Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84 20.03.2023
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№738 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Ж.В.И. ***, чрез пълномощника му адвокат С.П. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0346-000155/14.08.2022 год. на Т.С.С. - полицейски
инспектор при ОД на МВР гр. Бургас, РУ Созопол, с която на основание чл.171, т.1,
б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се
свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и
нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката твърди, че не са налице законовите
предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като не
е отказвала извършването на проба, както и че не е управлявала МПС към момента
на проверката. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като не
претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът Т.С.С. - полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас,
РУ Созопол, не изпраща представител и не изразява становище по подадената жалба.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №22-0346-000155/14.08.2022 год., издадена от Т.С.С. - полицейски инспектор при РУ Созопол при ОД
на МВР Бургас, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Ж.В.И.
е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована
с това, че на 14.08.2022 год. около 05:28 ч. по второкласен път II-99 при км.21
в посока Приморско Ж.И. управлява собствения си лек автомобил „Ауди Аз“ с рег.№***като
при проверка отказва да бъде извършена проба за алкохол с техническо средство
Дрегер 7510 с номер 0245. Издаден и връчен талон за изследване с номер 131468.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Ж.В.И. *** АУАН серия GA №719111/14.08.2022 год.
за това, че на 14.08.2022 год. около 05:28 ч. по второкласен път II-99 при
км.21 в посока Приморско Ж.И. управлява собствения си лек автомобил „Ауди Аз“ с
рег.№***като при проверка отказва да бъде извършена проба за алкохол с
техническо средство Дрегер 7510 с номер 0245. Издаден и връчен талон за
медицинско изследване с бланков номер №131468.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта; талон за изследване; фиш серия GT №1464302
и т.н..
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Съдът
намира, че оспорената в настоящето производство Заповед №22-0346-000155/14.08.2022
год. на Т.С.С. - полицейски инспектор при ОД на МВР Стара Загора, е издадена от
материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4,
т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая в заповедта е посочено, че Т.С.С.
- полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас е упълномощен, съгласно Заповед №251з-1821/26.04.2022
год. Това мотивира съдът да приеме, че заповедта е издадена от компетентен
орган.
Оспорената
заповед, с която е наложена ПАМ по ЗДвП, е постановена в писмена форма и
съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б”
от ЗДвП.
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената
заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса
на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и
във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актова за
установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
В конкретния случай за
изясняване на фактическата обстановка по делото бяха допуснати до разпит
четирима свидетели – двама по искане на жалбоподателката в режим да довеждане и
двама, призовани служебно от съда. От разпитите на свидетелите П.Д.К. и Й.Л.П.,
си установи, че същите на са присъствали в момента на проверката, респективно
на отказа на И. да бъде тествана с алкотест Дрегер 7510. В този смисъл техните
показания не могат и не установяват релевантните факти за налагането на ПАМ по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗдвП, нито могат да опровергаят отразените в заповедта
факти. И двамата заявиха категорично, че не са присъствали по време на
проверката, дори не са виждали полицаите при проверката. Ето защо съдът не
кредитира техните показания.
Другите двама свидетели
заявиха, че са присъствали при извършената проверка и са възприели отказа на И.
да бъде тествана с техническото средство. Доколкото при проверката, свидетели
са само Р. и Ф., жалбоподотелката и сина й /който не бе разпитан по делото/,
съдът намира, че следва да кредитира показанията на Р. и Ф., поради което
намира за безспорно установено. Дадените от тяхна страна показания са логични,
последователни и се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Оспорената
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Очевидно, че в настоящия случай
е налице хипотеза на законовата норма, а именно отказ за проверка с техническо
средство.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред отказ да бъде тествана с
техническо средство за употреба на алкохол. Видно от доказателствата по делото,
на Ж.В.И. е съставен АУАН серия GA №719111/14.08.2022 год.
за отказ да бъде тествана с техническото средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №719111/14.08.2022 год., макар и подписан с възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. Допълнителни
възражения от страна на Ж.И. срещу съставения акта за установяване на
административно нарушение не са депозирани.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната
преустановителна ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон и
при наличието на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателката е подписала и е
получила талона за изследване, но не се е явила в срока за вземането на
биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и е отказала да му бъде
направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал
заповедта за прилагане на ПАМ при наличието отказ на водача да бъде тестван, в
съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, ответникът е издал
материално законосъобразен административен акт.
Безспорно е
че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН,
се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно
нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по
пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1,
ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага.
Така
разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при
установяване на нарушението по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т. е. само при
установяване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да
установят административното нарушение, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно установени
кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на правилото на
чл.171, т.1, б.“б“ предл. последно от ЗДвП.
За пълнота
на изложението, съдът намира, че следва да допълни и следното:
По делото
се представиха и приложиха съдебни решения постановени от Административен съд
Стара Загора. Същите не обвързват съда с установените факти и приети такива от
съдебния състав. За постановяване на настоящето решение, съдът следва да се
съобрази единствено и само с установените в хода на настоящето съдебно производство
факти, а не с тези установени и приети от друг съдебен състав. С оглед
събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав намира, че на
посочената дата – 14.08.2022 год. Ж.И. е била спряна за проверка на посоченото
в заповедта място и е отказала да бъде тестване с техническо средство за
употреба на алкохол. Видно от показанията на Р. автомобилът се е движил в
посока гр. Приморско, след разклона за къмпинг „Градина“. Доколкото разклона за
гр. Созопол е на км.19.7 от път II-99, то посочването на км.21 е в съответствие
с установената фактология по делото. Както и по-горе бе отбелязано, не се
кредитират показанията нито на свидетеля К., нито на свидетеля П., тъй като
същите не са присъствали на момента на проверката от страна на полицейския
служител Р..
В този
смисъл, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че към 14.08.2022
год., жалбоподателката е отказала да бъде тествана с техническо средство,
поради което и налагането на ПАМ е съответствие както с материално-правните
разпоредби, така и с целта на закона.
С оглед на
изхода на делото, в тежест на жалбоподателката, следва да се възложат и
сторените разноски за явяването на свидетелите Р. и Ф. в открито съдебно
заседание на 07.03.2023 год. в размер на 116.76 лв. /53.36 лв. за Р. и 49.99
лв. за Ф./, която сума следва да заплати по сметка на Административен съд Стара
Загора.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.В.И., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0346-000155/14.08.2022
год., издадена от Т.С.С. - полицейски инспектор в при ОД на МВР Бургас, РУ Созопол,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.В.И., ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на Административен съд Стара Загора IBAN – ***, BIC – *** – Банка ДСК Клон
Стара Загора, сумата от 116.76 лв., представляваща направените разноски за
призоваване на свидетели.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: