

По отношение на наложената санкция са посочени единствено схемата и размера й.

Поясненията към колона 3 и извършените намаления по съответните схеми не покриват според съда изискването за мотивираност на административния акт. Те представляват механично възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г., но не и конкретни такива. Същите въобще не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за постановените намаления. В оспореното УП или в някои от документите, предхождащи издаването му липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи извършеното намаление, по отношение на кои от имотите е налице несъответствие, кое от посочените правни основания в поясненията към колона 3 "намаления" е относимо в случая. Никъде в писмото не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки и проверка на място са обосновали намалението на исканите от Г.В. суми по всяка от тези схеми и мерки. Налагането на санкция следва да бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Това е необходимо, за да се определи правното основание за налагането й и съответния размер. Всичко това съобразено и с липсата на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност.

Съдът намира, че доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за правилността и законосъобразността на процесното УП по отношение намаляването на размера на оторизираните суми по съответните схеми и мерки, тъй като в същото няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане по тези схеми и мерки и как точно е определен конкретният размер на намаленията.

Липсата на посочени фактически основания препятстват извършването на цялостен контрол за законосъобразност на акта. Липсата на мотиви е тежък порок, който във всички случаи е самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт /Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по адм. дело № 4/2002 г./, тъй като се отразява върху неговата действителност и го прави незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира оспореният административен акт за незаконосъобразен. Жалбата е основателна и УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. с изх. № 02-140-6500/2660 от 31.03.2021г.,  следва да се отмени в условията на  чл. 146, т. 2 от АПК. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, то на основание чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по подаденото от Г.В. заявление с УИН 14/050618/50806, при спазване на дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

С оглед изхода от спора и на основание  чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 760 лв., както следва: 10 лв. – заплатена държавна такса, 250 лв. - депозит за вещо лице и 500 - заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Минималният размер на същото се определя по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от общо 28049,68 лв. възнаграждението е 1371,40 лв. В случая са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и се претендира присъждане на тази сума. Тя е под минималния размер и няма основание за намаляването и поради прекомерност.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-140-6500/2660 от 31.03.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие".

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане  УИН 14/050618/50806, подадено от Г.Н.В., съобразно дадените мотиви на настоящото решение, представляващи задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис на решението.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр. София, бул. "Цар Б. ІІІ" № 136 да заплати на Г.Н.В., ЕГН: ********** сумата от общо 760,00 лв. /седемстотин и шестдесет/, представляваща направени по делото съдебни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.

 

 

                                                        СЪДИЯ:/п/